Joomla Software solutions Template

Payday loan

УПРАВЛЕНИЕТО НА КНЯЗ БОРИС І (852-889 Г.)

Езическия период от ранната българска история е време на вътрешно и външно укрепване за българската държава.Териториалното и разширение я превръща в обединителен център за славяните от т.нар българска група и същевременно и позволява да излезе на европейската сцена като равностоен партньор на най-значителните политически сили на епохата.Еволюцията на държавната структура от федерация към централизъм създава предпоставки както за политическо укрепване така и за постепенното опознаване на двете основни етнически групи – славяни и прабългари.Езическата религия в този период играе ролята на фактор за отстояване на самостоятелността , но към средата на 9 век езичеството изчерпва вече своите възможности.Редица фактори от вътрешен и външен характер властно налагат приобщаването на България към господстващата по това време християнска религия. Налагането на християнството ,  сдобиването на българите със самостоятелна българска църква , както и създаването и разпространението на славянската писменност до голяма степен се дължат на енергичната дейност на българския владетел – Борис 1.Главна Предпоставка за въвеждането на славянските богослужения в България е създаването и разпространението на славянската писменност , свързано с имената на двамата братя Св.Св. Кирил и Методий.С въвеждането на славянската писменост в България завършва и процеса на формиране на българската народност.

За темата черпим сведения както от чужди , така и от домашни исторически извори.

От домашните исторически извори можем да посочим : Надписа от с.Балши /Албания/ , Старобългарски разказ ‘’Чудото на Св.Георги с българина’’ , Повест за българската царкиня Персика – 13 век , Пространните жития на Кирил и Методий , житията на Климент и Наум , легенди за живота на Кирил и Методий , Климент и Наум – солунска , панонска , италианска , Творчеството на старобългарските книжовници Йоан Екзарх , Черноризец Храбър , Константин Преславски и др.

От чуждите исторически извори можем да посочим  - ‘’Царе’’ от Йосиф Генезий , ‘’Животописи на Римските папи ‘’ от Анастасий Библиотекар , ‘’Жития на петнадесетте Тиверпопулски мъченици’’ от Теофилакт Охридски , Посланието на Патриарх Фотий до княз Борис 1 по църковните въпроси , Отговорите на папа Николай 1 по допитванията на българите и др.

По темата са писали: Васил Златарски ‘’История на българската държава през средните векове’’ , Петър Мутафчиев  ‘’История на българския народ’’ , Иван Дуйчев ‘’Българското Средновековие’’ , Димитър Ангелов ‘’Образуване на българската народност’’, Александър Бурмов ‘’Покръстването на българите’’ , Васил Гюзелев ‘’Княз Борис 1’’ , Студий и статий във връзка с Кирило-Методиевата библиография изготвена под ръководството на Иван Дуйчев , Васил Киселков , Емил Георгиев , Петър Диноков и др.

Съвременни автори с най-голямо значение по темата са Петър Ангелов , Васил Гюзелев , Георги Бакалов , Йордан Андреев и др.

Княз Борис 1 поел управлението на огромна по територия , населена с разнородно в етническио отношение  население , когато противоречията между главните християнски селища – Рим и Константинопол навлезли в нова фаза. ‘’Ябълката на раздора’’ били славяните , които двете средища еднакво настойчиво се опитвали да привлекат в своята орбита.

Франската империя се разпаднала при синовете на Людовиг Благочестиви на Немско кралство , Френско кралство  и дн.Италия.Появили се нови слвянски държави – Сърбия , Хърватско , Великоморавия.

Конфликтът между Рим и Константинопол се изявил първо в младата славянска държава Великоморавия.Опитите на нейния княз Ростислав да води самостоятелна външна политика срещнали съпротивата на Немското кралство , кето гледало на младата държава като на своя подопечна територия.Отчитайки засилващото се влияние на Немското кралство , България сключила съюз с Великоморсвия пред 853г. Насочен срещу Немското кралство.Реакцията на немците не била благоприятна.Избухнала българо-немска война.Хърватско било въвлечено в полза на немците.Изворитте съобщават за облаци франки , които връхлетели българските земи.Вероятно понесените загуби , особено и след поражението от Хърватско накарал княз Борис да обмисли своята първоначална   ориентация.Бил сключен съюз между България и Немското кралство , който обърнал българското оръжие срещу Веикоморавия.

