18. Административен акт – понятие, видове административни актове

І. Административен акт – понятие. Адм. акт е властническо волеизявление на орган на държ. управление (или приравнен нему друг орган), издадено въз основа и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държ. принуда.

1. Белези на административния акт:

-   властнически характер – една от формите на адм. власт, предоставена от закона на органите на държ. управление, когато осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност. Властническите волеизявления на администрацията черпят силата си от закона и са изцяло подчинени на закона, следователно те са винаги подзаконови актове. Адм. акт е управленско решение, което задължава всички, до които се отнася.

-   адм. акт е волеизявления на орган на адм. власт. Такива органи са поначало органите на държ. управление, определени по КРБ и законите (МС, министри и ръководители на ведомства, областни управители, кметове и органи на общините). Органите на държ. управление са органите, които по устройство и предназначение са определени да извършват изпълнително-разпоредителната дейност в държавата, а лицата, които ги съставят, имат необходимите политически, делови и професионални качества да извършват такава дейност. Има случаи обаче, когато властнически правомощия в сферата на държ. управление са предоставени по закон и на други държ. органи (органи на властта, съда и прокуратурата).

Посочените органи на държавата упражняват адм. властнически правомощия и издаваните от тях актове в тази връзка ще бъдат адм. актове. Възможността за издаване на адм. актове от държ. органи, които не са формално определени като органи на държ. управление, а също и от органи на стопански и обществени организации, е изрично предвидена в ЗАП (чл. 1 и чл. 2).

-          съдържащото се във властническото волеизявление едностранно предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Достатъчно е то да бъде направено от предвидения от закона ред, за да възникнат автоматически и правните отношения, визирани от правната норма. Тези правоотношения се проявяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо то съгласието на адресата на адм. акт. Тази особеност на правния ефект на съдържащото се в акта волеизявление и компетентния орган е налице в случаите, когато се възлагат задължения и в случаите, когато се придобиват права на адресатите на издадения акт.

Едностранното възникване на правните отношения след властническото волеизявление на надлежния орган на държ. управление ще се запази и в случаите, когато адм. акт е издаден от няколко органа на държ. управление.

-   съобразеното със закона властническо волеизявление на адм. орган е юридически акт – то предизвиква и установява предвидените в правната норма правни отношения и свързаните с тях субективни права и правни задължения.

Характеристиката на адм. акт като юр. акт не се свързва с вида на правоотношенията и последиците, които той предизвиква. Това могат да бъдат правоотношения и правни последици от областта на адм. право (адм. правоотношения, отношения на власт и подчинение), какъвто е обикновения случай. Правният ефект на акта на държ. управление може да се прояви и в областта на гражданското право, трудовото, авторското, застрахователното и други клонове на правото, когато на след извършването на властническото волеизявление едностранно ще възникнат и типичните за тези области на правото правни последици.

От друга страна, във всички случаи, когато става дума за т. нар. адм. актове с гражданско правни последици, последните винаги се предшестват и съпътстват от определени адм. правоотношения и последици, които гарантират и охраняват тяхното нормално проявление.

Правните последици, породени от действието на един акт на държ. управление, независимо от това дали са от областта на адм. право, на гражд. право или на друг клон от правото са тясно свързани със сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Те са предизвикани от развиваната активност на държ. органи в тази сфера и тяхната реализация и защита се охранява от нея. Тези правни последици се покриват от авторитета на администрацията и тяхното нормално съществуване се обезпечава чрез упражняваната от нея власт.

-        възможността за принудителна изпълняемост при необходимост е последният съществен белег на адм. акт. Обективно възникналите след издаването на адм. акт правни отношения следват своето нормално развитие, което завършва с настъпването на същинските правни последици в тесния смисъл на думата, изразени чрез ефективното изпълнение на съдържащите се в тях взаимни права и задължения. Ако обаче предписаното от закона и установено с акта поведение на адресата му не бъде проявено и не се стигне до изпълнение на създадените правоотношения, администрацията има правната възможност да обезпечи необходимото изпълнение на адм. правните задължения с помощта на принудата. При това принудителните действия, които са необходими за ефективното изпълнение, ще бъдат предприети пряко от заинтересуваната администрация по пътя на пряката акция без намеса на съда, за разлика от изпълнението на гражданскоправни задължения. Издаденият адм. акт по надлежния ред се приема за годно изпълнително основание на създадените от него правни задължения.

ІІ. Видове адм. актове:

1. Адм. актове, засягащи отношения вътре е извън апарата на управление:

А/ адм. актове засягащи отношенията вътре в апарата на управление (вътрешнослужебни актове) – адресиране на акта на държ. управление до субекти, които са пряко подчинени на органа, издаващ акта, тъй като с него влизат в структурата на едно и също йерархическо или друго подчинение. Тук издаваните адм. актове имат вътрешен и служебен характер. Те засягат отношения от служебно естество и улесняват организирането и извършването по най-ефикасен начин на работата в апарата на управлението. Вътрешнослужебните актове засягат пряко служебния статут на лицата, които извършват дейност в звената на различните адм. служби. Контролът в/у различните вътрешнослужебни актове се извършва по правило по линията на централистичното (йерархическото) ведомствено подчинение. Например: правилник за вътрешния ред в едно учреждение или организация.

Б/ адм. актове с външно действие – засягат правни субекти, които се намират вън подчинението на органа, който ги е издал. Такива могат да бъдат граждани, организации на граждани или различни държ. органи. Например: разрешението да се даде право на строеж в/у държ. земя на гражданин или организация, издаването на паспорт и др. Характерно за режима на тези актове е, че споровете около създадените от тях права, задължения и статути могат да се разрешават освен по административен и по съдебен ред.

1. Нормативни и индивидуални актове – според  съдържанието и юридическите им свойства.

А/ нормативни актове – този вид адм. актове разкриват в съдържанието си определени правни норми. С тях се формулират общи, безлични права за поведение. Адресатите им са определени най-общо или по общи белези (граждани, организации, учреждения и предприятия; собственици на имущества). Нормативните актове установяват общи и неадресирани към конкретни правни субекти правни положения и правни отношения. По тези признаци тези актове приличат на законите. Те се отличават от тях обаче, както по органа, който ги създава, така и по своя производен характер – те съдържат подзаконови, подчинени на закона правни норми. Във връзка с това с отменянето на закона губи правната си сила и издаденият за неговото прилагане норм. акт от по-долна степен, освен, ако в закона не е разпоредено друго.

Режимът на издаване на норм. актове на държ. управление е уреден в Закона за норм. актове (ЗНА):

-        МС издава постановления:

• когато приема правилници, наредби и инструкции;
• когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

ü     правилник се издава за прилагане на закон или указ в тяхната цялост за организация на държ. органи или за организация на тяхната дейност;

ü     наредба – за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен;

ü     инструкция – за даване указания относно прилагане на норм. акт от подчинени на нейния автор органи.

Общинските съвети издават наредби за регулиране на неуредени с норм. актове от по-висша степен обществени отношения от местно значение, спадащи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност на съвета. Дадената в ЗНА номенклатура на най-важните норм. актове на органи на държавното управление не е изчерпателна.

Б/ Индивидуални адм. актове (ИАА) – не са свързани с генерализиране и абстрактност. При тях има двойно конкретизиране и индивидуализиране на създаваните правни отношения – по посока на субектите, които участват в тях и по предметното им съдържание. Поради това при тези актове адресатът е винаги конкретно и персонално обозначен (отрежда се право на строеж в полза на лицето Х и правомощието, свързано с отреждането на държ. имот възниква м/у конкретно посочените в акта субекти – администрацията /кмета на ТОА/ и лицето Х). От друга страна индивидуализирано и конкретизирано е и предметното съдържание на това правоотношение – в акта са определени точно правата и задълженията на двете страни в правоотношението с конкретното определяне на всяка една от тях и съдържанието на необходимите престации. Ликвидирането на правоотношението ще стане евентуално също по определения в акта начин.

ЗАП: “Индивидуални адм. актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на населените места и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове”.

- индивидуалния адм. акт- създава права или задължения или засяга права или законни интереси на отделни граждани или организации.Това означава, че индивидуализацията и конкретизацията на този акт сравнение с нормативния акт се проявява в двоен смисъл: спрямо визираните от него правни последици и спрямо неговия адресат. Свързаните с такъв акт правни отношения са обусловени от конкретни обществени отношения, установени между точно определени в него правни субекти- страни по тези правоотношения. По този начин съдържащите се в тях права и задължения са конкретизирани и по субект, и по точно определен предмет на дължимата престация. Заедно с това се създава и конкретна основа за реализация и изпълнение на породеното от индивидуалния адм. акт правоотношение.

-          Индивидуални адм. актове, извадени от приложеното поле на ЗАП –“ЗАП установява за този вид актове генерална клауза , която предвижда  общо основание за тяхното издаване, контролиране и изпълнение, ако друго не е предвидено изрично в закон или указ. Чл. 1, ал. 1 ЗАП, урежда производство по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните адм. актове, доколкото в този закон или указ не са установени особени правила “.

• Първото ограничаване – само ако в специален закон или указ не са създадени други, особени правила в тази насока. Ще бъде в сила правилото, че специалният закон дерогира общия.

В/ Подразделяне на адм. актове според съдържанието и юридическите им свойства- група от тях, която не може да влезе нито в категорията на нормативните, нито в тази на индивидуалните актове на държ. управление. Онези актове на администрацията, които се определят в теорията като общи актове, наричани понякога “ненормативни” или “неиндивидуални” адм. актове. Характерни в това отношение са например адм. актове, с които се възлагат конкретни задължения върху неопределен брой адресати (нареждане на кмета на ТОА до живеещите на дадена улица да боядисат до определена дата обитаваните от тях сгради, да почистят снега от тротоарите и тн.; задължение за паркиране на МПС на точно определени места и др.). От този вид ще са и адм. актове, с които за определен брой адресати се признават права или привилегии.

1. Облагоприятствуащи  и утежняващи административни актове- това разграничение се прави във връзка с характера на основните правни последици,  които засягат правната сфера на адресата на акта на държавното управление.

А/ Облагоприятствуващи адм. актове са онези, които създават за техните адресати определени права или привилегии (право на строеж, право на стипендия или пенсия). Най- често облагоприятсвуващите актове се издават при  упражняване на оперативна самостоятелност във връзка с даване на различни разрешения (разрешение за ловуване, за носене на оръжие, за заминаване в чужбина и т. н.). В тези случаи с издадения акт се вдига за определено лице една предварително установена обща забрана. Този вид актове, макар и издавани при свободна преценка , не могат да бъдат своеволно оттегляни, отменяни или видоизменяни от администрацията, освен по установения по закона ред.Ако все пак това бъде сторено (например поради настъпване на изключителни обстоятелства), администрацията дължи на ползувателите  съответното обезщетение.

Б/ С утежняващите адм. актове се  възлагат задължения или повинности (тегоби) за техните адресати. Такива са например едно данъчно облагане, едно повикване на учебен военен сбор, събирането на различни такси и мита.

В/ Забранителни адм. актове са онези, с които се установява забрана, запрет.Такива са например забраната да се минава с превозно средство по определени улици; забраната да се влиза в охранявана зона и др. Забраняващите актове в много случаи засягат неопределен кръг лица и тогава имат характер на установени от администрацията правни норми. Типичен пример в тази насока са различните знаци за забрана, свързани с регулирането на пътното движение. Разрешаващите адм. актове на сой ред установяват за адресатите си ползване на определени изгоди, които се явяват като изключения от съществуващия общ режим на забрана. Такива ще са например разрешението за едно лице да посети гранична зона. Всички разрешителни (позволителни) са същевременно облагоприятствуващи актове.

4. Декларативни и конститутивни административни актове:

А/ Декларативните адм. актове, наричани още актове-решения, са свързани с признаване на факти и обстоятелства, засягащи права и задължения на различни правни субекти, когато тези права и задължения са възникнали в посочените от закона случаи преди самото издаване на акта на държавно управление. В тези случи органът на администрацията е задължен (обвързан) от правна норма да декларира пораждането, изменението или преустановяването на съответните права и задължения. Такива ще са например случаите с издаване на едно авторско свидетелство (сертификат) за направено откритие, изобретение или рационализация, със заличаването на регистрацията на МПС, което е прехвърлено на друго лице и др. При издаването на декларативни актове административния орган не може  да проявява оперативна самостоятелност, той е длъжен да ги издаде, щом са налице условията и обстоятелствата, които обуславят предизвикването на визираните в закона юридически последици. Декларативни адм. актове са и решенията на държавни органи за издаване на различни удостоверителни  документи по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗАП.

Б/ Конститутивните адм. актове, наричани още актове-разпореждания, за разлика от декларативните създават занапред тепърва определени права или задължения, които до тогава не са съществували. От този вид са например актовете за настаняване по предпочитание на едно лице в жилищно помещение; разрешение за ползване на държавни имоти и др.

При декларативните адм. актове говорим за т. нар. обратно (ретроактивно) действие. Това означава, че на адресатите им се признават правата и възлагат задълженията от момента, в който се е предоставила предвидената в правната норма фактическа и правна обстановка, а не в момента на издаването на самия адм. акт. Например: увеличаването на заплатата или стипендията се счита от момента на издаването на самия нормативен акт (издадено постановление на МС за увеличаване на заплатите и стипендиите), а не от момента на издаването на индивидуалния акт от ръководителя на учреждението, където е на служба гражданинът, или на заведението, където следва студентът.

При конститутивните адм. актове, както вече се изтъкна, възникват занапред, тепърва след издаването на адм. акт правните последици. До този момент те не са съществували за неговите адресати.

5. Други видове административни актове

А/ В зависимост от това кой орган на апарата на държавното управление издава адм. актове, последните се разделят на актове на МС, на министри и ръководители на ведомства, на ръководители на държавни и стопански организации и техни звена, на кметовете на ТОА и техните специализирани отдели, дирекции, управления и др. и на актове на местни специализирани органи на министерства или други ведомства, които не са подчинени на съветите (например служби на МО, на МВР, Мин. на транспорта  и др.)

Б/ Според инициативата на издаване на адм. актове те могат да бъдат: актове издавани по почин на автора на акта или по почин на адресата на акта. Обикновено в повечето от случаите на упражняване на оперативна самостоятелност органите на администрацията издават акта по свой начин, без да е необходимо винаги да бъде отправен до тях сигнал. По почин на адресата им най-често се издават онези адм. актове, ко5ито пряко засягат правната сфера  на заинтригуваните правни организации.

В/ Според начина на изразяването им можем да разграничим актове на: писмени и устни, изрични и мълчаливи. Голям брой от актовете на администрацията се издават в писмена форма. Такъв например е случаят с индивидуалните адм. актове, издавани по реда на ЗАП. Повечето от актовете, които уреждат вътрешнослужебните  отношения, се издават устно. Изричният израз на волеизявлението, което се съдържа в адм. акт , е правилото, което  трябва да се спазва при издаването на   всички актове. Без него не може да се приеме, че съществува адм. акт. Има случаи обаче, когато по изрично разпореждане на правна норма се приема, че волеизявление съществува при наличност на определени символи или знаци, които дават основание да се заключи, че актът е издаден. В такива случаи става дума за т. нар. заключителни (конклудентни) актове на администрацията (например знаците за движение по пътищата). Има и мълчаливи откази , при които се предполага, че мълчанието на компетентния орган да издаде в предвидения срок искания от него акт се приравнява на отказ да се издаде този акт (чл. 14).

Г/ Удостоверителни и констативни актове. В тези случаи волеизявлението на адм. орган е насочено към издаването на писмен документ, в който се отразяват обстоятелства и факти, съществуващи в обективната действителност. Такива са например случаите с издаване на различни удостоверения и свидетелства, създаването на протоколи. Те са официални документи.

Официални документи -  издадени от упълномощени по закона служебни лица в държ. апарат или в апарата на държ. организации, когато осъществяват държ. функции. Офиц. документи имат автентична сила и обстоятелствата и фактите, отразени в тях се приемат за истинни до опровергаването им по установен от закона ред.

19. Оперативна самостоятелност /дискреционна власт/ и обвързана компетентност

1. Обвързана компетентност. Има случаи, когато правната норма сама определя точно какво решение следва да вземе органът по конкретен въпрос, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на администрацията да преценява дали, кога и как да издаде адм. акт, а направо обвързва нейните органи с точно определен по предмет, субект и време акт на държ. управление. Органът на администрацията при обвързаната компетентност (обвързаната администрация) няма никакво право на избор и може да вземе само едно законно решение – онова, което е очертано стриктно в самата правна норма. Пример: адм. актове ще са определянето на данък или такса; на задължителна застраховка; на пенсия и други.

Адм. орган може да стигне само до едно конкретно решение и то е предварително посочено в правната норма, стига да се появили онези елементи от фактическия състав, очертани в нейния хипотезис.

1. Оперативна самостоятелност (адм. съобразяване, дискреционна власт) ще бъде на лице в случаите, когато правната норма очертава една рамка /предели/ за действие, в която компетентния орган може да прояви определена по закона свобода на преценка при вземане на едно или друго решение, влизащо в кръга на неговите правомощия. Предоставената от закона тук разпоредителна власт дава възможност на органа на държ. управление за всеки конкретен случай да преценява дали да действа, кога да действа и как да действа (дали да пристъпи до принудително отчуждаване на определен имот, кога да стане; дали да извърши повикване на учебен военен сбор). Общото оправомощаване чрез очертаване на определена рамка за органа на администрацията му дава известна свобода да преценява и подбира обектите, лицата, времето и начина, които ще имат значение за неговото управленско решение. Тази свобода на действие дава възможност на адм. органи да проявяват за всеки отделен случай необходимата творческа активност, за да достигнат до най-правилното (целесъобразно, навременно, полезно, резултатно и пр.) управленско решение.

Законът е този, който предвижда разпоредителна власт на адм. органи, основана на свободното съобразяване. Най-често това става чрез използване в текста на овластяващите правни норми на изрази и понятия, които съдържат в себе си възможността да се преценява дали, кога и как да се действа в определени случаи. Употребата в текста на думите “могат, може, има право” и др. най-често означава, че законодателят предоставя решението на въпроса изключително на преценката на овластения орган.

Вземането на решение при наличност на оперативна самостоятелност за адм. органи зависи от подготовката, професионалната квалификация и съобразителността на лицата, които действат в тези органи , а също и от техните политически, морални, естетически и др. възгледи. Поради това и не винаги е възможно за администратора във всеки конкретен случай да взема най-правилното и съответстващо на конкретната обстановка решение. От тази гледна точка издадените адм. актове при упражняване на дискреционната власт могат да бъдат повлияни от известен субективизъм в решаването, който ще доведе в някои случаи до неправилни решения. Правилните и неправилните решения на администрацията в тези случаи по принцип ще се приемат за законосъобразни, съответни на закона актове, стига да са извършени при спазване принципа на законността, да са издадени въз основа, в пределите и в преследване целите на закона.

