Joomla Software solutions Template

Payday loan

Освобождението на Пловдив

Отрядът на генерал Криденер,състоящ се от 18 батальона,12 оръдия и 2,5 ескадрона,пренощyвал на 14 срещу 15 януари в село Цалапица.

Още вечерта на 14 януари генерал Дандевил,командир на 3-та пехотна гвардейска дивизия, изпратил другарска бригада при началството на генерал-майор Красов да разузнае заета ли е северната част на Пловдив от турците. Няколко доброволци,в това число и българинът Георги Цариградски,се промъкнали в северната част на града – кв.Каршияка.

Към 2 часа след полунощ турците се оттеглили на десния бряг на река Марица и запалили моста.

Още на сутринта 3-та пехотна гвардейска девизия приближила града и по обяд започнала да атакува от север. Начело на авангара вървял Волински полк, командуван от полковник Обер,подсилен с 2 оръдия. В същото време Георги Цариградски се намирал на запаления мост на Марица. Той изпратил пловдивския жител Петър Гачината заедно с още един кавалерист да занесе писмо до дивизионния командир. В него се съобщавало,че около 30 000 турци заемат южната част на града. За проверка на сведенията бил изпратен полковник Обер. В момента,в който той разпитвал Цариградски,турски капитан стрелял ненадейно и ранил плоковник Обер.

В това време генерал Гурко се придвижил към с.Костиево. Той заповядал на генерал Криденер да се отправи към Пловдид и да вземе мерки за възстановяването на моста,за да може на следващия ден войската да премине реката.

В същото време турците обстрелвали руските войници с артилерийски огън от 5 орудия,разположени на Трихълмието и други 4,разположеи на Сахат-тепе и Бунарджика. От руската страна открили огън една бригада под началството на полковник Стрижевски.

Придвижвайки се напред,полковете на 3-та гвардейска пехотна девизия влезли в северното предградие на Пловдив. Волински полк заел сградите по левия браг на Марица и влезнал в оживени престрелки с врага на отсрещния браг. В ляво се разгърнал Санкт-Петърбургският полк и също открил огън. Руснаците придвижвали своите отряди скрито през дворове на къщите и окрили огън. Турските оръдия били заставени да замлъкнат,а наскоро след това те били снети от позиция. Заедно с това генерал Дандевил заповядал на генерал Красов да се придвижи с другарската бригада с девизиона на Казашкия и две конни оръдия към брега на Марица източно от Пловдив,да преведе на коне пехотата от 1-ва бригада на 3-та гвардейска пехотна девизия и да пресече пътя на отстъпващия от Пловдив неприятел.

При свечеряване 1-ва бригада приближила Драгунската бригада,която водела престрелка с три табора,подсилени с три оръдия,заели позиции недалеч от борда. Кексголмският полк и 4-ти батальон на Литовкия полк се били разгърнали във верига и отблъсквали турците от борда.

14-ти и 15-ти януари Сюлейман паша прекарал в Пловдив,ту в ж.п. станция,ту в конака. В станцията дочаквал кореспонденция и вестници,давал сведения за хода на военните действия в своя сектор и получавал преки заповеди. Отстъпващите от града турски войници го ударили на грабеж.Те извели от затвора “Таш-капия” 125-ма българи-патриоти и ги избили в местността “Остромила”. В това число и патронът на училищното дело Дущо Хаджидеков. Силни топовидни гърмежи разтрусвали къщите,куршуми и гранати прелитали над улиците. Една граната засегнала и църквата “Свети Георги” в Мараша и имало няколко ранени.

Заповедта за отбраната на Пловдив не била приведена в изпълнение. Пред угрозата да бъдат обхванати от всички страни от настъпващите руски колони още сутринта на 15 януари частите на Сафет паша започнали да се изтеглят към Станимака (Асеновград),като оставили силни караули и постове по тепетата към града.

Вечерта на 15-ти януари ескадрон под командването на смелия капитан Александър Петрович Бураго,след като превел през река Марица 1500 пехотинци, получил нова заповед – да проникне в Пловдив и да завземе южната му част. Било тъмно,когато на 6 км от Пловдив ескадронът забелязал многобройни огньове на турски бивак. Той се оказал напуснат от неприятелите. В близост до града ескадронът открил и друг бивак,в който по сведения на българи,са били разположени около 1000 турци. Драгуните слезли от конете си и взводът на поручик Ребинер бил изпратен да разузнае. Доброволци допълзяли до предните постове на неприятелите и офицер Пономарьов успял да залови един часови,но вторият избягал. Това предизвикало тревога и объркване в турската армия. Те бързо отстъпили. За да заблудят врага относно числеността си,драгуните разпалили повече огньове и вдигнали голям шум. Изпратеният да проследи отстъпващите войски, Алимов, съобщил, че турците се съсредоточават около града. Без да дават възможност на врага да се опомни, драгуните на Бураго се втурнали с изтрели и песни в града,без да обръщат внимание на предупрежденията на гръцкия консул,че рискуват,тъй като в Пловдив имало много турци,без да се увличат в преследване на отделни бойци,превзели пощенската станция,която се намирала близо до разрушения мост и се насочили към гарата. Съсредоточените там турци изпаднали в паника. Те открили по ексдрона силен пушечен огън. Драгуните бързо се спешили,укрили конете си зад каменния зид и залегнали в канавка на шосето. Капитан Бураго заповядал на част от стрелците да обстрелват бивака,а другите да стрелят по неприятелската верига зад железопътния насип. Не след дълго огънят на турците започнал да отслабва. Драгуните преминали в атака и заели гарата,където пленили 50 турци. Капитан Бураго обкражил гарата с кордон от часови и изпратил конницата да следи отстъпвация към Станимака неприятел.

По това време се получило сведение,че на един от хълмовете на гарата има две турски оръдия с прикритие. Поручик Ребиндер с 15 драгуни пленил оръдията в момента на зареждането им. Част от хората били избити,а останалите пленени.

Като изтласкал противника от града,капитан Бураго взел мерки за запазване реда до пристигане на по-големи руски части.

По заповед на генерал Криденер назабавно се пристъпило към поправка на моста на река Марица. До самия мост бил намерен склад с дървен материал,а в обширния двор на една съседна къща се намерили много каруци. Това дало възможност да се устрои съобщение през р.Марица,като най-напред бил построен мост от каруци.

Части на 3-тата гвардейска пехотна девизия в късна нощ преминали р.Марица и заели южната част на града.

На 16-ти януари градът осъмнал озарен от свобода.Радостта и ентосиазмът на българите били неописуеми,особено когато към обяд пристигнал със своя щаб и прославеният пълководец - генерал Гурко. В катедралата “Св.Богородица” се отслужил благодарствен молебен,на който присъствали хиляди граждани. Пловдив направил на руснаците най-приятно впечатление. Той бил първият голям и хубав град,който виждали от началото на войната.