Joomla Software solutions Template

Payday loan

Лингвистична подготовка за ограмотяване

Грамотност – определя се като сложно структурирано цяло с определена последователност на елементите.

1. Ориентация по звуковата форма на думата и овладяване на звуковия анализ.
2. Овладяване на буквите и точното им асоцииране със звуковете.
3. Въвеждане на сричката и овладяване на сричкосливането.
4. Четене на изречения и кратък текст.
5. Писане на ръкописни букви, думи и изречения.

Подготовка за ограмотяване – изразява се в готовността на децата да извършват аналитико-синтетична дейност върху езиков материал, с цел да се формира у тях фонематичното възприятие. Постига се чрез усъвършенстване на фонематичния слух и се изразява в способността да се анализира речта, въз основа на слуховото й възприемане и да се определят в нея изграждащите я единици. Те са изречение, дума, сричка и звук, като се определя и броя, мястото и последователността им в структурата на речта. Психологическата готовност за ограмотяване се изразява в това детето да владее такива психически новообразувания, които са характерни за писмената реч и са необходими за нейното успешно овладяване. Те са преднамереността и съзнателността при построяването им.

Принципи, методи и похвати

1. Принцип за комплексност.
2. Принцип за единство на мислене и реч – той е основен, определящ избора на учебно съдържание и методическа структура на ситуацията, реализираща съдържанието.
3. Принцип за съобразяване с възрастовите възможности и особености на децата.

Първият основен метод е обследване на речта. Целта е да се постигне разграничаване и изучаване на единиците на речта. Реализира се чрез приложение на специфични похвати( интониране и моделиране). Лидия Журова въвежда похвата интониране, т.е. изкуствено удължено произнасяне на някой звук (ррррррррррак). Така се подпомага детето при отделяне на единиците на речта. Целта е да се удължат паузите между отделните единици в изречение, дума или сричка. При работа с конкретен звук да се удължи звученето на звука, който трябва да открием. При такова произношение артикулацията започва да играе съвършено нова роля. Тя придобива самостоятелно звучене и започва да изпълнява функцията на ориентировка в думата. ( ще бъде вклучено в теста!)

Похватът моделиране е създаден от Елконин. Целта му е преодоляване абстракността на изучаваните понятия и обобщеността на модела. Съдържание – процес на материализиране на единиците на речта по установен начин. Даниел Елконин го осъществява чрез схема на анализираното название, намираща се под изображението на обекта, чието название се анализира и *фишове*, поставени в клетките на схемата, съответсващи на звуковете в думата. Така се моделира последователността на звуковете в думата. Постига се обобщено представяне на построяването й, формира се първия етап на обучението по четене,т.е. формиране на звуков анализ.

Включване на писмен компонент е похват, създаден от Рашел Коен. Неговата цел е да се постигне по-добра приемственост между детската градина и първи клас. Осъществява се чрез представяне на писмен компонент съобразно овладяната единица на речта. Рашел Коен създава методика за обучение по четене в предучилищна възраст. Разработва идеите на Глент Доман. Тя конструира методика за откриване на писмения знак, съобразно естествена методология, прилагайки глобален подход, като стимулира детето поставяйки го в богато социо- културно пространство (детето наблюдава различни писмени знаци, при разглеждането на книжки-вижда текст), настройваики го творчески за преоткриване и създаване на своя писмена среда.

Рашел Коен предлага да разгледаме четенето като дейност, която позволява на детето да развива всичките си способности. Да не се гледа на усвояването на четенето като на самостоятелно явление.

Други методи и похвати са дидактичните игри, разговора, беседата, онагледяването и др.

Основни насоки на подготовката за ограмотяване:

1. Общо развитие на устната реч на децата, при което се отделя специално място на работата за осъзнаване на езиковата действителност.
2. Наи- общо запознаване с писмената страна на речта. Свежда се до специфична работа за най-общо запознаване с писмената реч, изразява се само в осъществяване на познавателна фаза, във формиране на най- обща ориентировка за писмената реч, изграждане на психомоторна готовност за писане. (тази втора основна насока я свързваме с Фидана Даскалова).

Типове ситуации за реализиране на задачите по подготовката за ограмотяване. – През 80те години Феликс Алексеевич Сохин и неговите сътрудници работят по подготовката за ограмотяване. Те създават система за осъзнаване единиците на речта. Тя включва- запознаване с думата като единица на речта; с изречението; със словесния състав на изречението; със сричката и сричковия състав на думата; със звука и звуковия състав на думата. Тази система се прилага и в дешните методики за ограмотяване!

1-ви тип ситуация – запознаване с изречението и осъзнаването му като единица на речта. ( Осъществява се чрез подходящ кратък текст, който е онагледен. Трябва да проследим изреченията, които са свързани с този текст – Котето играе ; Хвърчилото лети ; Слънцето грее и т.н).

Моделирането наи-често се извършва с цветни ленти.

Лингводидактична технология за запознаване с изречението и осъзнаванаването му като единица на речта.

1. Създаване на кратък дидактичен текст по нагледна опора, най- често картина. Текста се създава от педагога.
2. Анализиране на текста, с цел определяне на изреченията в него и осмисляне на съдържанието на извършената мисъл, която те изразяват.
3. Моделиране на изречението и вклучване на понятието изречение.
4. Представяне на писменият компонент чрез лента, на която е написано цялото изречение ( с червени букви).

Трябва да дадем възможност на децата да измислят нови изречения и да моделират поне по 1 изречение с нас.

Лингводидактична технология за запознаване с думата.

1. Представяне пред децата на римувани гатанки, чиито отговор е една дума!