Оперативната самостоятелност на администрацията, независимо от степента на свобода за преценяване, с която разполага комп. орган, не се намира извън правото. Тя е обвързана с правото и подчинена на закона творческа дейност, която се използва от органите на държ. управление. Актовете на държ. управление, издадени при оперативна самостоятелност няма да бъдат признати от правото, ако не са издадени от комп. органи, ако не е спазена предвидената за тях от закона форма или ако са игнорирани условията, установени като задължителни от правната норма, те ще бъдат също така незаконосъобразни, ако не съответстват на преследваната от закона цел (ако не целенасочени по закон).

20. Условия за редовно действие на административните актове. Законосъобразност и правилност /целесъобразност/. Изисквания за законосъобразност на административните актове

І. Условия за редовно действие на адм. актове. Адм. акт придобива правна (юридическа) сила и влиза в действие, само ако е законосъобразен. Актовете на държ. управление, засегнати от пороци, които ги правят унищожаеми, се приемат от правото за действителни, докато не бъдат унищожени по съответния ред.

1. Обикновено адм. акт влиза в сила от момента на неговото издаване. Той поначало предизвиква правен ефект, щом като е завършен и издаден. Ако обаче да издаването на акта е предвидено производство, което задължително трябва да се спази, за да стане той окончателен, е необходимо да бъде изчерпан установеният за това производство ред. Такъв е случая с издаването на инд. адм. актове по ЗАП. По смисъла на този закон адм. актове влизат в сила и подлежат на изпълнение, само ако са станали окончателни, т.е. когато те в установения от закона срок не са били оспорени или ако са били оспорени по адм. ред, жалбата или протестът са били оставени от контролния орган без уважение. Актовете на държавно управление, които по закона са окончателни, придобиват т. нар. формална правна сила и подлежат по правило на изпълнение. Само с изрична норма може да се предвиди предварително изпълнение на някои адм. актове. Спрямо адресати, на които се възлагат задължения с акта, правната му сила се проявява от деня на връчване на съобщението за издаването на акта и узаконяването му по съответния ред. При нормативните актове съобщаването се извършва чрез обявяването, публикуването им по установения за това ред в ЗНА.
2. Правната сила на адм. акт проявява своето действие спрямо всички правни субекти, до които се отнася. Действието на адм. акт се проявява преди всичко спрямо органа, който го е създал. Това означава, че този орган е обвързан от съдържанието на акта и е задължен да обезпечи нормалното развитие на правоотношенията, които произтичат от него. Веднъж станал окончателен адм. акт повече не може да бъде оттеглян, отменян или видоизменян произволно или по желание на неговия автор – това е възможно да стане само в изрично посочени от правна норма случаи и по предвидения от нея ред. Няма значение дали адм. акт е издаден при упражняване на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност.
3. Действието на влезлите в сила адм. актове по време е различно в зависимост от характера и предназначението, които им се придават от правната норма. Поначало инд. адм. актове са ограничени по време поради обстоятелството, че те преустановяват своето действие до момента на реализацията на предвидените в тях правни последици (повиквателната заповед преустановява своето действие, след като военнослужещия постъпи във военното поделение). Има случаи обаче, когато адм. актове проявяват своето действие за неопределено време (например при създаване на определени статути или правни положения). Към тази категория принадлежат по правило и нормативните адм. актове, които действат за неопределено време (докато не бъдат отменени). Когато в адм. акт е определен срок за неговото действие, последното продължава до изтичането на този срок.
4. Прекратяване действието на адм. акт

-          при постигане на целта, за която е издаден актът;

-          при изтичане на срока, за който е бил издаден адм. акт;

-          при изчезването на субекта (адресата) на адм. акт (например при смърт на носителя на породеното от акта право; при ликвидация на учреждението или предприятието, до което се отнася актът и т.н.);

-          отпадане на интереса на реализиране на правоотношенията, възникнали от издадения акт (например унищожаване на сградата или машината, които подлежат на задължително застраховане).

Във всички изброени случаи на прекратяването на действието на акта на държ. управление настъпване автоматически и за в бъдеще, след като се появили указаните факти, обстоятелства и за това не е необходимо да издава нов, преустановяващ действието акт.

1. Отмяна. Обикновено се извършва от висшестоящите органи на автора на акта, съществуващи в йерархията на съответната администрация и действащи по пътя на централистичния ведомствен и административен контрол. Отмяната на акта от неговия автор се нарича оттегляне. Адм. актове могат да бъдат отменяни или видоизменяни и по пътя на правораздавателния контрол – от съдилищата и адм. юрисдикции в пределите на закона и по установения от него ред (например по ЗАП). Отменяне на адм. актове по пътя по пътя на адм. контрол се извършва по правило и за законосъобразност, и за правилност (целесъобразност, навременност, ефективност и др.), докато отменянето им от правораздавателните органи може да става само за законосъобразност. Отменянето на адм. актове по пътя на адм. контрол може да стане и когато те са незаконосъобразни, понеже противоречат на закона, и когато са неправилни, понеже са нецелесъобразни, ненанвременни, неполезни и др., а отменянето им по пътя на правораздавателния контрол – само когато те са незаконосъобразни.

Отмяната (оттеглянето) винаги представлява един нов, отменителен акт на определени органи, с които се прекратява действие на един вече издаден акт на държ. управление. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично съществуващите до тогава правоотношения м/у администрацията и адресатите на акта.

Отмяната на адм. актове ликвидира предизвиканите от тях правоотношения за в бъдеще (ex nunс) или за минало време (с обратно действие – ex tunс) в зависимост от основанията, които са я породили. Когато се отменя един редовен (законосъобразен) адм. акт, ликвидирането на правните последици се извършва за в бъдеще и обратно – когато се отменя един незаконосъобразен (нередовен, невалиден) акт, прекратяването на правните последици се извършва с обратна сила, за минало време. Отмяната на неправилни адм. актове също действа за в бъдеще, тъй като тези актове, макар да са нецелесъобразни, ненавременни, неефективни и пр. са законосъобразни – те са едни редовни адм. актове.

ІІ. Законосъобразност и правилност (целесъобразност):

1. Законовият статут на адм. акт се очертава от условията (изискванията),  съдържащи се в закона, на който трябва да отговаря всеки акт на държ. управление. Актовете на власт, издавани от различни органи на администрацията, се признават за нейни актове по управлението, само ако са основани на закона, не излизат от неговата рамка и преследват неговите цели. Правото признава за действителни адм. актове само онези, които са съобразени със закона (законосъобразни).

Основните изисквания, на които трябва да отговаря всеки адм. акт са:

ü     Компетнтност;

ü     Спазване на установени форми и производства;

ü     Съобразяване със съдържанието на закона;

ü     Съобразяване с целта на закона.

1. Целесъобразност – това е навременност, ефективност, полезност, неостарялост на издаваните адм. актове.

ІІІ. Изисквания за законосъобразност на адм. актове:

1. Компетентност на автора на акта – адм. акт трябва да бъде издаден от онзи орган на администрацията, който притежава необходимата за това компетентност. Компетентността е властническо правомощие на определен по  закона орган да може само той за определени случаи, в определени териториални предели и за даден период да издава предвидените актове на държ. управление. Правомощие за органа на държ. управление се представя под формата на персонална, материална, териториална и повременна негова компетентност. Предоставена по закона компетентност не може да се преотстъпва (делегира) на други органи от апарата на администрацията, освен в изрично предвидени в правната норма случаи. Органът на държ. управление, който притежава компетентността, има не само възможността да упражнява съдържащите се в нея правомощия, но е длъжен и да ги упражнява. Бездействие в такива случаи ще представлява нарушение на служебните им задължения.
2. Спазване на установените форми и производства – издаването на адм. акт е свързано с спазването на предписани от правната норми форми или производства. Предписаната по закона форма на акта, като условие за неговата валидност, се свързва с идеята за установяване на една автоматична гаранция на законосъобразното му издаване. Роля на автоматична (формална) гаранция за законосъобразността на адм. актове играе и предвиденото в закона производство за тяхното издаване, оспорване и изпълнение. Като гаранция за законосъобразността на тези актове ЗАП предвижда издаването им да става в писмена форма.
3. Съобразяване на акта със съдържанието на закона (материална законосъобразност) – адм. акт трябва да бъде съобразен с материалноправните изисквания на правната норма, залегнали в съдържанието на нейния хипотезис. За да може например младежът да бъде зачислен в редовете на армията, е необходимо по закона той да е годен за военна служба, тогава повиквателната заповед е законосъобразна.
4. Съобразяване с целта на закона (целенасоченост по закон) – актът на държ. управление трябва да преследва предвидената в закона цел. Целенасочеността на адм. акт следва да се разграничава от целесъобразността, навремеността, ефективността и други качества, които той разкрива при упражняването на т. нар оперативна самостоятелност. Целесъобразността на издадения при упражняване на дискреционната власт адм. акт винаги е ориентиране към целта, която този акт трябва да преследва по закона, но тя не винаги в еднаква степен я постига. Поради това и всеки такъв акт ще е повече или по-малко постигнал тази законова цел, макар и да е насочен към нея, т.е. той ще бъде по-малко или повече целесъобразен.

Целенасочеността като изискване на закона е елемент от правното съдържание на акта, а целесъобразността – израз на правилното виждане и постигане на тази цел от страна на служебното лице, което го издава. Целесъобразността се вмества в целенасочеността и винаги се явява определена степен за нейното постигане.

21. Недействителност на административните актове – понятие, видове. Критерии за разграничаване на нищожни от унищожаеми административни актове

Актовете на администрацията, когато противоречат на законите или на издадените въз основа на тях други нормативни актове, са от гледна точка на правото недействителни /незаконови/ актове и като такива не могат да предизвикат поначало никакви правни последици.

І. Случаи на недействителност

Незаконосъобразността /недействителността/ на адм. актове ще бъде налице винаги, когато не са били спазени някои или всички условия за тяхната валидност.

1. Актове, издадени от некомпетентни органи или в превишение на предоставената компетентност /превишаване на власт/;
2. Актове несъобразени с материалноправните изисквания на правната норма;
3. Актове несъобразени с целта на закона;
4. Актове, при издаването на които не са спазени предвидените от закона форми и производства.

Всяко едно от посочените нарушения има характер на недостатък /порок/ на издадения административен акт. Наименования на отделните пороци /недостатъци, дефекти/:

1/ некомпететност или превишение на власт;

2/ незаконосъобразност по същество

3/ нецеленонасоченост по закон или превратно упражняване на власт и

4/ неспазване на законните форми и производства.

ІІ. Нищожни и унищожаеми актове на администрацията

Недействителност на актове. Тя може да бъде степенувана, да бъде по-малка или по-голяма в зависимост от характера на пороците /дефектите/, от които е засегнат конкретният акт. Разграничението, което се прави за порочните актове на администрацията, е разделянето им на нищожни и унищожаеми актове.

1. Нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен акт ще бъде например решението на областния управител, с което се постановява развод между двама съпрузи, понеже е издаден от орган, на когото липсва изобщо материалната компетентност  за решаването на такива въпроси.

2. Унищожаеми пък са актовете на администрацията, при които, макар и да е на лице някакъв порок, той не съдържа такава радикална степен на недействителност, която още на пръв поглед да ги възпрепятства да предизвиква каквито и да било  правни последици. Най-често унищожаеми адм. актове ще има при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество /пример: издадено свидетелство за правоуправление на МПС на лице, което не може да различава цветовете, или което не е положило предварително изпит/.

Правният режим, който се прилага по отношение на недействителните адм. актове е различен в зависимост от това дали те са нищожни или унищожаеми. В първия случай никой не е правно задължен и обвързан да се подчинява на издадения адм. акт, тъй като този акт не съществува за правото и не е могъл да породи каквито и да било правни последици. Това е така дори ако издаденият от орган на администрацията акт създава някаква привидност за един редовен акт. Такъв акт, ако е оспорен пред контролните органи, не е необходимо дори да се отменя или видоизменя. Достатъчно е само контролният орган да констатира неговата нищожност. Унищожаемият адм. акт, макар и временно, предизвиква визираните в правна норма последици и подлежи на изпълнение от неговите адресати. Последиците на унищожаемият акт трябва да бъдат унищожени било чрез спиране на неговото действие, било чрез неговото отменяне или видоизменяне от контролните органи. Необходимо е предизвиканите от такъв акт правни последици да бъдат заличени и то с обратно действие (ex tunc – от момента от който са възникнали, обикновено това е момента на издаването на порочния акт). Унищожаването на тези адм. актове цели да се възстанови онова положение, което е съществувало преди тяхното издаване или, ако това е невъзможно – да се стигне до обезщетяване на увредените от акта правни субекти чрез подходящи средства и заместители, предвидени в правната норма.

Всеки заинтересован правен субект и прокурорът могат да поискат от компетентния съд обявяване на нищожност на съответния адм. акт. Няма пречка да се иска обявяване на нищожност както индивидуален, така и на общ, включително и норм. адм. акт.

Искането се депозира под формата на писмена жалба, респ. протест и може да се прави без ограничение във времето - съгл. чл. 37 ЗАП. Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал акта.

Чл. 37, ал. 2 – предвижда се възможност да се прави искане за обявяване на един адм. акт за нищожен от страна на съда – то може да се прави безсрочно, винаги е необходимо да бъде издаден един нов акт, който да отмени или видоизмени предизвиканите правни последици.

3. Недействителност на недовършените адм. актове – това са случаи, когато издаването на адм. акт като процедура за вземане на управленско решение е преминало последователно през всички необходими фази, но поради някаква причина е останало недовършено поради липса на подпис от компетентния орган или предписано от закона задължително утвърждаване.

А/ липса на подпис означава, че липсва и необходимото според закона властническо волеизявление, което води до липса на самия адм. акт – последният остава само един проект на администрацията, който не може да има никакви правни последици. Ако въпреки това администрацията или някой от заинтересованите се опита да черпи права от такъв акт, ще е налице един нищожен адм. акт, който не може да обвърже в юридически смисъл никого.

Б/ когато адм. акт не е утвърден от висшестоящ орган, а правната норма предвижда такова утвърждаване.

В/ за разлика от недействителните адм. актове, недовършените адм. актове не са порочни актове. Тяхното оформяне е станало точно според предписанията на правната норма, но им липсват някакви завършителни действия или форми, за да станат перфектни – за да се превърнат в адм. актове. Без това тези актове остават само проекти, които не могат да имат никаква правна сила. Ако органите на администрацията се опитат да ги прокарат в практиката в този незавършен вид, тогава тези актове се превръщат в недействителни адм. актове.

ІІІ. Критерии за разграничаване на нищожни от унищоаеми адм. актове – за всеки акт на държавното управление /както и за останалите актове на държ. органи/ съществува предположение (презумпция), че е съобразен със закон – презумпция за законност. В случай на съмнение относно порока на един адм. акт – нищожност или унищожаемост, този акт се смята за унищожаем, а не за нищожен. Съмнението ще бъде в полза на по-малкия по степен порок. Разграничаването м/у нищожни и унищожаеми актове на администрацията е доста трудно поради липса на изрични правни норми.

Основанията за обявяване на нищожност са свързани с хипотезите, определящи условията за законност на адм. актове - в този смисъл следва да се има предвид и Тълкувателно решение №2 на общото събрание на ВС по някои въпроси, относно нищожността на адм. актове.

При преценка на нищожността на адм. акт съдът е длъжен да разгледа и прецени всички условия, определящи законността на адм. акт:

1. Има случаи, когато правната норма не оставя никакво съмнение, че издаденият акт от органите на държ. управление е нищожен. Например: чл. 16 НК – наказват се лицата, които се подчиняват на разпореждане, което предписва извършването на едно явно престъпление.

Чл. 25 ЗАНН – нарушителят не носи адм.-нак. отговорност за изпълнение на незаконна заповед, ако тя не съдържа очевидно за него нарушение.

В посочените случаи става въпрос за забрана на изпълнение на адм. актове, които според закона са абсолютно недействителни, нищожни за правото.

2. Актът е нищожен, ако липсва орган, който може да издаде адм. акт. Например: актове, издадени от уволнени служители; или от лица, които нямат нищо общо с учрежденията, които издават такива актове; от колегиални органи, които са взели решението си липса на кворум. Когато съдът прецени, че липсва компетентност на автора на акта, той обявява неговата нищожност - във всички случаи на нарушение на компетентността на автора - по степен, по място и т.н.

1. Нищожност ще има и когато адресатът, към който адм. акт е отправен не съществува или обектът, до който се отнася липсва. Например: данъчно облагане на гражданин, който е починал.
2. Когато на адресатът се нарежда да извърши нещо невъзможно или противоестествено адм. акт също ще е нищожен. Например: регистрация на брак м/у две лица от еднакъв пол.
3. Нищожност та акта ще има и когато не е спазена предвидена от закона съществена форма. Липсата на предписани по закона форми или производства поначало не води до нищожност на засегнатия от нея акт. Има случаи, обаче когато предвидената от закона форма обуславя самото съществуване на адм. актове, поради което нейната липса винаги ще доведе до нищожността им. Например: нак. постановление, което не е изготвено в писмена форма.

6. Несъответствие с процесуалноправните норми – актът ще бъде нищожен единствено и само в случаите, когато порокът при неспазването на изискуемата от закона процедура по издаването на 1 адм. акт е толкова съществен, че води до липса на валидно волеизявление. Например неспазване на изисквуемия кворум при постановяване на колективно решение. Във всички останали случаи ще е налице унищожаемост.

7.  Несъответствие с материалноправните норми – тук хипотезите са няколко:

-   при неспазване на обвързаната компетентност на органа – когато той е действал извън пределите на обвързаната компетентност;

-   когато като основание за волеизявлението е посочена материалноправна норма, която е била отменена и на практика липсва основание за основание на акта;

-   при неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма;

-   когато актът се основава на друг адм. акт, който в последствие е бил отменен или изменен.

8. Несъответствие с целта на закона – всяко едно несъответствие опорочава акта и говорим за нищожност, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението с адм. акт поради несъответствие с нито една правна норма в действащото законодателство.

Специфичното при установяване на нищожността е, че тежестта на доказване пада в/у този, който твърди че е налице нищожност.

Компетентността на съда се определя от условията за подсъдност. В случай, че съда констатира нищожността, той е длъжен да я обяви със своето решение, което е достатъчно условие да не се прилага съотв. адм. акт.

22. Правораздавателен контрол в областта на администрацията – понятие, видове. Пряк и косвен правораздавателен контрол

І. Понятие за административно правораздаване.

1. Правораздавателният надзор върху дейността на органите на държ. управление е властническа контролна функция на определени по закона органи (съдилища, адм. юрисдикции). Тя е позната в теорията и практиката като адм. правораздаване, което заедно с гражданското и наказателното правораздаване е част от единното правораздаване в РБ, което си поставя за цел еднаквото и точно прилагане на законите спрямо всички лица и организации, търсещи неговата намеса за реализиране и защита на определени права и признати от закона интереси в сферата на държ. управление.

