Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДЕЦАТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА И УЧАСТИЕТО ИМ В ПРОЦЕСА ПО ПРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Всеки модел за правно образование включва три основни модула, в които се реализират основните цели и задачи  с помощта на система от дейности.:

v      Деца

v      Учители

v      Семейство

Тези модули са обособени от хората, които са в най-активна позиция в процеса на овладяване на знания и умения за права и отговорности от децата от предучилищна възраст . Във всеки модул се реализират специфични задачи, провеждат се форми на работа тясно свързани с тяхното реализиране. Модулът е отворена система, която има пряка връзка с другите, поради общността на основния проблем.

Първия модул включва децата.

Те са главните участници в процеса, с който са свързани участниците от другите модули. Чрез резултатите от работата им, се реализират поставените цели и задачи. Това наложи извеждането на заниманието от неговата традиционна форма и насочване към друг вид дейности, където децата могат да усвоят знания и практически опит свободно и активно, в партньорство с родители и учители, като субекти и личности, осъзнали своите права и задължения.

Обучението по правата на детето е насочено преди всичко, към развитие на социалните умения на децата, за отстояване на своите права и правата на другите. Към създаване на навици за толерантност, търпимост, общ хармоничен живот с другите.

Имайки  предвид специфичната възраст на децата, се налага обучението да се води паралелно, без да се акцентира само върху отделните права. Необходимо е ,децата да усвоят своите права, като част от правата на всички, а не като свои права, спрямо права на другите.

Различните образователни програми, които намират приложение в детска градина и най-вече направление “ Социален свят” представляват целенасочено организира и провеждана от детската градина система от дейности , насочени към овладяване на определен обем от знания и умения и отношения свързани с отделните видове права и техните отговорности.

Цялостната организация  на работа с децата следва принципа на планираната ситуация, но именно динамиката на ползваните методи дава възможност на децата, да разберат и осъзнаят относително не характерното учебно съдържание за тях. Да вникнат в смисъла на посланието, което носи всяко едно от формулираните права, както за конкретното дете, така и за другите членове на групата.

За реализиране на образователния модел, се налага да се използват нови техники и технологии на организация на дейността на децата, като работа в малка група, по двойки и самостоятелно, беседа в кръг, активизиращи игри. Те създават атмосфера на доверие, равни възможности за участие и позитивен климат в групата

Технологията на обучение по правата на детето, дава възможност на детето за диалог, обсъждане, дискусия, споделяне на личен опит, работа в групи, игри и други дейности, чрез които се овладяват знания и умения.

Още , открива възможности за прилагане на методи техники, чрез които се осигурява висока мотивация на децата, добра организация и упражняване на уменията им, каквито са интерактивните методи на обучение.

С оглед на възрастовите особености на децата, използвахме подходящи техники за индивидуална  и групова работа, които включват:

1. Надграждане върху основата на интересите – интегриране на позната дейност с нова
2. Разделяне по двойки или групиране на няколко деца

( образуване на група от дете, което не се справя със задачата, с деца които се справят )

1. Модифициране на дейностите – извършване на различни по сложност задачи,за постигането на една обща цел.

Тези техники са необходими, защото по време на овладяване на знания и формиране на умения и отношение по правно образование , децата преминават през еднакви етапи, но не и точно в една и съща възраст и в едно и също време.Така, както децата се различават по знания, умения и интереси, така е различен и начинът им на усвояване и прилагане на вече усвоените знания и учения в една или в друга ситуация.

Подборът на методите, формите и средствата, които използваме   при реализиране на модела, са съобразени с възможностите за провокация активността на децата.

Основните дейности за организиране дейността на децата в детска градина са:

• Игрова
• Учебна
• Трудова

Основни форми за организиране на педагогическото взаимодействие с децата:

v      Регламентирани и нерегламентирани ситуации

v       Разходки и екскурзии

v      Празници и развлечения

v      Дидактични,подвижни,сюжетно-ролеви игри,театралезирани игри

v      Игри-инсценировки

v      Практически упражнения

Основни средства за реализиране на поставените цели и задачи са:

¨       Куклени етюди

¨       Разкази

¨       Художествена литература

¨       Театър

¨       Кино

¨       Албуми и атласи

¨       Изложби

¨       Изложби

За практическа реализация на модела, е необходимо да се проведе обучение с помощта на различни форми и средства с цел, запознаване и овладяване от децата на система от достъпни правни знания, опиращи се на Конвенцията на правата на детето в съвсем елементарен и достъпен вид. Това според нас, може да осигури реализирането на различни аспекти от педагогическия процес за правно образование на децата от различните възрастови групи.

