Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвременни методи за корекция на заекването

Шест са прилаганите общи модела за корекция на заекването, които се срещат разработени от представителите на различните школи:

1. Удължен говор.

2. Мека гласова атака.

3. Ритмични упражнения.

4. Работа над плавното насочване на издишната въздушна струя.

5. Терапевтични насоки, към промяна на нагласите на заекващия.

6. Намаляване на чувствителността и тревожността на заекващия по отношение на дефекта. (Д. Георгиева)

1. Американски методи

Метод на проф. Шварц

Етапите на приложение са:

Първи етап: Осем часово дневно обучение в 5 последователни дни за причините и същността на заекването, анатомични и физиологични информации.

Втори етап: Приложение на техниката на контролираното дишане във всички възможни ситуации /6-12месеца/

1. Механично четене без внимание на пунктуация, значение на думите и техника на четене. Дължината на фразата е три-четири думи. Вокална пауза след първата сричка и тази пауза се редуцира след време.

2. Упражнения върху интонацията.

3. Респираторни упражнения, на фона на медикаментозна терапия.

4. Релаксация, целяща понижаване на напрежението на различни група мускули.

5. Психотерапия - автосугестия и групова терапия.

6. Упражнения на говорене в различни комуникативни ситуации, степенувани по трудност.

Предимства и недостатъци на терапията: Сред първите доминират: естествен метод, изискващ малко физически усилия, детайлно разработена дихателна техника и несъществена промяна на респираторните навици. Монотонноста на респирацията и прилаганата витамино-терапия са сред недостатъците.

Техники за модификация на речевото поведение /behavior therapy/

Това в момента са най-разпространените методи за корекция на заекването в САЩ. Логопедът изработва задължително примерен модел за промяна на поведението на родителите. H. Gregory отдава преоритет на следните шест стъпки за последователна работа.

1. Установяване на такъв контакт с родителите, чрез който да се позволи да се изразяват мисли по отношение на детето, както и относно собственото си поведение и чувства.

2. Осигуряване на задължителна информация за речевото развитие, характерно за детето, както и за причините за евентуално усложняване на заекването.

3. Обсъждане на въздействието, което оказват факторите на средата /например невнимателно изслушване на детето, задаване на неразбираеми или трудни въпроси, неправилен речеви образец, бърз говор демонстриран от родителите./

4. Да не се говори за детето, а с него.

5. Родителите да бъдат пример за детето.

6. Вербализирне чувствата на детето.

Една от най-популярните поведенчески методики, целяща точност при изграждане на плавността на речта, е създаден от екперименталният психолог Ronald Webster. Основният принцип, залегнал в терапевтичния модел, е речта да се детайлизира, като се научи на части. Всяко дихателно и артикулационно движение трябва да се научи с прецизност, за да се изгради устойчива артикулационна база. Задачите на корекцията са:

1. Да се определи необходимостта от корекция на всеки заекващ чрез осъществяване на индивидуални срещи - беседи с логопеда.

2. Да се включат елементи на поведенческата терапия, която се осъществява на две нива - емоционално и поведенческо. На първо ниво се изисква заекващият да се почувства извънредно релаксирал в ситуаците, които по-рано са били съпътствани от страх, тревожност или други форми на негативни емоции. на поведенческо ниво се осъществява физическо напрежение по време на заекване. Най-важният елемент характеризиращ този етап, е трансферът на различни дейности, които са тясно свързани с клиничния тренинг.

Интересен момент в терапията е приложението на т.нар гласов монитор.

Американските методи са са интересни, някои са нестандартни. При всички водеща е работата над плавността на речта и последващото и затвърждаване. (Д. Георгиева)

2. Френски методи

В логопедичната практика на Франция се използват различни методи, с оглед съзнателно адаптиране според съответния случай на заекване и условията, които се обособяват в определен момент от корекцията. Редица логопеди използват американски методи. Друга част от логопедите се придържат към утвърдени френски методи какъвто е този на Франсоа Льо Юш.

Според Льо Юш заекването е засегнато на две равнища:

- симптоматично - това са спазмите и блокажите, повторенията на срички, пропуските и удължаванията на вокалите. В този смисъл се разглеждат традиционните форми на клонично, тонично и смесен вид заекване;

- психологическо - това са от една страна психологическите фактори, имащи отношение към произхода на заекването, а от друга страна вниманието се насочва към конституционалните и хередитарните фактори, които представляват благоприятна основа за поява на аномалията, т.е. става въпрос за група неврофизиологични и психологични фактори.