Правораздавателния надзор, осъществяван под формата на адм. правораздаване, е важен юридически способ за обезпечаване законността в държ. управление и за защита на субективните права и интереси на гражданите и организациите. Той е важна съставка от единната контролна система, установена от КРБ и законите за обезпечаване на нормалното, законосъобразно и правилно държавно управление.

А/ адм. правораздаване е изградено като самостоятелна и независима в решенията си контролна система, начело на която стои ВАС. Контролът, осъществяван в/у актовете на адм. органи, се осъществява единствено по отношение на тяхната законосъобразност!

Законността на адм. актове се преценява въз основа на 5 основни елемента, които я обуславят. Тези 5 изисквания трябва да бъдат налице кумулативно:

1. Компетентност на автора на акта;

2. Форма, изискуема от закона;

3. Изискване за съответствие с материалноправните норми;

4. Съответствие с процесуалноправните норми;

5. Изискване за съответствие с целта на закона.

-          адм. правораздаване, осъществявано от съдебните органи – ВАС, окръжни и районни съдилища (няма апелативни), се нарича адм. правосъдие.

-          когато адм. правораздаване се извършва от несъдебни органи (съвети, комисии, еднолични органи), става дума за упражняване на адм. юрисдикция като специална правораздавателна функция на държавата. Органите осъществяващи адм. юрисдикция по специални адм. спорове, се наричат адм. юрисдикции или особени юрисдикции в областта на администрацията. Особени адм. юрисдикции - по своя характер това са особен вид правораздавателни органи, които организационно не принадлежат към органите на съдебната власт, но функционално (по силата на норм. акт) им е предоставена възможността да решават определен кръг адм. спорове със сила на присъдено нещо. От своя страна особените адм. юрисдикции биват 2 вида:

ü     наказателни - те решават изрично норм. установени спорове, свързани с производства по установяване на адм. нарушения и налагане на адм. наказания, като своята дейност те осъществяват по реда на ЗАНН. Класически пример тук е Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

ü     отменителни адм. юрисдикции на тях с норм. акт е предоставена възможност за решаване на определен кръг спорове (изрично посочени), свързани със законността на инд. адм. актове и техните решения притежават сила на присъдено нещо. Напр.: НОИ; ЦЕЛК.

Б/ адм. правораздаване се двързва с административно-правните спорове, които възникват м/у администрацията и адресатите на нейните актове. Неизпълнението или лошото изпълнение на администартивноправни задължения, респ. незачитането на субективни права и интереси, регулирани от нормите на адм. право, създава винаги спорно положение (конфликт), който по правило трябва да бъде решен като правен спор от органите на адм. правораздаване. Адм. правораздаване има за цел разрешаването на административноправни спорове м/у правни субекти, които се намират в отношение на власт и подчинение.

1. Функции на адм. правораздаване:

А/ защита на субективните права и интереси на гражданите и организациите в сферата на общественото управление, и по-специално в сферата на държ. управление;

Б/ мярка за законност – отношението и влиянието, които адм. правораздаване има към нормалното и редовно действие на различните органи и звена на държ. управление, на техните служби и служители. Правораздавателният надзор в тази насока играе роля на мярка на законност, която би трябвало да се зачита и използва при издаването и изпълнението на различните адм. актове от компетентните органи.

В/ чрез правораздавателният надзор в областта на администрацията се разкриват слабостите и недостатъците в апарата на управление, което може да бъде повод за усъвършенстване и опростяване на неговата работа;

Г/ охранителна и стабилизираща функция – адм. правораздаване, наред с останалите способи за обезпечаване на законността в държ. управление, оказва стабилизиращо въздействие за укрепване на законността.

1. Система на адм. правораздаване – от една страна, като органи на правораздавателния надзор действат съдилищата, а от друга – административните юрисдикции.

А/ съдилищата са обособени като самостоятелна система, действаща вън от системата на администрацията. Всички съдилища – районни, окръжни, ВАС – действат в пределите на закона като органи на адм. правораздаване.

Б/ другата група организационни звена, осъществяващи правораздавателни функции в областта на държ. управление, са различните адм. юрисдикции. Те влизат в системата на администрацията и обикновено са изградени като специализирани правораздавателни органи към определено ведомство, за решаване на адм. правни спорове, свързани с това ведомство (например Централна наборна комисия при МО). В организационно отношение адм. юрисдикции са подчинени на съответното ведомство и обикновено наред със специалната правораздавателна функция  осъществяват и определени функции по държавното управление.

Определянето на един орган от системата на администрацията като адм. юрисдикция се свързва със следните необходими изисквания:

• органът, който действа като юрисдикция да бъде изрично определен в закона;
• да действа при сезиране, а не служебно;
• да е натоварен да решава адм. спорове;
• да е самостоятелен и независим при решаването на споровете;
• да следва точно определено от закона елементарно състезателно производство.

1. Видове адм. правораздаване

А/ Според субекта, който упражнява адм. правораздавателна дейност:

-          от съдилища

-          от адм. юрисдикции.

Б/ от гледна точка на предмета на спора адм. правораздаване може да бъде:

-          за отмяна (видоизменяне) на адм. актове;

-          за налагане на адм. наказания.

В/ според начина на извършване и ефекта на решението:

-          пряко и косвено:

• пряко – в случаи когато се осъществява правораздаване, чийто предмет е спор относно законността на един адм. акт. Прякото адм. правораздаване, разглеждайки адм. правни спорове на редовно или извънредно основание, с решението си има непосредствен ефект върху съдбата на контролирания акт. При прякото адм. правораздаване контролният съд или юрисдикция разглежда дело, в което се поставя въпрос за решаване пряко съдбата на един адм. акт – последния се отменя или видоизменя, ако се устнови, че е незаконосъобразен и преустановява своето действие изобщо  като редовен акт на администрацията;
• косвено – контрония съд не е сезиран с адм. правен спор, който той е длъжен да разреши пряко, с непосредствен ефект върху оспорения адм. акт (решение). В този случай съдът или юрисдикцията, разглеждайки въпрос на едно отделно гражданско, наказателно или адм. дело, е принуден инцидентно (например по пътя на направеното възражение за незаконност) да вземе отношение по законосъобразността на един адм. акт, който е свързан с предмета на делото. Законността на съответния адм. акт съдът коментира в мотивите към решението, като тези мотиви могат да послужат като основание на заинтересованите правни субекти по реда на прекия правораздавателен контрол да поискат от съда отмяната на този акт като незаконосъобразен. Упражнявайки косвен контрол, правораздавателния орган, ако разкрие, че преценявания акт е незаконосъобразен, няма власт да въздейства пряко върху него - да го отмени или видоизмени. Той само трябва да държи сметка за факта на незаконосъобразността на акта и отказва да зачете неговото действие в конкретно разглежданото дело.

-          за разрешаване на конфликти за подведомственост (подсъдност) на адм. дела – от ВАС.

-          тълкувателно адм. правораздаване – тълкувателни решения на ВС. При решаване на адм. спорове ВС на общо основание може да издава задължителни за спазване решения и постановления по тълкуване на закона, наложено от възникнали противоречия по важни въпроси на правоприлагането.

-          контролно-отменително адм. правораздаване – неговите основни положения са уредени в ЗАП и ЗВАС. При този вид правораздаване контролния орган (съд или юрисдикция)  е сезиран с искане (жалба, протест, предложение) за отменяне на един адм. акт като незаконосъобразен. Решението на контролния орган в този случай има само отменителен, респ. стабилизиращ ефект спрямо акта, без да разреши повдигнатият спор по същество. Обикновено при отмяна контролният орган връща делото за ново разглеждане от органа, който е издал акта.

-          адм. правораздаване по същество – поставя си за цел да реши пряко обвързващ материално-правен ефект един адм. спор, свързан с действието на акта на държавно управление. Например оспорена е пред РС оценката (адм. акт) на отчужден за държавна или обществена нужда имот. Тук контролният орган (съдът), след като прецени законосъобразността на акта, е длъжен да реши окончателно сам и въпроса по същество.

Г/  според начина и основанието за задействане адм. правораздаване може да бъде редовно и извънредно:

-          редовно – когато законът установява принципна възможност за оспорване на адм. актове по пътя на жалбите и протестите;

-          извънредно – допуска се по изключение в точно определени от закона случаи.

23. Адм. принуда – понятие, видове. Принудителни адм. мерки.

I. Адм. принуда – вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за обезпечаване осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

1. Адм. принуда в тесен смисъл на думата – система от мерки и действия на компетентните адм. органи, предназначена да осигури изпълнението на охраняваните и прилагани чрез нея правни норми.
2. Основни белези:

А/ тя е външно психическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на адм. норми;

Б/ тя е правна принуда, защото е уредена от правни норми;

В/ изразена е като вид на държавната принуда, осъществявана от държавни или приравнени на тях органи;

Г/ тя е административна, защото по правило се прилага от административни (изпълнително-разпоредителни) органи или от органи, които въз основа на специална правна норма действат като такива (съдебни, прокурорски), а по своята същност се явява като форма на изпълнително-разпоредителната дейност;

Д/ адм. принуда се осъществява във връзка с развитие на извънслужебни отношения и не е проява на някаква дисциплинарна власт, а органите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция, без да е необходимо да получават предварително разрешение от органи извън администрацията;

Е/ редът за осъществяването на адм. принуда (вкл. контрола върху извършените действия) е съставна част от адм. процес.

Изброените белези на адм. принуда могат да се открият във всяка нейна форма и проява, като се започне от обикновените материално-технически действия за непосредствено изпълнение на възникнали адм. правни и други задължения и се свърши с адм. наказания, налагани за допуснати адм. нарушения.

1. Видове адм. принуда:

А/ мерки за предотвратяване (превенция) на адм. и други закононарушения – превантивните (предупредителните) адм. мерки имат за предназначение да предотвратят извършването на едно закононарушение (най-често адм.) и вредните му последици. Своевременното им прилагане предпазва гражданите и обществото от незаконни посегателства и увреждания и обикновено актът, с който се налага мярката, е резултат от упражнена оперативна самостоятелност. Превантивната принудителна адм. мярка (ПАМ) се налага почти винаги във връзка с непосредствена, предстояща опасност от извършване на някакво нарушение (напр. Нареждане за събаряне на постройка, застрашена от самосрутване);

Б/ мерки за преустановяване (пресичане) на такива закононарушения – преустановителните ПАМ се налагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключило в момента на вземане на мярката. Целта на тези мерки е да се пресече продължаването и довършването на конкретното правонарушение. Най-често тези мерки се използват за преустановяване на т.нар. продължени (чието изпълнение представлява трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава) или продължавани (две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, и се явяват продължение на предшестващите – чл. 26 НК – отменен) закононарушения. Най-типичните случаи на преустановителни мерки: спиране работата на предприятия, които нарушават разпоредбите по опазването на околната среда; по транспорта и движението по пътищата – спиране от движение на МПС с установена попътно техническа неизправност или лош външен вид;

В/ мерки за отстраняване на вредните последици от тях – възстановителните ПАМ се прилагат в случаи на закононарушения, които са причинили вредоносни последици за някого. Предназначението на тези мерки е насочено към отстраняването (премахването) на реално настъпили, а не на въображаеми увреждания, чрез възстановяване по възможност на старото положение. Възстановителния ефект на ПАМ трябва да се насочва към материално изразените вредоносни последици, без да е необходимо те да бъдат непременно имуществени (принудително възстановяване на стена в жилище, незаконно премахната от собственика му или принудителното й събаряне). Възстановителните ПАМ, поради естеството и начина на прилагането им, не могат да бъдат взети в случаи на закононарушения, които имат характер на формални деликти, тъй като при тях не може да се установи реално непосредствено настъпване на някакъв вредоносен резултат. Възстановителните ПАМ трябва да са съобразени със защитените по закона интереси на засегнатите от нарушението правни субекти, а такива могат да бъдат както отделни ФЛ, така и държавата, различни държавни учреждения и предприятия и др. организации. Тези мерки не бива да бъдат самоцелни и формални, реално да обслужват интереса на пострадалите, нещо повече – те не трябва да увреждат дори защитени от закона интереси на самите нарушители, спрямо които се прилагат (мяркат принудително изземване на предмети, придобити от закононарушението, насочена не към връщането на собственика им, а на друго лице, което няма законно основание да ги получи);

Г/ мерки за пряко изпълнение на задължения, произтичащи от адм. норми (материални и процесуални).

1. II. Изисквания за законност на ПАМ – ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителната дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са по правило актове на държавно управление от категорията на индивидуалните адм. актове (ИАА). ПАМ винаги се налагат с нов самостоятелен адм. акт, който поражда за адресатите си отделни, самостоятелни задължения, които на свой ред подлежат на изпълнение, осъществявано по принцип чрез принуда. Обстоятелството, че ПАМ са ИАА означава, че те на общо основание трябва да бъдат подчинени на принципа на законността, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.

Случаите, когато може да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ – чл. 23 ЗАНН.

1. Мерките могат да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи (не и в друг нормативен акт). Става въпрос за изчерпателно посочване на отделните случаи на ПАМ, а не за примерно изброяване, което означава, че компетентния орган не може да ги налага произволно и по аналогия.
2. Те могат да бъдат налагани само от точно посочените в правната норма органи на администрацията или приравнени на тях други органи. Компетентни да налагат ПАМ са по начало изпълнително-разпоредителните органи. В някои случаи, поради по-особеният характер на мярката, ИАА за нейното прилагане може да се издаде от съдебен или прокурорски орган (напр. Настаняване за принудително лечение лица, които страдат от алкохолизъм или наркомания, става с решение на съответния РС).

Служебните лица, които привеждат в изпълнение ПАМ също трябва да бъдат определени точно в правната норма, като се посочат точно и средствата, които те могат да използват при упражняване на принудата.

1. Трябва да бъде прилагана само онази ПАМ, която по вид е точно определена в правната норма (напр. Няма да бъде законна една мярка за задържане в поделенията на МВР на водач на МПС употребил алкохол, когато правната норма предвижда само изземване и задържане на неговите документи до решаване въпроса за неговата отговорност)
2. ПАМ трябва да бъдат налагани по начин и ред, предвиден в правната норма. Става въпрос за предвидени в закона форми и производства за издаването на ИАА, чрез който е изразена конкретната ПАМ. Обикновено този акт се издава в писмена форма и представлява мотивирана писмена заповед на конкретния орган, но има и изключения (в устна форма, когато закона го предвижда).

Според формалните изисквания за законосъобразност на ПАМ, важна роля играе установеното за тяхното налагане производство. Установени са общи правила за издаване, контрол и изпълнение на ИАА, предвидени в ЗАП. Наред с това в специализираните актове, регулиращи дейността на държ. администрация се срещат и особени (специални) производства, засягащи тези ИАА, вкл. и различните ПАМ. В случай на колизия на норми от една и съща степен, засягащи ПАМ, ще се прилага нормата на специалния нормативен акт.

Предвиденото в закона производство за прилагане на ПАМ трябва да бъде спазвано и за извършването на материално-технически действия, вкл. за подбирането и последователното използване на различни помощни средства.

1. Законосъобразност по същество. ПАМ, както всички ИАА, трябва да са предприети в съответствие с материално-правните изисквания на регулиращите ги общи и специални норми – необходимо е съобразяване на акта за налагане на ПАМ с хипотезиса на правната норма, който предвижда предпоставките и обстоятелствата, при които той следва да бъде издаден. Тези предпоставки и обстоятелства очертават обосновката (мотивировката) за налагане на мярката (субект, спрямо когото да се приложи тя; факти, които трябва да са налице за прилагането й; времетраенето й; място, където тя се прилага и др.). Отпадането на елементите от материално-правното  съдържание, предвидени в нормата, води до отпадане на основанието за прилагане на мярката. Поради това органът, който я е наложил е длъжен незабавно да я отмени, като оттегли издадения от него акт (напр. Настаненото в отрезвителната стая лице за алкохолно или друго опиянение, опасно за здравето му, трябва да бъде незабавно освободено след преминаване на опиянението). Отмяната на ПАМ установена за определен срок може да бъде извършена и преди неговото изтичане, ако за това има законно основание.

Обстоятелството, че ПАМ спадат към категорията на утежняващите адм. актове, задължава компетентните органи, които го издават, служебно да следят за отпадане на основанията за налагане на ПАМ и сами да я отменят, без да чакат подаване на заявление от заинтересованите лица, нито да искат тяхното съдействие, ако това не се налага.

1. Целенасоченост по закона. ПАМ трябва да бъдат налагани в съответствие с целта на закона или указа, по който са предвидени. Целенасочеността в този смисъл се представя като изискване за законосъобразност, разбирано като елемент от законовия статут на адм. акт, с който се налагат. Целенасочеността по закон е необходимо условие на материално-правната норма, което е абсолютно задължително за органа, който издава акта, но има и изключения – някои от ПАМ се налагат при определена от закона свобода на преценка.

ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато адм. наказания – по прилагане на нейната санкция. Адм. наказания могат да бъдат налагани, само ако е извършено адм. нарушение, докато ПАМ могат да се прилагат не само при извършването на закононарушения, но и при непосредствена опасност от извършването на такива закононарушения и дори за прекратяване вредните последици от юридически събития (обществени бедствия, епидемии и др.).

24. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни актове и действия на администрацията

І. Принципно положение в държавното и адм. право е, че държавата (администрацията) като власт не отговаря – суверенът не може да бъде държан отговорен за своите постъпки и действия. Отговорност за това носят само служебните лица, които действат от негово име и за негова сметка. Все пак обаче причинените вреди и загуби от действията на държ. и адм. служби са факт, който при определени условия трябва да обоснове отговорността на държавата, ако не може да се докаже, че са резултат на виновно поведение на точни определени нейни служители – щетата трябва да бъде възстановена. Съществува теория за риска, който поема държавата за вредоносни действия, настъпили при функциониране на нейните служби, риск, свързан с подбора и назначаването на лицата, които действат в тези служби. Покриването на този риск се извършва от средства на държавата, специално заделяни по закона за такива случаи. Отговора следователно персонифицираното имущество, фискът на държавата, а не суверенът, властта. Този е смисълът на чл. 7 КРБ, който постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или незаконни служебни действия на нейните органи или длъжностни лица.

Чл. 4 ЗОДВПГ (Закон за отговорността на д-вата за вреди причинени на граждани) – Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

ІІ. Гражданската отговорност на държавата при осъществяване на властнически правомощия от нейни органи и служители може да се търси само, ако са налице следните предпоставки:

1. Щета, причинена за някого от действието на адм. и държ. служби;
2. Причинна връзка м/у щетата и функционирането на службата;
3. Виновно поведение на лице, което действа като орган или длъжностно лице при изпълнение задачите на службата.