През 855г. се влошили отношенията с Византия.Избухнала българо-византийска война , която била уредена с мирен договор от 856г. Получило се ново прегрупиране на силите на балканския полуостров.От една страна България и Немското Кралство и от друга Византия и Великоморавия.

През 863г. се разразил нов конфликт между България и Византия.По това време България била в доста затруднено положение.В страната настъпил глад , сред население върлували болести.Византия се възползвала от затрудненото положение и предприела поход в югоизточна Тракия.Единственото решение за българите били мирните преговори , които Византия приела веднага.Очевидно походът бил по – скоро демонстрация на сила , зад която се криело настойчиво искане за покръстване на българите.

През есента на 863година между двете страни бил сключен ‘’Дълбок мир’’ , за който разбираме от Йосиф Генезий.Условията на мирния договор били:Скъсване на съюза с Немското кралство и приемане на християнството от Константинопол , териториални компенсаций за България.Според Константин Иречек България получила областта Загоре , а според Георги Бакалов земи в Албания.

В българските земи Християнството било разпространено много преди покръстването.Там то било познато още от първия век на възникването му.За това свидетелстват , както писменни извори , така и широко храмово строителство в Мизия , Тракия и Македония.

Идването на славяните , а след тях и на прабългарите до голяма степен разстроило християнския живот , но християнството не изчезнало напълно.Славяните се оказали по податливи към новата религия и често пъти дори доброволно я приемали. Прабългарите обаче виждали в нея византийско вероизповедание , което целяло да ги направи покорни поданици на империята.Ето защо те се отнасяли враждебно към новата религия.Известни са дори организирани гонения срещу християните по времето на Омуртаг и Маламир.Жертва на такива гонения става първородния син на Омуртаг – Енравота , който е и първия български мъченик за христовата вяра. Не трябва да се забравят и прабългарските обичаи – те оставали вярни на бащините традиции и вярата в бога – небе – Тангра.

Както всяко знаменително събитие и покръстването на българите станало обект на множество легенди. Според една от тях причина за покръстването станала сестрата на Борис 1 , която като византийска пленница приела християнството в Константинопол и впоследствие въздействала върху своя брат. Друга легенда е , че причина за кръщението станала картина , нарисувана от монаха живописец Методий.При вида на ‘’страшния съд ‘’ българския владетел решил час по скоро да приеме Христа.Широко разпространена е и легендата за кръщението на петдесет и четири хиляди българи на р.Брегалница през 855 – 860 година от Св.Кирил.

Решението на Борис 1 не било нито лесно нито еднозначно.С приемане на християнството се преодолявали различията между славяни и прабългари.На базата на езичеството били затруднени и провежданите мерки за централизация на държавата , които целели не само институционалното , но и народностното укрепване на славянобългарското общество.Като езическа страна България , макар и с голяма територия и многобройно население оставала изолирана от водещите в културно и политическо отношение страни.Тя не заемала достойно място в междудържавните отношения на Християнизирана Европа.

През есента на 863г. когато бил сключен ‘’дълбокия мир’’ с Византия пристигналите във византийската столица пратеници били незабавно покръстени.В плиска пристигнала оглавена от епископ гръцка духовна мисия , която без много церемонии покръстила българския владетел , семейството му и близки боляри. В знак на покръстването Борис 1 приел името на византийския император Михаил.

През пролетта на следващата 864г. започнало масово покръстване на народа.

Според Васил Златарски годината на покръстването е 865г. Като аргумент той използва надписа от с.Балши /Албания/ . Горният край на въпросната каменна плоча е отчупен , поради което В.Златарски довършва текста по логичен път.Според Петър Ангелов покръстването е през 864г. Аргументите са , че покръстването се извършва между дълбокия мир – 863г. и бунтът  на българската аристокрация – 865г. Според Тадеуш Василевски българите са покръстени по време на папската мисия 866-867г.