Между тези две нива, според автора се разполагат шестте неправилни фундамента на речта на заекващия.

1. инверсия на нормалния рефлекс на задържане в момента на говорните трудности;

2. загуба на директен контакт със слушателя /загуба на спонтанния характер на речта/;

3. невъзможност за осъзнаване на говорните трудности;

4. загуба на възможност да се "опре" на речта на събеседника;

5. загуба на автослуха /когато говори детето не се слуша/;

6. загуба на експресивността на речта.

В симптоматичен план се цели регулиране на ритъма на речта и нормализиране на дихателното поведение.

В психологически план е възможно да бъдат препоръчани психотропни медикаменти, психотерапия, релаксация от типа на Шулц, психомоторна корекция, работа над езиковото развитие.

В междинен план се цели да се избегне именно симптоматичната корекция. Началните терапевтични процедури започват от първия разговор, по време на който се осъществява обмен на информация между логопеда и заекващия. Логопедът набелязва върху кой от засегнатите шест неправилни фундамента ще работи и какви средства ще приложи.

Метод на М. L. Besancon

Продължителността на летния курс е 1 месец, броят на стажантите 15-20. Методът се състои от две основни части:

- теоретична, която включва запознаване на заекващите с аномалията, кратък обзор на методите за корекция, индикации за логопедичната работа по време на стажа;

- практическа, в която се акцентира над артикулирането на 22 звука, произношение на думи от 2, 3, 4, 5 срички, употреба на трудни фрази. Втората част е представена от 9 945 думи. Целта на практическата част е да се говори методично и тя се базира на 6 елемента: дишане, забавен темп на говор, работа над ритъма, артикулацията, връзка между думите /liaison/, говор в естествена среда.

1. Дишане - през носа:

- активизира определени мозъчни зони;

- затопля и прочиства въздуха;

- подходяща температура на въздуха и оросяване на синусите;

- подобряване на оросяването на лицето, за да се активизира резонанса.

2. Забавен темп на говор.

Това е трудно за възприемане и отрениране от заекващите. Забавеният темп позволява да се постави добре гласа и улеснява разбирането на речта от слушателя.

3. Работа над ритъма.

4. Лиезон - елемен на методичното говорене, да не се допускат спазми.

5. Артикулация - отстраняване на евентуални дислалии.

6. Говор в естествена среда. Упражнява се две седмици, като осноовната цел е да се освободи говорът от излишното напрежение. Да се постигне това в началото на стажа четири дни се мълчи. (Д. Георгиева)

3. Руски методи

В основата на съдържанието на руските методи за корекция на заекването при различни възрастови групи е възпитанието в плавна и забавена реч. Тази школа прилага комплексен подход при корекцията, логопедичните въздействия са основани предимно върху формирането на забавена реч, а това е съществен недостатък, тъй като се създава изкуствен модел за речево общуване, а той е неестествен. Независимо от тези несъвършенства, руските методи са доказали високата си ефективност в практиката.

Метод на Андронова

Според нея, в основата за възникване на речевите спазми е нарушената вътрешна синхронизация на естествения говорен цикъл, предизвикан от промени в предаването или обработката на сигналите за обратна връзка.

Интензивните логопедични занятия се състоят от 4-ри етапа:

1 етап - 5 дни. Има за цел да се сформират навици за плавно произношение на звукосъчетания и срички, свързани с усещането за мускулна релаксация.

2 етап - 2 дни. Трениране на палеца на водещата ръка. Той трябва да определя ритмико-интонационния рисунък на фразата и спомагат за отстраняване на аритмията или за нормализиране на интонацията. Освен това специални упражнения за темпа на речта не са предвидени.

3 етап - 5-6 дни. Синхронизация на речта с движенията на палеца.

4 етап - 10 дни. Изграждане на речедвигателен навик на ниво текст. Синхронизиране на палеца със сложен речеви материал.

Препоръчва се говорене с мека гласова атака и започване на логопедичните занятия след пълноценна мускулна релаксация, особено на горните крайници.

Предложения метод е системен подход към речта, който предполага въздействие не върху отделните системи, а акцентува върху изграждането на нов речедвигателен навик посредством синхронизация на речта с движението на палеца и пръстите на водещата ръка. (Д. Георгиева)