1. Щетата се представя под формата на увреждане правните интереси на някого (лице, организация, държ. или обществено учреждение или предприятие), бе оглед на това дали е от материален или нематериален характер. Правният интерес или правото могат да бъдат увредени, когато пострада имуществото на някого (катастрофа или повреда на МПС поради необезопасяване на неочаквани препятствия на улици и пътища). Имуществена щета ще има и когато следствие на незаконните актове и действия на администрацията, са пропуснати законно предвидени ползи (лишаване от трудово възнаграждение за определено време поради незаконно уволнение на служител или работник). Държавата следва и да отговаря и когато незаконните актове и действия на нейни органи и служители са причинили нематериални (морални) вреди и загуби на някого.

2. Причинната връзка м/у щетата и незаконните актове – тя трябва да бъде непрекъсната и ясно изразена и да не оставя никакво съмнение, че вредите и загубите се дължат именно на посочените актове и действия.

3. Държавата може да носи гражданска отговорност само за проявено виновно поведение на нейни работници или служители, което да се изрази в определено закононарушение (престъпление, адм. нарушение). Няма значение дали извършителят е известен или не. На практика такава отговорност ще се носи най-често в случаите, когато нарушителят е останал неизвестен. В останалите случаи искът за вреди и загуби се отправя пряко с/у виновното длъжностно лице.

Във всички случаи на гражданска отговорност за щети, произлезли от функциониране на държ. и адм. служби, държавата има право на регресен иск с/у виновните длъжностни лица.

25. Административнонаказателна отговорност – обща характеристика. Административно нарушение. Административни наказания

І. Административно-наказателна отговорност – адм. отговорност е осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на адм. задължения. Осъществяването на адм. отговорност е наказание, властническа наказателна мярка, израз на държ. нак. репресия, налагана по адм. ред. Нарушението на адм. норми, чрез виновно неизпълнение или лошо изпълнение на адм. задължения, се представя като адм. нарушение, нормирано в чл. 31 ЗАНН: Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лева.

Посочената норма на ЗАНН се явява като универсално санкционно покритие на всички адм. нарушения, стига те да се изразяват в едно виновно неизпълнение или лошо изпълнение на законни актове на администрацията. Това общо правило за адм. отговорност се прилага само ако адм. закони не предвижда други адм. наказания – важи принципът специалният закон дерогира (отменя) общия.

Адм. отговорност предполага изясняването на 3 основни въпроса: адм. нарушение, адм. наказание и ред за налагане на адм. наказания. Адм. нарушение, като правно явление, а също и съответстващото му адм. наказание и редът за налагането му, съставляват общо предмета на действащото адм.-нак. право. Предмет на адм.-нак. право са обществените отношения, свързани с нарушаването на определен адм.-правен режим, за което се предвижда налагането на адм. наказание по предвидения от закона ред. Тези отношения се пораждат, развиват и ликвидират както в областта на материалното, така и в тази на процесуалното адм. право.

ЗАНН урежда само общите положения и принципи на адм.-нак. материално право, без да включва в своя нормен състав специални норми, които се отнасят до отделните адм. нарушения и наказания – ЗАНН няма подобно на НК специална част. В замяна на това отделните адм. нарушения и наказания се очертани в отделните адм. закони и укази, действащи по отделните отрасли на държ. управление. Нормативната основа на адм. отговорност разкрива още 2 особености: 1) МС може да издава норм. актове (постановления, разпореждания и др.), в които да предвиди за тяхното нарушаване глоба до 150 000 лв. (чл. 32 ЗАНН); 2) Общинските съвети издават наредби по определени адм. материи, които при нарушение също могат да предвиждат налагане на адм. наказание (чл. 22 ЗМСМА).

1. Основни принципи на адм. отговорност:

А/ Принцип за законоустановеност на съставите и наказанията – всяко едно адм. нарушение и съответстващото му наказание трябва да бъдат установени в правна норма, издадена преди неговото извършване;

Б/ Справедливост на адм. наказания – налаганите санкции трябва да бъдат адекватни на проявената неправда, да съответстват на степента на обществена опасност на деянието, на субективната ангажираност на нарушителя и на неговото лично и обществено положение;

В/ Недопустимост за налагане на повторно наказание за едно и също деяние – за едно адм. нарушение може да се наложи само едно адм. наказание, предвидено в закона. Налагането повторно на друго наказание (углавно или адм.) за същото деяние е грубо нарушение на законността;

Г/ Принцип на вината – адм. наказание може да се наложи само заради проявена лична вина при извършването на наказуемото деяние, независимо от нейната форма;

Д/ Принцип за зачитане на личността и моралната сфера на нарушителя – адм. отговорност е израз на временен укор спрямо виновното лице, което не подронва положението му на добър гражданин на обществото, нито пък дава основание да се уронва неговия престиж.

Е/ Принцип на бързина и ефективност на адм. отговорност – за да може да постигне своята цел за обезпечаване нормалното и непрекъснатото функциониране на адм. служби и да изиграе своята превъзпитателна роля спрямо нарушителя, адм. отговорност трябва да бъде реализирана своевременно. Според ЗАНН не може да се състави акт, ако са изтекли 3 месеца от откриването на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението (чл. 34, ал. 1), а образуваното адм. производство се прекратява, ако не е издадено наказ. постановление в продължение на 6 месеца от съставянето на акта. Нашето право предвижда кратки давностни срокове за изпълнението на наложените наказания (чл. 82 ЗАНН);

Ж/ Наред с принципите на материалното адм.-нак. право в областта на адм. отговорност се прилагат и основните принципи на адм. процес, отразени съответно в ЗАНН. Такива са например принципите на компетентността (подсъдността), на обективната истина, на равнопоставеност на страните, правото на защита на обвиняемия и др.

1. Субекти на адм. отговорност.

А/ физически лица: адм. отговорност е лична – тя може да се носи само от определено физ. лице, което е в състояние да ръководи и контролира своито постъпки – то трябва да е вменяемо. Адм.-нак. отговорни могат да бъдат лицата, които са навършили 18 години. При известни условия обаче адм. отговорност могат да носят и лица под тази възраст, какъвто е случаят с навършилите 16 години, когато могат да разбират свойството и значението на извършените от тях деяния и са могли да ръководят постъпките си. Не носят адм. отговорност лицата, които не са навършили 16 години, а също и поставените под пълно запрещение. Вместо тях адм. наказания могат да се наложат на родителите, настойниците и попечителите, ако се установи, че са допуснали съзнателно извършване на адм. нарушения от поднадзорните им лица.

Б/ юридически лица:

ü       утвърденото от ЗАНН правило, че адм. отговорност е лична, изключва възможността такава отговорност да се носи от юридически лица. Когато адм. нарушения са извършени при осъществяване на дейност на предприятия, учреждения или организации, отговорност за тях носят лично работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали извършването им.

ü       в определени случаи ЗАНН допуска санкциониране и на ЮЛ като изключение – чл. 83 ЗАНН – в предвидените от закон, указ или постановление на МС случаи на ЮЛ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

В/ адм. отговорност за извършване на адм. нарушения носят всички граждани, включително и чужденците.

ІІ. Административно нарушение – адм. правонарушение е отделен вид противоправно, виновно, наказуемо деяние, което разкрива свои особености в сравнение с останалите закононарушения – престъпления, дисциплинарни постъпки и граждански деликти. Определение – чл. 6 ЗАНН – адм. нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държ. управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред.

Особеност на адм. нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държ. управление, изразена на практиката във виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно адм.-правно задължение. Противоправната същност на адм. нарушения е неминуемо свързана с определена вредност и опасност на интересите на обществото, проявена чрез пряко посегателство и увреждане или заплаха за увреждане на негови блага. Противоправността на всяко адм. нарушение включва в своето материално съдържание определена степен на обществена опасност. За разлика от престъпленията адм. нарушения са с по-малка степен на обществена опасност.

1. Обективна страна на адм. нарушения – обхваща: деянието, противоправността (обществената опасност), насочеността на деянието с/у установен адм. ред (нормалното и редовно функциониране на адм. служби), наказуемостта и редът, по който се наказва нарушението.

А/ деянието – адм. нарушение може да бъде само човешко деяние (действие или бездействие). Деянията, чрез които се извършва нещо забранено от правната норма, се наричат комисивни (например извършване на незаконно строителство). Когато деянието е извършено чрез бездействие, въздържане или пропускане да се направи нещо, предвидено в правна норма, е налице омисивно деяние (неявяване на учебен военен сбор).

Б/ противоправност – противоправността на деянието се разкрива преди всичко като една противонорменост – противоречие с предписанията на определена адм. норма (адм. противоправност), която съдържа в себе си определена степен на обществена опасност (увреждане или застрашаване с увреждане на защитени с нормата права и интереси на държавата, обществото или гражданите). Противоправността заедно с това е и противодлъжностност, защото се свързва с нарушаване на основни задължения, които тежат в/у дееца.

В/ насоченост на адм. нарушения – адм. нарушения са специфични закононарушения, извършвани в сферата на държавното управление. Те се изразяват в неспазване и неподчинение на установените адм. порядки и режим, които осигуряват нормалното и правилното развитие на управленските отношения. Достатъчно е да има заплаха или заплашване на този режим, без да е необходимо да са настъпили някакви материални увреждания. Законодателят обикновено приема, че самият факт на неспазване на режима, неизпълнението на определено адм. задължение е достатъчно основание за заплаха, тъй като всяко отклонение от установения адм. ред е реална опасност за управленската дейност. Затова и значителна част от адм. нарушения са формални деликти например пресичане на червена светлина беза да е станало автопроизшествие).

Г/ наказуемост – едно деяние може да е противоправно и общественоопасно, да е насочено против реда на управлението, но да не бъде наказуемо. Само законодателят е властен да реши кое деяние е наказуемо и кое не. Наказуемостта, като елемент на обективния състав на нарушението, е ценностна категория, която зависи от волята и преценката на законодателя.

Д/ особен адм. ред, по който се преследват адм. нарушения – установен в ЗАНН. Според ЗАНН адм. нарушения се установяват от определени по закона органи на администрацията и се наказват пак от такива органи при следване на специално адм.-нак. производство. Само по изключение, изрично посочено в закона, преследването на адм. нарушения може да се извърши и по друг ред (например дребно хулиганство – по Указа за борба с дребното хулиганство).

1. Субективна страна на адм. нарушения – тя се свързва преди всичко с вината, която проявява деецът при извършване на закононарушението  и мотивите (съображенията) и целите на неговото извършване.

А/ вината по своето съдържание е една и съща човешка проява на всички области на правото. Няма различни вини – например углавна, административна, дисциплинарна или гражданска. Вината е особеното отношение (поведение) на извършителя на неправомерното деяние, обусловено от определено негово психическо състояние (вменяемост). Виновно действащото лице може да ръководи и контролира своите постъпки, дава си сметка за извършваното закононарушение и желае настъпването на неговия неправомерен резултат – умисъл, или макар да не си е давало сметка за него и да не е желаело настъпването на резултата, е могло да знае и е било длъжно да знае, че върши нарушение и че вредоносния резултат ще настъпи – непредпазливост (небрежност, немарливост). Принцип – без вина не може да има наказуемо деяние и отговорност. Вината като отношение на дееца към извършваното закононарушение, обусловено от определено психическо състояние (вменяемост), се явява необходима предпоставка за налагане на предвидената по закона санкция. Тази предпоставка ще бъде налице и когато деянието е умишлено извършено, и когато е непредпазливо. За разлика от наказателното право, където се наказват само умишлените деяния, а непредпазливите се санкционират само в изрично предвидените от закона случаи, при адм. право общото правило е да се наказват и непредпазливите, и умишлените – за да не се санкционират при него непредпазливите деяния, е необходимо това да е изрично указано в правна норма.

Б/ мотиви, цели и подбуди, от които се е ръководил нарушителят при извършване на деянието – могат да играят роля на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства.

1. Обстоятелства, които дисквалифицират деянието като адм. нарушение – за да има адм. нарушение, е необходимо неговото съдържание да обхваща както елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и тези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да било от елементите, влизащи в състава на адм. Нарушение, независимо от това дали той е свързан с неговата обективна или субективна страна, дисквалифицира деянието като нарушение, за което може да се търси адм.-нак. отговорност.

Има случаи обаче, когато, макар и на пръв поглед тези елементи да са налице, по изрично предписание на закона извършеното деяние не се смята за адм. нарушение. Според чл. 8 ЗАНН “Не са адм. нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана и крайна необходимост”. Неизбежната отбрана и крайната необходимост като обстоятелства, съпътстващи адм. нарушение, не само дисквалифицират извършеното деяние като нарушение, но и изключват адм. отговорност на дееца.

А/ съгласно чл. 12, ал. 1 НК деянието е извършено при неизбежна отбрана, когато е предприето за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

-          неизбежната отбрана се допуска само с/у непосредствено и пряко неправомерно поведение, предшестващо посегателството в/у държавни, обществени или лични интереси;

-          няма значение какво е деянието – комисивно или омисивно;

-          нападението трябва да се извършва от човек или от негово оръдие (животно, невменяемо или друго лице, насочвано от нарушителя);

-          нападението да представлява реална и непосредствена опасност за някого.

Б/ крайна необходимост – чл. 13, ал. 1 НК – извършителят на деянието се намира в положение на крайна необходимост, когато действа, за да спаси държавни или обществени интереси, както свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значими от предотвратените. Няма нападение, а само състояние на опасност. Например при каране на МПС след употреба на алкохол, за да се спаси животът на другиго. Дисквалифицирането на деянието като нарушение и при тези случаи може да стане, само ако са били налице всички необходими предпоставки, указани в закона:

-          спасяване на лични, обществени или държавни блага и интереси от непосредствена опасност;

-          липса на друго средство за преодоляване на опасността;

-          причинените от деянието вреди да са по-малки от предотвратените.

В/ привидност на адм. нарушение поради липса на състав – понякога при адм. отговорност се представят случаи, при които дадено деяние разкрива всички белези на обективната и субективната страна на посоченото в закона адм. нарушение, но въпреки това то не може да се квалифицира като съставомерно и наказаумо поради липса на годен обект за защита (например ловец-бракониер убива козата на лесничея, взимайки я за дива коза – липсва визирания в закона за ловното стопанство обект за защита – дивечът, деянието ще е адм. нарушение по друг закон – Закона за опазване на селскостопанското имущество).

Г/ малозначимостта на деянието в областта на адм. наказание не е основание за отпадането му като адм. нарушение за разлика от углавното наказване, кадута тя има важно значение.

1. Приготовление, опит, съучастие (предприето под формата на подбудителство, помагачество или укривателство, свързани с предвидено по закона адм. нарушение) се деяния (действия или бездействия), насочени към реализиране на неправомерния резултат на нарушението.

А/ приготовлението се изразява в създаване на условия за извършване на замисленото адм. нарушение (подготвяне на средства, намиране на съучастници и изобщо създаване на условия за извършване на замисленото престъпление, преди да започнало неговото изпълнение – чл. 17 НК). По изрично разпореждане на чл. 9, ал. 1 ЗАНН приготовлението към адм. нарушение не се наказва.

Б/ опитът като неправомерно деяние (престъпление) е определен от чл. 18 НК и се свежда до започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици от това престъпление. Може да има опит само при умишлени нарушения, които се свързват с настъпването на определен неправомерен резултат. Опит не може да има при адм. нарушения, извършвани по непредпазливост, а също и при формалните (нерезултатните) адм. нарушения. Поначало опитът не се наказва, с изключение на опита при валутните и митническите нарушения, и то при положение, че това е предвидено в съответен закон или указ; при вещно укривателство по НК, когато стойността на предмета е до 150 лв.; в случаите на чл. 41, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

В/ подбудителството, помагачеството и укривателството като форми на съучастие, както и допустителството при извършването на адм. нарушение се наказват само ако за това има специален текст в закон или указ (чл. 10 ЗАНН).

ІІІ. Административно наказание – правото урежда адм. наказание като специфична санкция за неспазване на установения ред в държавното управление. Налагането на адм. наказание е израз на държавна принуда и се очертава като реализация на адм. отговорност. Адм. наказание като израз на държавната нак. репресия е винаги установено от закона – не може да има адм. наказание, без то да е посочено предварително в специална адм.-нак. норма (чл. 2, ал. 1 ЗАНН).

Адм. наказания действат превъзпитателно, предупредително и репресивно (увреждащо) спрямо нарушителя. Чл. 12 ЗАНН: Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Чрез адм. наказание, както и при другите наказателни санкции, държавната власт по пътя на принудата възстановява (доколкото е възможно) нарушеното от неправомерното деяние равновесие в обществото и заедно с това защитава отделната личност и обществото от други подобни посегателства.

Адм. наказание трябва да бъде справедливо и адекватно на извършеното нарушение. Адм. наказание е строго съобразена със закона и степента на обществена опасност на нарушението необходима мярка.

Адм. наказание се налага при спазване на строго определен адм. ред, предвиден в ЗАНН. Не може да се наложи адм. наказание, без да е предявено от компетентните органи съответно наказателно искане (претенция) под формата на съставен акт за извършеното адм. нарушение. Наказателната претенция за налагане на адм. наказание може да се формулира и поддържа само от установени по закона органи на администрацията.

1. Определение: адм. наказание е предвидена по закон или указ санкция, израз на държавната наказателна репресия, налагана по адм. ред за извършено адм. нарушение, която принуждава нарушителя да претърпи определено по закона увреждане на негови материални или други интереси и има за цел да окаже предупредително и възпитателно въздействие в/у него и останалите членове на обществото.
2. Видове адм. наказания – посочени в чл. 13 ЗАНН и са 3 – обществено порицание, глоба и лишаване от право да се упражнява временно определена дейност или професия.

А/ обществено порицание – една от основните наказателно-административни санкции по ЗАНН, налагани за извършени адм. нарушения. Съгласно чл. 14 ЗАНН “Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува”. Това адм. наказание засяга неимуществената (морално-политическа, професионална, културна и т. н.) сфера на лицето, извършило неправомерното деяние.

Практическото значение на общественото порицание се изразява в привличане вниманието на гражданите, които принадлежат към същата обществена и професионална среда, в/у факта на нарушението и на последвалата го санкция.

Законодателят е преценил, че тъкмо този вид адм. санкция е единствената подходяща наказателна мярка с/у нарушения, извършени от непълнолетни граждани. При допускане от непълнолетни на адм. нарушения, за които е предвидено наказание “глоба”, глобата задължително се заменя с обществено порицание (чл. 15, ал. 2 ЗАНН).

Б/ глоба – наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума. Законодателят не е посочил нейния минимален и максимален размер. По отношение на непълнолетните глобата се заменя с обществено порицание.

В/ лишаване от право да се упражнява временно определена дейност или професия – това наказание засяга трудовите права на нарушителя, правната сфера на нарушителя, свързана с упражняваната от него определена професия или дейност. Налагането на това наказание може да стане само ако е предвидено в специален закон или указ.

