Joomla Software solutions Template

Payday loan

Георги Сава Раковски живот и обществена дейност.Творческа дейност-Предвестник Горскаго пътника,Горски пътник,Показалец.Жорналистическа дейност /в.Българска дневница и в.Дунавски лебед/.

Биографията на Раковски представлява един от най-увлекателните романи.Раковски е роден в Котел (1821) в драматично време , когато избухва гръцкото въстание и замесения фенерски патриарх Григорий е обесен от турците,а султан Махмуд изпраща в България трима паши-джелати да изземат оръжието от населението,да избесят по-първите хора от градовете и селата.По бащина линия коренът на Раковцки се свързва със селцето Раково,далеч „четири часа“от Котел.Оттук и Раковала,Раковски.Наричали са го още Папазоолу(Попович),тъй като прадядо му е бил свещеник.Майката произхожда пък от видния род на Мамарчевци.Котел е интересно и живописно селище през Възраждането.В средата на миналия век наброява близо 1000 къщи,а около Освобождението-3000.Градът е живописен не само с разположението си,но и с тесните и стръмни улички,с дървените къщи и издадените етажи,със спретнатите дворове,засенчени от лозниците.Основният поминък на градеца в миналото е животновътството и по–точно овцевъдството.Най много котленци овчаруват в Добруджа.За тях има интересни и любопитни разкази,които увлекателно се описват и от Захари Стоянов в неговите„Записки по българските въстания“.През 1823 год.,когато на мястото на разформираните енически корпуси(след неуспеха им срещу гръцкото въстание)се въвежда редовна турска войска,рязко се увеличава произвотството на шаяци и други тъкачни изделия.В Котел има от старо време училище,черква;построена е и по-нова(1834г)Внасяните пари от овчарите(по пара на овца)в„овчарската кутия“,се използват  за общи цели:предимно за черквата и училището.Като учител в продължение на две десетилетия трайни следи оставя в съзнанието и психиката на котленци Софроний.В Котел продължително време е учител Райно Попович(от1810 до 1826г.),един от видните педагози и елинисти на Възраждането.В такава атмосфера и среда преминават детските и юношеските  години на Георго С.Раковски.Към края на 1837г.той постъпва в извесното гръцко училище в Куручешма- науки и философия;сближава се с дейци от черковната ни Цариград,където има възможност да се запознае с някои стари езици,с природните орба като Иларион Макариополски и Неофит Бозвели.По време на Кримската война Раковски събира чета от 12 души и пристига в Преславския балкан,с цел да се присъенационална бдини към руските войски.Пребира се в Котел и там, в продължение на четери месеца-края на 1854 и началото на 1855год.Раковски е вече във Влашко.В едно близко до Букурещ село се занимава предимно с литературна дейност.Но Кримската война свършва,подписан е Парижкият мирен договор.Месец юни 1856год.Георги Раковски напуска Румъния и се отправя за Белград с надежда да отпечата някои от книжовните си трудове и да започне издаване на весник.Този замисъл и тази идея за издаване на бесник не се осъществява поради характера на политическите отношения между Турция и Сърбия.Раковски разбира това и без да губи време се прехвърля в Нови Сад,тогава в пределите на Австрия.Несъмнено,привлича го сръбската интелигенция,както и периодичните издания,които се издават там.Някои от изследователите допускат дори,че Георги Раковски вече знае за д-р Данило Медакович,за печатницата му .Д-р Данило Медакович защитава със своя весник поробените балкански народи и прокарва идеята за „освобождението на всички южни славяни“.Към края на месец юли или началото на август 1856год.Раковски е вече в Нови Сад.Това се потвърждава от няколко факта:участието му в изпращането на сръбкинята Александра Петрович  за управителка на девическото класно училище в Шумен,отпечатването в печатницата на д-р Данило Медакович „Предвесник Горскаго пътника“и обявлението за „Горски пътник“и в.„Надежда“.Александра Петровичо-късноМайзнер по мъж“тръгва за България с параход по Дунав заедно със сестра си София.Заедно с тях тръгва и Георги Раковски,който ги придружава до Оршова.До идването на Георго Раковски в Нови Сад„Сръбски дневник“печата редица дописки и информации за тежкото положение в България и своеволията на турците.След установяването на Георги Раковски в Нови Сад информациите за България в „Сръбски дневник“чуствително се увеличават.Ако се проследят внимателно страниците навесника,ще се види,че публикациите са насочени главно към няколко основни проблема:робството,фанариотското духовенство и чорбаджиите.Несъмнено,всичко става с активното участие на Раковски.В Нови Сад,Георги Раковски се запознава и сближава с д-р Данило Медакович,разчитайки по-нататък на помоща му за осъществяване на книжовните си и журналистически намеррения.