Joomla Software solutions Template

Payday loan

Подборът на деца със СОП за специалните учебно-възпитателни заведения е изключително важна и отговорна задача. Той обхваща различни организационно-технически, медицински, психологически и педагогически мероприятия във връзка с издирването, регистрирането, диагностиката и постъпването на тези деца в специалните учебно-възпитателни заведения. Децата и учениците с увреден слух, с нарушено зрение, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с аутизъм, с ДЦП се насочват и приемат в специализирани детски градини, училища и обслужващи звена след издирване и комплексно психолого-педагогическо изследване. Целта на това изследване е да се установят специалните образователни потребности и възможности за обучение по различни планове и програми.

До скоро комплексното педагогическо изследване бе извършвано от:

1. Диагностичен екип, който се формира в специалната детска градина или в специалното училище;

2. Диагностична комисия към Инспектората по образованието;

3. Централна диагностична комисия към МОН.

Диагностичният екип в специалната детска градина и в специалното училище бе назначаван със заповед на директора от 01 септември за срок една учебна година.

Той  се състоеше от:

-          Председател – директора на специалното учебно заведение;

-           Членове – психолог, логопед, учител по специална педагогика, учител предучилищна педагогика или учител начален етап, лекар специалист /офталмолог/, детски психиатър, детски невролог, аудиолог, отоларинголог и др. в зависимост от вида на специалното учебно заведение.

В диагностичният екип се включва задължително и родителя на съответното дете, като член на екипа.

Диагностичният екип в специалната детска градина и в специалното училище изпълняваше следните функции:

1. осигурява необходимите дидактически и тестови материали за психолого - педагогическото изследване, както и специално обзаведени за целта кабинети;

2. проучва документите на представените за изследване и приемане деца; определя и изисква допълнителни документи при необходимост;

3. провежда изследването, като всеки от членовете на диагностичния екип работи индивидуално в отделно помещение и изработва писмен доклад за всяко дете, който се представя на председателя на диагностичния екип в тридневен срок от изследването;

4. оформя становището си на съвместно заседание с всички членове на екипа и съставя протокол за всяко дете. Към протокола се прилагат писмените доклади на членовете на диагностичния екип;

5. разработва съвместно с учителката на съответната група в детската градина, с класния ръководител, с възпитателя на група, с психолога, с рехабилитатора, с логопеда и с родителя/настойника в началото на учебната година индивидуална образователна програма за развитието на детето и ученика за съответната учебна година; тя съдържа характеристика на развитието на детето (ученика) в момента; цели на обучение, възпитание и развитие, които включват конкретни задачи в рамките на учебните програми съобразно държавните образователни изисквания; специални педагогически средства и методи за постигане на поставените цели; критерии за диагностика на развитието на детето (ученика);

6. разработва съвместно с учителката на съответната група в детската градина, с класния ръководител, с възпитателя на група, с психолога, с рехабилитатора, с логопеда и с родителя/настойника в началото на учебната година индивидуална програма за развитие на децата и учениците;

7. проследява динамиката в развитието на детето (ученика) и изпълнението на индивидуалната образователна програма или на индивидуалната програма за развитие в края на всеки срок и изготвя писмен доклад;

8. изразява писмено становище в края на всяка учебна година за пренасочване на деца и ученици от специалните детски градини и училища, които биха могли да продължат обучението и възпитанието си в други детски градини и училища;

9. предлага на диагностичната комисия към ИО да пренасочи децата и

учениците, които не отговарят на изискванията за прием за съответната специална детска градина или специално училище;

10. представя на диагностичната комисия в ИО списък с приетите деца и

ученици за всяка учебна година и писмен доклад за дейността си в края на всеки учебен срок;

11. извършва консултативна дейност с родителите/настойниците.