Условията и характеристиките на това наказание са посочени в чл. 16 ЗАНН:

-          това адм. наказание не засяга придобитата правоспособност от нарушителя в дадена професия или дейност. Например не може това наказание наложено на лекар, да се смята, че то го дисквалифицира като мед. работник (че анулира дипломата му за придобито висше мед. образование). За да може наказанието да засегне и придобитата правоспособност, е необходимо да има изричен законов текст;

-          това адм. наказание има временен характер. Неговото налагане само блокира упражняване правото на нарушителя за определен период, който според ЗАНН може да бъде най-малко 1 месец, но не повече от 2 години. Само при употреба на алкохол или друго упойващо вещество при нарушение на правилата за движение максималния срок може да бъде до 3 години. Минималната и максималната граница на лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се решава винаги от специалния закон, който е предвидил съответните адм. нарушения и който следва да държи сметка за установените от ЗАНН предели;

-          с изтичането на определения срок лицето, което е изтърпяло това адм. наказание, придобива автоматически възможността да упражнява пак своята професия или дейност, без да е необходимо отново да придобива правоспособност и квалификация за това.

Г/ адм. конфискация е наказание, засягащо имуществото на нарушителя, и има в сравнение с другите адм. санкции субсидиарен характер. Тя не може да бъде налагана отделно от другите основни наказания, а само заедно с тях, освен ако друго не е предвидено в специалния закон или указ (чл. 20, ал. 1 ЗАНН). Също така конфискацията може да се наложи като допълнително (субсидиарно) адм. наказание, само ако извършеното адм. нарушение е умишлено деяние и санкционирането му е предвидено изрично в специалния закон или указ.

Чл. 20 ЗАНН: (1) Наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.

(2) Отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират.

(3) Освен вещите по предходната алинея в предвидените в съответния закон или указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.

(4) Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

Д/ имуществени санкции, налагани на юридически лица – при хипотезата на чл. 83 ЗАНН. Налагат се в предвидени от закон, указ или постановление на МС случаи за неизпълнение на задължения към даржавата.

Е/ други адм. наказания – не са указани пряко в ЗАНН. Предвидени са нормативни актове като Закона за нац. полиция, Закона за движение по пътищата, ЗУТ и Указа за борба с дребното хулиганство.

1. Определяне и индивидуализация на адм. наказания – на всяко адм. нарушение да се реагира чрез съответното по закона адм. наказание.

Определянето на адм. наказание се свързва с избиране на посоченото в правната норма наказание, предвидено за даден вид адм. нарушения, за всеки конкретен случай. За налагане на съответното наказание обаче не е достатъчно да се издири и конкретизира точно наказателната мярка, която е предвидила правната норма. Необходимо е още тази мярка да се съобрази с конкретното неправомерно деяние на всеки нарушител – адм. наказание трябва да се индивидуализира. След като е определено по вид, адм. наказание трябва да бъде съобразено с целия комплекс от обективни и субективни моменти, които характеризират извършеното деяние и които точно трябва да бъдат отчетени.

Определяне и индивидуализиране на адм. наказания не се извършва, ако наказващия орган се убеди, че допуснатоно адм. нарушение е маловажно. В такъв случай наказващия орган може да предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложено адм. наказание (чл. 28 ЗАНН). При маловажни адм. нарушения, извършени от непълнолетни, преписката се изпраща на съответните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за вземане мярка за обществено въздействие (чл. 29 ЗАНН). Във всички останали случаи наказващия орган е длъжен да вземе отношение към извършеното деяние и да наложи съответстващото му наказание.

Ако наказващият орган установи, че адм. нарушение няма, той е длъжен да освободи от отговорност обвиненото лице. Цялата дейност на адм.-нак. орган е нормирана и обусловена от закона и той не разполага с никаква оперативна самостоятелност нито при разкриване на истината по извършеното нарушение, нито при налагане на съответстващото му наказание – той е длъжен да вземе единственото правилно според закона решение за всеки конкретен случай.

При определяне на адм. наказание не се допуска заменянето на една санкция с друга – по-лека по вид, ако се приеме, че самото адм. нарушение е с по-малка обществена опасност и че не може то да се квалифицира като маловажно. Единственият случай на такова заменяне на определени по вид адм. наказания е предвиден в чл. 15, ал. 2 ЗАНН, който постановява, че ако нарушението е извършено от непълнолетен, предвидената санкция “глоба” се заменя с “обществено порицание”. При определяне на адм. наказания не се допуска също слизане под определения минимум.

След като е дадена правилна квалификация на извършеното деяние и е определена какво адм. наказание трябва да се наложи, наказващият орган пристъпва към самото индивидуализиране на адм. наказание. Индивидуализацията на адм. наказание отчита особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретен нарушител, с неговата обществена опасност и вина и с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Основните положения на индивидуализиране на наказанията са затвърдени в чл. 27 ЗАНН:

-          трябва да се установи степента на обществена опасност на деянието – обикновено се определя от вредните последици на нарушението. Степента на обществена опасност обаче може да не се изразява непременно в материални вреди, а в такива от морален, естетичен и друг неимуществен характер;

-          при индивидуализация на наказанието се вземат предвид подбудите, мотивите на дееца. Законодателят възприема тези елементи като индивидуализиращи деянието субективни смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които задължително трябва да се преценяват от наказващия орган при определяне на наказанието.

Определянето на наказанието и неговата индивидуализация и размер могат да бъдат повлияни от редица други фактори и обстоятелства. Такива са например възрастта на дееца, неговата професия, душевното му състояние и разположение, положението му в обществото, полът и др. Към тях могат да се прибавят и обстоятелствата, свързани с времето и мястото на извършване на неправомерното деяние;

-          друг факт, който трябва да се прецени при отмерване на наказанието е имотното състояние на нарушителя.

Правната защита срещу незаконно наложени адм. наказания се осъществява по реда на ЗАНН, ако друго не е предвидено в специалния закон или указ. Спрямо принудителните мерки, които имат характер на адм. наказания, защитата се осъществява на общо основание по реда на ЗАП.

ІV. Обстоятелства, които изключват адм. отговорност – липсата на който и да е основен елемент на адм. нарушение го дисквалифицира като наказуемо деяние и неговият извършител не може да носи адм. отговорност. В тези случаи става дума по-скоро за привидност на адм. нарушение, отколкото за съставомерно деяние, преследвано по адм.-нак. ред. Има обаче случаи, когато неправомерното деяние е налице като завършено адм. нарушение или са предприети действия за неговото довършване, което обуславя по принцип привличането към адм.-нак. отговорност, но въпреки това по изрично разпореждане на закона адм. наказание не може да бъде наложено:

1. Имунитет на нарушителя – отговорността на лица, които се ползват с имунитет може да бъде изключена по изрични разпоредби, които се основават на правилата на международното право.
2. Смърт на виновното лице – адм. отговорност в този случай отпада поради липса на субект на наказанието. Отделно остава гражданската отговорност, която следва да носят наследниците на нарушителя.
3. Просрочие – отговорността на нарушителят отпада, когато е изтекъл предвиденият от закона преклузивен срок на санкциониране на нарушението – когато не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или е изтекла 1 година от откриване на нарушението. Не може да се наложи адм. наказание и когато не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на акта (чл. 34 ЗАНН).

Адм. отговорност не може да бъде осъществена и когато наказанието е наложено, стига да са изтекли:

ü       2 години, ако наказанието е глоба;

ü       6 месеца, ако е лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

ü       3 месеца, ако е обществено порицание.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на нас.длежните органи, предприето за изпълняването му спрямо наказаното лице, след което започва да тече нова давност (чл. 82 ЗАНН). Независимо от спирането или прекъсването на давността отговорността не боже да бъде реализирана и когато е изтекъл за изтърпяване на посочените по-горе наказания срок, който надвишава с ½ срока за изпълнение, предвиден за всяко едно от тях.

4. Изпълнение на неправомерна заповед – не носи адм. отговорност лице, извършило адм. нарушение, което е действало в изпълнение на редовно издадена неправомерна заповед по служба, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение (чл. 25 ЗАНН). Изключването на отговорността в този случай се основава на правилото, че подчиненият е длъжен да изпълнява отправяните по обикновения ред до него заповеди и нареждания на началника и не може де преценява тяхната законосъобразност и правилност, след като те са издадени, освен в случаите, когато е безспорно и очевидно, че те са нищожни актове. При нищожни заповеди на началника подчиненият не само не трябва да ги изпълнява, но е длъжен да направи всичко възможно за тяхното осуетяване (например командир на военно поделение издаде нареждане да се стреля по малолетни).

26. Производство по установяване на адм. нарушения

Адм. наказателното правораздаване е нормативно установено в ЗАНН, като неговата несъдебна фаза включва няколко етапа, а именно производството по установяване на адм. нарушения, производството по налагане на адм. наказания и производството по изпълнение на влезлите в сила нак. постановления и съдебни решения, свързани с тяхната законосъобразност.

1. Производство по установяване на адм. нарушения – това е първата фаза от адм. наказателното правораздаване. ЗАНН изрично е определил кръга от компетентните длъжностни лица, имащи нормативно признатата възможност да установяват адм. нарушения:

А/ длъжности лица посочени изрично в съответните нормативни актове;

Б/ длъжности лица, определени от ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да прилагат съответните норм. актове или да контролират тяхното изпълнение;

В/ представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт;

1. Установяването на извършено адм. нарушение става чрез съставянето на съответен констативен акт. В ЗАНН се определят случаите, при които не се съставя констативен акт – тези случаи са от значение, тъй като без приложен констативен акт адм. нак преписка не се образува. Тези случаи са два:

А) когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на адм. наказващия орган

Б) в случаите на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание

В) друг случаи, в който не се съставя констативен акт е за маловажни или за явно маловажни случаи на адм. нарушения, при които ЗАНН позволява на овластените за това органи да налагат на място адм. наказание “глоба” по квитанция или по фиш с цел спазване принципа на бързина и процесуална икономия

-            глобата по квитанция се налага до 5 лв. и се заплаща на място

-            глобата по фиш се налага до 10 лв. и се плаща в данъчното управление по местожителството на нарушителя.

Г) констативния акт не се съставя и когато са изтекли давностните срокове за това - до 3 месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от 1 год. от извършването му, а също и при смърт или изпадане в продължително разстройство на съзнанието на нарушителя. Във всички останали случаи се съставя констативен акт.

1. Актът за установяване на адм. нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при изавършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. При липса на свидетели –очевидци на извършване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, но това трябва изрично да се отбележи в акта. Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави в отсъствието на свидетели.
2. Реквизити на констативния акт – чл. 42 ЗАНН – 10 бр.:

-            три имена на съставителя

-            дата на съставяне

-            дата и място на нарушението

-            описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено

-            законните разпоредби, които са нарушени

-            три имена, ЕГН и адрес на нарушителя

-            имена, ЕГН и адрес на свидетелите

-            обяснения или възражения на нарушителя, ако е извършил такива

-            имена, ЕГН и адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението

-            опис на писмените материали и иззетите вещи, ако има такива и кому са поверени за пазене

1. Актът се съставя задължително в писмена форма, като задължително условие за неговата валидност е актът да е подписан от съставителя и поне от един от свидетелите и да се предявяви на нарушителя за да се запознае със съдържанието му. Това е важна гаранция за реалното осъществяване правото на защита още в тази фаза на процеса и за правилното установяване на обективната истина. Ако нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на единия свидетел, чието име и адрес се отбелязват в акта. Ако не може да се установи от съставителя самоличността на нарушителя, тя се установява от МВР или общинската администрация. Когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща ма съответната службата, ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
2. Във всички случаи на подписване на акта на нарушителя се връчва и препис от него. ЗАНН е предвидил за нарушителя възможността в 3-дневен срок от връчването той да направи възражение, независимо дали при съставянето на акта е направил такова или не. Ако в тях са посочени писмени и веществени доказателства те трябва да се съберат служебно, доколкото това е възможно.
3. Съставения констативен акт има 3 функции:

А) установителна – служи като доказателство за извършеното нарушение

Б) обвинителна – обвинява лицето, посочено в акта като нарушител, в извършването на нарушението

В) сезираща – актът е своеобразно служебно донесение до адм.-наказващия орган и формален повод за този орган да разгледа случая и да издаде наказателно постановление, ако са налице законовите предпоставки за това.

27. Производство по налагане на адм. наказания

1. Констативния акт заедно с възражението, събраните доказателства и другите приложения към преписката в двуседмичен срок се изпраща на адм.-наказващия орган.
2. Административнонаказващи органи: чл. 47-51 ЗАНН

Административни наказания могат да налагат:

а) ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;

б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ;

в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.

Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.

Когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган.

- Споровете за компетентност по административнонаказателни производства между органи на едно и също ведомство или организация се решават от ръководителя на съответното ведомство или организация, а между органи от различни ведомства или организации - от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на органа, който е съставил акта.

- Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което:

а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен;

б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него;

в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.

При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе.

1. След като провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецени възраженията и събраните доказателства и щом установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващия орган издава наказателно постановление, с което се налага на нарушителя съответното адм. наказание. Наказателно постановление се издава и когато е допусната някаква формална нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността и вината на нарушителя.

Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено в акта като извършител или че деянието не може да му се вмени във вина, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на адм. наказателния орган.

1. Не се издава наказателно постановление в маловажни случаи на адм. нарушения – наказващия орган може да не наложи наказание, а само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване ще му бъде наложено адм. наказание.

Наказателно постановление не се издава и при маловажно нарушение, извършено от непълнолетен – тогава преписката се изпраща към местната КБППМН за налагане на мерки за обществено възпитание.

Наказателно постановление не се издава и когато наказващия орган установи, че деянието съставлява фактически състав на престъпление – тогава той е длъжен да препрати преписката на прокурор за образуване на наказателна производство.

Наказателно постановление не се издава когато нарушението не може да се вмени по вина на нарушителя.

Наказателно постановление не се издава при смърт или изпадане в продължително разстройство на съзнанието на нарушителя.

1. До издаване на наказателното постановление пострадалият от нарушението може да направи искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди.
2. Във всички останали случаи наказателно постановление се съставя, като в него се определя както размера на наказанието, така и евентуалния размер на обезщетението при претърпени имуществени вреди. Когато с нарушението са причинени вреди на държавата  наказващия орган се произнася по обезщетението и без да е предявено искане. Наказателното постановление в срок от един месец от получаване на преписката, но не по-късно от 6 месеца от съставянето на констативния акт.
3. Реквизити

-   3 имена и длъжността на лицето, което го е издало;

-    датата на издаването и номерата на постановлението;

-   датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

-   3 имена, ЕГН и адрес на нарушителя;

-   описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

-   законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

-   вида и размера на наказанието;

-   вещите, които се отнемат в полза на държавата;

-   размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

-   дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

-   наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.

1. Препис от наказателното постановление се връчва на нарушителя и на поискалия обезщетения за евентуални имуществени вреди.
2. Производството може да се прекрати с резолюция към делото. Тя трябва да има мотиви. Резолюцията прекратява производството, но не създава правно положение на влязъл в сила акт.
3. По своето естество наказателното постановление е акт с двойствена природа. От една страна той е адм. акт, а от друга е правораздавателен акт т.е. ползва се с сила на присъдено нещо – в частта си, в която се установява по безспорен начин извършването на адм. нарушение. А е адм. акт подлежащ на обжалване в частта му относно размера на наложеното наказание и размера на евентуално определеното обезщетение.

28. Оспорване на наказателни постановления

Съдебната фаза на адм. наказателното правораздаване включва производствата по оспорване законността на издадените наказателни постановления по съдебен ред (няма адм. ред) и извънредния способ за отмяна на влезли в сила наказателни постановления или съдебни решения, относно тяхната законосъобразност.

І. Наказ. постановления подлежат на обжалване пред районните съдилища по местоизвършване на нарушението, а за нарушенията извършени в чужбина – пред Софийски районен съд (а не градски съд).

1. Инициатива за оспорване на наказ. постановление имат нарушителя и претърпелия имуществени вреди – в 7-дневен срок от връчването на постановлението, а прокурорът подава протест в 2-седмичен срок от издаването на наказ. постановление.

А/ Прокурорът може да атакува постановлението на основа законосъобразност.

Б/ Нарушителят може да обжалва постановлението във всичките му части.

В/ Пострадалият може да обжалва само в тази част, която се отнася до присъденото обезщетение. Той няма право да иска увеличение на наказанието.

Не подлежат на съдебно обжалване наказ. постановления, с които е наложена глоба до 50 лв.

1. Жалбата (протестът) се подават писмено чрез наказващия орган, издал наказ. постановление. В жалбата (протеста) се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.
2. В 7-дневен срок от получаване на жалбата (протеста) наказ. орган е длъжен да я изпрати заедно с обжалваното постановление и цялата преписка на компетентния районен съд.

Районният съд разглежда делото в открито съдебно заседание, в 1-членен състав (без съдебни заседатели) със задължително призоваване на страните и актосъставителя и (ако има) свидетелите.

Делото се разглежда с участието на прокурор, но прокурорът може сам да прецени дали да участва. Но той задължително ще участва, когато е страна в процеса, т.е. когато делото е образувано по негов протест.

1. Тежестта на доказване на адм. нарушения тежи изцяло върху адм.-наказ. орган (като презумпцията за невиновност в НПП). Допустими са всички доказателства, посочени изрично в ЗАНН и НПК. В адм. наказателния процес действа презумпцията за невиновност на лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител.
2. В резултат на съдебното обжалване съдът може да даде ход на делото, дори в случаите, когато желбоподателят не е намерен на посочения адрес.

В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което не подлежи на обжалване.

1. Съдът разглежда делото по същество и в зависимост от събраните доказателства и от основателността на жалбата (протеста) може да увеличи размера на присъденото с постановлението обезщетение и да отмени или намали размера на наложеното наказание.

А/ Ако жалбата е изцяло неоснователна съдът потвърждава наказателното постановление.

Б/ Когато постановлението е изцяло незаконосъобразно съдът го отменя.

В/ Ако наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и на вината или на имотното състояние на нарушителя съдът изменя наказателното постановление и определя съответстващо адм. наказание. Ако обаче няма протест на прокурора съдът не може да увеличи размера на наложеното наказание, нито да определи друго наказание по-тежко по вид от наложеното с обжалваното постановление.

1. Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните, а за прокурора този срок тече от момента на издаването на решението.

ІІ. Касационното обжалване е следващата съдебна фаза – осъществява се пред съответния окръжен съд – всичко останало е както при районния съд, който е бил 1-ва инстанция.

