Joomla Software solutions Template

Payday loan

Нациите като въображаеми общност

Бенедикт Андерсън

Кратка биография:

Бенедикт Андерсън е роден през 1936 г. в Китай, баща му е ирландец, майка му - англичанка. Израства в  САЩ. Завършва Cambridge University. Най-известната му книга е „Въображаеми общност”, където описва появата и развитието на национализма през последните три века използвайки исторически материализъм или т. нар. марксистки подход. В настоящия момент Андерсън е професор по Международни отношения в Cornell University, където ръководи „програма  Индонезия”.

Предпоставки необходими за да „се въобрази” нацията:

• Престава да съществува един език смятан за свещен и започва да се утвърждава наличието на самостоятелни национални езици т.е. латинският език в Европа бива заменен от цяла една група независими езици (френски, испански , италиански и т.н.).
• Започва да се срива концепцията за йерархичния ред в обществото, най-вече за легитимността на абсолютната монархия. Назрява егалитаризмът.Появата на буржоазията разтърсва из основи привилигированите съсловия, създавайки предпоставка за промяна както в обществото така и в начина на мислене на индивидите.
• Хората постепено престават да сливат в съзнанието си космологията с историята. В средновековното религиозно общество това не е било възможно, но с идването на новото време тенденцията се налага все по-решително.

Характеристики на нацията като въображаема общност:

• Въображаема, защото дори в най-малката нация никой не  е в състояние да познава всички членове на дадената общност. Въпреки това, в съзнанието на всеки един съществува представата че са част от тази общност.
• Лимитирана, защото колкото и голяма да е групата от хора осъзнаващи себе си като нация те имат ясната представа, че извън пределите на тяхната общност съществуват и други подобни общности. За разлика от религията, нацията не се стреми да приобщи всички човешки същества към себе си.
• Суверенна, защото всяка нация желае свобода и независимост, а символ на тези ценности е суверенната национална държава.
• Общност, защото поражда чувсто за дълбока принадлежност и създава впечатление, че всички членове тази общност са равни.

Зараждане на национализма:

Бенедикт Андерсън покрепя тезата, че една от основните причини за зараждането на национализма са т. нар. Велики географски открития. Според него европейският национализъм не е нищо повече от ответна реакция на национализма на Новия свят. Европейците копират националния модел наложен им от Южна Америка и САЩ. Андерсън  определя национализма като инструмент за строеж на нацията и заявява категорично, че той е американско изобретение. Неговото мнение е абсолютна противоположност на тезата, че нацията се създава чрез еволюция на народността. За Андерсън нацията представлява въобразена от елита общност на базата на митологизиране на историята.

Двигатели на национализма:

• Капитализмът – въобразяването на нация не би било възможно без появата на капиталистическото общество. То премахва наследствените привилегии и разрушава вярата в легитимноста на монархията. Също така внася практицизъм в обществото отдалечавайки го от религията.
• Печатът – Андерсън отдава голямо значение на печатната преса при формирането на националното съзнание. Причините са три. Първо, защото формира у нациите усещане за универсализъм съчетавайки в себе си пространство и време. Второ, защото националните езици ползващи се в печата стават все по-значими за сметка на тези, които не се използват. Трето, печатната преса е достъпна за голямо количество хора едновременно, което създава усещане за общност в съзнанието на индивидите.

Възгледите на Бенедикт Андерсън 26 години след отпечатването на книгата „Въобразените общност”:

Бенедикт Андерсън няма отрицателно отношение към национализма за разлика  от редица изследователи на това явление. Споделя в интервю, че дори му допадат някои от утопичните елементи в тази идеология. Намира, че национализмът би могъл да стимулира добро поведение, защото чувствайки се част от нацията ти се чувстваш също така длъжен да спазваш нейните закони и правила. На въпроса дали мисли, че национализмът е отживелица в условията на съвременното глобално общество Андерсън отговаря, че той не само че не изчезва но и се трансформира според актуалните условия. Появява се едно ново явление – национализъм на дълги разстояния. Хората имигрирали в чужди страни се страхуват да не загубят националната и идентичност и всички съвременни комуникационни технологии не глобализират света, а по скоро улесняват връзката между членовете на една и съща нация, намиращи се на голямо разстояние един от друг. Дава пример с норвежките училища в Испания и с аржентинските националистически уеб-сайтове.(Interview: Lorenz Khazaleh)

Група : 3008