Joomla Software solutions Template

Payday loan

Участието на България в Балканската война е продължение на национално освободителната борба на българския народ против турското робств, на освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г., на освободителните борби на поробеното българско население от Македония и Одринска Тракия под ръководството на Вътрешната македоно-одринска революцонна организация, достигнала своя връх в паметното Илинденско-Преображенско въстание.

Като първа и основна причина за Балканската война е стремежът на балканските държави към разширявани на вътрешния (национален ) пазар, към освобождаване на поробените земи и към национално обединение.

Втората причина за войната са противоречията на Великите сили за Балканите. По това време съществуват две големи империалистически групировки: Съглашението /Антантата/, в което влизат Англия, Франция и Русия и Централните сили /Тройният съюз/, включвщи Германия, Австро-Унгария и Италия. Те по отделно имат различно отношение към проблемите на Балканския полуостров.

Острият антагонизъм между Великите сили изключва миролюбивото разрешаване на балканските проблеми и способства за осъществяването на замислите на балканските правителства.

Третата причина за войната е националният въпрос на Балканите и вътрешните противоречия в Османската империя. В началото на ХХ в. тя се простира на три континента Азия, Африка и Европа, с население което е много разнообразно по своя етнически и национален състав.

Народите под ярема на робството не престават със своята борба за национално освобождение. Българското население в Македония и Одренска Тракия не престава да води борба за освобождението си. Националноосвободителното движение в тези две области достига най-високата си точка по време на Илиндевско-Преображенското въстание. На 2 август 1903г., на Илинден, пламва въоражена борба по всички краища в Македонска област, а на 19 август, на Преображение, и в Одринска Тракия.

Турските зверства при потущаване на въстанието предизвикват силно негудование  сред българския народ. Той е готов да се притече на помощ на свойте поробени братияи да ги обедини в една държава.

Предпоставките за войната са заложени още в крайно несправедливите решения на Великите сили на Берлинския конгрес. Неговото решение отменя Санстефанския мирен договор и разпокъсва българските земи, като Македония и Тракия остоват под османско робство.

Правителствата на балканските държави преценяват, че не могат поотделно да разгромят Османската империя. Поради тази пречина те започват преговори за изграждането на балканския съюз. Инициатори стават българската и сръбската буржуазия. Балканските държави предявяват претенции за да владеят Македония, а Румъния поставя въпроса за компенсации, тъй като в македонските планини живеят  арумъни.

След продължителни преговори между България и Сърбия на 29 Февруари 1912 г. при посредничеството на Русия е подписан договор за „приятелство и съюз”. В таината конвенция към договора е уточнено, че при евентуален конфликт с Австро-Унгария или Османската империя е постигнато, макар и не пълно споразомение за подялба на Македония. В него се предвижда земите на изток от река Струма да се дадат на България /Западна и Източна Тракия/, а тези на северозапад от Шар планина - на Сърбия. Македония трябва да остане автономна. В случей, че автономията неможе да се осъществи, територията и се разделя на две зони: спорна и безспорна. Безспорната зона се дава на България, а спорната руският император трябва да реши на кому да се даде.

На 16 май 1912 г. с активното съдеиствие на Англия е подписан договор за „отбранителен съюз” между България и Гърция. При евентуална война с Османската империя двете страни се задължават да си оказват помощ, като България да деиства най-малко с 300-хилядна армия, а Гърция със 100-хилядна армия. Не е постигнато споразомение за подялбата на отвоюваните територий от Османската империя. И двете управляващи правителства разчитат, че след като се разгроми империята, ще наложат волята си върху своя съюзник. Още тук са заложени причините за последвалата Междусюзническа война.

През месец септември 1912 г. към съюза се присъединява и Черна Гора. След образуването на Балканския съюз, държавите участващи в него, търсят повод за обявяване война на Османската империя. Те поставят искания пред нея за реформи в Македония, Тракия и другите христянски области на Балканския полуостров. Тя отказва да ги изпълни. С това повода за война е намерен. На 17 сиптември 1912 г. е обявена мобилизация. На 5 октомври 1912 г. войната е официално обявена.