1. Жалбата (протестът) се подава до окръжния съд, чрез съответния районен съд издал решението. Специфичното е, че окръжния съд разглежда делото в 3-членен състав със задължителното участие на окръжния прокурор в открито заседание. Могат да се представят нови доказателствени средства, но не се разпитват отново актосъставителя и свидетелите, тъй като вече са разпитани пред 1-вата инстанция. Решението на окръжният съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

ІІІ. Законодателят е предвидил извънреден способ за отмяна на влезли в сила наказ. постановления или решения на съдилищата относно тяхната законосъобразност. Това конкретно производство е възобновяването на адм.-наказ производство, което се извършва по инициатива единствено и само на окръжния прокурор (страните нямат инициатива), който отправя предложение за възобновяване до съответния окръжен съд. Ако прокурорът прецени, с предложението си може да спре изпълнението на влязлото в сила наказ. постановление или решението на съда (това е изключение – по принцип извънредния способ не спира изпълнението).

Основанията за възобновяване са изрично посочени в чл. 70 ЗАНН (адм.-наказ. производства подлежат на възобновяване когато влязла в съда присъда се установи, че доказателствата са неистински; че адм.-наказ. орган е извършил престъпление във връзка с издаването на наказ. постановление, определение или решение на съда, се открият обстоятелства или доказателства, които не са били известни при издаване на решението, постановлението, определението; когато влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено адм. наказание съставлява престъпление), а сроковете, в които на всяко конкретно основание може да се прави предложение от окръжния прокурор са посочени в чл.71 ЗАНН (възобновяване се допуска, ако предлажението е направено в 6-месечен срок от влизане в сила на присъдата, а при обстоятелства или доказателства неизвестни при издаване на постановлението – 2-годишен).

Окръжният съд може да отмени постановлението или решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

29. Производство по издаване на индивидуални административни актове

І. ЗАП (чл. 6 – 18) урежда общото производство за издаване, обжалване по административен и съдебен ред и изпълнение на инд. адм. актове (ИАА). С оглед издаването на тези актове това означава, че щом актът има предметните белези на ИАА по смисъла на чл . ЗАП по начало ще се следва производството, установено от този закон. За да бъде по друг начин е необходима разпоредба на закон или указ, в която да е предвиден специален ред за една или друга категория ИАА, в едно или друго отношение установяваща отклонение от общото производство по ЗАП.

В самия ЗАП са посочени някои категории актове, за които неговите разпоредби изцяло не се прилагат. Това са актовете на (чл. 3 ЗАП):

ü     президента;

ü     на МС;

ü     актовете по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени;

ü     актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта.

ІІ. ИАА по смисъла на ЗАП са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове.

ІІІ. Производство:

1. Чл. 6 - Адм. акт се издава от овластения за това орган съобразно предоставената му компетентност. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон. Адм. орган осъществява производството самостоятелно. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на общината, а актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.
2. Производство за издаване на ИАА може да започне по инициатива на (чл. 7):

-        самия компетентен да издаде акта орган;

-        по-горестоящ адм. орган;

-        молба (писмена или устна) на гражданин или организация;

-        по предложение на прокурора.

Молбата (предложението) на посочените правни субекти задължава компетентния орган да започне производството и да се произнесе по основателността на искането за издаване на адм. акт. Ако някой друг правен субект сметне, че е нужно издаването на определен адм. акт, той може да направи предложение или да отправи сигнал до някой от посочените органи, но дали да се предприеме инициатива за започване на производството или не, е предоставено на тяхната преценка.

Адм. орган в това производство не е негова страна – това производство е едностранно и безспорно. Има само една страна – лицето, което е поискало издаването на акта.

1. За започване на производството трябва да се уведомят страните в производството – гражданите и организациите, за които адм. акт би създал права или породил задължения, или би засегнал техните права и законни интереси. Обикновено уведомяването за започване на производството става чрез изпращане на специално писмено съобщение, но по изключение то би могло да стане и по друг подходящ начин. Същественото е да се даде на всяка страна реална възможност да участва в производството и да защитава своите права и законни интереси.
2. Административнопроцесуалните действия се извършват пред органа, овластен да издаде адм. акт. Той ръководи и производството, като го осъществява самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон.
3. Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите граждани или организации отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите това длъжностно лице може да бъде отведено (отстранено) – чл. 9.
4. Преди да се издаде адм. акт трябва да се изяснят пълно и обективно фактите и обстоятелствата от значение за случая. Кои факти и обстоятелства са от значение за конкретния случай определя органът, овластен да издаде адм. акт. Той определя и по какъв начин да се съберат необходимите доказателства.

Чл. 11 – За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използуват всички начини и средства, които не са забранени от закона, освен ако друг нормативен акт предписва доказването на някои факти или обстоятелства да стане по определен начин или с определени средства.

Адм. орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт предписва доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на заявителя в определения за това срок.

7. Организациите са длъжни в определения от адм. орган срок да дадат исканите им документи, сведения, обяснения и мнения.

Гражданите са длъжни да представят исканите им документи или предмети и да дават сведения от съществено значение за решаването на въпроса, освен ако това може да увреди правата или законните им интереси или да накърни достойнството им (чл. 12).

В адм. производство по ЗАП е възприет принципът на примерното посочване на допустимите доказателствени средства – в чл. 12 са изброени документи, сведения, обяснения и мнения, но в чл. 11 се казва в по-обобщена форма, че за установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използуват всички начини и средства, които не са забранени от закона.

8. Законодателят е предвидил къси срокове, в които производството трябва да завърши:

ü     когато производството е започнало по молба или по предложение на прокурора, адм. акт се издава най-късно 7 дни от постъпването им;

ü     когато е необходимо да се събират доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации (заинтересовани правни субекти) да се защитят, актът се издава не по-късно от 1 месец от започване на производството;

ü     когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на горепосочените срокове (седмодневен, съответно едномесечен);

ü     има случаи, когато за издаването на акта е необходимо да се поиска съгласието или мнението на друг орган. В тези случаи срокът за издаването на адм. акт се смята съответно продължен със срока на даване на съгласието или мнението, но не с повече от 1 месец. Срокът, в който трябва да се даде съгласието или мнението, ако не е нормативно определен, се определя от адм. орган, пред който е започнало производството, в рамките на посочения 1-месечен срок. Ако в така определения срок не бъде дадено съгласие, актът не може да бъде издаден, по-точно следва да се смята, че волеизявлението, направено в отговор на молбата или предложението за издаване на адм. акт с определено съдържание, е отрицателно, че е налице отказ да се издаде исканият акт. Ако обаче е поискано мнение за друг орган и в определения по посочения начин срок мнението не бъде съобщено, законодателят предписва, че адм. акт може да бъде издаден и без мнението. Създадена е, с оглед на бързина и процесуална икономия, презумпция, че мълчанието на органа, чието мнение е поискано през законно определения срок, е равносилно на положително волеизявление – че този орган не възразява да се издаде искания адм. акт.

ü     когато издаването на акта зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентност на друг орган, производството се спира до неговото решаване.

9. Приключване на производството - адм. орган издава адм. акт или отказва издаването му с мотивирано решение.

А/ отказ:

-        ако органът, овластен да издаде адм. акт, не се произнесе в предвидения от закона срок, се смята, че той мълчаливо отказва да издаде искания акт, т.е. мълчанието му чрез този срок означава не само отказ да се произнесе по направеното искане или предложение, но и отказ по същество – органът отказва да издаде такъв акт, какъвто е поискан от молителя, съответно предложен от прокурора;

-        изрично – чрез писмено решение.

Б/ адм. акт не се издава и при отказ на молителя, както и при смърт на молителя, ако адм. акт не ползва и други лица.

В/ адм. акт се издава в писмена форма и трябва да съдържа:

¨    наименование на органа, който го издава;

¨    наименование на акта;

¨    фактически и правни основания за издаване на акта (мотиви)*;

¨    разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

¨    пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

¨    дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.

* Мотивите – това са фактическите и правни основания за издаване на акта. Те следва да съдържат “фактически и правни съображения”, не обаче всякакви общи разсъждения, а “конкретните съображения” за този именно адм. акт. Мотивирането на адм. актове е изискване за тяхната законосъобразност. Липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол и съставлява съществено нарушение на закона, което прави акта незаконосъобразен и само по себе си е основание за отмяната му. Съдилищата приемат, че се касае за липса на мотиви не само когато не са изложени каквито и да е съображения и актът има само разпоредителна част, но и когато адм. орган се е задоволил с просто описание на фактическата обстановка, без да вземе отношение по нея или пък е употребил по-общи изрази, без да изложи своите конкретни съображения, без да даде мотивиран отговор на това искане, което е разглеждал в момента. Когато недостатъците, неточността, нелогичността или вътрешната противоречивост на мотивите водят до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил адм. орган, за да се издаде такъв именно акт, съдилищата приемат, че в същност липсват мотиви и отменят обжалваните пред тях адм. актове.

Когато обаче с адм. акт се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани или организации, както и когато въпросът е свързан с опазване на държавна или служебна тайна, актът не се мотивира, а се посочва само правното основание за издаването му.

1. В адм. акт може да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се предотвратят загуби на стопанството или да се защитят други важни държавни или обществени интереси, както и когато съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта (чл. 16). Включването на тази клауза е необходимо, тъй като обжалването по адм. ред има суспензивен ефект – съгл. чл. 23, ал. 2 ЗАП своевременно подадената жалба или протест до по-горестоящия адм. орган спира изпълнението на адм. акт. Именно, за да се осуети този суспензивен ефект, в адм. акт, когато са налице посочените предпоставки, се включва разпореждане за предварителното му изпълнение.
2. Адм. акт, съответно отказът да се издаде адм. акт, се съобщава в 3-дневен срок от издаването му на заинтересовани граждани и организации, включително и на тези, които не са участвали в производството, но е следвало да участват, тъй като имат качеството на страна в производството. Съобщаването се извършва чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис, или чрез отделно съобщение. Когато адресът на някой от заинтересованите не е известен или той не живее на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления в общината, района или кметството. В тези случаи съобщаването може да се направи и по друг обичаен начин (например по радиото)(чл. 17).

12.  Преди изтичане на срока за обжалване адм. орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Тъй като това се отразява на съдържанието на волеизявлението на органа, за нанесените промени се съобщава на страните. Очевидни фактически грешки, допуснати в адм. акт, могат да се поправят от органа, автор на акта, и след изтичане на срока за обжалване.

30. Оспорване на индивидуални административни актове по административен ред по ЗАП

І. Ако издаденият адм. акт е утежняващ, адм. орган трябва да го връчи на адресата, за да започне неговото действие. Облагоприятстващите адм. актове започват действията си веднага след издаването си. От датата на връчването  тече срок, в който адм. акт акт може да се оспори. Съгласно ЗАП има два начина за оспорване на издадени адм. актове:

1. По административен ред;
2. Пред съда.

Съгласно чл. 33 и 35 ЗАП адресатите сами избират ред, по който да обжалват издадените адм. актове (чл. 33, ал. 1 Административните актове могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност и пред съда; чл. 35, ал. 2 Жалба или протест до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред).

ІІ. Адм. актове могат да се оспорват по адм. ред от по-горестоящ адм. орган.

1. 1. Молители:

А/ жалби могат да се подават от заинтересованите правни субекти – граждани или организации, т. е. страните в адм. производство. Не е необходимо страната ефективно да е участвала в производството по издаване на адм. акт. Достатъчно е тя да има качеството на страна – адм. акт да създава права или да поражда задължения за нея или да засяга нейно право или законен интерес – трябва да е налице процесуален интерес от обжалването на акта.

Б/ прокурорът може да подава протест.

1. Заинтересованата страна може да оспорва както законосъобразността, така и правилността (целесъобразността) на адм. акт.

Прокурорът може да оспорва само законосъобразността на акта – изключено е служебното начало при адм. обжалване по ЗАП.

По адм. ред може да се оспори както отказът да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, така и съдържанието на издаден такъв документ. Тук се очертава една съществена разлика с обжалването по съдебен ред – пред съд по ЗАП може да се оспорва само законосъобразността на отказа да се издаде документ, но не и съдържанието на издаден документ (чл. 33, ал. 3 ЗАП).

Не подлежат на обжалване по адм. ред (чл. 20 ЗАП):

v    адм. актове на министрите, на ръководителите на другите ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители;

v    за които в специални закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция.

1. ЗАП е възприел принципът на едноинстанционното адм. обжалаване. След изчерпване на възможността за обжалаване пред непосредствено по-горестоящият адм. орган, може да се оспорва по съдебен ред само законосъобразността на ИАА, включени в обсега на този закон.
2. Срокът за подаване на жалбата или протеста е 7-дневен и тече от деня на връчване на съобщението за издаване на адм. акт.

Мълчаливият отказ се обжалва в 2-седмичен срок от изтичане на срока, в който е трябвало да приключи адм. производство и в който адм. орган е следвало да се произнесе по направеното пред него искане или предложение.

Подадената след срока жалба се връща на подателя с/у разписка. В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства (тежко заболяване, продължително отсъствие и др.).

Искането за възстановяване на срока се разглежда от по-горестоящия адм. орган, компетентен да разгледа самата жалба. Ако искането е основателно, този орган нарежда да се спре изпълнението на акта и дава ход на жалбата. В противен случай жалбата се оставя без разглеждане.

1. До изтичане на срока за обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересованите заявят писмено, че няма да го обжалват.

Своевременно подадената жалба или протест има двоен ефект: деволутивен и суспензивен:

-   деволутивен – по-горестоящият орган е сезиран със спора за законосъобразността или правилността на адм. акт и че този орган е длъжен да се произнесе по този въпрос;

-   суспензивен – спира изпълнението на оспорения акт до произнасянето на по-горестоящият адм. орган.

Жалбата или протестът нямат суспензивен ефект, ако адм. орган, автор на акта, при условията на чл. 16 ЗАП е допуснал предварително изпълнение, както и когато адм. акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на специален нормативен акт.

1. Жалбата се подава в писмена форма чрез адм. орган, чийто акт се обжалва. В нея се посочва органа, до който се подава; името и адресът на жалбоподателя; актът, който се обжалва; органът, който го е издал; оплакването на жалбоподателя и неговото искане. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава. С нея може да се иска събирането на доказателства, на факти и обстоятелства, които не са били взети предвид при издаването на акта, или пък са настъпили след издаването му.

Жалбата се подава чрез органа, чийто акт се обжалва, за да се даде възможност на този орган да преразгледа въпроса и евентуално сам да отстрани допуснатата незаконосъобразност или неправилност. Заради това законът (чл. 26 ЗАП) предписва, че в 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 2-седмичен срок от получаването на жалбата или протеста, адм. орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам обжалваемия акт или да го измени, или да издаде съответен акт или документ, ако е оказал това. В тези случаи се уведомяват заинтересованите, тъй като новия адм. акт подлежи на обжалване по адм. ред на общо основание.

В едномесечен срок от съобщаването за издаване на акта може да се преразгледа, както от гледна точка на изискванията за законосъобразност, така и на правилност, и въпрос, решен с адм. акт, който не подлежи на обжалване по адм. ред.

Проверката на жалбата (протеста) представлява филтрираща функция от издателят на адм. акт – той извършва проверка по 2 направления:

q    допустимост на жалбата (протестът) – свързва се със съществуването или не на обстоятелства, които ако съществуват има забрана да се приеме жалбата (протестът):

¨    просрочие;

¨    липса на пряк личен интерес;

¨    жалби, подадени с/у актове, които не подлежат на адм. обжалване.

q     Редовност на жалбата (протеста):

¨    до кой орган се подава;

¨    кой акт се оспорва;

¨    съдържа ли доказателства.

Нередовността на една жалба (протест) може да е в 2 посоки:

• неотстраними дефекти;
• отстраними дефекти.

Когато адм. орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ адм. орган. Тъй като на практика се срещат случаи на забяване изпращането на преписката, законът предвижда, че ако в 7-дневния срок от изтичане на срока за преразглеждане на жалбата (протеста) не бъдат изпратени на по-горестоящия орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът от протеста, направо на по-горестоящия орган или да го уведоми за допуснатото забавяне. По-горестоящият адм. орган изисква преписката служебно.

1. Компетентен да разгледа жалбата (протеста) е непосредствено по-горестоящият адм. орган, на който е подчинен органът, издал обжалвания акт:

• Адм. актове на специализираните изпълнителни органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината, а адм. актове, издавани от кметовете на кметства и на райони - пред кмета на общината.
• Адм. актове на кметовете на общини се обжалват пред областния управител.

1. По-горестоящият адм. орган постановява решението си, след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите правни субекти. Той може да събере и нови доказателства. По-горестоящият адм. орган трябва провери законосъобразността и правилността на оспорения факт изцяло, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата или протеста.
2. Правомощия:

ü     По-горестоящият адм. орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя изцяло или отчасти адм. акт като незаконосъобразен или неправилен, или отхвърля жалбата или протеста.

ü     Когато адм. орган противозаконно е отказал да издаде адм. акт или документ, по-горестоящият адм. ого задължава да стори това, като определя и срока.

ü     Когато вместо отменения незаконосъобразен или неправилен адм. акт трябва да се издаде друг акт, по-горестоящият адм. орган връща преписката на органа, който е издал отменения акт, със съответните задължителни указания. Тези указания може да са каткто по тълкуването и прилагането на закона, така и относно доизясняването на фактическата обстановка и събирането на доказателствата. И в двата случай те са задължителни за по-долустоящия адм. орган при новото разглеждане на преписката.

ü     Ако въпросът е изяснен от фактическа страна, по-горестоящият адм. орган може и сам да издаде съответния акт, стига за това да няма законни пречки.

1. Срок за произнасяне – по-горестоящият адм. орган трябва да се произнесе по жалбата или протеста в 2-седмичен срок, а когато органът е колективен – в 1-месечен срок от получаване на жалбата или протеста. Ако този орган не се произнесе в посочения срок, законосъобразността на адм. акт може да се оспори пред съда, ако актът пдлежи на обжалване по съдебен ред. С оглед на бързина и процесуална икономия, тук е създадена презумпция, че мълчанието на по-горестоящия орган през определения срок означава отрицателно влеизявление – отхвърляне на жалбата или протеста.

11.  В 3-дневен срок от постановяване на решението по-горестоящият адм. орган го съобщава на жалбоподателя, на прокурора, ако е участвувал в производството, и на другите заинтересувани граждани и организации. Съобщение не е нужно да се изпраща, когато преписката се връща за преразглеждане.

31. Оспорване на индивидуални административни актове пред съда по ЗАП

І. ЗАП въвежда т. нар. “обща клауза” за съдебното обжалване на ИАА – щом един акт има предметните белези на ИАА по смисъла на чл. 2 ЗАП, той поначало подлежи на обжалване пред съда и че това обжалване следва да стане по реда, установен от ЗАП. За да бъде по друг начин, необходимо е да има текст – било на самия ЗАП, било на друг закон или указ, с който изрично се изключват една или друга категория ИАА от обхвата на съдебното обжалване по ЗАП, или пък като се създава друг, специален ред за обжалване било пред съд ил пред адм. юрисдикция.

Инд. адм. актове се оспорват по съдебен ред по предвидения в гл. III, раздел II чл. 33 – 45 ЗАП.

