Joomla Software solutions Template

Payday loan

8. Руско-турската война  (1877 – 1878г.). Санстефанският прелиминарен

договор

Войната бива обявена от Русия в Кишинев през 1877 г. За България тя е освободителна- След началото на войната в края на месец януари 1878г. щаб квартирата на руската армия вече се намира в Одрин (Едрине) в непосредствена близост до Истанбул. Във войната на странат на Русия участват и Румъния, и Сърбия. Това принуждава Османска Турция дап отърси примирие и съответно сключване на мирен договор с Русия. На военните дейстивя бил сложен край, но не и на дипломатическата война между Русия и повечето от великите сили, особено от Англия. С цел да окаже натиск над Русия дори английската флота преминала от Средиземно в Мраморно море. Тогава руския император Александър ІІ заявил, че ако Англия не изтегли флотата си, то тогава Русия ще навлезне в османската столица  и струпала  40000 души руски войски в селището Сан Стефано, разположено само на 12 км от Цариград. Започват руско-турските  преговори като от страна на османска Турция Сафет паша, а от руска страна в преговорите участвал граф Игнатиев, който именно изложил предложението на Русия. То засягало съдбата на  всички балкански народи в състава на Османската империя и най-вече съдбата на бъсеща България, като предложенията относно нейните граници били преценение като невъзможни от страна натурския представител. От друга страна пък турският главнокомандващ армията Мехмед Али паша (по рождение бил немец) се изказал против включването на Косово в границите на Сърбия, както и на северна Македония към границитена България, защото според него тогава там живеели много албанци. Тези руско-турски преговори няколко пъти навлизали в задънена улица и зада се стигне до сключването на Сан Стефанския мирен договор подействал един ултиматум от руска страна. Било разпоредено на войските в Сан Стефано да се строят да се отправят към Истанбул (Цариград)и след като направлили 200 крачки Турция приела мирния договор и предложените граници на България , Сърбия и Черна гора били приети, както и всички останали спорни до тогава клаузи от договора.

На 3 март 1878г. е подписан Сан Стефанския мирен договор, който предвижда:

1.  Създаване на независима българска държава в границите на Мизия и Добруджа, Тракия и Македония с голям излаз на Бяло море

2.  Независимост за Сърбия , Черна гора и Румъния

3.  Вместо констрибуции за Русия към Русия следвало да преминат областите на градовете Карс и Батуми, които до тогава били в Османски граници, в замяна на това, че Бесарабия отново преминавала към Русия,

Румъния получавала компенсация с територията в Северна Добруджа.

Черна гора на свой ред получавала излаз на Адриатическо море като територията ù била увеличена повече от три пъти. Босна и Херцеговина получавали автономия и макар да оставали в границите на Османската империя, трябвало да получат в резултат на реформи по-голяма степен на самоуправление, с по-висока степен на вътрешно самоуправление следвало да се ползва и населението на територията на Албания, Епир и Тесалия. Паралелно със сключването на този договор между Англия и Османска Турция било подписано тайно съглашение относно о. Кипър, който до тогава  бил османско владение. По силата на това тайно съглашение Англия получила правото да го окупира в замяна на което обещала подкрепа на Османска Турция при едно бъдещо преразглеждане на клаузите на Санстефанския мирен договор. Пак със същата цел (пак в замяна на подкрепа) било изключено  и споразумение между Османска Турция и Австро-Унгария, на която било предоставено   право за временно управление на османските провинции Босна и Херцеговина. Очевидно се подготвяло преразглеждане на Санстефанския мирен договор като всички велики сили с изключение на Германия, която поне външно не се обявила срещу решенията в Сан Стефано, били против този договор. Всички тези велики сили смятали, че една голяма България на Балканите би била една „малка Русия”, а други пък изтъквали обстоятелството, че на славяните се дава много, а на гърците – малко. И всички велики сили се готвели за война срещу Русия в случай, че тя не е съгласна на корекции на Санстефанския мирен договор. В преобладаващата си части останалите балкански държави, а имено Гърция, Сърбия и Румъния също не били доволни и имали възражения срещу договора. Съображенията на всяка от тези балкански държави били различни. Гърция например протестриала срещу включването на Тракия, родопска област и Македония към една бъдеща България. Гърция смятала от край време Тракия и Македония за исторически гръцки земи. Войските на Румъния и Сърбия взели участие в Руско-Турската война. Румъния не желаела отношението на Бесарабия от Русия, тъй като  твърдяха, че там няма румънско население, а имала претенции, била склонна да и се дадат някои от дунавските градове, в чието освобождаване участвали румънски войски, а имено претенциите били за Видин, Лом и някои други. Сърбия също била недоволна от териториалните придобивки, които получавала и макар участието ù във войната да било по-скромно от това на румънците, претенциите ù били по-големи. Тя искала като възнаграждение за участието си във войната градовете Видин, Кюстендил, Радомир, Джумая, значителна част от Македония плюс Солун с излаз на Бяло море. Обстановката се усложнила и от бунта на мюсюлманскотото население в Родопите, начело на който застанал англичанинът Сен Клер. Главното средище набунта се намирало в Източни Родопи около Хасков, но били правени опити към бунта да бъде привлечено и българо-мохамезанското население на Централните Родопи. Противодействие на бунта начело със Сен Клер оказал капитан Петко войвода с многобройна въоръжена част, който не позволил бунтът да се разрастне со дтепента, която би била желателна за английската дипломация в навечерието на Берлинския конгрес.