Joomla Software solutions Template

Payday loan

Руско – турска освободителна война – 1877 / 1878г.

Справедливата борба на българския народ и страданията , на които е подложен по време и след Априлското въстание, предизвикват силен отзвук и съчувствие в много страни по света.Защитниците на Високата порта стават крайно непопулярни. Нищо не може да оправдае действията на османската власт.

След Априлското въстание българите подемат различни инициативи за разясняване целите на българското освободително дело пред европейската общественост. През лятото и есента на 1876 г. Драган Цанков и Михаил Балабанов предприемат обиколка из столиците на великите сили.През юли 1876 г. Българското човеколюбиво общество прераства в по- голяма политическа организация- Българско  централно благотворително общество / БЦБО /, нещо като наследник на БРЦК. Активизира се и руската външна политика. На 8 юли 1876 г. в гр. Райхщад / Авсро- Унгария / се срещат руският цар Александър ІІ и император Франц- Йосиф. Постига се съгласие в случай на война между русия и Османската империя Австро – Унгария да запази неутралитет, при положение, че Русия след победа над турците, няма да създаде голяма славянска държава на Балканите.Славянските земи трябва да бъдат оформени в автономни турски провинции.

Междувременно започва подготовка за конференция на всички велики сили и Османската империя в Цариград, като основният въпрос е българският. Предварителните заседания на Цариградската конференция започват на 11 декември.

След напрегнати обсъждания се стига до решението да се даде автономия на българските земи в почти същите граници, очертани за Българската екзархия.Само, че ще бъдат създадени две области:Източна , с цен/ в със/ър Търново и Западна, с център София.

Част он южните български земи са изключени от този план, за да бъдат отдалечени границите на двете области от Беломорското крайбрежие.Главните управители на областите – християни, ще се назначават от Високата порта със съгласието на всички велики сили. На първото редовно заседание на конференцията обаче/ 23.ХІІ.1876 г./

е обявено, че султанът дарява подониците си с конституция, поради което посланическата конференция става безсмислена.В началото на януари 1977 г Султанският съвет отхвърля окончателно нейните решения.

Отказът на Турция да приема волята на великите сили тласка все по- силно Русия към война.На 3.І.1877г. е подписана тайната Будапещенска конвенция между русия и Австро- Унгария , според която срещу правото да окупира Босна и Херцеговина, Австрия обещава своя неутралитет. Русия получава разрешение да си върне Южна Бесарабия.

Отново се изключва възможността да се създаде голяма славянска държава на Балканите. Българските земи трябва да бъдат оформени в автономни области.

През март 1877 г. в Лондон се провежда нова конференция по въпросите на Изтончната криза.На 19.ІІІ. 1877 г. е подписан Лондонския протокол, който задължава Високата порта да изпълни решенията на Цариградската конференция.Турция отхвърля това искане. Така Русия окончателно се ориентира към  своята десета поредна война с Османската империя.

Всъщност Русия почва истинска мобилизация и подготовка за война още през есента на 1876 г., но ускорява нещата през пролетта та 1877г . Сформирани са две армии: Дунавска / в състав от 200 000 души / и Кавказка / около 100 000 /. Числеността на двете армии в последствие значително се увеличава. Руският военен план предвижда бързо преминаване на р. Дунав, преодоляване на Балкана и окупиране на Цариград, където ще бъдат диктувани условията на мирния договор. В помощ на Русия се включват румънски/ 40 000/ и сръбски части/ 56 000/.

Войната е обявена на 12.ІV 1877г. Но на Русия й трябват още два месеца подготовка до началото на бойните действия. До началото на юли 1877г. руската армия се съсредоточава близо до р. Дунав. На 10 юни отрядът на генерал Цимерман преминава реката между Галац и Браила, прекосявасеверна Добруджа и достига линията  Черна вода – Кюстенджа. Но това е само за отвличане на вниманието на турското командване. Главното преминаване на реката трябва да стане при Свищов. На 15 юни ген.  Драгомиров започва десанта. Въпреки ожесточения огън на турската охрана, русите преминават Дунава.  На 17 юни е освободен Свищов. Населението посреща руските войски с неописуемо въодушевление и радост. Образувани са три руски отряда:  Източен / 70 000  души /, начело с престолонаследника Александър Александрович, Западен / 35 000 души /, начело с генерал и   Клиндер и Преден / 12 000 души / начело с генерал Гурко. Източния отряд трябва да блокира огромната турска войска в  четириъгълника Силистра – Русе – Щумен – Варна. Западния отряд получава задачата да превземе силната крепост Никопол, а след товада се спусне към Плевен. Предния отряд трябва да освободи  Търново и Габрово и да заеме важния Шипченски проход.