ВАРИАНТИ НА ДЕЙНОСТИТЕ С ДЕЦАТА

Целите на правното образование се постигат, чрез всички варианти на форми на педагогическо взаимодействие с децата: ситуации-преднамерени и непреднамерени ( обучаващи, игрово-познавателни и практически ), празници и развлечения, разходки, екскурзии и ателиета по избор. Възможните комбинации, между изброените форми, са решение на учителите от групата в детска градина.

Приложения № 1- 7, отразяват разработената методика за работа с 5-7годишните деца на правото им на собствено мнение. Предложените разработки обхващат конкретни теми,задачи,методи, средства , дейности

и резултати за трета възрастова група.Всички теми са апробирани в практиката след обстойно обсъждане, уточняване, избиране на мото, цели, въпроси за обсъждане и въвеждане на нови понятия

В самото начало на работата по обучение в правата на детето се разглежда въпроса: ”Защо е необходимо децата да имат права,които да се защитават от Конвенцията?”. За изясняване на този въпрос се проведоха поредица от дейности / Приложение № 5- 7 / с примери от художествената литература, фотоси от списания и вестници.За много от децата беше непознат факта, че в света съществуват техни връстници, подложени на насилие, глад, декриминация, експлоатация на труда им.

При конкретизиране на програмното съдържание и избора  на методи, средства, форми и похвати за работа, усилията се подпомагаха от Държавните образователни стандарти.

Например: в образователно направление “ Ориентиране в социалния свят”, всяко едно от ядрата се превръща като програма по правно образование, със специфични цели, теми, форми и методи на педагогическо взаимодействие.Същото се отнася и за направление

“ Ориентиране в природата “ във връзка с екологичното възпитание на децата от предучилищна възраст.В малките групи се опряхме на зоните

” Аз и другите”,” Светът е голям” и “ Моят свят” както и на образователната система “ Ръка за ръка” за малките групи. Това ни помогна да изведем примерно годишно разпределение на програмните цели и задачи по групи,като се съобразим с възрастовите възможности на децата.

При определяне на тематичния план за работа с деца от различни възрастови групи, основното изискване, което си поставихме беше материята, която поднасяме на децата да е достъпна, полезна и актуална. Изхожда се от възможностите дейностите да се провеждат на високо методическо и педагогическо ниво и със съобразяване с възрастовите и индивидуални възможности на децата.Особенно внимание трябва да се обърне на свързването на тематичното съдържание с опита на децата . На пръв поглед това са теми от заобикалящи детето свят, но акцентите в тях са по-посока на детските права и задължения.

Много прецизно трябва да се уточнят параметрите на работа с децата, следвайки научния, комплексен и последователен подход, проучихме много източници. Всичко ново се пречупва през призмата на предучилищната методология, за да бъдат давани знания достъпни, привлекателни и полезни.

След като създадохме модела по който ще се извеждат елементи на правното образование, потърсихме примерни теми от програмната документация за детска градина.Те създават възрастовата диференциация на образователните цели в различните възрастови групи.

Следващия етап, след подбора на теми и цели към тях, е свързан с определяне на вариативни форми и методи на педагогическо взаимодействие, отчитайки възрастовата диференциация.

В традиционните методи и принципи на работа се опитваме да влагаме нови моменти. Знанията се реализират по време на игри, празници, планирани и непланирани ситуации, детското изобразително творчество, общуването в групите и с възрастните и във всички режимни моменти.

Даваме, разширяваме и затвърдяваме знания, разпалваме любопитство, учим ги да работят в екип и да имат самочувствието на европейци.

Наред с теоретичната подготовка съсредоточихме нашето внимание и  върху прецизния подбор на правата на детето, съобразно възрастовите особености и спецификата на конкретната детска група.

Съобразихме се със възможността на децата, не само да възприемат, но и да осъзнаят, както своите права, така и отговорностите им спрямо другите.