ЗАП урежда първоинстанционното производство (или контролно-отменителното производство) свързано с контрола за законосъобразност на актовете на нисшата администрация, като това се подчертава изрично от чл. 36 - по аргумент на противното - Когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на МС, от централно ръководство на обществена организация или от областен управител, компетентен да разгледа жалбата или протеста е ВАС, а в останалите случаи - ОС. ВАС разглежда и жалбите и протестите срещу адм. актове, които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на МС.

ІІ. Производство:

1. Специфичното е, че окръжните съдилища са компетентни да разглеждат инд. адм. актове по общия ред, т.е. когато специален норм. акт не предвижда друго.
2. Пред съда може да се оспорва само законосъобразността на адм. актове. Може да се оспори и законосъобразността на отказ да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, но не и съдържанието на издадения такъв документ.

Това нормативно разрешение относно отказите да се издадат документи и тяхното обжалване пред съда се дължи на няколко причини:

1)     Не само отказът да се издаде документ, но и съдържанието на издаден документ може да се оспорва по адм. ред – по реда, установен от чл. 19 – 32 ЗАП;

2)     ГПК (чл. 97, ал. 3) предвижда възможността да се предяви иск за установяване истинността или не на един документ, но това става по общия исков ред, установен в този кодекс;

3)     ГПК (чл. 436) предвижда, че когато известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.) и такъв документ не е съставен и не може да бъде съставен, или съставеният документ е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от РС да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. В този случай се следва предвиденото в ГПК производство за установяване на факти.

С оглед на това, законодателят е пресметнал за достатъчно по реда на ЗАП пред съдилищата да се обжалват само отказите да се издадат документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, но не и да се оспорва съдържанието на даден документ.

1. Поради изричен текст на самия ЗАП (чл. 34) не подлежат на обжалване по предвидения в този закон съдебен ред следните категории адм. актове (за тях се изисква спец. ред или изобщо липсва ред за обжалване):

v    свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната;

v    по Валутния закон;

v    за които със закон или указ е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред или е определен друг ред за обжалване пред съд или пред особена юрисдикция.

4. Заинтересованите лица и организации подават жалба за сезирането на съда, а окръжният прокурор подава протест до окр. съд (страните в адм. производство). По действащият ЗАП обжалването по адм. ред не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта за съдебно обжалване. Жалба до съда може да се подаде както когато е изчерпана възможността за обжалване по адм. ред, така и когато е изтекъл срокът за такова обжалване (чл. 35, ал. 2). Чрез обикновено пропускане на срока за обжалване по адм. ред жалбоподателят може да осъществи предоставеното му право на избор и да обжалва акта само пред съда.

5. Специфични са сроковете, в които може да се извърши сезирането - срокът е един и същ (14-дневен), но отправния момент е различен:

- заинтересованите граждани и организации подават жалба в 14-дневен срок от момента на узнаването (съобщаването) на инд. адм. акт;

- прокурорът подава протест в 14-дневен срок от момента на издаването на акта.

Когато е налице хипотезата на мълчалив отказ, той се обжалва в същия 14-дневен срок от момента на изтичане на срока  за адм. обжалване на съотв. адм. акт. Когато се оспорва нищожността на един адм. акт жалбите и протестите могат да се подават без ограничение във времето.

Жалбата (протестът) подадени своевременно спират изпълнението на атакувания адм. акт до приключване на съдебните спорове. Изключение от този принцип - случаите на допуснато предварително изпълнение съгл. чл. 16 ЗАП и освен ако съдът разпореди друго (че не спира изпълнението на акта).

1. Жалбата (протестът) се подават в писмена форма чрез органа, чийто акт се атакува, до комп. съд, като за прокурора няма пречка да подаде протест направо пред съотв. компетентен съд. Това се прави, за да се дава възможност на органа, издал акта да изрази становище по жалбата, а също и да представи допълнителни доказателства, послужили му като мотив да издаде акта. Към жалбата и протеста трябва да се приложат преписи за адм. орган, издал осопорения акт, и за заинтересованите граждани и организации, участващи в адм. производство, както и писмените доказателства.

Адм. орган е длъжен в 3-дневен срок от получаването на жалбата (протеста) да изпрати обжалвания акт с цялата преписка до окр. съд. Ако в този срок преписката не бъде изпратена, жалбоподателят (прокурорът) могат да изпратят жалбата (протеста) направо в окр. съд, който изисква служебно преписката и атакувания акт.

Неподадената в срок жалба се връща на нейния подател, който има право в 7-дневен срок от връщането да поиска от комп. съд възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането му се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. В този случай окр. съд се произнася с определение, което е окончателно, т.е. не подлежи на обжалване.

1. За разлика от обжалването по адм. ред, обжалването пред съда няма суспензивен ефект – жалбата и протестът не спират изпълнението на адм. акт, освен ако съдът разпореди друго.
2. Компетентност:

v    когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на МС, от централно ръководство на обществена организация или от областен управител, компетентен да разгледа жалбата или протеста е ВАС, а в останалите случаи - окръжният съд, като за кмета на Столичната община това е СГС. ВАС разглежда и жалбите и протестите срещу административни актове, които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на МС.

v    в останалите случаи – окръжния съд, където е седалището на адм. орган, издал оспорения акт.

10.   По делото се призовават органът, който е издал оспорения акт, жалбоподателят и другите заинтересовани граждани и организации, участващи в адм. производство. Съдът разглежда жалбите (протестите) в открито заседание в 3-членен съдебен състав със задължителното участие на прокурор, независимо дали делото е образувано по протест на прокурора или по жалба.

Основанието за обжалване може да бъде единствено преценката за законосъобразност на атакувания акт – съдебният контрол е контрол за законосъобразност. Съдът проверява дали са налице 5-те изисквания за законосъобразност на един адм. акт:

1)     Компетентност на автора на акта – дали актът е издаден от компетентния орган;

2)     Форма, изискуема от закона;

3)     Изискване за съответствие с материалноправните норми;

4)     Съответствие с процесуалноправните норми;

5)     Изискване за съответствие с целта на закона.

За неуредените в ЗАП случаи се прилагат разпоредбите на ГПК. При разглеждането на жалбите или протестите освен страните в съдебното производство се призовават и всички други заинтересовани правни субекти - това е задължителна процесуална предпоставка – ако не бъде спазено може да бъде основание за касационно обжалване.

С влизане в сила на ЗВАС бе предоставена възможност за засилване на служебното начало, съгл. чл. 24 ЗВАС в първата инстанция на съдебното производство съдът може самостоятелно, т.е. без да има искане от страните да постанови събиране на доказателства служебно, когато смята това за необходимо. Този принцип е характерен единствено и само за адм. процес и е недопустим в гражданския и нак. процес, като тази разлика може да се мотивира с факта, че единствено адм. процес е двуинстанционен.

11. Правомощия – в зависимост от основателността на жалбата или протеста – след като всестранно и пълно установи обективната истина съдът може да постанови решение, с което:

ü    да отмени изцяло атакувания адм. акт;

ü    да отмени отчасти атакувания адм. акт;

ü    да го измени;

ü    да отхвърли жалбата (протеста).

• Когато въпросът не е предоставен на преценката на адм. орган, съдът решава делото по същество.
• В останалите случаи - ако съдът отмени атакувания акт, той е длъжен да изпрати обратно преписката до съотв. адм. орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при решаване на въпроси по същество. Дадените от съда указания са задължителни за адм. орган при повторно разглеждане на преписката.
• В случай, че се обжалва незаконен отказ за издаването на документ, съдът задължава комп. адм. орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.

12. Решението на окр. съд подлежи на касационно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните - служебно на страните задължително се изпраща обявление за постановеното решение.

В случай, че не бъде обжалвано и влезе в сила решението на окр. съд подлежи на изпълнение или отменително производство, като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения в законоустановените срокове.

32. Върховен административен съд – статут, правомощия, видове производства

І. Нормативната уредба:

КРБ - глава 6 – правораздаването се осъществява от различни по степен съдилища, м/у които е и ВАС (чл. 119), а съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на адм. органи (чл. 120); гражданите и ЮЛ могат да обжалват всички адм. актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон; ВАС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в адм. правораздаване и се произнася по спорове за законността на актове на МС и министрите, както и други актове посочени в закона и др.;

Осн. норм. акт, регламентиращ структурата, съставът, седалището и организацията на работа на ВАС, както и статутът на съдиите и съдебните служители, е ЗСВ, а правомощията и различните видове производства са уредени от ЗВАС.

ІІ. ЗСВ: Върховният административен съд е висша съдебна инстанция в административното правораздаване, която осъществява върховен съдебен  надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на РБ. Той е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Върховният административен съд единствено се произнася по спорове за законността на актовете на МС и на министрите, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС.

Председателят на Върховния административен съд се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.

Във ВАС се обособяват 2 колегии, в които има отделения. При Върховния административен съд има прокуратура, ръководена от заместник главен прокурор.

Върховният административен съд заседава в състав от:

1. трима съдии - когато разглежда:

а) спорове по жалби срещу ненормативни адм. актове на министри и срещу други адм. актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване пред ВАС;

б) спорове като касационна инстанция срещу решения на окръжните съдилища;

2. петима съдии - когато разглежда:

а) спорове за законосъобразността на нормативни актове;

б) спорове като касационна инстанция срещу решения, постановени от тричленен състав на ВАС;

3. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. В тези заседания могат да участват като изразяват становище прокурори от прокуратурата при ВАС, както и Министъра на правосъдието. Предложенията за тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, от Министъра на правосъдието, от главния прокурори от заместник главния прокурор на прокуратурата при ВАС. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

v    Общото събрание на съдиите от ВАС заседава, ако присъстват най-малко 2/3 от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

v    Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях. То заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Пленумът се състои от всички съдии от ВАС. Той заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от съдиите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите. Пленумът на Върховния административен съд:

• определя броя и състава на отделенията на ВАС;
• обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на ВАС;
• определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите при ВАС.

Председателят на ВАС:

¨    осъществява организационно ръководство на работата на ВАС и го представлява;

¨    свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите и на пленума на ВАС;

¨    прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

¨    предлага на пленума, съвместно със заместник-председателите, разпределението на съдиите по колегии и отделения;

¨    назначава и освобождава служителите в съда.

Заместник-председателят на ВАС по реда на старшинството изпълнява функциите на председателя, когато той не е в състояние да ги изпълнява или му възложи изпълнението им.

ІІІ. ЗВАС: Подсъдност на ВАС:

ВАС разглежда:

1)    жалби и протести срещу актове на МС, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на МС, министър-председателя, заместник министър-председателите, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закон;

2)    жалби и протести срещу решения на Висшия съдебен съвет;

3)    жалби и протести срещу актове на Българската народна банка;

4)    касационни жалби и протести срещу съдебни решения, постановени по обжалвани адм. актове;

5)    молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по адм. дела.

Не подлежат на разглеждане от ВАС актове, с които:

1. се упражнява законодателна инициатива;

2. се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната;

1. се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта (вътрештоведомствени актове).

ІV. Производство пред ВАС – общи правила:

Производството пред ВАС започва по жалба на заинтересованите лица или по протест на главния прокурор или на заместник главния прокурор при ВАС. Разпорежданията на ВАС във връзка с производството по делата са задължителни за всички учреждения и длъжностни лица.

Когато ВАС приеме, че е налице противоречие между закона и Конституцията, той спира производството по делото и сезира Конституционния съд. Производството се възобновява служебно след влизане в сила на акта на Конституционния съд.

По въпросите, които не са уредени в ЗВАС, се прилагат ЗАП и ГПК.

V. Видове производства пред ВАС:

1. Производство по дела за обжалване на адм. актове – особености:

А/ основанията за отмяна адм. акт – 5-те основания  за законосъобразност (липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществени процесуални нарушения, противоречия с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона);

Б/ срокове за подаване на жалби:

• за нормативни актове без ограничение във времето;
• за останалите актове – 14 дни, като:

-        за ИАА – от съобщаването им;

-        за общите – от разгласяването им по предвидения в съответния закон начин.

В/ жалбата (протестът) не спират действието на нормативния акт или на общия адм. акт, освен ако съдът не постанови друго. Спират действието на ИАА, освен ако съдът не постанови друго.

Г/ жалбата (протестът) се подават чрез органа, издал акта.

Д/ жалбата (протестът) се оставят без разглеждане:

¨    когато са неподведомствени или неподсъдни на ВАС;

¨    когато са подадени след срока;

¨    когато подателят няма интерес от отмяната на обжалвания акт;

¨    когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста;

¨    когато са налице други основания, предвидени в закон.

Председателят на ВАС, заместник-председател или съдебен състав в закрито заседание се произнасят по допускане на жалбата или протеста.

Актът, с който жалбата или протестът се оставят без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от 5-членен състав на ВАС в закрито заседание. Определението не подлежи на обжалване.

Е/ жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на ненормативни адм. актове на министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на МС, на областните управители, както и срещу други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС, се разглеждат от тричленен състав. От тричленен състав се разглеждат и образуваните дела по касационни жалби.

Жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на нормативни актове на МС, на министри и на ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на МС, се разглеждат от пет-членен състав. От петчленен състав се разглеждат и касационните жалби срещу решенията на тричленния състав на ВАС. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване.

Ж/ съдът може да постанови събиране на доказателства, които смята за необходими, и когато няма направено искане от лицата, участващи в производството. Страните по делото могат да посочват нови доказателства, както и доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства от съществено значение за делото.

З/ решенията на ВАС са задължителни за участващите по делото органи и лица. Ако обжалваният акт бъде отменен, решението е задължително за всички.

И/ диспозитивът на решението на ВАС, с който се отменя нормативен акт, или определението, с което се спира неговото действие, се обнародват в официалния раздел на ДВ и влизат в сила от деня на обнародването им.

2. Касационно производство - особености:

А/ касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.  Главният прокурор на РБ или заместник главният прокурор при ВАС могат да подават касационни протести в 6-месечен срок.

Б/ делото се разглежда в открито заседание от тричленен състав на ВАС, когато решението е постановено от окръжен съд, и от петчленен състав - когато решението е постановено от ВАС. Делата се разглеждат с участието на прокурор.

В/ касационната жалба се оставя без разглеждане:

ü     когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно обжалване пред ВАС;

ü     когато е подадена след срока;

ü     когато се оттегли от подателя с писмено заявление.

Г/ в касационното производство се допускат само писмени доказателства.

Д/ ВАС се произнася по посочените в жалбата касационни основания:

• когато решението е нищожно;
• когато решението е недопустимо;
• когато решението е неправилно поради нарушение на материалния или процесуалния закон.

Е/ ВАС оставя в сила, отменя (изцяло или частично) или изменя обжалваното решение. Когато отмени решението поради съществени нарушения на процесуални правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи делото се решава по същество. ВАС решава делото по същество и когато отмени повторно обжалвано решение.

3. Производство за отмяна на влезли в сила решения:

А/ на основанията и в сроковете на чл. 231 и 232 ГПК.

Б/ председателят на ВАС, главният прокурор на Република България или заместник главния прокурор при ВАС могат да искат отмяна на влязло в сила решение до 1 година от възникване на основанието за отмяна.

В/ отмяна на влезли в сила решения на ВАС, постановени по повод жалба или протест срещу нормативен акт, не се допуска.

Г/ молбата за отмяна се подава чрез съда, постановил решението.

Д/ молбата се разглежда в открито съдебно заседание само на посочените в нея основания от тричленен състав на ВАС, когато решението е постановено от окръжен съд, и от петчленен състав - когато е постановено от ВАС.

Е/ когато отмени решението, ВАС връща делото за ново разглеждане на надлежния съд.

4. Тълкувателни решения:

Общото събрание на съдиите от ВАС с участието на заместник главния прокурор при ВАС и на председателя или на член на Висшия адвокатски съвет се произнася с тълкувателни решения по противоречива или неправилна съдебна практика по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на главния прокурор на РБ, на заместник главния прокурор при ВАС и на председателя на ВАС.

Тълкувателните решения на ВАС са задължителни за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление.

33. Оспорване на административни актове пред ВАС

І. Първоинстанционното (контролно-отменителното) производство може да бъде образувано пред съотв. районен съд (по ЗАНН) и пред съответния окръжен съд и ВАС по реда на ЗАП и ЗВАС.

1. Подсъдността (т.е. кой е компетентния съд) се определя в зависимост от това кой е авторът на обжалвания адм. акт.

Особености на контролно-отменителното производство по обжалване на инд. адм. актове по реда на ЗАП и ЗВАС:

Подсъдността е определена в 3 норм. акта - ЗАП, ЗВАС и ЗСВ:

- ЗАП в чл. 36 регламентира компетентността на окръжните съдилища, когато става въпрос за законността на инд. адм. актове, издавани от нисшите органи на изпълнителната власт. А когато тези актове са издадени от органи на висшата администрация ЗАП ги определя като подсъдни на ВАС.

- ЗВАС и ЗСВ регламентират само компетентността на висшата инстанция на съдебното правораздаване - а именно на ВАС.

В адм. правораздаване, свързано със законността на инд. адм. актове окръжният съд действа само като първа инстанция, а неговите решения подлежат на касационно обжалване пред ВАС.

ВАС разглежда жалби с/у адм. актове, издавани от централните органи на държ. управление. Разглеждането на тези жалби като първа инстанция се извършва в състав от 3 съдии със задължително участие на прокурор.

2. В чл. 34 ЗАП и в чл. 7 ЗВАС са посочени онези адм. актове, които не подлежат на съдебен контрол по реда на тези норм. актове - най-общо това са специални актове, с които се осъществява външната политика, отбраната и сигурността, а също и тези, с които се осъществява законодателна инициатива и т.нар. вътрешноведомствени актове (с тях се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа издал акта). Също така и онези адм. актове, за които със закон е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред.

3. Жалбата с/у адм. акт се подава чрез органа издал обжалвания акт – в 14-дневен срок, който за инд. адм. актове започва да тече от момента на узнаването им, а за общите адм. актове - от момента на разгласяването им.

Без ограничение във времето могат да се подават жалби за обявяване нищожността на адм. акт - чл. 37 ал. 1 ЗАП. От 1998г. са в сила измененията на Тарифа №1 за размера на държ. такси, събирани от съдилищата - определяне на размер на ДТ, която следва да се заплаща за воденето на адм. дела. Това изискване се налага от чл. 48 ЗВАС, с  което се премахна безплатното производство по адм. дела.

4. Специфично за първоинстанционното адм. производство е, само при него (това го няма в касационното производство) съдът може да постанови събиране на доказателства и служебно, т.е. когато няма направено искане от страните - съгл. чл. 24 ЗВАС - засилва се принципът на служебното начало, който е от съществено значение за първоинстанционното производство.

Това е една възможност за съда, но не и задължение - ако съдът не упражни това свое право, то не може да се счита, че той е допуснал съществено процесуално нарушение и респ. не може да се използва като основание за касационно обжалване.