Весникът ,който замисля Раковски,е навременен и необходим,особедно след злощастния край на Кримската война и тенденциозният Парижки мир.Нужно е да се повдигне самочуствието и революциииииииииионното настроение на българите,да се отрази истинското положение в поробената родина.Не е случайно и избраното му символично име„Надежда“.Георги Раковски е изправен пред два основни проблема:получаване на разрешение от страна на аустрийските власти за печатане на българско периодично издание в страната им и осигуряване на средства.Докато с втория успява някак да се справи благодарение на родолюбиви българи,живеещи предимно бъб Влашко,то първият проблем създава много главоболия.Според австрийските  закони,редакторът трябва да е поданик на страната и да внесе депозит от 2500 форинта.Раковски нито разполага с такава сума,нито може да замени гръцкия си паспорт с австрийски.Той се оплаква в писмото си до Теохар Папазооглу,че не намира спомощестбобатели,за да започне печатането на „Българска дневница“.Надеждата остава отново у д-р Данило Медакович.Допуска се също и ходатайство от страна на сръбското правителство пред Медакович.След възникналите затруднения и усложнения се стига до идеята новото периодично издание да бъде регистрирано като преводно копие на „Сръбски дневник“.Междувремено на 4 април 1857 год.излиза един пробен брой в четири големи страници под заглавие„Дневница“.Той започва с кратка уводна бележка.Уводната бележка е с тенденция да направи кратък политически преглед в балкански и европейски мащаб,което показва каква ще бъде по-нататък насочеността на вестника.На първа страница е отпечатана и друга краткабележка,озаглавена „България“.В нея се поставя на дневен ред черковният въпрос.Георги Раковски подчинява„Български дневници“на два основни проблема-политическият и черковният.Те са очертани още в пробният брой и по-конкретно в дописките.В същия пробен брой е поместено и обширно„Обявление“подписано от д-р Данило Медакович.То има подчертан политически характер и в него се откроява стилът на Раковцки.Целта на пробния брой е„за образ“и,ако„се допада“и се нрави на спомоществователите,ще излиза щом се съберат абонати.От обявлението-програма спава ясно,че новото периодично издание трябва да се списва по образец на сръбските весници и и преди всичко на „Сръбски дневник“.При нужда ще има и (приложение),а при необходимия брой абонати и седмично издание за забава и наука.В този дух е и обращението към учените българи в „литературное Пъприще“да изпращат материали„за книжний Български лист“.Този вестник е трябвало да се нарича„Старо планинска звезда“или„Дунавцки лебед“,или„Зора“.Раковски оспява да издаде само един пробен брой от него със заглавие„Дунавцкий лебед“най-вероятно през август 1857год.,както става ясно от съобщениет на сп.„Седмица“Пробният брой се пореща с изключителен интерес от българите.До появяването на пробния брой д-р Данило Медакович няма официално разрешение за новия български вестник.Такова се получава по късно.„Разрешението най после е получено:„Българска дневница“ще излиза под редакцията на д-р Медакович като превод от „Сръбски дневник“.Завърнал се в Нови Сад на 4 април 1857г.Раковски издава пробния брой на своя весник под наименованието „Дневница“.Решението е подписано в Тамишоара на 25 юни 1857год. И изпраща до Околийския орган на Нови Сад.Изглежда че д-р Данило и Раковски са в течение на преписката защото първият брой на Българска дневница се появяба още на 26 юни 1857год.Ясно че той е подготвен предварително ,за да може да излезе веднага след подписване на разрешението.„Българска дневница“,макар и регистрирана като превод на „Сръбски дневник“,не спазва това първоначално условие,а и Д-р Данило Медакович, и Георги Сава Раковски не са имали такова намерение.Нарежда се на Медакович да внесе необходимата гаранционна вноска,но той прави нова постъпка до правителството за освобождаване от такса,като продължава да твърди ,че „Българска дневница“е само превод на „Сръбски дневник“.Следва и заповед за спиране на весника.Тъй като тя не е окончателна още, последният брой,излиза на 23 октомври.Брой 19,макар и под печат,не вижда бял свят.Така завършва четири месечното съществуване на „Българска дневница“.На 3 ноември 1857год. Е наредено на Георги Раковски да напусне „кайзеровите земи“.Георги Раковски напуска Австро-Унгария,но мисълта му за нов весник не го оставя.Три години по- късно,на 1 септември 1860год. в Белград   започва да издава„Дунавски лебед“Това е заглавието на замисления по-рано неделен„любословний български народен лист за наука и забава“,от който излиза само един пробен брой в Нови Сад,през 1857година.