Joomla Software solutions Template

Payday loan

Продажба на наследство. Страни, предмет, форма, действие.

Правна х-ка. Обект. Кога може да се продава наследство? - Продажбата на наследство е особена продажба. С нея с/у определена сума пари се отчуждава съвкупността от права и задължения (поради което прилича на цесията и встъпване в дълг), придобити от определени лица по реда на наследяване. За да могат да бъдат предадени изцяло тези имущества, които са придобити от наследодателя, законът ги отделя от личните имущества на наследника. Или предмет на продажбата е съвкупност от имущ.права и зад-ия, които са само наследени (чл.212,ал.1).

Наследникът, който е продал някоя наследствена вещ или пък е събрал наследствено право (вземане), той трябва да го върне на купувача на наследството и обратно – ако е изплатил наследствено задължение (купувачът трябва да му върне платеното).

Наследникът може да продаде наследството си само след като стане действително наследник, т.е. не се продава бъдещо наследство и продажбата е нищожна (чл.26,ал.1).

Продавачът на наследство отговаря само ако не е наследник.

Какво гарантира продавачът? - Продавачът продава една правна съвкупност, която обхваща активни и пасивни пера. Сам е придобил толкова права, колкото е имал наследодателя. Но бил ли е наследодателя наистина собственик, имал ли е вземания, дължал ли е конкретен дълг – това продавачът често сам не знае и не гарантира (не е отговорен) на своя купувач. Сделката е алеаторна. Всички облаги са за купувача, всички рискове също. Едно единствено нещо трябва да обезпечи продавачът на купувача си, а именно „само качеството си на наследник” (чл.212,ал.1).

Форма на продажбата – договорът трябва да бъде в писмена форма и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени (чл.212,ал.2). Ако наследството вкл. и недвижими имоти, то договорът трябва да бъде вписан, за да може да се противопостави на трети лица (чл.212,ал.3).

Последици – разграничават се два вида отношения:

1) М/у страните – Продажбата на насл. не отнема на продавача качеството на наследник, което произтича или от родството му с наследодателя, или от завещателно разпореждане на същия. Именно това качество му дава право да продава наследството и него той трябва да обезпечи на купувача. На последния той не прехвърля качеството си, а активните и пасивните имущ.права, свързани с него. Все пак м/у страните всичко се урежда така, като че ли купувачът е наследник.

2) Спрямо третите лица – дог. за прод.на насл. няма д-ие по отношение на третите лица. Те не са участвали при неговото сключване. Дори обстоятелството, че купувачът се третира като наследник в отн-ията м/у продавача и купувача, не може да вреди на третите лица, по-специално на кредиторите на наследството. Наследникът остава техен длъжник. Но те имат още един длъжник, който отговаря солидарно с наследника. Това е купувачът. Продажбата на насл. води до встъпване в дълг, уредено в чл. 101.

Разграничения м/у обикновената продажба и прод. на наследство – особености:

1. Продавачът на насл. да има качеството на наследник – по закон или завещание.

2. Дог. е алеаторен, защ. купувачът не е сигурен какво съд. имуществото (съвк. от пр. и зад-ия).

3. За валидност на прод. се изисква писмена форма с нот.заверка на подп., а при недв.им. – вписв. на нот.акт, за да може да бъде противопоставен на трети лица.

4. Предмет на дог. за обикновена продажба са права – вещни, облигационни и др., а предмет на дог. за прод.на насл. – съвкупност от права и задължения, които са неотделими.

5. При прехвърлянето на собствеността на ценни книжа – следва да се прехвърли чрез джиро.

6. Продажбата на насл. не отнема качеството на наследник на продавача по отношение на неговите кредитори. Освен това той запазва това си качество и в отношението си с др.сънаследници. При отказ от наследство, делът се уголемява на останалите наследници, вкл. и на този, който е продал съвкупността от наследствените си права.