Подготовката на Българската армия се извършва върху основата на опита от Сръбско-българската война  от 1885 г., под влияние на руското, а в навечерието на воината и на западноевропейското военно изкуство. Попълването на армията с войници се извършва по териториален способи на основата на всеобща задължителна военна служба. Продължителността на редовната военна служба е 2 години за пехотата и 3 години за останалите родове войски и флота. Попълването на армията с деистващи офицери според закон от 1903 г. се извършва само чрез Военното училище в София, а със запасни офицери – чрез откритата през 1901 г. „Школа за запасни подпоручници”.

В навечерието на воината армията има 2 952 действащи и 4 150 запасни официри, от тях 355 с с висше военно образование или общо 7 102 офицери. Във военно време военно-инспекционните области формират армиите. Всяка от тях се състои от три дивизии, а те от по 3 – 4 бригади, а бриградите от 2 пехотни полка, 1 артилерийски скорострелен и 1 артилерийски нескорострелен полк и дивизионни подразделения. Кавалерията е организирана в три конни бригади и един отделен кавалерийка дивизия. Инженерните войски разполагат с три пионерни дружини, понтонна, телеграфна и железопътна дружина, три колоездачни и една автомобилна рота. По силата на конституцията главнокомандващ на армията е царят. Той създал нова длъжност – помощник-главнокомандващ. На този пост е назначен запасният ген.-леитенант Михаил Савов.

Започналото превъоражаване през1892 г. на Българската армия не е завършено в навечерието на войната. Тя разполага с 275 хиляди пушки „Манлихер”, 65 хиляди пушки „Бердана-2” и „Кринка”. Недоимъците във войската излизат на 120 хиляди пушки, поради икономически причини. През 1908 г. се въвеждат тежките картичници „Максим”, а в навечерието на войната армията разполага с 248 тежки картечници. Аеропланното отделение разполага с 21 самолета „Блерио”, „Албатрос”, „Воазен”

За основен вид бойна дейност на войските се смята настаплението, завършващо с удър „На наж”. Широко са прилагани обходът и обхватът и нощните бойни действия.

Сръбската армия в организационно отношение е твърде близка до българската. Въоражението на армията е сравнително добро. По-голяма част от войниците са въоражени с пушки „Маузер”, разполагат с 230 тежки картечници „Максим” и оръдия „Шнайдер”. Обучението в армията се ръководи от австро-унгарски устави.

Гръцката армия до Балканската война не е напълно изградена в организационно отношение. Едва през февруари 1912 г. е приета дивизионната организация. Подготовката на сухопътните войски се извършва по френски схващания, а  на военоморския флот – по английски. Идеята за „Велека Елада” е основата на възпитателната работа сред армейския състав.

Черна Гора формира четири дивизии с обща численост 30 хиляди души. Армията е с руската магазинна трилинейна пушка, както и със стари системи пушки.

В навечерието на Балканската война османската армия е в период на реорганизация, която започва през 1886 г. и се засилва след неуспешната Итало-турска война през 1911 г. Ограничените икономически възможности на Османската империя не и дава възможност бързо да модернизира своите войски, но въоръжението и е сравнително добро. Тя разполага с 970 хиляди пушки „Маузер”, 300 хиляди пушки „Хенри Мартини”, 420 тежки картечници „Хочкис” и „Максим”, 910 скорострелни и около 1 140 нескорострелни оръдия.

С помоща на Англия в навечерието на войната е реорганизиран и значително подмладен турския военоморски флот.

Поради икономическата изостаналост на Османската държава предварителната подготовка на войската е незадоволителна.

Плановете на Балканските държави за война срещу Османската империя са разработени в зависимост от политическите цели, които правителствата си поставят за постигане във войната. И тъи още при създаването на Балканския съюз има много спорни въпроси, неможе да се постигне споразомение за изграждането на единно командване.