Комисията, която имаше функцията да изследва, диагностицира и препоръчва за обучение в специалните детски градини и училища, деца, се наричаше медико-педагогическа. В нея освен експерт, психолог, логопед, специален педагог влизаха и лекар и клиничен психолог. Лекарят най-често беше психиатър или невролог. Тогава решаваща беше именно диагнозата на лекаря, останалите специалисти само попълваха съответната част от протокола.

С приемането на поправката от месец 11. 2003 г на ППЗНП се направи важна промяна в диагностичната комисия: тя се преименува на Екип за комплексно-педагогическо оценяване /ЕКПО/, а в задължителния му състав престана да фигурира лекар. Това означава, че ЕКПО и специалистите в него нямат вече само формално присъствие. Макар че, всички деца, които се представят пред него имат медицински протоколи той има право да препоръча, въпреки лекарската препоръка по-подходящата форма на обучение от психолого-педагогическа гледна точка. В настоящия момент препоръката на лекарите за формата на обучение е важна, разбира се, но ЕКПО има право да не се съобрази с нея, освен ако не става въпрос за заболяване, при което някои форми на обучение могат да утежнят състоянието.

Комплексното оценяване в РИО се извършва от екип за  комплексно педагогическо оценяване /ЕКПО/, който се назначава със заповед на началника на РИО, съгласно чл. 6а, ал. 1 от ППЗНП.

Основната цел на ЕКПО е извършване на първична оценка на общото развитие на деца и ученици със СОП, насочването им към интегрирано обучение или обучение в специална детска градина /специално училище/, препоръките за ресурсно осигуряване и подпомагане. Документите, които са необходими за извършване на оценяването са

1. Молба от родител/настойник;

2. Медицински документ, издаден от съответния лекар специалист, с приложени резултати от проведените медицински консултации и изследвания в зависимост от увреждането или нарушението:

а) електроенцефалограма;

б) психиатричен статус;

в) неврологичен статус;

г) психологичен статус;

д) соматичен статус;

е) аудиограма;

ж) други документи по преценка на лекаря;

3. Психолого-педагогически статус на детето от учителката на група в

детската градина или от класния ръководител;

4.Други материали - творчески работи на детето - писмени работи, рисунки и др.

ЕКПО се състои от: председател – експерт по интегрирано обучение и  специални училища към РИО, и членове: психолог, логопед, педагог и специален педагог.

Нито един ЕКПО н би могъл д работи качествено и да изпълнява функциите си, ако специалистите в него не са достатъчно мотивирани. За да бъде свършена работата ефективно, ролите трябва да бъдат разпределени:

- председател /експерт по интегрирано обучение и специални училища към РИО/:

Предлага дневния ред, изработва график за дейността, свиква заседанията, пише доклад-анализите и ги праща до МОН;

Подготвя писма до различни институции, от които ЕКПО има право да изисква информация за децата със СОП;

Провежда началните разговори с родителите - психолог

Изследва паметта, вниманието , мисленето и възприятието – логопед

Изследва гнозиса и праксиса, езиковото и говорното развитие на детето - педагог

Запознава се с възможностите на детето по български език и литература, математика, ориентацията му в материала по различните учебни предмети - специален педагог

Изпълнява същите функции като педагога. Проверява дали цялата необходима документация за явяване пред ЕКПО е налице.

Всеки един от членовете може да провежда разговори с родителите и учителите на детето, да предлага нови точки в дневния ред на заседанията, да участва в обсъждането и вземането на решения.

Трябва ли в ЕКПО да участват лекари?

Знаем, че в съществувалата преди три години диагностична комисия лекар задължително се изискваше. Сега обаче не е така. ЕКПО има психолого-педагогически функции, т. е. оценява развитието на детето от тази гледна точка. Задължителното явяване пред лекарска комисия и издаването на протокол е достатъчно, за да може ЕКПО да направи преценка. Много често лекарската препоръка за формата на обучение не е показателна като тази на ЕКПО. Но важността на поставената диагноза остава. Когато вече има поставена от ЛКК диагноза ЕКПО след психолого-педагогическо изследване извършва оценяване от гледна точка на:

-          Дефицитите на детето;

-          Адаптивните и комуникативни способности;

-          Възможностите пред него в съответното населено място;

-          Основните му затруднения в обучението;

-          Подкрепа и стимулиране от страна на семейството.

