Joomla Software solutions Template

Payday loan

Седемте чудеса на света

Чудо първ

Египетските пирамиди

Египетските пирамиди са най-известните постройки на Земята.Освен това те са и най-древни от известните.Гигантските гробници на фараоните от ІVвек египетската династия – Хуфу (Хепос)и Хафра(Хефрен) са издигнати около пет хиляди и нито времето, нито завоевателите са могли да направят нещо с тях. Почти три хиляди години след това съществувала египетската държава: сменяли се на престола фараони и царе,но пирамидите, издигнати в зародиша на египетската цивилизация, та, като и в целия сват.

Височината е само една от характеристиките на пирамидата. 137метровата  грамада е изградена 2 300 000 старателно обработени блокове от варовик, всеки от който тежи повече от два тона. Практически без никакви механизми, само с помещта на клинове  и чукове грамадните каменни блокове били изсичани в каменоломните на другия бряг на Нил, обработвали ги там на място, след това ги примъквали с попирусни въжета до водата, влачели ги на строителната площадка и по полегатия склан на хълма, кайто растял заедно с пирамидата, ги измъквали на върха. Херодот уведомява, че пирамидата е стоена двадесет години, а в строителството били заети сто хиляди души, който подменяли всеки три месеца, а колко са оставали живи след тези три месеца, знаели само писарите на фараона – до днес не е достигал броят на хората, принесени в жества на пирамидата, преди тя да стане гробница на един човек. При нужда пирамидата може да се постраи отново, като се повторят точно всички действия на строителите; в каменоломните са намерени папирусни въжета, с които са изтегляли от там грамадните каменни блокове, и инструменти на каменоделците. Името на първия гений е отбелязан в кничата на човечеството, и дори външния му облик са известни. Признали са го приживе и са го помнели след смъртта. А щом е така то си заслужава и ние да помним името му – Имхотеп.

Джосер кокто се и полага на фараон, също започнал да си строи приживе гробница – солидна мастоба, каята до някъде се е запазила. Гробницата била построена, но не използувана по предназначението си.

Пирамидата изглеждала така. Върху традиционна мастаба, наистина с невиждани по-рано размери, е построена втора, по-малка. И така нататък да шест надминаващи си мастаби – и ето, че се родила стъпаловидна пирамида с височина по - малко от седемдесет метра.

Чудо второ

Градините на Вавилон

Висящите градини на Вавилон са по-млади от пирамидите. Те били строени по враени по времето, когато съществувала ,,Одисеята” и се издигали гръцките градове. И в същото време градините са къде по-близо до египетския държавен сват, откалкото до гръцкия. Те белижат залеза на асирийско-вавилонската държава, съвременница на Египет и негова съперница. И ако пирамидите са надживели всички и съществуващите до днес то висящите градини са оказали краткотрайни и изчезнали заедно с Вавилон – величествен, но нетраен гигант от глина.

През 331година пр. н. е. Жителите на Вавилан изпратили при македонския владетел да влезе в мир в града. Александър Македонски бил потресен от богатството и величието на града, който, макар и западнал вече, все още бил най-големият в света, той се задържал там. В града посрещнали Александър Македонски като освободител. А пред него простирал целия свят, който той трябвало да покори.

Не минали десет години и кръгът се затворил. Владетелят на Изтока, Александър, изморен, измъчен от нечовешкото напрежение през последните осем години, но пълен с планове и идей се завърнал във Вавилон. Той бил вече готов за завоюване на Египет и за поход на запъд. Но в разгара на подготовката се разболял. Няколко дни Александър се борил с болестта, съвещавал се с пълководците, подготвял за поход флатато. В града било горещо и прашно. Жегата и прахът прониквали дори и през дебелите стени на двореца на и  Александър се задъхвал – през всичките изминали години той така и неуспял да свикне с горещините. Страхувал се да не умре и затова, че треперил от смъртта.