Българското главнокомандване решава да действа с основните сили и средства на Тракийския оперативин театър, на който се намират основните обекти и главните сили на турската армия. Според плана главните сили на българската войска трябва да настъпят по Тунджанското направление, да разгромят противниковите сили в Източна Тракия и бързо да излязат на бреговете на Мраморно море и Цариград, с което да принудят турското правителство да моли за примирие.

Оповестяването на мобилизацията става на 17 септември 1912 г.

Първа армия се съсредоточава по двата бряга на р. Тутджа в района на Казългач  (Елхово). Щабът на армията се намира в Ямбол.

Втора армия се съсредоточава в района на Търново – Сеймен (Симеоновград) – Харманли. Щабът на армиятя е разположен в Харманли.

Трета армия се съсредоточава в ляв отстъп на Първа армия източно от Ямбол. Щабът на армията е разположен в с. Стралджа.

Планат на сръбския генерален щаб за водене на войната е сръбската армия да настъпи по долината на р. Вардар за обхващане на десния фланг на турските войски.

Планът на гръцкия генерален щаб е гръцката армия да нанесе главен удър в направление Солун и спомагателен – към крепостта Янина.

Планът на черногорското командване е неговата армия да настъпи и превземе крепостта Шкодра.

Турското командване има план за действие срещу съюзните балкански държави предвиждайки основните сили и средства да се съсредоточат  в Источна Тракия за настапателни действия срешу България, която е считана за най-опасен и силен противник. В Македония се предвижда първоначално да се водят отбранителни действия, докато се създадат благоприятни условия за настъпление.

Общата мобилизация на османската армия започва на 18 септември 1912 г., която се правежда твърде трудно. При започване на бойните действия на 5 октомври турското командване разполага в Източна Тракия само с Одринския гарнизон.

За дейстия срещу Сърбия, Гърция и Черна Гора Турците съсредоточават в Македония 160 хиляди души. Главните усилия на османската армия са съсредоточени на тракийският оперативен театър. Поради тази причина Българската армия изнася основните тежести по време на Балканската война.

Планът на българското командване предвижда с основните сили да се настъпи между Одрин и Лозенград, да се даде решително сражение на Източнотракийската турска армия, като главният удър се нанесе внезапно срещу открития и десен фланг; същевременно да се овладее важният оперативен обект Лозенград с което да се осигори по-нататъшното развитие на успеха.

Лозенградската операция е спечелена благодарение на решителните срещни боеве при Селиолу, Гечкенли, Ескиполос и Петра. Успехът им се дължи преди всичко на бързината при развръщането и решителността на удара. В удара „На нож” и близкия бой българските бойци се оказват много по-добри. Атаките са устремени и са осигорени от точния огън на артилерията. Инициативността на младшите командири и бойците са решаващ фактор за успех на Лозенградската операция. Благодарение на тях дневните бойни действия прерастват в нощни. Така Българската армия налага денонощият характер на бойните действия.

Поради слабото разузнаване на противника преследването му не се осъществява на необходимото ниво, а това дава възможност на османската армия да се организира на нов рубеж Люлебургаз – Бунархисар.

Независимо от това Лозенградската операция е един триумф на българското военно изкуство. По време на нея е разгрумена Източнотракийската турска армия и е принудена да отстъпва в бягство, но е провалено турското командване за удар във фланг и тил на 1-ва армия. Осъщественият флангов маньовър на Българската армия се реализира със стратегическа изненада чрез скриването на 3-та армия.

Люлебургаз-Бунархисарската операция възниква в резултат на нерешителното преследване на Българската армия след Лозенградската операция. Това дава възможност на османската армия да преодолее паниката и да се организира за отбрана на рубежа Бунархисар – река Караагачдере – Люлебургаз.

Итози път, въпреки благоприятните условия, преследване не се провежда поради липса на добре организирано и действащо разузнаване. Данните за противника, за силите и възможностите му, са недостатъчни и неверни. Това и получената от Главдната квартера директива накарва командващия обединените армии да вземе решение да спре двете армии с цел да се устроят и попълнят запасите.