Глухото недоволство сред българската аристокрация скоро прерастнало в открито неподчинение и дори бунт.Бунтът се разразил в средната част на страната и бунтовниците се отправили към столицата Плиска с цел на извършат държавен преврат във върховното управление.Княз Борис 1 успял да потуши бунтът.Възглавяващите го 52 боляри били избити заедно с целите им родове.Останалите участници в бунта не получили никакво наказание.

Разпрата на българския владетел била жестока , но очевидно необходима , тъй като връщането на България в лоното на езичеството можело да се окаже фатално.

Според Емил Георгиев това е бунт на прабългарската аристокрация.Според А.Бурмов в бунта участват и славяни и той е насочен срещу покръстването тълкувано като насилствен акт.Според П.Петров това е бунт на прозападната арисътокрация приела християнството от Немското кралство.

Покръстването имало както своите позитивни така и негативни последици.По територията на страната се появили много  църкви и манастири , създали се нови закони , които изцяло изместили Крумовото законодателство.Такива били номокканонът , земеделския закон , законите на Сирийската династия , закон за съдене на хората и други.Съществуват различни мнения относно авторът /те/ на тези закони.Според някои учени те са създадени от учениците на Кирил и Методий в България , а според други от Методий във Великоморавия и впоследствие пренесени в България от техните ученици.

Покръстването имало и своите негативни страни.Новата религия се изповядвала на непознат за народа гръцки език.Поради това съществувала вероятност да се възприеме само външната култува страна и да не се вникне в същността на религията.Освен това в страната се появили и много сектанти и проповедници на други религиозни учения , като ислям , юдеизъм и др. , които внасяли смут в религиозното съзнание на българите.Настъпил религиозен хаос в страната.Освен това съществувала опасност от засилване на византийското влияние.

Самостоятелна църква , ръководена и управлявана от българите би могла да премахне евентуалната опасност от засилващото се византийско влияние.Това българския владетел осъзнавал много добре , поради което се обърнал с молба към Константинополския Патриарх Фотий да му разясни кога и как българите могат да се сдобия със самостоятелна българска църква.Патриарх Фотий доловил желанието на Княз Борис 1 да извоюва самостоятелност на България в църковно отношение и превърне българската църква в уръдие на държавната власт , а не на чужда сила.Той му отговорил с общирно послание , в което засягал редица въпроси отностно държанието на новопокръстения владетел , но не споменавал нищо за самостоятелна българска църква. За княз Борис 1 ставало ясно , че България остава във Византийската орбита на влияние. Но това никак не му харесвало.Тогава съперничеството между основните християнски  средища в Европа – Рим и Константинопол се пренесло върху българския църковен въпрос.Българския владетел решил , използвайки това съперничество да извоюва църковна независимост на България.Тъй като това му било отказано от Византия , той се обърнал към Рим. През август  866 г. в Рим пристигнали български пратеници с 104 – 105 – 106 въпроса отностно бита , нравите и вярата на новопокръстените българи.При Людовиг Немски също пристигнало българско пратеничество , което показва желанието на княз Борис 1 да възстанови отношенията с Немското кралство.

Папата видимо изразил радостта си от пристигането на български пратеници.Отговорите на папа Николай 1 били старателно подготвени от опитния канонист Анастасийй Библиотекар.Те били 116 , разделени на четити групи – църковноканонична , религиознообредна , правнонаказателна , за управлението и бита.

През ноември 866г. папата  с многобройно духовенство начело с ипскопите Формоза Портуенски и Павел Пополонски проводил своите отговори по допитванията на българите.От немска страна също била изпратена духовна мисия в началото на 867г. , но тя била принудена да се завърне , тъй като заварила в страната папското духовенство.

За да се ръкоположи патриарх в България трябвало папската мисия да разбере какво единодушие на християните има , да се ръкопожат епископи в отделните църкви и от тях да се избере един , който да се нарича , ако не патриарх , то поне архиепископ.С идването в България папската мисия започнала повторно покръстване на българите.Но след тези първоначални стъпки отношенията между България и Рим охладнели.Причината била в упорството на новия папа Адриан 2 да ръкоположи за български архиепископ лице посочено от княз Борис 1.Амбициозните претенции на Римския папа и отказът му относно исканите от княз Борис епископ Формоза и дякон Марин отдръпнали българския владетел и той отново насочил своя поглед към Константинопол.