След успешни операции Източният отряд достига р. Черни Лом. Западният атряд  освобождава  Никопол, но след това се забавя и позволява на Осман  паша да предвижи 30 000 си армия от Видин до  Плевен и да превърне града в непревземаема крепост. На 26 юни ген. Гурко освобождава Търново, а  след това се насочва на юг. Когатостава ясно, че Шипченския проход езащитаван от силна турска военна част, русите преминават планината през трудния Хаинбоаз и се появяват в Тракия. На  5 юли е освободен Казанлък, а на 7 юли след комбинирана атака на Шипка и от  север и от юг проходът пада в руски ръце. Три дни по-късно ген. Гурко освобождава  Стара Загора / 10 юли /

Големите успехина русите в началото на войната стресват турското командване. От Албания в пристанището Дедеагач е прехвърлена огромна 40 000 армия  на Сюлеиман паша. По поречието на Марицатя се насочва към  Стара Загора. На 18 и 19 юли при Стара и Нова Загора  се водят тежки боеве с далеч превъзхождащия по численост противник. В отбраната на  Стара Загора особено се отличават българските опълченци.

Началото на българскато опълчение е положено през октомври 1876 г. в Кишинев, където са създадени първите опълченски дружини под ръководството на ген. Столетов. През април 1877 г. в Плоещ опълчението се разгръща в шест дружини, наброяващи  7500  души.

След преминаването на  Дунава са образувани още няколко дружини, като състава на  Българското опълчение надхвърля 10 000 души.

В боевете при  Стара Загора Самарското  знаме, подарено на опълченците от жителите на град  Самара, получава пълвото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива подполковник  Калитин.

В крайна сметка Сюлейман  паша превзема  Стара Загора, опожарява напълно града и започва да преследва отстъпващите  риси и опълченци. Заедно с тях към планината се придвижва и многобройно мирно население. Сюлейман  паша се насочва право към Шипка.

Отбраната на прохода е поверена на  36-ти Орловски полк и на пет опълченски дружини, подредени от ген. Скобелев под вр. «Св.Никола» / дн.Столетов / Общия брой на защитниците не надвишава 5500 души. А срещу тях настъпват 30 000  войници от армията на  Сюлейман  паша. От  9 до  13 август 1877 г. на Шипка се водят тежки боеве. Най-силните атаки турците предприемат на 9, 10 и 11  август. Само през първия ден  са извършени  11 атаки към върха. Боят продължава с неотслабваща сила и през следващите два дни. На  11 август турците предприемат  шест атаки срещу все повече оредяващите защитници. Но когато Сюлейман  паша вече предвкусва победата, пристигат първите подкрепления, изпратени от ген. Радецки и проходът е спасен. Турските атаки продължават непрекъснато, дори на  4 и 5  септември неприятелят временно овладява легендарното  Орлово гнездо, но с умела контраатака ген. Столетов принуждава турците да отстъпят. След това на Шипка настъпва затишие, продължило и през зимата, когато много войници гинат в студа, но ген. Радецки винаги донася на  главния щаб: « На  Шипка всичко е спокойно «

Удържането на Шипченския проход има огромно значение за изхода на войната. Ако  Сюлейман паша е преминел прохода, той е можел да подпомогне обсадения Осман  паша в Плевен да разбият русите, след което да ги притиснат към силните турски войски в четириъгълника Силистра – Русе –Шумен – Варна, окончателно  да ги победят и изтласкат отвъд дунава, т.е Османската империя да спечели войната. А тогава не се е знаело  и какво ще стане с Александър ІІ.

В същото време войските на Източния отряд водят тежки боеве на един 120 км. дълъг фронт от Дунав до Източна  Стара  планина. Турцитесе опитват да изтласкат турците на запад – към Свищов, Търново  и  Елена. През август и септември  русите отбиват няколко тежки атаки, насочени предимно към  Търново. На  5 декември турците настъпват по пътя, свързащ  Котел с Елена. Но  турската атака е спряна при Златарица. Поредния опит да излязат от четириъгълника турците предприемат на  12 декември при селата Мечка и Тръстеник и отново претърпяват неуспех.

Решаващата роля за победата  във войната изиграва падането на Плевен. През юли и август русите, румънците и финландците  извършват три неуспешни  щурма срещу силната крепост, като дават много жертви. Тогава Руското командване решава да постави града под пълна блокада. От  Русия е извикан ген. Тотлебен, военен  инжинер, който успява да прекъсне всички връзки на Осман  паша с външния свят. Турците не могат да се снабдят нито с боеприпаси, нито с храни. Междувременно русите сфомират нов Западен отряд, начело с ген. Гурко, който трябва плътно да се приближи до западните старопланински проходи. Гладът и избухналите епидемии сред войската  му карат Осман  паша да рискува. На  27 срещу  28 ноември турците правят опит да пробият блокадата при р.Вит, но  ген. Ганецки им нанася съкрушителен удар. Осман паша капитолира и  на 10 декември 18777 г. Плевен е превзет. Пленени са около 45000 турски войници. Дипломатическите кръгове оценяват този руски успех като начало на края на Османската империя.