В това отношение, много ни помогна книгата за индивидуална работа с децата “ АЗ и моите права”, както и адаптирания вариант за деца на Конвенцията за правата на детето.Темите от книжката “ Аз и моите права “ прилагаме предимно в големите групи на 5-7 годишните деца, като я използвахме, както в основните, така и в допълнителните форми на педагогическо взаимодействие с децата.Кодираните в нея упражнения, игрови упражнения и самостоятелно-творчески задачи се използват от учителките непрекъснато в регламентираните ситуации.В допълнителните форми на работа с децата, като развлечения, празници, центровете по интереси, ателиета и други, използваме като допълнително средство, чрез методите игрово упражнение и разговор. Всяка тема която предлагаме на вниманието на децата съдържа следните елементи:

• Въведение в съдържанието на темата, което с факти и анализи разкрива духа на съответните членове от Конвенцията.
• Възможности за обучение по темата: мотивиране на децата, ориентиране в познанията, развиване на умения и конкретни  дейности, които всеки учител може да използва в обучението по съответната тема.
• Приложение на вече усвоените знания и умения в практически ситуации.

Първият компонент на дейността е свързан с миналия опит на децата. За да предизвика у детето активно взаимодействие в провежданата дейност е, необходимо учителят да формира у него нужния опит, т.е. знания, умения, отношения, свързани с конкретното правно съдържание, а неговото натрупване ставаше чрез различни дейности, наблюдения, чрез обучение, чрез експериментиране и др.

В процеса на формиране на знания у децата се налага да се формира и отношение към основните права и отговорности, заедно с  разнообразни преживявания – интелектуални, нравствени, естетически. Чувствата са в основата на детската мотивация и следователно на активността им. Ето защо те бяха предмет на специално внимание от наша страна  в отделните групи. За целта, използваме всички подходящи детски дейности (играта, художествено-естетическата дейност, литературни произведения, обучение, физкултура, наблюденията и др. )

Този предварителен опит всеки един учител формираше  във времето преди провеждането на планираната ( преднамерена )  ситуация. За целта те използваха както други планирани ( преднамерени ) ситуации, свързани пряко или косвено с предстоящата или подходящи непланирани ситуации, така и в различните дейности и средства.Освен това, се има в предвид и личния жизнен опит на децата получен извън детска градина. Но понеже този път е дълъг и труден, то и обучението на децата е продължителен и равномерно разпределен във всички преднамерени и непреднамерени ситуации и във всички режимни моменти.

Вторият структурен компонент е планираната ситуация.

Много важен момент при нея е  определянето на оперативните цели, които ще се постигат чрез предвиденото програмно съдържание в съответната група.

Те трябваше да се планират като ефективни резултати, свързани с развитието и изменението на детето.Ролята на учителят се свежда до това, да следи и режисира взаимодействието между децата с оглед решаването на задачата от всички.

Последният структурен елемент е използването  на придобития опит.Това става както в самият ден, когато той се включи и в други дейности, така и следващите дни, като този опит се интегрира и включи в други ситуации.Целта е да се затвърдят, доизяснят някои неща, да се разширят знанията и уменията. Това води до осмисляне, предлагане и пренасяне на този опит при познати, малко променени или при съвсем нови ситуации.

Най-често се работи в сутрешен режимен момент в непреднамерени педагогически ситуации по следното разпределение /виж  Приложение № 1-7/. Всяка проведена ситуация се характеризира със взаимна зависимост между целта, образеца на правно поведение, изискванията за спазване на основните права и отговорности и оценка на детското поведение.

А това от своя страна предполага извеждане на заниманието от неговата традиционна форма и насочване към друг вид динамични структури, където децата могат да усвояват знания и практически опит свободно и активно, в партньорство с родители и учители, като субекти и личности, осъзнали своите права и задължения. Едновременно с това, се създаде възможност, да се провокира у родителите интерес и потребност от запознаване със значимостта на нови възпитателни подходи, за развитието на децата им.

При 3-4 годишните деца, без директно да се споменава за правата на децата, учителките използваха планирани обучаващи ситуации, игри и дейности в непланирани ситуации за приобщаване на децата към общоприетите социални норми на общуване, непринудено ги приучваха на някои правила и задължения. Във връзка с “ Правото на детето на  здравеопазване”, да играе и се занимава с дейности за отмора, подходящи за възрастта му бяха разнообразни подвижни игри и различни дейности свързани с двигателната му активност.

Включването на куклени етюди, игри-упражнения, игри-инсценировки, развлечения и разнообразни ситуации в процеса на формиращото изследване, приехме като необходимо условие за формиране у децата на възможност за овладяване на достъпни правни знания.

