Joomla Software solutions Template

Payday loan

Хора и народи имат своето време. Във всеки миг в него и извън него. Заплодено с вечен оптимизъм, времето запазва подвизи и мъдрост, героизъм и благородство, но най-напред – върховната за всичките му измерения човечност – саможертвата. Тя, както никое друго човешко деяние най-силно прониква в бъдещето, възпламенява надеждите, създава песни и легенди, продобива вселенски измерения и твори безсмъртие! Саможертва в името на най-скъпия идеал за всеки човек – родината.

Така преди 95 години, българската армия, съставена от смели, готови да дадат живота си за родината -  войници, гордо се изправи пред пет вековния ни подтисник, за да защити българската чест, да обедини многострадалния ни народ.

Участието на България в Балканската война е продължение на редица съдбоносни събития за българската история  като например – националноосвободителната борба на българския народ против турското робство, Руско-турската освободителна война, Илинденско-Преображенското въстание, но съществено се отличава от тях. Лицето на България е представено от квалифицирана армия, способна да изнесе на плещите си една война в защита на своите интереси. Израстването на армията личи не само чрез модернизирането й от страна на оръдията, но и чрез развитието на най-важния ресурс – човешкият. С приетия „Закон за устройство на въоръжените сили на Българското княжество”, годни за военна служба са само преминалите през две или три годишна военна подготовка. След драматичните събития от Берлинския конгрес – разпокъсването на страната ни, разединяването на народа ни, се начертава ясния път на българската армия  - този на войната. Съществуват и други причини за започване на войната, но те са продиктувани от интересите на останалите държави в Балканския съюз и разбира се от тези на Великите сили. Според мен успехът за България в тази война се дължи на факта, че участието ни там е продиктувано от патриотичното желание за обединение на територии,на народ, от желанието за пореден път да докажем своите способности пред света.

Споделям думите на професор Георги Марков пред юбилейното издание на вестник „Българска армия” - „Тук става дума за мечтата на Левски българите да се освободят със собствени сили.”

Неизневерявайки на силно вкоренените в българския род качества – храброст, жертвоготовност, за основен вид бойна дейност на войските е избрано решителното настъпление, завършващо с удар „На нож”. Българите са решени да вложат цялата си енергия в името на отечеството.

Започвайки да се запознаваме в часовете по история със славните за България събития, както във военно, така и във всяко едно отношение, ние запалваме искрата родолюбие в сърцата си. А  чрез паметните битки през Балканската война поддържаме искрата силна, могъща, способна да възпитава така важното за всеки народ  патриотично чувство.

При споменаването на този период от нашата история в моето съзнание изниква гениалността, решителността на българската армия в битката при Одрин, така значима и незабравима за мен, за вас, за цял един народ.  При планирането и воденето на битката са останали редица постижения не само за българското, но и за световното военно познание. Отличаваща се от обичайните операции за превземане на крепост, българската – превземане с открита сила за две денонощия, впечатлява целия свят. Това е първият случай във новата военна българска история за провеждане на нощна армейска настъпателна операция срещу считаната за най-силна крепост в Югоизточна Европа и обявена от германските военни архитекти за непревземаема. Главна заслуга за развитието на битките имат главнокомандващите армията, те са хората, които чертаят с размах развитието на военните действия и те отговарят за резултатите от тях. Но за да се взима правилно решение, то трябва да е съгласувано с подчинените им. Именно този метод за първи път е приложен от ген.-майор Георги Вазов. По предложение на ген.-лейтенант Н.Иванов овладяването на Одрин става през ноща, с което се предизвиква изненада и смут в турските редици. Обръща се специално внимание и на разузнаването, така освен бойна способност, българската армия показва,че  притежава и стратегически умения. В най-важния момент – при подготовката за овладяване на главната позиция ген.-майор Г.Вазов казва: „...Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад – безславие и смърт.” Това са думи, принадлежащи на изключително силен и решителен в действията си човек.

Избран за водач на войските от Източния сектор, той оправдава гласуваното му доверие чрез показаните блестящи качества на военноначалник и така се превръща в един от героите на войната. Други примери за уникалност и военен гений е факта, че български капитани първи въвеждат „предградния” и „барабанния” огън, „огневия вал”. Смайващи са използваните средстава при водене на войната, българския главнокомадващ отново се нарежда достойно до световните си колеги.

Значението на тази битка в световен мащаб също е голямо – за първи път самолетът се използа за бойни цели от българите Радул Милков и Продан Таракчиев. От самолетите са се хвърляли позиви и прокрамации над Одрин. Като карловка не мога да не отбележа факта, че първата жена в света, летяла на боен самолет, за да разпръсква позиви е родената в Карлово - Райна Касабова. Това доказва, че в съзнанието на всеки български гражданин са присъствали  мислите, настроенията за война, довеждаща до национално обединение. Всички са били съпричастни към народното дело. Присъщият за българския народ страх от годините на робството е изчезнал, останала е готовността на всеки да се жертва за родината, да отвоюва славното име българин. След огромния успех в сръженията за Одрин, военни експерти от Русия, Франция, Германия,Италия, Япония и др. идват да проучват как е станало завземането на крепостта с щурм. Признанието за изключителното постижение на българското военно изкуство е налице. За пореден път българите успяват да покават своята гениалност и борбеност. Самия комендант на Одринската крепост - Мехмед Шукри паша признава:”Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да се противостои.” Признанието от победения – пряко засегнат от събитията , е най-ценно и не само това, признанието, дошло от устата на тези, които са смятали българите за неспособни да водят военни битки. Военният министър на Франция признава, че българската войска е най-добрата в Европа и че предпочитал за съюзници сто хиляди българи, пред която и да е друга армия, колкото и многобройна да е тя.

Битката при Одрин е решаваща за изхода от войната, но тя не би пожънала толкова голям успех, ако цялостния план на българската армия не бе осъществен, т.е чрез воденето и на други значими и запомнящи се битки. Битката при Лозенград дава пример как за пореден път българите доказват своята мощ и превземат града много по-бързо от предполаганото. С това те ускоряват темповете за придвижване към главната цел Одрин и внасят страх у противника.

Генерал Р.Димитриев завоюва тази важна битка и така се превръща в герой, който предизвиква уважение и от страна на победените турци.Началото на войната започва бляскаво за българите, които продължават да черпят подобни успехи и в останалите битки като тези при Люлебургаз , боевете при Балкан Тореси, бойните действия на Военноморския флот, при които командира на не толкова силната, според всички, българска флота – капитан-лейтенант Георги Крупов, успява да срази търския кораб „Хамидие” с торпедоносеца ”Дръзки”.

Балканската война е наситена със знаменити битки за нашия народ, с победи изглеждащи за останалата част от света невъзможни, но съществуващи и греещи ярко в историята ни. Събития, които ни карат  да изпитваме истинско чувство на национална гордост, които поддържат жив, огъня на българщината в душите ни!