И когато на властелина му станало съвсем зле, той се сетил за онова единствено място във Вавилон, където би трябвало да му олекне, защото там доловил – спомнил си, а спомняйки се учудил – аромата на македонската гора, напоена със светлото слънце. Александър, още велик, още жив на последната спирка на безсмъртното, заповядъл да го пренесат във висящите градини.......

Навуходоносор, който създал тези градини, се раководел от благородната приумица на деспота, тъй като и деспотите имат приумици: благородни само за един, но никога за всички. Вавилонския цар не принесал столицато при зелените хълмове на Мидия, а напровил това, което е недостъпно за другите слъртни. Пренесъл тук, в центъра на знайната долина, илюзията на онези хълмове.

В строителството на градините – убежище за царицата – били хвърлени всички сили на древното царство, събраният опит на неговите струители и математици. Вавилон доказал на целия свят, че маже да създаде първея ня замята паметник в чест на любавта.

Градините, създадени от строителите на Вавелон, били четириетажни. Сводовете на етажите опирали в клони, весоки двадесет и пет метра.

Терасите на етажите, направени от плоски каменни плочи, бели застлани с пласт камани залети с асфалт и покрити с листа от олово, за да не се просмуква вада на долния етаж. Отгаре бил насипан пласт земя, достатъчно дебел за да растат голеди дървета. Етажите, издигайке се на отстапи, се свързали помежду си с широки полета стълби, облицовани с цветна керамика. От север пристигнали семена с редки треви и храсти, фиданки от дръвчета. Зимата, кагато ставало по прохладно, на тежки коли, теглени от бикове, започнали да пристигат в града големи дървета, внимателно овити във влажни рогазки.

Над сто метровите стени на Вавилон, толкова широки, че можели по тях да се разменат две колестници се издигала зелената корона на дърветата и градината. От горния етаж, излежавайки се в сенческата прохлада, слушайки ромоленето на водните струи – денонощно роби изпомпвали вода от р.Ефрат – на много киломитри наоколо  си царицата виждала само скучната, плоска земя на своето царство.

Със смъртта на Александър Македонски тутакси си разпаднала импетията му, разграбена на късове от високомерните пълководци. И на Вавилон не се случило отново да стане столица на света. Той западнал, животат постепенн го напуснал. Наводнение разрушило двореца на Наводунохосор, тухлите на бързо построените градини се оказали недостатъчно изпечени, рухнали високите колони, пропаднали терасите и стълбищата. А дърветата и екзотичните цветя загинали още преди това, защото нямало кого да изпомпва денонощно вода от р.Ефрат.

Днес екскурзоводите посазват едни от глинените тъмнокафяви хълмове, натъпкани, като и всички хълмове във Вавилон с отломки от тухли и пърчета от кахли, като останки от градините на Семирамида.

Чудо трето

храмът на артемида екфеска

Открай време авторите, коита са писали за това чудо на света не са имали на представа каква е изгорило Херострат и какво е построил Херсифрон. За това накратко трябва да разкажа за два храма, двама архитекти и един престъпник. Историята е драматична и е трудно да се реши точно кое тържествува в нея – злото или доброто.Ефес, обогатен от културата на Изтока, бил един от най-големите гръцки градове в Йония, може би най-развитата и богата област в гръцкия свят. Името на малоазийските градове произлели смели мореплаватели, пътуващи по Черно море и африканските брегове. Богатите полиси на Йония строили много. В античния свят всеки знаел за храма на Хера в Смос, за храма на Аполон в Дедима, близо до милет, за храма на Артемида в Ефес.....

Последният храм бил строен многократно. Първоначалните дървени сгради овехтявали, горели или се срутвали от честите земетресения и затова в средата на VІ век пр. н. е. било решено да се постраи, без да се халят средства и време, великолепна жилище на богинята покровителка. Още повече, че съседните градове и държави обещали да участват в това толкова солидно начинание.

