Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Средното образование в Италия

През 1962 г. когато се провежда основната образователна реформа в Италия. До тогава задължителното образование е до пети клас. Въз основа на полученото свидетелство учениците постъпват в средно или професионално училище, след успешното завършване могат да постъпят в двугодишно професионално училище. Випускниците на средното училище имат по-големи възможности да постъпят в:

• 4-годишна гимназия за древни езици и след успешното завършване да получат обща диплома за зрелост;
• 5-годишна природонаучна гимназия с ограничена диплома за валидност;
• институти за начални учители с 4-годишен курс на обучение и с право на продължение в педагогически факултет;
• техникум за различни области с 5-годишен курс на обучение и с ограничени права за кандидатстване само в някои ВУЗ.

По същество тази структура на образователната система в Италия е още от 1939 година. През 1962 г. се приема нов закон за образованието, с който се въвежда обединеното училище за всички деца от 11 до 14 год. По този начин задължителното училище става от първи до осми клас. През 1977 г. се приема друг закон за същото училище, с което се премахват възможностите за диференциация чрез избор на предмети и учебно съдържание. Така че, съвременното обединено училище в Италия се изгражда въз основата на тези два закона.

С изменение на закона през 1977 г. се премахва изпитът по латински език, а като задължителни се включват техническото възпитание и музика. Писмен изпит се провежда по италиански език, математика и чужд език, а устен по история, гражданско обучение, география, природни науки, чужд език, художествено възпитание, техническо възпитание, музика и физическо възпитание.

Изпитната комисия включва всички учители в училището, преподаващи тези предмети в осми клас. Председател на комисията е учител от района, но не от собственото училище и който през текущата година не преподава в осми клас, за да се постигне по-голяма обективност на оценката. За окончателната оценка на постиженията на учениците има значение мнението на “конфиденцията на класа”, включваща всички учители, които преподават в класа. За целта се води личен картон за всеки ученик, където записват всички данни за него. В края на всеки срок тази конфиденция прави оценка за развитието на всеки ученик, на постиженията му по предмети, която се съобщава на родителите. Не се практикува поставянето на цифрови оценки. Цялостната оценка за постиженията на ученика се дава със завършване на осми клас заедно със свидетелството за завършено задължително образование.

Със закона от 1962 г. се предвижда изграждане на особени, специални паралелки за слаби по успех ученици, както и за ученици непригодни за масовото училище. По-късно със специален закон за обучението на такива ученици се организират класове в масовото училище.

С този закон се предвижда също и създаване на допълнително училище с най-малко 10 часа седмични занятия за учениците, като посещението в него е безплатно и доброволно.

От 1971 г. в Италия се създават центрове за съветване, като дейността им е организирана извън училището, но е в тясна връзка с него. От тях се изисква да оказват помощ на учениците при избор на по-късната им професионална дейност, като особено внимание се обръща в девети и десети клас главно по отношение на избор на подходяща практика на ученика или пък комбинацията от предмети според неговите възможности.

От учебната 1987/88 г. в Италия се въвеждат нови учебни планове и програми в началното училище. Според мнението на специалистите те имат много по-голяма когнитивна ориентация, свързана с нов подход към структурата на учебното съдържание. Най-важните измерения се свеждат до следното: много по-ранно въвеждане на чужд език в началното училище в сравнение с предишните учебни планове; нови акценти на целите на родноезиковото обучение; разширяване на обхвата на природонаучното обучение; въвеждане на естетическо възпитание; на музикалното и моторното /двигателно/ възпитание на мястото на традиционните предмети - рисуване и краснопис, пеене, ръчна работа и практическа дейност, телесно възпитание.

Чрез новата когнитивно ориентирана насоченост на учебните планове и програми се цели по-добро усвояване на базисното образование за всички деца. За това се очаква, че в италианските училища ще бъде създаден и нов дидактически климат, който без съмнение ще има отражение и в следващите степени.

Днес средното образование в Италия се контролира от държавата. Всички училища, както частните, така и държавните са длъжни да спазват учебния план и методите на преподаване, установени от Министерството на Общественото Образование (Ministero della Pubblica Istruzione). Обучението е задължително за всички деца на възраст между 6 и 16 години, и е разделено на пет години основно, три години първоначално средно образование и двугодишен период (biennio) на общи науки, който предхожда тригодишната незадължителна специализация в лицей (liceo). В средните италиански училища (Scuola secondaria di II grado) се обучават ученици на възраст между 15 и 19 години. Тези училища се четири вида: Класически (Classica), за Точни Науки (Scientifica), Технически (Tecnica) и Професионални (Professionale). След завършване на средното си образование учениците трябва да издържат държавния изпит и да заслужат своята “Diploma di Maturiti”, която им дава възможност да продължат образованието си в университет.

2. Висше образование в Италия

В Италия има висши училища, които дават стипендии за следващите там. Това са предимно общинските и държавни университети в страната, чиято дотация зависи от броя на студентите им. В момента част от тях се преобразуват в европейски стил, но повечето все още получават субсидии в зависимост от това колко колежани са привлекли.

Таксата за кандидатстване е под 200 евро. След като веднъж си приет обаче, трябва да платиш още две такси, но за хората с ниски доходи те отпадат. А повечето българи, съпоставени с италианските студенти, са в числото на бедните. Нещо повече - те имат право на стипендия според своя успех и доходите на родителите си.
Българските родители по традиция никога не достигат до тавана на италианските заплати, затова на децата им е гарантирана стипендия между 1000 и 4000 евро. Българските студенти напоследък избират предимно Милано, но има и други висши училища с много добри качества. Висшето университетско образование в Италия се осъществява в 76 университета, от които 51 са държавни. Италианците имат три технически университета на фона на българските осем. И още: 11 частни свободни университета; 4 държавни университетски института; 11 частни университетски института; 2 университета за чужденци в Перуджа и Сиена; 3 висши училища със специални програми. Университетските планове са структурирани в кредити, а не в оценки. Един кредит отговаря на 25 часа работа от студента, което включва и време за самоподготовка. Натовареността зависи от това какви изпити е избрал младежът.

