Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. 
   Същност на конфликтите.

Образователната система на тоталитарното общество е изградена на базата една идеология. Тази идеология може да се изрази така – едно училище, една методика, един учебник, един урок. Липсата на алтернативи, потиска развитието на конфликтите и осигурява “единство” на системата.

В съвременното демократично общество и съответстващата му образователна система непрекъснато избухват, разгарят се и се разрешават конфликти и противоречия.

Конфликтът е ситуация, която поставя проблеми и провокира търсенето на оптимален вариант за тяхното решаване. В този смисъл той е тип мислене. Като форма на общуване той е диалог, във и чрез който се проявява сблъсъкът на мнения, убеждения и оценки.

Конфликтът е и поведение – отхвърлящо, заимстващо, творящо. Той обаче не е война, нито пък споразумение за временно примирие, а отсъствие на съгласие между две или повече страни.

Конфликтът е ситуация, при която обектът често се подменя от субекта, отношението към предмета на спора – идеята, убеждението, оценката, се пренася върху човека. Това е пътят, по който доброто може да излезе извън своите граници и конфликтът се превръща в ситуация, при която една от страните прави опит да се наложи над другата включително чрез насилствени методи.

Границите на всеки конфликт не започват с неговото видимо избухване. Те се разпростират от мотива до резултата, като ползата или вредата от него имат дълготрайни последици.

Ако един конфликт не се разреши, той води след себе си по-дълбоки и трайни конфликти, които дестабилизират системата, докато разрешеният конфликт благоприятства нейното развитие.

Много често конфликтите се разглеждат като нежелано явление, защото:

n       влияят отрицателно върху крайния резултат;

n       влияят отрицателно върху отношенията в колектива;

n       губи се време за тяхното разрешаване;

n       резултат са от неефективно управление и др.

Но конфликтът е често срещана и нормална проява във всяка социална сфера, така също и в образователната система. Конфликтите в образованието са между различните страни на системата, като най-съществени са тези между самите учители в колектива.

Понякога те са желани, защото спомагат за :

n       формулиране на алтернативи, вследствие на което се взема най-ефективното решение;

n       разработва се най-ефективната управленска политика.

2. Класификация на конфликтите.

.

Конфликтът има конкретни измерения. Той може да бъде явен, включващ позволени и непозволени средства, както и скрит. Често неговата характеристика е статичността. Този конфликт е свързан с огромни разходи на време, енергия и нерви, създава усещането, че е само процес, защото не търси резултат и забравя мотива. Той може да бъде локален, без да засяга изцяло организацията и с възможности за бързото му овладяване и тотален – всеки срещу всички.

Следователно, конфликтите в учителските колективи са многообразни и могат да се класифицират по редица признаци. Така според начина си на проявление конфликтите биват:

n       локални и тотални

n       скрити и открити

n       краткотрайни и продължителни.

По съдържание те могат да бъдат:

n       политически

n       религиозни

n       етнически

n       професионални и т.н.

Освен това конфликтите могат да се класифицират:

n       по ценност – за власт, авторитет, престиж, нравствено-етичен, “възнаграждение”

n       по емоционален фон – приятелство, съперничество, симпатия, антипатия, вражда, агресия.

От гледна точка на взаимоотношенията, конфликтите биват:

n       Личностни /вътрешноличностни/ - възникват вследствие влошения климат в училище; при незачитане личността на учителя. Причините за възникване на вътрешноличностния конфликт могат да са различни – когато се дават противоречиви оценки за работата на дадена личност; поради претовареност или липса на ангажираност; поради несъответствие между изискванията на работното място и личните потребности.

n       Групови /вътрешногрупови/ - възникват както между формални, така и между неформални структури в колектива. В повечето случаи резултатите от тези конфликти са дисфункционални.

n       Междуличностни – срещат се най-често в колектива, при сблъсък на различни характери, ценности, възгледи. Причина може да бъде стремеж за работни места, работна сила, капитал и др.

n       Конфликт между личността и групата – когато даден член от групата не спазва установените норми в самата група; когато отделната личност заема позиция различна от тази на групата и др.

3. Предпоставки за възникване на конфликта

Предпоставките за човешката конфликтност може да се търсят в две насоки, от една страна в човека като биологично същество, а от друга страна, в неговата социална природа.

Човек, живеейки в обществото, се научава да сдържа агресивната си същност. От друга страна се разширява изключително много полето за изява на агресията и конфликта – на базата на развитието на човешките потребности и интереси.

Това, което мотивира конфликта, е несъгласието с определена идея, мнение, убеждение, оценка. А онова, което стои в човешкото поведение и действие преди него, е несъгласието и протестът.

