Joomla Software solutions Template

Payday loan

В извивките на Земенския пролом на река Струма още по вре­мето на Първото Българско царство процъфтявало укрепе­ното българско търговско и занаятчийско средище „Землянград". От това време датира и старинният Земенски манас­тир "Св. Йоан Богослов", стъпил върху една височина над ле­вия бряг на реката.

В хилядолетната история на манастира били записани не един погром - от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189 година до набезите на османлиите. През всички тях, обаче, като по чудо преминал почти непокътнат до наши дни белокаменният кръсто-куполен съборен храм. В миналото въз основа на фреските в него се считаше, че той датира от XIV век. По-късно Никола Мавродинов уклончиво ги датира към XI - XII век. Тази датировка, като че ли беше потвърдена и от откритите през седемде­сетте години останки от по-стари стенописи. По същото време, обаче, бяха разчистени и някои фрагменти от още по­стара живописна украса с геометрични орнаменти.

И ако паралелно с това откритие се вгледаме в прецизния каменен градеж, във фасадната пластика и някои архитектурни детайли, не може да не стигнем до заключение, че нейната ар­хитектоника е свързана с времето на Първото Българско цар­ство. Фасадната композиция почива върху системи от по три двустъпални нисши от всяка страна, средната от които до­минира над страничните. Явно над тези no-извисени ниши е имало фронтони, подчертаващи и в покрива кръстовидния, почти квадратен план и дообогатяващи силуета.

През 1334 година владе­телят на отцепилото се от България Велбъждско княжест­во, деспот Деян, дарил средства за нова зография.

Изглежда, че през първите десетилетия на XIX век манасти­рът е бил обновен от местните българи. Именно тогава цър­квата получила директен вход от двора към олтара. Сложна­та му композиция, макар и с примитивна орнаментика, гово­ри, че новото време за манастира е дошло.

Към средата на века било изградено и голямото жилищно кри­ло, което в една богата планова схема съвместява монашес­ките килии с огромните одаи за гости.По това време манастирът се е превърнал вече не само в ре­лигиозно и културно, а и в революцонно средище. В навечерието на Априлското въстание родолюбивият игумен Михаил ор­ганизирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си.

След Освобождението единственото ново, което е било до­бавено към манастирската застройка, е била хубавата малка камбанария в двора до жилищното крило.

В пространствата на диаконикна и проскомидията на църквата отвътре са запазени части от стенописи, които по стилово-маниерните си особености не могат да бъдат по-късни от XII в. Сюжетите на разкрити­те фрагменти, изпълнени във фрескова техника, в маниера на т.н. „Комниновски стил" трудно могат да се разгадаят, но в тимпана на диаконикона ясно се очертава сюжетът „Отхвърляне даровете на Йоаким и Анна", а в протезиса останки от изображенията на царска особа (вероятно Давид или Соломон).

Вторият период в съществуването на манастирската църк­ва се явява нейното обновяване в горната й част и повторно­то й изписване със стенописи. Това може да се установи точ­но по възспоменателния надпис, оставен от деспот Деян и кти­торския портрет на неговата фамилия, запазени на южната стена на църквата. Като се изхожда от титлата „деспот", с която бил представен Деян в надписа, а титла той е получил между 1356 и 1360 а., то стенописите могат да датират точ­но от началото на втората половина на XIV век. В нишата над входа бил изобразен допоясно фамилния и църковен патрон „Св. Йоан Богослов". Вътре стенописите следват класическата схе­ма на украса, утвърдена през XIV век. Изпълнението им се отли­чава с твърде архаичен маниер - схематичност на формите и детайлите, твърдост на контурите. Подобни почеркови, ти­пологични колоритни и палеографски белези (за надписите) се срешат в църквата Таксиархи митрополия в средновековния Костур от 1359-60 година, което говори, може би, за майстори от едно и също ателие. В статичните традиционни изобра­жения по свода и волтарната част художникът е следвал утвърдените концепции. В някои многофигурни композиции про­зирало отстъпление от каноничните норми, като например включването на битовия мотив на „изковаване на пироните" в Разпятието. В долната част, наред с полуфигурите на светци-войни, апостоли и други, е поместено едно от най-ран­ните изображения на българския светец Иван Рилски. Поясни­телните надписи на стенописите са на български език и изпи­сани вертикално по стар маниер.

Стенописите от началото на втората половина на XIV век в църквата „Св. Йоан Богослов" в Земенския манастир обогатя­ват и разнообразяват панорамата на църковната монументал­на живопис В България от този период.

За съжаление, в тази многовековна светиня на българската на­родност, не са се запазили паметници на изкуството от други периоди през които тя е устояла, освен от XIX век. В манасти­ра, който престава да бъде действаща обител през първата половина на миналия век, има запазени детайли от иконостас и икони от XIX век. Днес манастирът с реставрираните си сгра­ди и стенописи в църквата изпълнява музейни функции.