Изпитите са писмени и устни. Първото ниво за обучение Corsi di Diploma Universitario (DU) е еквивалент на бакалавърската степен, но е по-кратко с една година от българското - трае само три. Второто ниво се състои от Laurea Degree courses (Curso di Laurea, CL), които са с продължителност от 4 до 5 години в зависимост от факултета и курса. Единствено медицина и фармация са с шестгодишен срок на обучение.
Учебната година обикновено започва на 5 ноември и завършва на 15 юни, без да включва изпитната сесия в края на годината. В различните университети обаче има разлики от няколко дни.
Всички лекции се теглят от интернет. Изпитите може да се взeмат и на два пъти.
Всеки преподавател във висше училище в Италия си има собствен сайт и лекцията се появява в него минути след като е била изнесена пред студентите. Те пък могат директно да изтеглят урока, без да са стъпили в клас. Всеки предмет също има отделен сайт с изискванията за изпита и датите на провеждането му.

В бакалавърската степен повечето от учещите нямат възможност да си намерят работа по специалността, но в магистърската големите фирми започват да следят представянето им, за да им предложат работа веднага след завършването. [1]

Бокони готви кадри за Уолстрийт

Университетът Bocconi е основан през 1902 г. в Милано и оттогава досега се е превърнал в своеобразно градче. Това е първият италиански университет, предлагащ бакалавърска програма по икономика, а в момента се смята за най-сериозния ВУЗ в страната за икономически дисциплини. Кандидатстването в него е на общо основание - документите трябва да се подадат чрез посолството у нас. Приема се или заверено удостоверение за успеха от последните години, или диплома, ако кандидатът вече е завършил. Ако тя не е призната в Италия обаче, задължително се полага изпит в посолството у нас. В момента ВУЗ-ът е един от многото италиански университети, които преобразуват учебната си програма, за да я адаптират към европейската. Bocconi играе водеща роля в обществения живот и икономическата модернизация на Италия, като остава верен на ценностите си, създадени още от основаването му - да бъде демократичен и отворен към променящия се свят, независим финансово и политически. Има пет факултета: Undergraduate School, Graduate School, Law School, PhD School и SDA Bocconi School of Management. Bocconi предлага обучение за бакалавърска, магистърска и докторска степен в сферата на мениджмънта, икономиката, правото, статистиката. Редовно се правят и курсове за мениджъри и професионалисти във всички области на управлението. Обучението става в курсове, в които броят на студентите не надвишава 150, но завършилите там са готови и за Уолстрийт. През последните 10 години проектът Bocconi 2000 е инвестирал в разширяването на учебната и жилищна инфраструктура, като резултатът е модерен кампус, представляващ малък град.
Istituto Europeo di Design вече учи българи

Европейският институт по дизайн, който съществува повече от 30 години, от миналата година вече обучава и българи в специалностите мода и дизайн. Нашенците не ползват правото на стипендия, ако успехът им е нисък, но в противен случай тук им опростяват част от таксите. Институтът обучава в областта на образованието и изследoвателската дейност в дисциплините дизайн, мода, визуални изкуства и комуникация. Днес той е постоянно разрастваща се международна система, в която най-привлекателното са тригодишните следгимназиални курсове за получаване на диплома в областта на модата и дизайна. В същото време има и опреснителни курсове, лекции за напреднали и следдипломни магистърски програми. Благодарение на активните и постоянни връзки, които ЕИД има с бизнес средите, всяка година около 100 компании съдействат по разнообразни начини за обучението на студентите в института. Целият факултет е съставен от дейни професионалисти, способни да предават практични умения и постоянните нововъведения. Много от компаниите наемат свои преподаватели, известни дизайнери също четат лекции. Всяка година в курсовете на ЕИД се записват около 1000 чуждестранни студенти, предимно от Източна Азия, Централна и Южна Америка и Европа. През цялата си история институтът е обучил студенти от 64 различни страни.
Само трима от десет стават магистри

Въпреки че италианската образователна система е привидно лесна, едва трима от десет студенти успяват да стигнат до финалната права с магистратура. Една от причините е, че прекалено дълго време трябва да се занимават с научна дейност. Затова мнозина се задоволяват с достигането на бакалавърска. Съвсем друга форма на подготовка са специализираните училища, които готвят магистрите за доктори. У нас няма точно название за подобна подготовка, защото на практика тя не се провежда. Най-близък неин еквивалент е така наречената докторантура, или аспирантура. Тук можеш да получиш подготовка за 2 години, както и за пет. Българи, завършили в СУ и положили изпит по италиански, могат за две години да станат доктори на науките в Милано. Обикновено е включен период на практическо обучение, както и определена изследователска дейност. Обучението завършва с Diploma di Specializzazione. Приемът в докторска програма става след конкурс. В новата система следдипломното обучение включва Corsi di Dottorato di Ricerca-CDR (изследователски докторски програми), Corsi di Specializzazione di 2° livello-CS2 (второ ниво курсове за специализация) и Corsi di Master Universitario di 2° livello-CMU2 (второ ниво университетски магистърски програми). Обучението продължава минимум една година. [2]