-          съобщаваме гатанката;

-          поставяме и онагледяваме отговора (таралеж);

-          разглеждаме таралежа;

-          таралеж – да, това е дума, можем да я запишем с цветна лента; под картината поставяме писмения компонент с червени букви.

Правим игра на думи, асоциации или игра тип антоним като казваме дума, а децата отговарят обратното на това, което сме казали (пр. топло-студено, горе- долу, ден-нощ и т.н.). Друга игра – съобщаваме някакъв звуков комплекс и питаме децата дали това е дума, дали означава нещо. Можем да играем и на допълване на дума чрез римуване.

Лингводидактична технология за запознаване със словесния анализ на изречението.

Целта е да се установи мястото, последователността и броя на думите в изречението. Обикновено се започва като в изречението има само 2 пълнозначни думи- *Котето играе.*

1. Трябва да имаме картинка.
2. Да поставим въпроси към картинката.
3. *Котето играе*  го записваме с цветна лента. В изречението *Котето играе* можем да открием думите, които го съставят, като поставяме думата *котето* в цветно квадратче, *играе* също. После включваме и още една дума. Хубаво е да се използват и непълнозначни думи, които се отбелязват с по-малко квадратче.( *Котето играе на полянката.*).

Друг начин за изобразяване е чрез схематизиране. ( стр. 86, 94, 95 от малкия учебник).

Лингводидактична технология за запознаване със сричката като единица на речта и овладяване на сричков анализ на думата.

За предпочиране е да се анализират двусричкови думи. (пр. риба).

1. Подбор или избор на подходящи думи- двусричкови, с отворени срички.
2. Представяне на думата и онагледяване.

Включване на понятието дума и моделиране на думата, която ще се анализира, след което даваме показ на разделянето на думата на срички. (с юмрука под брадичката). След като сме направили анализ, въвеждаме понятието сричка, установяваме мястото, последователността и броя на сричките.

!Теория за поетапно формиране на умствените действия на П. Галперин – прилагане: 1.да се работи с децата в максимално разгърнат план, осигуряващ необходимото онагледяване и моделиране : 2. постепенно намаляване на нагледните опори и постепенно преминаване в схематизиране без нагледни опори.

bsp;&nb� ns��� ��

От какви специалисти трябва да е съставена ЛКК, която поставя диагноза на детето със СОП?

За да функционира наистина обективно и в полза на детето ЕКПО, или поне неговия председател, трябва да е запознат с поне два документа на Министерство на здравеопазването, а именно:

- Наредба за медицинската експертиза на работоспособността;

- Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, където е описана процедурата за явяване  пред ЛКК и ТЕЛК –двата вида комисии, без чийто диагнози/поне на едната от тях/ детето със СОП не може да се яви пред ЕКПО.

В посочения по-горе правилник е отразено, че общата ЛКК е с постоянен състав и в нея се включват трима специалисти: терапевт, невролог, хирург /ортопед/; … ; общата ЛКК не разглежда случаите с психични и очни заболявания и гледане и придружаване на деца до 16 год. възраст, които се разглеждат от съответната специализирана ЛКК /чл. 6, ал. 3, т. 2а.

От 2005 год.  в България е приет официално още един медицински документ – Международна класификация на болестите /МКБ/, в който е включена и следната част:

Глава V: Психични поведенчески разстройства. Това означава, че диагнози от клас V не могат да се поставят от обща ЛКК, а само от специализирана, в която е включен детски психиатър.

ЕКПО извършва оценяването, като всеки специалист оценява индивидуално от 1до 10 деца и ученици при отчитане на силните страни и ресурсите на детето/ученика /времето за оценяване на едно дете/ученик е по преценка на съответния специалист и е в зависимост от индивидуалните потребности на детето/ученика/.

Във връзка с провеждане на оценяването от ЕКПО родителите попълват две анкети:

-          анкета преди оценяването, която цели да подпомогне ЕКПО при извършване на оценката и оформянето на становището;

-          анкета след оценяването, която цели да се направи преценка на работата на ЕКПО от страна на родителите.

След приключване на оценяването председателят на ЕКПО провежда среща с родителите, в която представя становището на екипа от проведената оценка и разяснява възможностите за обучение на детето/ученика в зависимост от индивидуалните му потребности, както и необходимостта от съответно ресурсно подпомагане. ЕКПО  насочва децата и учениците със СОП и/или с хронични заболявания за обучение в съответните детски градини или училища. Там с децата работи екип от специалисти, който извършва наблюдение  и оценка на динамиката в развитието им и изготвя индивидуална образователна програма за тяхното обучение.

�зл� F����� ���ожем да обобщим, че овладяването на езика и развитието на речта при децата от предучилищна възраст е сложен и динамичен процес,в който педагозите , използвайки всички явления и феномени трябва да стимулират децата да реализират своите речеви способности, създавайки условия за активно общуване.Всяка една обикновена речева ситуация трябва да бъде превърната в целево организирана ситуация.

Според Виготски от изключителна важност е основното положение за ориентиране на обучението към “зоната на близкото развитие” на детето, според което обучението по роден език трябва да се гради преди всичко върху функционалния, а не върху възрастовия принцип. Това означава, че детето трябва да се учи не на това, което знае и може на съответната възраст, а на това, което трябва да знае и може. Детето трябва да се обучава на онези речеви умения, които все още не е усвоило, но ще усвои. Обучението трябва да се ориентира към утрешния ден от развитието на детето, т. е. към това, което сега то изпълнява с помощта на възрастния, а утре ще може да изпълнява вече самостоятелно.