Плиний в описанието си на храма, направено, разбира се няколко столетия след построяването му, между другото казва: ,,...ограждат го сто двадесет и седем колони, подарени от същия брой царе”. Едва ли са намерили наоколо толкова благожелателно настроени към Ефес царе, но очевидно е ,че строителството станало в някаква степен общо дело на съседите на Ефес. Поне най-богатия от деспотите – Крез, цар на Лидия – внесъл щедра лепта.

Архитекти, художници и скулптори имало достатъчно.За най-добър бил признат проектът на знаменития Херсифрон.Той предложил да се строи от мрамор, като се използува необичайният до тагава принцип на Йонийския диптър, т. е. храмът да се обградии с два реда мраморни колони.

Печалният опит от предишното строителство в Ефес принудил архитекта да се замисли как да осигури дълъг живот на храма.Решението било смело и нестандартно – храмът да се постраи върху блатото до реката, съдейки, че блатистата почва ще послужи като амортизатор при земетресение.

Строителството на храма било непрекъсната инжинерна главоблъсканица, за която съществуват сведения в античните източници. Например, трябвало е да се реши транспортирането на многотонните колони до блатото.Херсифон намерил гениално просто решение. В края на стволовете на колоните вбивали метални пръти, а на тях надявали дървени втулки.

Херсифон не доживял завършването на храма.Делото му продължил неговия син Метаген, а когато и той умрял храмът довършили Пеомит и Деметрий.Той бил завършен приблизително към 450г. пр. н. е.

Историята на Херострат, като че ли е една от най-поучителните и драматични притчи на нашата планета. Заради славата, заради безсмъртието той изгаря храма на Артемида. Но есефците решили да приключат с претенциите на Херострат с един удар и извършили трагична грешка.Те разпоредили да не се споменава името на Херострат никъде и никога, да се забрави човекът,който мечтаел за безсмъртна слава.

Ефесците решили да построят храма отново.Втория храм строил архитекта Хейрократ, знаменитият фантазьор, на който приписват изработването на плана на Александрия – образцовия град на елинския свят.

Този път строителството траело наистина няколко години.Заслугата била на отдавна умрелия Херсифон.Трябвало само да се повтори направеното по-рано. Новия храм бил дълъг 109метра и широк 50. Ограждали го 127, 20 метрови колони, а барелефите по тях изработил знаменития скулптор Скопас.

Този храм бил признат за чудо на, макар, че за това звание може би повече основание имал първия, построения от Херсифон.Славата на храма до голяма степен се явила причина за неговата гибил по времи на ранното Християнство. Проповедници пробуждали тълти от фанатици против това олицетворение на миналото, но храмат все още си стоял.

Следващият етап от гибелта настъпил, когато Ефес попаднал под властта на Християнска Византия.А след още нЯколко десетилетия, под рядката каша на наносите на реката се скрили последните следи на най-красивия храм на Йония.

Чудо четвърто

ХАЛИКАРНАСКИЯТ МАВЗОЛЕЙ

Мавзолеят в Халикарнас бил съвременник на вторият храм на Артемида. Нещо повече – едни и същи майстори ги строили и украсявали.Най – добрите майстори по онова време.

Ако се говори формално, този мавзолей също е бил паметник на любовта като Вавилонските градини.

Халикарнаският мавзолей, запазвайки много неща в гръцките традиций и начин на строителство, за разлика от храма на Артемида Екфеска и други сгради в Мала Азия явно е повлиян от източната архитектура – в гръцката архитектура няма негови прототипи, но последователи имал много – съоражения от подобен род се изграждали след това на различни места в Блиския Изток.

Архитектите построили гробницата на Халикарнаският тиранин във форма на почит квадратно здание, първият етаж на което бил същинската гробница на Мавзол и Артемида.Отвън тази огромна каменна площ от 5000 квадратни метра и височина от двадесет метра била облицована с плачки от бял мрамор. В грния край на първия етаж имало фриз, изобразяващ битка на елините с амазонките -  ,,Амазономахия”, изработен от великия Скопас.По думите на Плиний освен Скопес там са работели Леохар, Бриаксид и Тимотей. На втория етаж, ограден от колонада, се пазели даропринушенията; за покрив на мавзолея служела пирамида, увенчана с мраморна колесница, а в нея запрегнати четири коня. Около гробницата се намирали статуи и лъкове и на препускащи конници.