Преминаването на българите в лоното на Римската църква с острота поставило българския църковен въпрос.Пред опасността на има в подстъпките към Константинопол силна и голяма държава под юристдикцията на папата Византия се принудила да бъде гъвкава в своите дипломатически отношения и значително по – отстъпчива отностно исканията на българите.Византия приела болезнено първоначалната ориентация на българите , тъй като гръцкото духовенство било заменено с латинско. Видмо България се отдалечавала от Изтока , което можело да има огромни последници за ромейската империя.

В крайна сметка българския църковен въпрос бил разрешен на 4 март 870г. на Осмия Вселенски събор в Константинопол , в присъствието на представители на всички християнски църкви – Римска , Константинополска , Александрийска , Антиохийска и Йерусалимска.Съборът постановил България да премине в лоното на Константинополската църква и да бъде обособена като архиепископия.Учредявал се български църковен диоцез начело с архиепископ , който бил подчинен на Византийската Константинополска Патриаршия.Непосредствено след събора в България пристигнал първия български архиепископ – Йосиф /Стефан/  , ръкоположен от Константинополския Патриарх , заедно с многобройно византийско духовенство.От тогава започнало организационното изграждане на българския църковен диоцез , изразено в учредяването на църковни епархий , поставянето на митрополити и епископи и подготовка на редови църковен клир.Първоначалната резиденция на главата на българската църква била установена в манастира край голямата базилика в Плиска.

Макар , че претърпяла поражение в двубоя с Константинопол , Римската църква не загубила надежда.В продължение на дълги години , когато им се отваряла възможност , папите установявали контакт с българския владетел и боляри и ги увещавали да преминат в лоното на Римската църква.Във Ватиканския секретен архив , най – ранният регистър на Папството е запазил многобройни писма , които от часто разкриват тези връзки.

През 880г. в Константинопол на Фотиевия събор Българската архиепископия станала автокефална – вече нейният църковен глава щял да бъде избиран и ръкополаган от синод , а не от Византийският патриарх.

Всички тези събития , християнизацията на Средновековна България , както във времето , така и в хода на историята  се преплело със създаването на славянската писменност и книжнина и въвеждането на славянското богуслужение. От това преплитане на историческата сцена се изявил българския средновековен , културен модел , който , макар и близък до Византийския , значително се отличавал от създадения в Средна и Западна Европа.Той имал възлово , определящо значение за създаване на славяно-византийската църковно-религиозна и кулрурна общност и цивилизоването на южните и източните славяни.

Най – голямото завоевание на славяните през средните векове било създаването и разпространението на славянската писменост.Необходимостта от писменост при славяните се чувствала отдавна.Опит да се компенсира  липсата били надписите създадени от прабългарски думи  написани с гръцки букви , както и руните , за които споменава Черноризец Храбър в своето ‘’Сказание за буквите’’.След създаването на България и други славянски държави в тях се използвали гръцки и латински език.Използването на чужди езици било обичайна практика за онова време.В България се използвал предимно гръцкият език , а само по време на папската мисия 866 – 867г. се използвал латинския език.Но традицията в използването на гръцкия език била твърде опасна за България , тъй като се подсилвала от близостта на Византия , която била и политически противник на България.Освен това въвеждането на гръцкия език като държавен , църковен и кореспондентен  създавало опасност от грецизиране на българския духовен елит и лишаването му от възможност да твори на допустим за народа език.

Нужда от писменност в славянските държави имало и с оглед деловата дейност – управлението и връзката с техните поданици , търговията и др. На базата на съществуваща графична система били правени някои опити за създаване на писменост , но те се оказали неуспешни.

През 9 век сред християнските общности се разпространило  мнението за трите свещени езици , на които можели да се отслужват богослуженията  -  гръцки , латински и еврейски.Триезичието не било официално прието във Византия , тъй като полиетническия характер на империята бил чужд на подобно становище.Езиковата толерантност във Византия била причина за създаването на няколко превода на Светото писание още преди появата на славянската писменост.Такива преводи имало на арабски , арменски , абисински , готски , коптски и дори хунски.По този начин Византия привързвала трайно към своята история и култура покръстените от нея народи , още повече , че преводите били направени от гръцки език.