Отново е пропусната възможност за разгром на турските войски в Източна Тракия и успешно завършване на войната. Независимо от това победата при Люлебургаз – Бунархисар е забележително достижение на българското военно изкуство. За пръв път имаме пренасочване на главния удар от едно място в друго направление в зависимост от промяната на обстановката. Характерно в тази операция е, че успеха се получава не там, където се търси – по фланговете, а в центъра при Караагач.

За храбростта и героизма на българския войник вестник „Таймс” отбелязва: „Истински герой на деня е българският пехотински войник...”

Турското правителство изгубва надежда, че ще може да защити Цариград и на 22 октомври се обръща към Франция с молба за посредничество от страна на Великите сили за сключване на мир с България. Но българското правителство тихомълком отхвърля посредничеството на Великите сили. Тогава главнокомандващият турската армия изпраща парламентьор със същата цел, но и той не е приет.

Цар Фердинант и българското правителство не съумяват да използват бляскават победа нито стратегически, нито дипломатически.

Българската армия не предприема стратегическо преследване, за да унищожи разбития и напълно деморализиран преди да е стигнал на Чаталдженската укрепена позиция. Причината за това е в самият характер на сражението, което се решава главно с фронтални удари – с настапление по целия фронт. Така двете страни изтущават всичкете си сили и след боевете мислят само за почивка и възстановяване на силите си.

Следователно Българската армия, веднъж пропуснала да преследва, не трябвало да поставя на риск спечелената победа. България трябвало да си послужи с дипломацията, за което си открива простор за дийствие. Само тя можела да поправи грешката с позволяването на турците да се укрепят на Чаталджа. Но тук българската дипломация показва най-голямата си слабост. Вместо да приеме посредничеството на Великите сили и чрез него да се стреми да получи онова, което не се постига поради неизползване на победата стратегически, тя подлага на риск спечеленото при Люлебургаз – Бунархисар, като залага на успеха на оръжието.

Турското командване за отбраната на Цариград  укрепва Чаталдженската позиция, за да спре българските войски в настърлението към столицата.

На турските войски се поставя задачата срого пасивна отбрана. Взети са мерки за повдигане духа на войниците. За целта са изпратени богослови и имами.

След отказа на българското правителство за мир на 24 октомври 1912 г. по заповед на Фердинантд започва „всеобщо настэпление, с цел българските войски да търсят противника и да го атакуват, където го намерят”.

В стремеж да задоволи личните си амбиции цар Фердинанд отдава заповед за настъпление в краино неблагоприятен момент. Пътищата са разкаляни, артилерията изостава в угарите, комуникациите се удължават, снабдяването се влошава. Сред частите избухва холерна епидемия. В следствие на това моралният дух се понижава.

Като преценява състоянието на войските, командващият обединените армий ген.- лейтенант Р. Димитриев долага на Главното командване, че една ускорена атака на Чаталджанската позиция няма големи шансове за успех. Въпреки това помошник-главнокомандващея ген.- лейтенант М. Савов отдава заповед за атака.

Тази заповед няма замисъл за действие, не се открояват задачите на армията, не е определено направлението на главния удар, близката и следваща задача на маньовъра на действие.

Като преценява понесените тежки загуби при неуспешните боини действия на 4 и 5 ноември 1912 г. срещу Чаталджанската позиция, ген.- лейтенант Р. Димитриев заповядва на войските да се оттеглят на изходно полужение.

С провала на Чаталджанското сражение, което е една престъпна авантюра, цар Фердинанд проиграва възможността за сключване на мир, благоприятен за България.

Веднага след атаката на Чаталджанската укрепена позиция се започват преговори за сключване на премирие между воюващите страни. Те се водят в с. Плая от 12 до 20 ноември с подписването на протокол. Той оповестява примирието между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна Гора ( Гърция отказва да го подпише), от една страна и от друга, на Османската империя, за да се пристъпи към преговори за мир на 30 ноември 1912 г. в Лондон.