Мавзолеят бележел залезат на гръцкото класическо изкуство.За да стане истински красив, вероятно той е бил богат и тържествен.За пръв път в гръцкото изкуство били обединени в една сграда всичките три прочути архитектурни реда. Долният етаж се поддържал от петнадесет дорийски колони, вътрешните колони на втория етож били коринтски, а външните – йонийски.

Плиний твърди, че на височина мавзолеят достигал сто двадесет и пет лакти, тоест шесдесет метра, други автори говорят по-големи или по-малки цифри.

Мавзолеят се намирал в центара на града, който се спустал към морето.Из целия античен свят се строели копия и поддържания на мавзолея в Халикарнис.Той станал толкова прочут, че римляните наричали мавзолей всички големи гробници. Мавзолеят бил построен така здраво, че макар и овехтял, просъществувал две хиляди години.За това, как е бил разрушен, е известно от хрониките на историк от късното средновековие, където се говори за последните дни на ордена на йоанитите на остров Родс.

,,През 1522г., когато султан Сюлейман се гтвел да нападне родосците, Великият магистър, като предупреждавал за опасността, изпратил няколко рицари, за да подсилат укрепленията и да попречат, до колкото е възможно слизането на неприятели на брега. Като пристигнали в Мезина, рицарите веднага се заели с укрепването на замъка. Като нямали подходящи материали, те се възползвали от мраморните плочи и грамадните каменни блокове от, които се състояла древната полуразрушена постройка.

Като сваляли блок подир блок, след няколко дни стигнали до някаква пещера. Запалили свещи и влезли вътре. Видяли прекрасна четириъгълна зала, украсена с мраморни колони, корнизи и различни орнаменти. Промеждутъците между колоните били окрасени с разноцветен мрамор.

Така до днес достиграло единствено автентичното описание на погребалната зала на мавзолея, направено от ,,археолози” в кавички – последните, които видели мавзолея цял и които са направили всичко, за да не остане нищо от паметника.

Чудо пето

РОДОСКИЯТ КОЛОС

Родоският колос е по-млад съвременника мавзолея и храма на Артемида. Идеята за създаването му са родила през пролетта на 304 година пр. н. е., когато жителите на малкия остров, намиращ се до самия бряг на Мала Азия стоейки върху натрошените от дълга обсада стени, гледали как се скрива в морето на единия от наследниците на държавата на Александър Македонски, сина на управителя на Предна Азия и Сирия – Деметрий  Полиоркет.

Колосът растял на брега на пристанището върху изкуствен хълм, облицован с бял мрамор.Дванадесет години никой не видял статуята, защото щом на стелето се закрепявал поредният поясс от бронзови листове, повдигали обграждащия колос насип, за да могат майсторите по удобно да се катерят нагоре. И едва когато бил изчистен насипа, родосците видели своя бог-покровител, чиято глава окрасявал лъчест венец.

Блестящият бог се виждал на много километри от Родос и скоро мълвата за него се разпространила из целия античен свят. Но само след половин век силно земетресение, което разрошило Родос, съборило колоса на земята. Най-уязвимото място на скулптурата се оказали колената.От тук е произлязъл и изразът ,,колос на глинени крака”.

Родосците се опитвали да вдигнат колоса. Известни са благородните опити на съседите да помогнат.Египетският цар изпратил неколкостотин медни таланта и майстори. Но нищо не направили.

Колосат така си и лежал на брега на пристанището – главната туристическа забележителност на острова.

Чудо шесто

АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТ ФАР

Последното от класическите чудеса, по един или друг начин свързано с името на Александър Матедонски е Александрийският фар.

Пристанището на Александрия можеби най-уживеното и делово в целия свят, било неудобно.