Общоприетото становище в науката относно създателите на славянската писменност е , че това са двамата братя  Константин и Методий.

Според  Йордан Иванов славянската писменност е създадена от монаха Кирил Кападокийски през 7 век.

Според друго  мнение /предимно на руските учени в лицето на Сергей Сьоловьов/ , е че руските славяни създали писменността . Те се основават на намерените от Кирил  ‘’Евангелие  и  псалтир’’  написано с ‘’рошки букви’’ и човек , който говори на ‘’рошки език’’.

Относно годината на създаване на славянската писменност  в ‘’Сказание за буквите’’ Черноризец Храбър посочва 855година , а в пространното житие на Кирил посочената година е 863година.

За вариантите на писменността Константин Мачев приема , че през 855година Кирил И Методий създали кирилицата за българите , а през 863г. глаголицата за великоморавците.Според друго мнение първо е създадена глаголицата от Кирил и Методий , а впоследствие тя е опростена на кирилица от техния ученик Климент.

Общоприетото становище относно разпространението на писменността е – през 863г. във Великоморавия. Емил Георгиев приема , че славянската писменност е разпространена в Македония по р.Брегалница през 855-860г.

Създаването и развитието на славянската писменност и книжнина се свързват с имената на двамата братя Константин и Методий.Сведения за тпх получаваме предимно от житийна литература.Според житията те били родени в Солун в семейството на друнгария Лъв – помощник на солунския управител.Майка им Мария произхождала от солунските славяни и въпреки , че овдовяла рано успяла да ъзпита синовете си по най подходящия за онова време начин.По-големият брат бил Методий.Малко са сведенията за него преди да стане монах.Не е известно светското му име.Единственото , което се знае е , че е роден през 815 година и на младини изпълнявал длъжност архонт на област населена със славяни някъде в Егейска Тракия или Средна Гърция.Житията недвусмисленно говорят , че по-даровития в книжовните занимания бил Константин.За него се знае , че е роден през 826/827/ година.Още на 14 годишна възраст написал първото си литературно произведение – ‘’Похвала за Свети Григорий Назиански’’. След като завършил началното си обучение в Солун , продължил своето образование в Магнаурската школа в Константинопол , където бил препоръчан от втория човек в империята – логотета Теоктист.Упоритостта и дарбата на Константин били толкова големи , че скоро той бил забелязан от византийските управници.Негови преподаватели в Магнаурата били прочути учени на епохата – Фотий – бъдещият Константинополски патриарх и Лъв Математик – изобретател на механични съоръжения.За кратко време Константин изучил всички науки и всички елински изкуства.Пред него се отворила блестяща възможност за дворцова или светска кариера , но той отхвърлил тази възможност и приел монашеско подстрижение.Малко след това станал библиотекар в патриаршеската библиотека към църквата Св.София главно за да ползва богатите и книгохранилища.Едновременно с това по препоръка на Фотий станал преподавател в Магнаурата , където спечелил прозвището философ.

Дарбата на философа проличала най-вече в диспутите с иконобореца Анис – бивш Константинополски патриарх.Оценявайки възможностите му Византия го изпратила на отговорна мисия при сарацините /арабите/ през 855 година.В Багдат , по настояване на халифа Матусалим , в проведен диспут Консантин блестящо защитил християнските догми без да засегне вярата им.Мисията нямала голям успех от религиозна гледна точка , но от политическа гледна точна успяла тък като били освободени няколко хиляди византийски военнопленници.

През 855 година Константин изоставил своите светски занимания и заминал при брат си Методий в Малоазийския манастир Полихрон.Заминаването му било свързано със задачата , която получили двамата братя , а именно създаването на славянската писменност.Несъмнено това било важно събитие в съдбата на едно общество.