Например: При работата ни по чл.29 от Конвенцията за правата на детето, основната ни  цел беше да се насочат децата към развитие на чувство за уважение към родителите,  подготовка на детето за отговорен живот в дух на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между народите.

При работа с децата използваме адаптираният вариант на чл.7 за деца от предучилищна възраст. / 10 /

“ Ти имаш право на име, гражданство и на отглеждане от своите родители.( Твоята държава се грижи за това) и т.н.

Основните понятия в чл.7 от Конвенцията за правата на детето са: име,  гражданство, родители. Представата за тях започна да се изгражда още с 3-4 годишните деца.Те в преднамерена форма на педагогическо взаимодействие, се ориентират в личните си имена, научават някои гальовни варианти на своето име.Научават имената и на другите деца от групата.Чрез назоваване на личното име на детето, се прави заявка за диалог, за съпреживяване. Децата установяват, че понякога в групата има деца с едни и същи имена и трябва да се каже и друга част от името

( бащино или фамилно ), за да се разбере към кого да се обръщаме,”името е първия компонент на духовния Аз на детето “

/ 10, 3 /

Петгодишните деца добре познават и трите си имена.С тях се коментира изборът на личното им име от родителите.Децата се запознават с именните си дни, като лични празници.

Чрез трите си имена детето се подпомага да се ориентира за неговата родова принадлежност.В тази посока се разширява ориентацията и с 6 – годишните деца. Разкрива се етимологията на имената им. Коментират се типичните български имена – мъжки и женски. Дава се възможност да се обследват лични документи  и се изяснява, че в тях наред със снимка, винаги се изписват имената, като основна информация за човека.

В малките възрастови групи учебното съдържание сведохме до осъзнаване необходимостта от собствено име, значението на името и осмисляне на собствената идентичност; чрез използване на игрови методи и похвати за работа и индивидуална работа с децата

( така например играта “ Това е моето име”). За 5-6 годишните деца съдържанието по темата се разшири и обогати със себепознание на детето и определяне на мястото му в детската група.Тук също използвахме основно игровите методи и подходи на работа, например игрите” Аз съм”, “ Как се чувствам днес” и други.( виж  Приложение  № 5,6,7 )

В първа група се планираха теми подходящи за децата от тази възраст, като:” Моето семейство”, “ Дом, уют и сигурност ”

В следствие на приложената технология, игра-обучение-игра, се формираха знания и умения за:

- социално-ролевите взаимоотношения в семейството

- умения да се осмисли, защо семейството е място за защита, подкрепа и споделяне.

- Съпоставяне на своето “АЗ” с това на членовете от семейството.

Стимулират се положителните емоции, свободния избор, осмислянето на значимостта, приложността на физическите упражнения, самооценката, самоорганизацията.

С най-разнообразни методи по темата работихме в трета възрастова група и в  подготвителните групи. Тук наред с игровите методи за активизиране на вниманието на децата към действителността използвахме методи като: беседа, разговори, дискусии с децата на тема:

“ Как ще докажете, че точно тези имена са вашите и , че това сте точно вие”.Формирахме умения у децата от гледна точка на правния аспект за доказване самоличността, чрез документ за самоличност, като всяко дете изработи своя “ детска лична карта “.

В рамките на тази тема, децата се докоснаха и до друго свое право- правото на дом, семейство и близки роднини, като нарисуваха “Дървото на собственото си име”( собствено,бащино и фамилно име)

Темата за правото на детето да бъде със собствените си родители разгледахме в първа група, чрез използване пълноценно на възможностите на кукления театър, и разнообразни  куклени етюди .За въвеждане в темата често използвахме силата и въздействието на художествената литература ( например стихотворението на Чичо Стоян “ При мама и при татко “ ). Друг основен метод за работа беше сюжетно-ролевата игра “ Семейство”,” Болница”,” Детска градина “

Всичко това според нас даде възможност на децата да се разберат и осъзнаят силата и ролята на членовете на семейството и на взаимоотношенията в него.В приложената от нас методика се работи с цялата група,като в зависимост от характера на поставените задачи, проучването обхваща различен брой деца.