Нил влачи много тиня и за плитчините между камани и пясъчни възвишения били необходими способни лоцмани. Било решено да се постави фар на остров Фарос на подстъпа към Александрия, за да се напрови плаването безопасно. През 285г. пр. н. е. съединили острова с континента с помоща на дига и архитектат Сострат Книдоски започнал работа.Строителството отнело само пет години: Александрия била водещ технически център и най-богатият грат в тогавашния свят. Фарат изглеждал като триетажна кула, висока 120 метра. Основата му била квадратна с дължина страните по тридесет метра, първият шестдесет метров етаж на кулата бил изграден от каменни плочи. На третия етаж в кръгла, оградена с колони кула, грял вечно буен огън, който се отръжавал в сложната система на огледала. Дървата за оганя доставяли горе по спираловидна стълба, толкова полегата и широка, че по нея от стометрова височина се изкачвали коли, теглени от магарета.

Фарат бил така великолепен, че Сострат Книдоски, стахувайки се, маже да потъне в забрава предприел рисковащо нарушение в предписанията на Птолемейте. В основата на фара издълбал  надпис: ,,Сострат от града Книдас, син на Дексифон – посвещава на боговете – спасители за благополучието на мореплавателите”. Тай скрил надписа под слай мазилка, пък и не било в негов интерес да разбере реакцията на управника на неговата постъпка. Но в бъдещето...

Надписат на Сострат бил видян от римски пътешественици. През това време фарът още работел. С падането на Римската империя той престанал да свети.

Реконструцийте на Александрийският фар  приличт малко на нюьоркския  небостъргач Емпаяър Стейтс Билдинг.

Чудо седмо

СТАТУЯТА НА ЗЕВС ОЛИМПИЙСКИ

Статуята на Зевс Олимпийски е единственото чидо на света на европейският континент.

Нито един от храмовете на Елада не се е сроил на гръцката титла ,,чудо”. А като избрали за чудо Олимпия, те запомнили не храма, не светилището, а статуята, която се намирала вътре.

Зевс имал най-пряко отношение към Олимпия. Всеки местен жител помнел отлично, че името на Зевс победил кръвожадния Кронос, родния си баща, който от страх, че синовете му ще му вземат властта, започнал да ги яде.

Когато Зевс пораснал и победил баща си, той го накарал да повърне всичките му братя и сестри.

Олимпийските игри били уредени именно в чест на това събитие и те започнали в жертвоприношение на Зевс.

Храмът на Зевс със сатуята му, изработена от великия Фидрий, била главната светиня на Олимпия. Фидрий бил не само известен със статуята на Зевс Олимпийски, но и със статуята на Атина в Партенона и с релефите по стените му.

Статуята на Зевс се намирала в храм, чиято дължина достигала шестдесет и четири метра, широчина – двадесет и осем, а височината на вътрешното помещение била около двадесет метра. Седящият върху трона Зевс в края на залата подпирал с глава тавана. Голият до кръста Зевс бил изработен от дърво. Тялото му покривали пластинки от бледо розова, топла слонова кост, дрехите му били от златни листове, в едната си ръка държал златна статуя на Нике – богиня на победата, а на другата се подпирал с висок жезъл. Зевс бил толкова величествен, че когато Фидрий завършил труда си, се приближил до статуята, като сякъш плувала над черния мраморен под на храма и попитъл:

- Ти доволен ли си, Зевсе?

В отговор се разнесал гръм и подът при краката на Зевс се пукнал. Зевс бил доволен.

Остана да се опише тронът на Зевс, който бил окрасен от балерафи от слонова кост и златни статуи на богове. От двете страни тронът бил изрисуван от художника Панайн, роднина и помощник на Фидрий.

По – късно византийският император преместил много внимателно статуята в Константинопол. Макар и да били християни, никой не вдигнал ръка срещу Зевс.

През V век дваредът на император Теодосий ІІ изгорял. Древния колос станал плячка на огъня.

Така и загинало седмото чудо на света.....