Тази особеност (да събира служебно доказателства) е характерна само за адм. право, но не и за гражданското съдопроизводство, защото гражданското производство е триинстанционно (за разлика от административното, което е двуинстанционно). Затова е необходимо при адм. право съдът да притежава по-големи правомощия за изясняване на фактическата обстановка.

5. След като е изяснил спора от факт. страна, първоинстанционният съд има правомощието:

- да отмени изцяло обжалвания адм. акт;

- да отмени отчасти обжалвания адм. акт;

- да измени обжалвания адм. акт;

- да отхвърли жалбата.

Когато въпросът не е предоставен на единствената преценка на адм. орган, съдът решава делото по същество. В противен случай, както и когато естеството на адм. акт не позволява заместването на издателя на адм. акт от съда, съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен адм. орган за решаването на въпроса по същество със задължително указание по тълкуването и прилагането на закона.

В случаите на незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава адм. орган да го издаде без да дава задължително указание за съдържанието му.

6. Решението на първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване и предвид, че не е окончателно - на страните се изпраща обявление за постановеното решение.

ІІ.  Ненормативните адм. актове независимо от това дали имат конкретен адресат или са насочени към неопределен кръг адресати, достатъчно е само техен автор да бъде центр. орган на държ. управление, подлежат на обжалване пред ВАС по реда на контролно-отменителното (първоинстанционно) производство в 14-дневен срок, който за инд. адм. актове започва да тече от момента на съобщаването (узнаването) им, а за общите норм. адм. актове - от момента на разгласяването им по предвидения от закона начин.

1. Основанията за обжалване на такива актове са на практика 5-те изисквания, определящи законосъобразността на такива актове (посочени в чл. 12 ЗВАС).

ü         Компетентност на автора на акта;

ü         Форма, изискуема от закова;

ü         Изискване за съответствие с материалноправните норми;

ü         Съответствие с процесуалноправните норми;

ü         Изискване за съответствие с целта на закона.

2. Заинтересованите граждани и организации подават жалба, а прокурорът (в случай зам. главния прокурор при ВАС) подава протест пред ВАС.

3. Жалбата (протестът) с/у общ адм. акт не спира изпълнението им (докато при инд. адм. актове е обратно, освен когато е допуснато предварително изпълнение по чл. 16 ЗАП и освен, ако съдът не разпореди друго - това се отнася за двата случая - включително и за общите адм. актове).

4. Жалбата (протестът) се подават чрез органа, издал адм. акт, който съответно е длъжен да изпрати цялата преписка с атакувания акт на ВАС.

5. Реквизитите, които трябва да съдържа жалбата (протестът), а също и задължителните приложения към тях са изрично норм. установени. Ако липсва някой от тези реквизити или приложения, съдът установява подателя и му дава 7-дневен срок (от съобщаването) за отстраняване на нередностите.

6. Съдът е длъжен да прецени в закрито заседание допустимостта на жалбата (протеста), т.е. задължително се произнася за подсъдността на спора - дали той му е подсъден или не.

7. Определението, с което жалбата (протестът) се оставя без разглеждане може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред 5-членен състав на ВАС.

8. В 1-месечен срок от разглеждането на делото съдът е длъжен да постанови своето решение, като възможностите за съдебно решение са същите като по чл. 42 ЗАП - да отхвърли жалбата, да отмени акта, да го отмени частично, да го измени.

9. Решенията на ВАС, когато действа като първа инстанция не са окончателни и подлежат на обжалване пред 5-членен състав на ВАС в законоустановените срокове.

ІІІ. Съгласно чл. 23 ЗВАС норм. актове с подзаконов характер на МС, на отделните министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства подлежат на обжалване пред ВАС без ограничения във времето. С тази разпоредба се регламентира едно правомощие на ВАС, което е и конституционно регламентирано (чл. 125 КРБ). Но това правомощие на ВАС не трябва да се смесва с контролните правомощия на Конст. съд - КС не е орган на съдебната власт и процедурата, с която се разглеждат делата пред КС е коренно различна.

1. Инициатива за такова производство имат всички заинтересовани правни субекти чрез жалба, а прокурорът - чрез протест.

2. Във всички случаи, когато съдът констатира, че от изхода на делото са заинтересовани и др. правни субекти, които не са страна в процеса, той задължително им изпраща съобщение за образуваното дело, като те могат да встъпят в процеса в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Този принцип на привличане на всички заинтересовани правни субекти важи и при всички производства пред ВАС (без отменителните производства).

3. Съдът разглежда жалбата (протестът) с/у норм. адм. акт в 5-членен състав, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4. Решението си по делото, съдът произнася в 1-месечен срок от разглеждането му.

5. В случай, че съдът отмени норм. адм. акт, той не се прилага от момента на постановяване на съдебното решение, а евентуално възникналите от приложението му правни последици се уреждат от органа, който го е издал.

6. Решенията на ВАС са задължителни за участващите в делото органи и лица, а когато актът бъде отменен - за всички правни субекти.

7. Диспозитивът на решението на ВАС, с който се отменя норм. акт или определението, с което се спира неговото действие задължително се обнародват в ДВ и влизат в сила в деня на обнародването му (а не от момента на постановяването му).

34. Касационно и отменително производство пред ВАС

І. Касационно производство

1. Касационното обжалване във всички случаи се извършва пред ВАС. Срокът за подаване на касационна жалба, съгл. чл. 33 ЗВАС е 14-дневен от датата на получаване на обявлението (този срок е за заинтересованите лица).
2. Инициативата за обжалване при първа инстанция имат както заинтересованите лица и организации, така и съответния прокурор. Инициатива за касационно обжалване имат заинтересованите лица и организации, а също и главният прокурор, зам. главния прокурор при ВАС и председателят на ВАС - в 6-месечен срок от момента на постановяване на решението (като председателят на ВАС отправя молба, а гл. прокурор и зам. главния прокурор при ВАС подават протест).

3. Касационната жалба се подава чрез съда, постановил обжалваното решение, а прокурорите подават касационен протест директно пред ВАС, тъй като действат служебно.

4. С подаването на касационна жалба се задейства второинстанционното производство, т.е. касационното производство по адм. дела. То се осъществява от ВАС в 3-членен и 5-членен състав в зависимост от това кой съд е разгледал като първа инстанция адм. дело:

- когато първа инстанция е бил окръжен съд - в 3-членен състав;

- когато първа инстанция е бил 3-членен с-в на ВАС - от 5-членен състав.

5. Съгласно чл. 34 ЗВАС делото се разглежда в открито заседание. Делата задължително се разглеждат с участието на прокурор от Главна прокуратура (от адм. звено на гл. прокуратура).

При двуинстанционното производство по адм. дела липсва средното звено от триинстанционното производство - апелативна инстанция.

6. Касационните основания, т.е. основанията за касационно обжалване са изрично посочени в чл. 113 ЗВАС, като са субсидиарно приложими с чл. 218 5 ГПК. Касационните основания са 3:

1)                Когато решението е нищожно;

2) Когато решението е недопустимо;

3) Когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон или поради нарушаване на съществени процесуални правила.

7. Характерна особеност на касационното производство пред ВАС е допустимостта на писмени доказателства, които след обсъждането им могат да бъдат основания за отмяна на решението и постановяване на ново решение. Особено важно е тези писмени доказателства да бъдат нови - т.е. да не са били представяни пред първата инстанция.

8. С решението си ВАС, когато действа като касационна инстанция се произнася по посочените в жалбата касац. основания. Съдът е лишен от възможността да излезе извън  посочените касационни основания в жалбата, т.е. съдът не може да отмени обжалваното решение на непосочени в жалбата касац. основания!

9. Правомощия на касац. инстанция чл. 40 ал. 1 ЗВАС:

- да остави в сила атакуваното първоинстанционно решение;

- да го отмени изцяло;

- да го отмени отчасти;

- да го измени.

В касац. производство ВАС е във възможността си да върне отмененото решение за ново разглеждане от друг състав на съотв. по-долу стоящ съд само в случаите, когато решението се отменя поради съществени нарушения на процесуалните правила.

Във всички останали случаи ВАС е длъжен да реши делото по същество, т.е. вместо отмененото решение да постанови друго, с което окончателно се решава спора - предмет на делото (съгл. чл. 40 ал. 2 ЗВАС). Това е още една разлика м/у регламентацията на правомощията на касац. инстанция и касац. инстанция в гражданския процес. Съгл. чл. 218 ж ГПК в гражд. процес във всички случаи при отмяна по реда на касацията делото се връща (винаги) за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

10. Съгл. чл. 23 ЗВАС жалби и протести с/у норм. актове на МС, министри и ръководители на ведомства, пряко подчинени на МС се разглеждат от 5-членен състав на ВАС - там няма първа инстанция, има само касационна.

11. Решението на касац. инстанция, в случай, че не връща далото на първа инстанция, е окончателно и не подлежи на обжалване, т.е. ползва се със сила на присъдено нещо. Когато ВАС връща делото на първа инстанция винаги дава задължителни указания.

ІІ. Производство за отмяна на влезли в сила решения

Това е извънсъдебен способ, който се характеризира с редица особености:

1. Чрез този способ се осъществява надзор за законност на актовете и действията на по-долу стоящите съдилища;

2. Молбата (предложението) за образуване на такова производство не спират изпълнението на атакуваното решение, освен ако съдът не постанови друго (на практика няма такава хипотеза);

3. Основанията, на които може да се поиска отмяна на влезли в сила решения са изрично норм. изброени - на други основания не може да се иска преразглеждане на влязло в сила съд. решение;

4. При този способ, за разлика от останалите съдебни производства, не се събират нови доказателства и атакуваното съдебно решение се преценява единствено и само със събраните до момента доказателства.

До влизане в сила на ЗВАС извънредните способи за контрол на влезли в сила съд. решения бяха 2:

ü         Преглед по реда на надзора;

ü         Отмяна на влезли в сила съдебни решения.

След влизането в сила на ЗВАС отпада прегледа по реда на надзора.

Основанията и сроковете за образуване на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения са норм. установени в чл. 41 ЗВАС, във връзка с чл. 231 и чл. 232 ГПК, т.е. нормата на чл. 41 ал. 1 ЗВАС е препращаща.

Отменителните основания са 8 и са изброени изчерпателно в чл. 231 ГПК:

1. Когато се открият нови обстоятелства (писмени доказателства), които при решаването му не са били известни на страната;
2. Когато се установи неистинност на показанията на свидетелите (вещите лица);
3. Когато решението е основано на подправен документ или отменено постановление;
4. Когато между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. При 2 противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по 1 и също дело;
6. Когато страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради непреодолими препятствия
7. Когато страната е била представлявана от лица специално назначени от съда макар да е имала установено местожителство
8. когато с решение на Евр. съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Евр. конвенция за защита правата на човека.

Сроковете за всяко от тези основания са посочени в чл. 232 ГПК – молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, а в случаите на 5, 6 и 7 – от деня, в който страната е узнала за решението.

Важно е да се има предвид, че инициатива за отменителното производство имат само лицата участвали в съотв. адм. дела и спрямо които съдебните решения имат сила. Заинтересованите лица могат да сезират съда чрез молба, която се подава чрез съд постановил атакуваното решение.

Освен тях със служебна инициатива да сезира съда с отменително производство имат председателя на ВАС, главния прокурор и зам. главния прокурор при ВАС - могат да искат отмяна на влязлото в сила решение чрез предложение - до 1 год. след възникване основанието за отмяна.

Отменителното производство се разглежда от 3-членен състав на ВАС, когато атакуваното съд. решение е постановено от окр. съд и от 5-членен състав на ВАС, когато решението е постановено от 3-членен състав на ВАС.

Заседанието е открито, като страните могат да депозират само писмени становища - не и нови доказателства!

Когато намери за необходимо съдът може да отмени решението, но не може да постановява ново решение по същество, защото способа е извънреден! Тогава съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на съотв. съд.

Отмяната на влязлото в сила решение не е инстанционно производство - то не е обжалване, защото се развива след като процесът е приключил и решението е влязло в сила. Отмяната е самостоятелно, извънинстанционно производство и е средство за защита с/у неправомерни съдебни решения, само когато тази неправомерност се дължи на някое от основанията посочени в чл. 231 ГПК.

Съгласно чл. 41 ал. 3 ЗВАС отмяна на влезли в сила решения на ВАС, постановени по повод жалба или протест с/у норм. акт, не се допускат (т.е. тук не може да има отменително производство).

35. Възобновяване ва административното производство по чл. 32 по ЗАП

І. Да се възобнови едно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключилото производство с влязъл в сила и станал необжалваем адм. акт. В този смисъл възобновяването на производството е преодоляване на т. нар. “формална законна сила” на адм. актове. То е своеобразно “продължаване” на адм. производство, поставяне наново на материалните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения адм. акт.

Когато тук се говори за “издаден” адм. акт, не трябва да се разбира непременно акт, с който е уважено едно искане или казано по-обобощено – акт с положително съдържание. Може да се касае и до акт с отрицателно съдържание – отказ. Той също има белезите на ИАА. Същественото е, че производството е приключило и въпросът от материалноправно естество – негов главен, основен предмет – е решен със съответното волеизявление на компетентния адм. орган, което вече не може да бъде атакувано чрез редовно (административно или съдебно) обжалване или пък е атакувано безрезултатно.

ІІ. Първото разграничение, което прави законодателят е дали адм. акт е бил обжалван пред съда или не (чл. 32, ал. 1):

1. Влязъл в сила акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен при условията на чл. 231 ГПК, както и когато съществено е нарушен законът.

q     Тъй като чл. 231 ГПК се отнася за влязло в сила съдебно решение, в адм. производство този текст следва да се прилага съответно приспособен с оглед спецификата на това производство. Това означава, че адм. производство може да бъде възобновено и влезлият в сила ИАА може да бъде отменен или изменен:

-        Когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за адм. преписка, които при решаването на въпроса от адм. орган не са били известни на страната в адм. производство;

-        Когато по надлежен съдебен ред се установи престъпно действие на страната, на нейния представител или на адм. орган (когато е едноличен) или на член от състава му (когато е колективен), във връзка с решаването на въпроса, предмет на адм. производство (неистинност на показанията на свидетелите, вещите лица);

-        Когато адм. акт е основан на подправен документ (трябва да е установено по надлежния ред) или отменено постановление на съд или друго държ. учреждение;

-        Когато същият адм. орган, по същия материалноправен въпрос (за същото искане и на същото основание) е издал преди това по отношение на същите адресати друг влязъл в сила адм. акт, който му противоречи;

-        При 2 противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по 1 и също дело;

-        Когато страната е била лишена от възможност да участва в делото в следствие нарушаване на съответните правила или не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради непреодолими препятствия;

-        Когато страната е била представлявана от лица специално назначени от адм. орган, прилагайки по аналогия чл. 16, ал. 5 ГПК, макар да е имала установено местожителство;

-        когато с решение на Евр. съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Евр. конвенция за защита правата на човека.

q    към тези основания за възобновяване на адм. производство законът (чл. 32 ЗАП) прибавя още едно: съществено нарушение на закона. Под нарушение на закона трябва да се разбира нарушаването на което и да е от петте изисквания за законосъобразност на адм. актове:

ü      Компетентност на автора на акта;

ü     Форма, изискуема от закова;

ü     Изискване за съответствие с материалноправните норми;

ü     Съответствие с процесуалноправните норми;

ü     Изискване за съответствие с целта на закона.

Нарушението трябва да е съществено, а то е такова, когато се е отразило в/у съдържанието на акта, когато ако не бе допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения пред адм. орган въпрос.

А/ Възобновяването на производството става по молба на заинтересования гражданин или организация или по предложение на прокурора. Когато основанието за възобновяване е съществено нарушение на закона, то става само по предложение на прокурора.

Б/ Заинтересованата страна трябва да подаде молбата за възобновяване в 3-месечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи като основание за възобновяване на адм. акт, но не по-късно от 1 година от възникването на основанието за възобновяване

В/ Компетентен да се произнесе по искането, съответно по предложението за възобновяване е непосредствено по-горестоящият адм. орган, а ако няма такъв – органът, издал адм. акт. Изразът “ако такъв няма” трябва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАП, следователно тук се имат предвид адм. актове, издадени от министрите, от ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители. В тези случаи, за да не се отива до МС, законодателят постановява по въпроса за възобновяването да се произнася органът-автор на издадения адм. акт.

Г/ Издаденият нов адм. акт подлежи на административно и съдебно обжалване на общо основание. Като ИАА на такова обжалване подлежи и отказът да се допусне възобновяването.

2. Когато адм. акт е бил обжалван пред съда, прилагат се изцяло правилата на ГПК за отмяна на влязло в сила решение (чл. 231 и сл. ГПК).

ІІ. Другото важно разграничение, което законът прави, е дали от акта са придобити права или не.

1. За случаите, когато поради отказ или друга причина от акта не са придобити права, е създадена по-голяма възможност за преразглеждане на въпроса, и от органа – автор на акта (чл. 32, ал. 2). Преразглеждането може да стане и без да са налице посочените в ГПК условия. Достатъчно е адм. орган да се убеди, че въпросът е бил решен от него незаконосъобразно или неправилно (нецелесъобразно – в случаите, когато е разполагал с оперативна самостоятелност). В тази хипотеза за преразглеждането не е определен срок. То може да се извърши и по инициатива на самия административен орган – автор на акта, по искане на заинтересован гражданин или организация или по указание на по-горестоящ адм. орган. Само ако актът е бил обжалван пред съда и сметнат от него за законосъобразен, не може въпросът да се пререшава – от гледна точка на законосъобразността на акта, тъй като това би означавало незачитане силата на присъдено нещо на съдебното решение.

И в този случай, ако при възобновяването на производството бъде издаден нов адм. акт, той подлежи на административно и съдебно обжалване.

Отказът за преразглеждане на въпроса по реда на чл. 32, ал. 2 (при облекчена процедура, която се отнася за актовете, от които не са придобити права) не подлежи на обжалване – нито по административен, нито по съдебен ред. Противното би означавало да се открие възможност за многократн и неограничени по време искания за възобновяване на производството (страната е имала възможност да обжалва по административен и съдебен ред при първото разглеждане на въпроса). Ако обаче се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение или ако възникне някое от основанията по чл. 231 ГПК или пък съществено е бил нарушен законът, може да се поиска преразглеждане, но при условията и по реда на чл. 32, ал. 1.

1. Във всички случаи на възобновяване на производството при условията на чл. 32 ЗАП отменяването на адм. акт по реда на този член не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

“Трети” са лицата, които не са участвали в адм. производство, не са имали качеството на страна в производството. “Добросъвестно” е лицето, което не е знаело за правонарушението, което дава основание за възобновяване на производството, което не е знаело за фактите и обстоятелствата, които служат като законово основание за допускане преразглеждането на въпроса при условията и по реда на чл. 32 ЗАП. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.