Joomla Software solutions Template

Payday loan

СВ.МАРКО ПРЕСЛАВСКИ – ЕДИН ОТ ЗАБРАВЕНИТЕ СВЕТЦИ НА БЪЛГАРИЯ

Проучването се посвещава на 2000 години

от Рождество Христово

За живота на св.Марко Преславски е известно малко. Той е забравен от нас, днешните българи.

В списъка на българските светци, представен в “История славянобългарска” на преподобния Паисий Хилендарски, под номер 23 е записано: “Св.Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение, и починал на своя престол в Преслав.” (1)

“Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има български книги и царски грамоти, също така и много места по България, гдето се намират стари български книги” – пише св.Паисий Хилендарски.

Това отношение на светогорския монах към историческата документация и ни заставя да обърнем по-голямо внимание на изнесените в “История славянобългарска” вести за събития и лица. Впрочем, църковното предание в Света гора и днес е живо, така че вписването на митрополит Марко Преславски към общността на български светци от друг, по-късен светец на България – Паисий Хилендарски, не бива да бъде оспорвано.

Известна светлина върху личността на митрополит Марко Преславски хвърля откритият и обнародван от Стефан Кожухаров неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II. За сюжет на този разказ служи пренасянето на мощите на св.Петка Параскева Епиватска. По нареждане на цар Иван Асен II, те трябвало да бъдат пренесени от Каликратия, където, според преданието, била погребана светицата. Пренасянето трябвало да бъде извършено с участието на митрополит Марко.

От летописния разказ още става известно, че след смъртта на патриарх Василий и след пренасянето на мощите на св.Петка Параскева от Каликратия в Търново, царят изпратил “монаха Йоаким” в Никея, за да бъде благословен за архиерей. (2)

За Марко Преславски свидетелства и друг български светец – патриарх Евтимий. В “Житието на св.Петка Търновска” той описва как “всеосвещенният Марко, митрополитът на Преслав Велики … пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търнов… и отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато, прочее, премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търнов. Щом благочестивият цар Иван Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора.” (3)

В Боянския поменик (4) сред имената на патриарсите, преди Йоаким, е споменат Марко. Може да се допусне, че неизвестният съставител на поменика от Боянската църква е поставил митрополит Марко Преславски сред българските патриарси в знак на уважение. Това положително означава, че митрополит Марко отстоявал твърдо православието в българската църква срещу католическите влияния по онова време.

Времето на свети Марко Преславски съвпада с най-щастливата епоха от средновековната ни история. Но духовният блясък на онова време на боголюбиви духовници и миряни, сравнено със съвремието ни, носи тъжни размисли. От стотиците манастири по нашия край – от Велико Търново до Варна днес е останал само един действащ – манастирът “Св.Св. Петър и Павел” – Шуменска духовна околия.

Ние ходим по земя, пропита с мъченическа кръв и по стъпките на светци, за които не знаем. По-точно – нехаем…

В “Църковен вестник” – бр.3 / 2000г. пише: “Традиционно за Православието е починът за канонизация да тръгне спонтанно от народа…”

Решението за това /в случая – за реканонизацията на св.Марко Преславски/ взема Светият Синод…

За да бъде честван определен светец от Светата Православна църква, за него трябва да има житие и служба; той трябва да бъде включен и в празничния църковен календар.

Зачитането на светците е заповядано от Господ Иисус Христос с думите: “Който приема Вас, Мене приема.” /Мат.10:40/.