Чрез разговори в преднамерени и непреднамерени ситуации, си припомнихме понятието” родител”. На обсъждане се постави темата “ Аз обичам и уважавам своите родители”. Активността на детето се провокира с помощта на различни техники, традиционни и нетрадиционни методи и средства.Чрез различни техники и дейности, упражнихме техните знания и умения. Например:

-          обсъждане на тема” Сърдим ли се понякога на своите родители?”,” Кога имаме право да се сърдим на своите родители?”

-          Беседи в кръг с въпроси: “ Защо обичам своите родители?”,” По-какъв начин изразяваме обич и уважение към тях”,” Искам да приличам на……….защото……..”

-          Обсъждане по двойки

-          Дидактични игри

-          Изложба на рисунки на тема” Портрет на моите родители”,” Как изразявам обичта си към мама и татко?”,” Поздравителна картичка за моето семейство”

-          Поздравителен концерт” С обич към вас”, посветен на родителите, по случай деня на Християнското семейство”

Това даде възможност, да се активизират различни видове активности- социална, познавателна, художествено-речева, изобразително-творческа, с което се подчертава интегративния характер на възпитателно-образователния процес. Посочените активности създадоха реална възможност на децата за участие в дейностите, характерни за предучилищна възраст, и най-вече играта, която реализираше игрово-дидактични цели и учебната дейност с характерни учебни цели.В момента на свободно изразяване на първо равнище от провежданата от педагогическата ситуация, всяко дете има право на свободна “ декларация”, т.е. детето огласява за своето настроение, проблеми, преживявания и др.Чрез автодидактичните игри, като един от методите които използвахме, детето се само обучава“ Моите права”,” Разрешавам конфликти”,”Аз се грижа”,” Как ме възприемат другите” и др.На следващия етап, детето осъществя пренос на знанията в условията и извън детска градина.

Правото на детето да живее добре и без насилие разгледахме в подготвителните групи, с помощта на много рисунки, илюстрации, постери и диапозитиви. Натрупаните впечатления децата отразиха по-късно в игрите: “ Да се научим да казваме НЕ”, “ Да бъдем добри и вежливи”

Един от използваните методи при работа с децата, беше  мозъчната атака, с основен въпрос “ Как се чувствате когато някой ви нарани?”, а също и възможностите на метода на арт терапията на тема:“ Нарисувай такова човече, което отговаря на чувството ти в момента”.Обсъждането на резултатите от използваните методи дадоха възможност на децата не само да осъзнаят собствените си права, но да разберат, че трябва да се зачитат и правата на другите деца в групата.

Темата за правото на детето да получи помощ, когато не се чувства добре, разгледахме с 5-6 годишните деца, чрез използване на разнообразни методи, като ролевата игра” Горски другарчета”, беседа с богато онагледяване и използване на словесни похвати с елементи от художествената литература и житейски ситуации. В условията на осъзнаване от децата на правото им на помощ, те получиха знания за това, от кого и как могат да получат помощ, а също и в какви конкретни ситуации те биха могли да окажат помощ чрез съответни действия. Тази тема беше доразработена и разширена, чрез формиране на знания у децата за правото им на живот без страх. Основното съдържание, което децата овладяха се съдържаше в заглавието на чудната книжка съставена от илюстрации на тема: “ Ти и аз и всички деца имаме право да живеем без страх”. и книгата“ АЗ  и моите права” на Ир.Колева и Кс.Семизорова. Анализът на всяка една от страниците даваше реални познания на децата за ситуации, в които те биха могли да изпаднат или са преживявали. И тук, художествената литература беше в помощ на децата, при овладяване на конкретното съдържание.Друг метод, който подпомогна работата по темата беше театър на сенките и рисуване с техника “ Батик” на тема “ Не на страха”, изложба от детски рисунки на тема” Зелената планета” на Дома на водата в града и други.

Правото на детето да играе и да научава много неща в детска градина, разгледахме с 3-5 годишните деца. При 3 годишните темата беше поставена пред тях в игрово-учебна ситуация с характерен за тяхната възраст игров похват “ Влакчето на детските права”. Чрез посещение на чудните страни на “ Приказките”, на “ Песните”и

” Игрите”, в реална действена ситуация, с много положителни емоции, децата осъзнаха и правото си на избор и възможност за лична изява.Същата тема, но вече разширена чрез правилата за общуване,беше разгледана с по-големите деца, предимно с решаване на казус и анализиране на позициите на двата игрови героя, Сърдитко и Любопитко. В условията на решаване на казуса, децата изразяваха своето лично мнение, а чрез практическа ситуация и чрез автодидактични игра овладяваха правилата за вежливост и общуване.