Макар медицинският протокол да е задължителен и безспорно от голяма важност става въпрос за две комисии със съвсем различни функции:

-          Медицинска – за поставяне на диагноза и отразяването и в протокол, което ще позволи явяването на детето пред ЕКПО;

-          ЕКПО – за комплексно оценяване на състоянието и всички фактори, които благоприятстват или затрудняват процеса на обучение и развитие.

-

От какви специалисти трябва да е съставена ЛКК, която поставя диагноза на детето със СОП?

За да функционира наистина обективно и в полза на детето ЕКПО, или поне неговия председател, трябва да е запознат с поне два документа на Министерство на здравеопазването, а именно:

- Наредба за медицинската експертиза на работоспособността;

- Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, където е описана процедурата за явяване  пред ЛКК и ТЕЛК –двата вида комисии, без чийто диагнози/поне на едната от тях/ детето със СОП не може да се яви пред ЕКПО.

В посочения по-горе правилник е отразено, че общата ЛКК е с постоянен състав и в нея се включват трима специалисти: терапевт, невролог, хирург /ортопед/; … ; общата ЛКК не разглежда случаите с психични и очни заболявания и гледане и придружаване на деца до 16 год. възраст, които се разглеждат от съответната специализирана ЛКК /чл. 6, ал. 3, т. 2а.

От 2005 год.  в България е приет официално още един медицински документ – Международна класификация на болестите /МКБ/, в който е включена и следната част:

Глава V: Психични поведенчески разстройства. Това означава, че диагнози от клас V не могат да се поставят от обща ЛКК, а само от специализирана, в която е включен детски психиатър.

ЕКПО извършва оценяването, като всеки специалист оценява индивидуално от 1до 10 деца и ученици при отчитане на силните страни и ресурсите на детето/ученика /времето за оценяване на едно дете/ученик е по преценка на съответния специалист и е в зависимост от индивидуалните потребности на детето/ученика/.

Във връзка с провеждане на оценяването от ЕКПО родителите попълват две анкети:

-          анкета преди оценяването, която цели да подпомогне ЕКПО при извършване на оценката и оформянето на становището;

-          анкета след оценяването, която цели да се направи преценка на работата на ЕКПО от страна на родителите.

След приключване на оценяването председателят на ЕКПО провежда среща с родителите, в която представя становището на екипа от проведената оценка и разяснява възможностите за обучение на детето/ученика в зависимост от индивидуалните му потребности, както и необходимостта от съответно ресурсно подпомагане. ЕКПО  насочва децата и учениците със СОП и/или с хронични заболявания за обучение в съответните детски градини или училища. Там с децата работи екип от специалисти, който извършва наблюдение  и оценка на динамиката в развитието им и изготвя индивидуална образователна програма за тяхното обучение.

�зл� F����� ���ожем да обобщим, че овладяването на езика и развитието на речта при децата от предучилищна възраст е сложен и динамичен процес,в който педагозите , използвайки всички явления и феномени трябва да стимулират децата да реализират своите речеви способности, създавайки условия за активно общуване.Всяка една обикновена речева ситуация трябва да бъде превърната в целево организирана ситуация.

Според Виготски от изключителна важност е основното положение за ориентиране на обучението към “зоната на близкото развитие” на детето, според което обучението по роден език трябва да се гради преди всичко върху функционалния, а не върху възрастовия принцип. Това означава, че детето трябва да се учи не на това, което знае и може на съответната възраст, а на това, което трябва да знае и може. Детето трябва да се обучава на онези речеви умения, които все още не е усвоило, но ще усвои. Обучението трябва да се ориентира към утрешния ден от развитието на детето, т. е. към това, което сега то изпълнява с помощта на възрастния, а утре ще може да изпълнява вече самостоятелно.