През 860г. двамата братя били изпратени на отговорна мисия при Кримските харази.Мисията целяла , както религиозна пропаганда , така и решаването на някой дипломатически въпроси.Когато пристигнали при хазарите Константин и Методий заварили там проповедници на други религиозни учения , които вече били повлияли на съзнанието на езичниците.Житията обстойно разказват за проведените диспути , но християнизаторската мисия нямала успех.Едва 200 души приели християнството.За двамата братя обаче било по-важно откриването на мощите на Свети Климент папа римски , който мъченически починал през 2 век на Херсонес.

Третата мисия на Константин била при аланите през 861 година.

Когато през 862 година при византийския император пристигнали пратеници на великоморавския княз Ростислав с молба да му изпрати наставници и учители , които да отслужват богослужения на славянски език в неговата страна изборът паднал на Константин и Методийй , чийто занимания били всеобщо известни.През 863 година двамата братя пристигнали във Велеград.Княз Ростислав им предоставил възможност за спокойна работа.Мисията на братята във Великоморавия била плодотворна – създали славянска църква , нови славянски училища , обучили се ученици и духовенство , което да отслужва богослуженията на славянски език ,увеличили обема на славянската книжнина , чрез нови преводи и налагали славянския език в богослуженията и деловата писменност. Просветителската дейност на светите братя във Великоморавия продължила повече от четиридесет месеца.Срещу тяхната дейност обаче се опълчили привържениците на триезичието , които смятали , че словото Божие може да се проповядва само на гръцки , латински или еврейски език.Ето защо Константин и Методийй трябвало да потърсят съвет и подкрепа в Константинопол.Те били настоятелно поканени от Блатненския княз Коцел да останат в страната му за известно време  и да подготвят ученици  , които да проповядват словото Божие на славянски език и в неговото княжество.

Морския път за Константинопол минавал през Венеция. В този град , който формално принадлежал на Византия преобладавало Немското католическо духовенство.По негово настояване бил устроен публичен диспут , на който се обсъдила тезатаза ‘’трите свещени езика’’Константин – Кирил Философ блестящо защитил правото на всеки народ да слави Бога на свой език.Неговите аргументи  направили дълбоко впечетление на латинското духовенство , поради което Римския папа отправил любезна покана да посетят столицата му.Светите братя се отзовали с готовност и след като взели мощите на Свети Климент Папа Римски  от Константинопол пристигнали в Рим. Посрещнал  ги  вече новоизбрания  папа Адриан 2 /867 – 872/ , който заедно с тях отслужил литургий на латински , гръцки и славянски. Последното е особено важно , тъй като означавало пряко признание на славянския език.Нещо повече , папата благословил славянските книги и  ръкоположил в духовни санове някои от учениците на братята.По същото време в Рим се намирал  специалния пратеник на княз Борис кафхан Петър . Освен официално възложените му поръчения опитния дипломат наблюдавал и дейността на славянските първоучители , които княз Борис , макар и от разстояние следял с голямо внимание.

Малко преди смъртта си Константин Философ приел строг монашески обет и името Кирил.Той починал на 14.02.869 година в Рим и бил погребан в храма Св.Климент.

След смъртта на Кирил Методий се установил при княза на панонските славяни – Коцел , по чиято молба папата го ръкоположил за епископ на цяла Панония.Това не се понравило на немското духовенство , което започнало да сипе хули и клевети върху славянския първопросветител и той бил заточен в продължение на две години и половина в манастир в Швабско - /според едни изследователи в Елванген , а според други на о.Райхенау в устието на р.Рейн.За да защити престижа на Римската църква и да укрепи влиянието и сред славяните папата наредил  да освободят Методий и го ръкоположил  за архиепископ на Великоморавия със средище Велеград през 874 година.Повторното идване на Методий било свързано с възход на славянското богослужение , обучение и книжнина.Самият той , подпомаган от своите ученици се отдал на усилена книжовна и преводаческа дейност.Уморен от непрекъснати борби , трудове и мъки Методий починал на 6 април 885 г.Всъщност това бил и краят на Великоморавската мисия в създаването и разпространението на славянската просвета и книжовност.