Добрите взаимоотношения с колегите и управляващите са основен компонент от удовлетвореността от работата. Това сочи изключителната важност на взаимоотношенията, които се формират в учителския колектив. Основните групи взаимоотношения в учителските колективи са личностни и групови.

Социалната идентичност на учителя е свързана както с членството в групата, така и с ролята, която заема в нея. Борбата за роля е едно от най-честите проявления на междуличностния конфликт. За да се разбере и прогнозира поведението на участниците в него, трябва да се отчете взаимовръзката между особеностите на личността и тези на ролята. Те могат както да съвпадат, така и да се разминават в между- и вътрешноличностен план.

Конфликтът на личностна основа е свързан с оценката и самооценката и ако учителят се оценява така, както го оценяват и другите, то неговото поведение съвпада с ценностите на групата, с която той се съизмерва.

В междугруповите процеси много силно са изразени взаимоотношенията на власт и авторитет, които създават реална предпоставка за възникване на конфликти. Изходът от конфликт на муждугрупово равнище сред учителите зависи от баланса на “наши” и “чужди” приоритети, както и от осъзнаване необходимостта за насочване вниманието на групата като цяло към хората в нея, чрез които тя изгражда своя облик.

Конфликтът на равнище “управление” е свързан не само с властта. Тя е средство за налагане на определен стил на управление в училище и като власт носи определени привилегии. Затова и сблъсъкът на интереси тук се доближава до определени пристрастия. При преходни състояния в живота на групата се засилва тенденцията към агресивност на поведението, която би могла да прерасне  в конфликт.

Конфликтът в учителския колектив много често опира до личния авторитет, при който решаваща е не социалната роля, а успехът на конкретния индивид. Конфликт има не когато авторитетът е убедителен, а когато той е абсолютизирал истината, забравяйки, че е обвързан със система от идеи, а тя съдържа в себе си възможността за дискусия и критицизъм.

4. Положителна роля на конфликта.

Многообразието и устойчивостта на конфликта сочат, че той е естествена и неотменна част от човешкия живот. Човек, по силата на мястото и ролята, която заема в обществото, попада и преживява различни конфликти, едни по-леки, други – драматични.

Това изисква индивидът, групата, обществото /и конкретно учителския колектив/ да ги възприема естествено и нормално, да ги предвиждат и очакват, да определят точно техните параметри и се стремят да ограничават тяхното разширяване. Наред с това се налага разработването на технология, правила и механизми за поведение в условията на конфликти. Конфликтите между хората , работещи за постигане на обща цел, може да повиши производителността на труда, тъй като разногласията водят до подробното им разглеждане и до избор на най-оптималната алтернатива. Когато даден конфликт бъде разрешен, то неговите участници за в бъдеще вземат мерки, той да не възниква повторно.

Конфликтът предполага взаимното опознаване на себе си и другите, осъзнаване на собствения и чуждия интерес. Той може да амбицира и разкрие неподозирани сили и възможности. Конфликтът учи на търпимост, толерантност, отстъпчивост и компромиси.

Многообразието на конфликтите в педагогическата общност говори за тяхната жизнеустойчивост. Конфликтът, като правило се възприема като нещо неестествено, изключително, излизащо извън рамките на човешките отношения. Но той е не само необходим, той в известни граници е и желателен. Той е съществен белег, неотменна част и характеристика на самия живот.

Последствията от конфликтите , обаче не винаги са функционални. Ако не се приложат ефективни методи за тяхното разрешаване, те водят до деструктивни последици :

n       ниска степен на сътрудничество;

n       недоверие и подозрителност;

n       текучество;

n       неудовлетвореност от работата и др.

5. Управление на конфликта.

Ефективното управление на конфликта се изразява в :

n       определяне вида на конфликта;

n       определяне причините за появата му;

n       избор на съответен стил и метод за управление на конфликта;

n        избягване на причините, които предизвикват конфликта.

Необходимо е да се осигури сътрудничество между страните в конфликта. Това е един от най-ефективните методи за решаване на конфликтите.

Директорът трябва да прилага управленски умения като творческо мислене, аргументация, убеждаване, изслушване. Необходимо е той да притежава висока интелигентност, ерудиция, управленски талант.

За успешното управление и разрешаване на конфликта, който е противоречие между два и повече субекта, което при определени условия и определена среда води до конфронтация, нетърпимост, разпра с голям емоционален заряд, директорът трябва:

n       да се научи да контролира средата и да променя условията в нея;

n       да проучи причините за появата на конфликта;

n       да заеме неутрална позиция;

n       да уважава позицията на конфликтните страни;

n       непрекъснато да се стреми да предизвиква страните към сътрудничество.