Чрез методите на ролевата игра в една от групите учителката и децата изиграха следната ситуация: среща разговор между щастливо живеещи деца, между нещастни деца.Играта приключи с обсъждане и оценяване на цялата група.Направиха се изводи, че не всички деца по светя живеят щастливо.И тогава? Използвайки знанията на децата за игрите с правила достигнахме до извода, че както трябва да се спазват правилата от всички участници,за да протече играта добре,така за да живеят щастливо всички деца по света е необходимо те да имат права, които да се зачитат от всички и тези правила са записани в Книжка с правила.При друг разговор във втора група се обърна внимание, че както децата имат права, с които другите да се съобразяват, така и самите те трябва да спазват някои правила,за да няма конфликтни ситуации,

а разбирателство в съвместния им живот с другите.

Незаменима е ролята на сюжетно-ролевите игри в първа и втора група. Чрез нея, се  създава желание у детето да оценява и контролира поведението си; дава се възможност да разбере, как е  правилно да постъпи и да се държи с другарчетата си.За това считаме,че включването на децата в различни видове игри особенно в по-малките групи развива у тях чувство на уважение към останалите и помага на детето да зачита човешките права.

Във всички групи съвместно с децата се изготвиха Правила на групата, които записахме и окачихме на таблото за работа с родителите.

под формата на Правилник на всяка група. На практика това се постигна по различни начини; най- вече под формата на индивидуални занимания, обобщени от учителите и предоставени пред групата за обсъждане.След съставяне на списък от правила, Правилника се окачва на видно място в занималнята така, че да се вижда от деца и родители.От децата се изисква да спазват тези правила.След време те започнаха сами да се контролират и самоконтролират помежду си,като си посочваха кои правила са нарушили и как с това си действие са засегнали околните-другите деца или персонала в детска градина. Децата  с помощта на учителите предложиха различни правила за ползване на гардеробната,умивалнята, за използване на играчките и т.н.Прилагането на тази форма за работа с децата според нас развива детската чувствителност към човешкото измерение за участие в група и  развива интерес за приобщаване към тези въпроси.

Всяка група  изготвиха такива правила, чрез които децата се упражняват в умението да уважават другите, така както искат да уважават и тях, възпитават се в дух на разбирателство, създават се навици за толерантност, търпимост, общ хармоничен живот с другите.Децата се учат да се изразяват, да изказват мнение, да общуват, следвайки правилата на групата, да се грижат един за друг.Въвеждат се ключови понятия като желания, потребности, правила и т.н.

В детска градина има специално обособен кът: “ Аз и моите права” с девиз: “ И детето трябва да има права”.В него е поставена детска картина на света, и бели гълъбчета които носят различни послания/ правата на децата/. Децата заедно с учителките  и по двойки са обсъждали десетте тъй ценни и важни права, а географската карта нагледно илюстрира водещия педагогически подход т.е. на глобалното образование,с някои от неговите цели: всеки носи субективен поглед към света,екология,осъзнаване на човешкия избор на основата на толерантност,уважение и търпимост и др.

В големите групи по подобие на Етичния кодекс на учителите за работа с деца, и с помощта на възрастните- родители и учители, децата създадоха свой “ етичен правилник” за правата и задълженията в различните дейности ( по време на игра,обучение,труд ), правила за общуване и взаимодействие с деца и възрастни( уважавай другите деца, родителите и учителите ); правила за подкрепа в труден момент ( опитай пак, не пречи ) ; правила за практикуване ( аз мога, искам сам, работи много ).

Като едно от най-използваните средства при работа с децата особенно в по-малките групи е художествената литература, като голямо е значението на приказките,и всички художествени произведения, различните видове изкуства – музика, театрализирани игри, куклен театър и др.

Чрез приказките, детето извлича поуки от обичани герои по непринуден и непреднамерен начин. Чрез художествената литература детето опознаваха живота и по-специално взаимоотношенията между хората и техните постъпки. Моралните представи на детето за добра и лоша постъпка се превръщат в мотиви на поведение и отношението му към хората.Чрез въпроси от типа: “ Коя постъпка според теб е добра и коя лоша?”, “ Ти как би постъпил ако си на мястото на героя?”, детето прави оценка на постъпките на героя и развива самостоятелно и критично мислене . След беседата  предложихме на децата да отразят своето виждане в рисунка. Детската рисунка е отражение на вътрешния душевен живот на детето. Рисувайки, то дава израз на своите мисли, чувства, отношение по даден проблем и основно средство за упражняване на овладяването на права и задължения от децата. Децата демонстрираха отношението си към обкръжаващия ги свят не само в творческите игри,подвижните игри,празници и планирани ситуации, но и в своето продуктивно творчество.