За немското духовенство Методиевата смърт сякаш била знак за разправа с делото на славянските първопросветители и най-вече с техните ученици.Постепенно славянския език бил забранен в богослуженията , а славянското духовенство отстранено от църквата.Едни от учениците били бити и затваряни , а други продавани в робство.След много премеждия трима от учениците – Климент , Наум и Ангеларий се добрали до боритаркана на Белград с надежда час по-скоро да намерят приют в България , която откликнала съпричастно на славянската просветителска кауза.В името на княз Борис 1 пристигналите в България ученици намерили истинския , достоен покровител на славянската книжовност.Те били приети от него в Плиска  с голяма почит.През същата 886 година от Константинопол пристигнали и част от онези ученици на славяндките първопросветители , които били продадени като роби във Венеция.

В хода на продължителните разговори на дошлите славянски духовници и учители с българския владетел и приближените му боляри се оформил план да бъдат създадени две основни средища за обучение на духовенство и за просветно-книжовна дейност на славянски език: едното в областта Кутмичевица със средище Охрид , а другото в Североизточна България.За поле на Климентовата дейност била определена Кутмичевица.На Климент били предоставени три болярски къщи за училища и местопребиваване.В определената му област  той разгърнал широка проповедническа и книжовнопросветителна дейност , която имала значение както за цяла България , така и за останалите славянски страни.За седем години той обучил 3500 ученици , повечето от които станали духовници.Покрай грижите за подготовка на църковен клир и книжовници Климент намирал време и за книжовен труд и уредба на българската църква.  Реформирал създадената от Кирил и Методий глаголица , въувеждайки ‘’други форми на буквите’’ – кирилица. Център на дейността на Климент станал основания от него , със съдействието на княз Борис 1 манастир св.Пантелеймон в Охрид.В този град той построил още две църкви , едната от които по-късно била превърната в архиепископна катедрала..Климент Охридски починал на 27 юли 916 година и бил погребан в църквата на построения от него манастир ‘’Св.Пантелеймон’’.Скоро след това бил провъзгласен за светец и чудотворец.

Наум разгърнал дейността си в Плиска и Североизточна България.Първоначално извършвал главно църковно-проповедническа дейност.С подкрепата на Борис 1 създал в манастира край голямата базилика в Плиска  книжовно средище и училища където ръководел преписването и размножаването на основните богослужебни книги. Археологическите издирвания през последните години показват , че най-вероятно с неговото име трябва да се свърже изграждането на манастирските просветни и книжовни средища в с.Равна /Варненско/ , с.Черноглавци /Шуменско/ и в скалната обител край с.Мурфатлар /Северна Добруджа/.Успоредно с просветителската и мисионерската дейност Наум се посветил  и на книжовното творчество.Негови произведения поставили основите на славянската и българската църковна химнография. Той бил наречен от неговите житиеписци ‘’Мизийски Светилник’’. Когато Климент бил ръкоположен за епископ през 893 година Наум бил изпратен в Охрид , за да просвещава , учителства и ръководи  вместо него.Наум починал на 23 декември 910 година.

Проповедническата , просветителската , църковноорганизационната , книжовната и реформаторската дейност на Кирило- Методиевите ученици и техните последователи в България в края на 9ти и началото на 10 век имала изключително важно значение не само за нейното културно развитие  , но и за всички славянски народи.Тя превърнала България в основно негаснещо огнище на славянската  писменност и книжнина , в първия истински духовен водач на славянския свят.Чрез подвига им и сътвореното от тях на българска земя се отваряли широко дверите за приобщаване на славянството към европейската християнска цивилизация.Тази дейност изиграла решаваща роля за формиране и определяне на славянския облик и езикова принадлежност  на българската средновековна народност и култура.Ако налагането на християнството нанесло силен удар върху прабългарската аристокрация и нейните позиций в управлението на държавата , то въвеждането на славянската писменост и книжнина и на богослуението на славянски език предопредили окончателния залез на прабългарския етнически елемент.

Християнизацията на България , създаването на автономна българска църква и въвеждането на славянското  богослужение и книжнина позволяват на българския народ да се приобщи към високоразвитата християнска цивилизация без да се страхува от византийското политическо влияние в страната.Започнало изграждането на специфична национална култура  разцъфтяла по времето на Симеоновия златен век. Християнството изиграва и важна стимулираща роля  за етногенетичния процес довел до постепенното формиране на единна българска народност.