Започналите в Лондон преговори за мир се водят при големи спорове както между Съюзниците и Османската империя, так и между Великите сили. След голяма дипломатическа борба най-после Турция се съгласява да приеме направените и предложения, но когато на 10 януари 1913 г. във Високата порта министрите изготвят окончателният текст на отговора, в сградата нахлуват младотурците начело с Енвер бей и извършват държавен преврат. Новото турско правителство отказва предложението на съюзниците. На 16 януари преговорите са прекратени и военните действия са възобновени.

Турското правителство изработва план за настъпателни действия, съгласно който Чаталджанската и Булаирската армии трябва да нанесат съгласувани удъри на българските войски в Източна Тракия, да ги разгромят и да деблокират Одринската крепост. Турското Главно командване решава на 26 януари 1913 г. да започне активни настапателни действия в района на Галиполския полуостров.

Въпреки частичните успехи при Галиполския полуостров, българското Главно командване  добре преценява, че без овладяването на Одринската крепост не може да се очаква скорошно и успешно завършване на войната.

Одрин е кръстовище на пътища, поради неговото стратигическо положение от най-дълбока древност градът е превърнат в силна крепост. Военното значение на крепостта Одрин нараства особинно много след младотурския преврат, когато Османската империя  започва да се готви за настъпателни действия. Одрин е превърнат в една от най-силните крепости в Югоизточна Европа.

И за това падането на Одрин има голямо военно и политическо значение. Повече от 33 хиляди души са пленени, между които и 24 паши. Взети са богати трофеи:413 оръдия, 12 236 пушки, 46 тежки картечници, над 10 милиона патрона, 90 хиляди снаряда и над 50 турски знамена.

Новината за победата на Българската армия и за овладяването на Одринската крепост се разнася като мълния. Почти всички телеграфни агенции я отразяват в своите съобщения като изключително постижение на българското военно изкуство, което внася много новости в световното военна история. За да изучат бойния опит на Българската армия в района на боиното поле пристигат военни мисии от Русия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия, Испания, Япония, САЩ, Аржентина и др.

Военните специалисти са озадачени как  най-силната крепост в Югоизточна Европа, която герматските военни са обявили за непревземаема, е паднала в ръцете на българите само след двудневен щурм.

Победата при Одрин се постига благодарение на правилният избор на направлението на главния удар, добре организираното и осъществено взаимодействие между пехотата и артилерията, добрата предварителна подготовка на настъплението и на мъжеството и героизма на българският войн.

За пръв път Българската армия прилага нови начини за водене на артилерийски огън, които не са познати до този момент – неподвижен заградителен огън и огневи вал, създава се придружаващата артилерия към пехотата.

Българската армия в тази война за пръв път използва самолета като бойно средство. На 16 октомври 1912 г. пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев със самолет „Албатрос”, снабдин с български авиационни бомби „Одринка” и „Величко”, извъшват бомбандиране в района на град Караагач и разузнават за разположението на турските войски. От съмолетите се фотографират военни обекти в района на крепостта, извършват се топографски заснемания на фортовете, за пръв път лети жена в изпълнение на бойна задача – Райна Василева Касабова. Създават се авиационни единици, които са придадени към армиите.

За успеха на Одринската операция твърде много допринася тилът който в сравнение с други операции е организиран и работи много добре.

След падането на Одринската крепост турското правителство е принудено да поднови Лондонските преговори за мир, които завършват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. Съгласно него Османската империя отстъпва на балканските съюзници всички територии на запад  от линията Енос на Бяло море до Мидия на Черно море. Така се освобождабат по-голяма част от поробените земи на Балканският полуостров, населени с христянско население и се създават условия за бързото им развитие по пътя на капитализма.

За Българската армия войната е триумф на неиното военно изкуство. Важно място заема политическата подготовка на войната, при която българксата буржоазия съумява чрез правилно издигнатия лозунг за „освобождение на поробените братя от Тракия и Македония” да направи войната твърде популярна.