Чрез упражнението, детето в различни практически ситуации в трудовата дейност не само се запознава с основните моменти от Конвенцията на ООН за правата на детето, но ги и прилага в практиката.

Упражняването на децата в самостоятелно изпълнение на действията в реална ситуация се осъществяваше в битовата дейност и във всички режимни моменти.Тази дейност най-пълно и най-точно ни даваше представа за равнището на възприетите умения и навици.

Не по-малка е ролята и значението на провежданите в детската градина празници, развлечения, детски състезания и други форми на работа съвместно с родителите.

През ноември 2005г. проведохме в трета група “ Празник на детските права и отговорности “

Със своята емоционална атмосфера, празникът е една такава подходяща форма. До сега, в детска градина се организираха празници свързани с народното творчество и обичаи, сезонни и традиционни празници. Провеждането на празник, посветен на правата и отговорностите на децата/ Приложение № 14 /, е предизвикателство и за учителите, и за родителите и за самите деца.Той оставя трайни спомени и подпомага осъзнаването на тези категории,като ценност за всеки човек.

Този нестандартен начин за обогатяване на детската личност, даде възможност за изява и реализиране на възможностите на всеки учител по-пълно, дълбоко и емоционално съпреживяване от децата.Те придобиха нова познавателна култура, с която се обогати интелектуалната и социалната им дейност,изясниха им се редица правни параметри.Учехме ги да се упражняват в практикуване на правни постъпки, да показват знанията си в приложните дейности, в игрите и празниците.

В предучилищна възраст децата са със специфични особености в периода на израстване и за това правата са адаптиране в правила и задължения, но в училище те могат да продължат да изучават и предприемат действия по тях.За тази цел в създадения КЪТ НА УЧЕНИКА в подготвителните групи на детска градина,поставихме подходящи подготвителни книжки,картини, отразяващи различни образователни и жизнени ситуации,импровизирахме диалози с децата по правото им на образование.По повод на различни инициативи и празници, чести наши гости бяха учителките от началния курс, които ще поемат децата през тази учебна година.По този начин според нас се създаде възможност, да се осъществи приемственост между двете степени на образование по въпроса за правата,отговорностите и задълженията на деца и родители. А също така, да се обогати и разшири но, вече в по нови измерения.

Използваните методи, средства и похвати на работа, ни даваха възможност за индивидуална и диференцирана работа, както в всички деца от групата, така и с децата със специални образователни потребности. Така успешно решаваме задачите свързани “ Право на детето на специални грижи”. Като се има в пред вид, особеностите и възможностите им за възприемане, именно разнообразието на методите им позволи те да разберат, да осъзнаят и усвоят предложеното им съдържание, да го почувстват преди всичко като необходимост.

С помощта на родителите се естетизира и хармонизира средата в групите, с помощта на различни картини, албуми, постери и много нагледни материали, които подпомогнаха реализирането на целите и задачите на правното образование на техните деца. Съвместната дейност изгради условия за възпитание и право на закрила на детето срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото развитие.

Много често обучението по правата на детето изнасяме извън детската градина, сред природата в близкия парк. Така,  по време на разходки и екскурзии съвместно с родителите и други детски градини от града, леко и непринудено решаваме задачите свързани с “ Правото на детето на чиста околна среда”. Съприкосновението с природата, приятните чувства и възторга,породени от нейното многообразие и красота имат огромно въздействие върху децата.Те стават по-емоционални и отзивчиви, отворени и открити, което ни улеснява в плавното насочване към темата за разговор, игра и други. В детската градина всеки последен петък на месеца е екоден. При хубави дни правихме екскурзии и разходки до парка и близките местности.Това помогна много на децата да проявят и открият своите индивидуални склонности,задоволяваха се нуждите им от знания за природата и природните явления,учеха се контролират, да общуват в големи групи, възпитаваха се редица чувства като родолюбие, правилно отношение към природата и др.