След превземането на Плевен във война влиза и Сърбия. Нейната 56000 армия настъпва по р. Нишава и завзема Бяла Паланка, Ниш и  Пирот, след което се предвижва към  Драгоман, Сливница и Брезник. Участие на страната на  Русия взема и  Черна гора, чиято армия / 25 000 души / е значително улеснена след напускането на западната част на полуострова от огромната войска на  Сюлейман  паша.

При много тежки климатични условия – обилен снеговалеж, мъгла и студ, ген. Гурко решава да щурмува западностаропланинските проходи още през зимата и да навлезе в  Софииското поле. По неудобни пътеки с помоща набългарите от околността русите пренасят своите оръдия и прекарват обоза. Въпреки снежните бури, които забавят прехода, главната и обходните колони се предвиждат напред покрай Чурек, Пургаш и Баба. Охраняващите Арабаконашкия проход турски войски го изоставят и се насочват към София. Но те са посрещнати от руски отряди, разбити и изтласкани на изток. Пътят към София е открит. На 23 декември градът е освободен. Междувременно ген. Карцов преодолява смятания за непроходим през зимата Троянски проход и освобождава  Сопот и Карлово, след което се насочва на юг, за да се срещне с отряда на ген. Гурко. На  27-28 декември в драматична битка при  Шипка – Шейново ген. Радецки разгромява 25 000 армия на Вейсел  паша, изваждайки от строя последната боеспособна  турска войска.

На 3.І. 1878 .разузнавателен руски конен отряд начело с капитан Бураго достига квартал Каршияка в Пловдив.Българите ги посрещат радушно и им дават подробни сведения за разположението на неприятелските войски в града. Единственият мост, който свързвал този квартал с Пловдив, бил изгорен от турците, но късно привечер руските конници преминали Марица в брод и бързо се озовали в района на гарата, където били главните турски части.Малобройният отряд, разположен в полукръг срещу тях, открива честа пушечна стрелба и създава впечатление, че многобройна руска войска е стигнала дотук. Сред турците настъпва небивала паника, която се усилва от тъмнината и студа.Войници и офицери започват да бягат, и то така бързо и стихийно, че изоставят не само личния си багаж, но и дори голяма част от оръжието.По това време русите построяват понтонен мост на Марица, по който рано сутринта на 4.І. 1878 г. преминават войските на генерал Гурко и завземат града.По стръмната улица на Небеттепе биват изкачени първите руски оръдия. Техните залпове възвестяват свободата на Пловдив.Разбитите турски войски отстъпват в Родопите, преследвани от руските отряди.

На 14 януари обединените руски войски достигат Одрин и превземат. Руско – турската война върви към своя завършек. Изправена пред пълна катастрофа, Османската империя се предава. На 19.І.1878г. е сключено Одринското примирие, след което реска военна част се придвижва  по долината на р. Марица към Мраморно море, превземайки Люлебургас, Родосто и Чорлу.

Българското население не остава пасивен наблюдател на освобождението си.На много места са организирани чети. Българите помагат като разузнавачи, водачи и преводачи./ П. Славейков, Ст. Стамболов и др./

След Одринското примирие, Австро-Унгария и Англия настояват да се свика международна конференция, която да обсъди неговите условия.Отново започва голяма дипломатическа борба около българския национален въпрос.За съжаление, в тази борба Русия не се изявява на равнището на своите въоръжени сили.След интензивни преговори на 19.ІІ/ 3 март / 1878 г.на 12 км. от турската столица в градчето Сан- Стефано е подписан мирен договор, според който българия дзобива статут на автономно трибутарно/ плащащо данък/ княжество с християнско правителство и народна войска.Границите му включват Мизия, Тракия и Македония и обединяват огромна част от българското население.Северна Добруджа се дава на Румъния като компенсация за присъединяването на Южна Бесарабия към Русия.Нишка област с 300 000 българи се дава на Сърбия като награда за закъснялото й участие във войната.България получава широк излаз на Бяло море   без   Солун, нещо което издава целите на руската политика на Балканите. Този мирен договор осигурява държавната независимост на Черна гора, Сърбия и Румъния и предсавлява сериозна стъпка към окончателното разрешаване на източния въпрос.

Независимо от това, че силата на тези решения са кратковременни, защото последвалият Берлински договор заличава несправедливо политическите

юридически и морални права на българския народ,Руско- турската освободителна война има важно и положително значение за българите. Разчиства се пътя за изграждането на едно съвремнно буржоазно общество, основано на частната собственост и представителната демокрация.Слага се край  корумпирана турска администрация и религиозно неравенство.Новосъздадената българска държава се явява фактор за приобщаването на българите към  модерната европейска цивилизация.

Мария Генчева   -  9 “б” клас