Joomla Software solutions Template

Payday loan

СП   КАТО НАУКА. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН ХАРАКТЕР НА  СП

Специалната педагогика е медико-педагогическа наука с интердисциплинарен характер. Обект на изследване на специалната педагогика са лица с психо –физични нарушения – глухота, слепота, недоразвити мозъчни структури, нервно соматични заболявания, проговаряния, прохождания, инсулти и др.

Предмет на СП – процесът на развитие на тези отклонения, какво можем да предотвратим, пътя за профилактика и др. СП е тясно свързана с медицината – различните и клонове;  биология – биологични науки, генетика, генетични увреждания, наследствеността; педагогика  – обучение, принципи, методи на работа;  сравнително образование – да видим как се обучават пациентите в другите страни; практическо обучение – помощни училища и интернати; психология – психично диагностично изследване на детето или възрастния; обща и специална психология, възрастова, детска, пато психология; всички технически науки – данни и развитие на технологиите( модерни колички с компютри, слухови апарати, инплантанти, дигитални апарати, оптични уреди и др.).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В  СП

СП работи с някой основни понятия на дефектологията или т.н. дефектологични понятия. Названието дефектология произлиза от лат. дума ( недостатък, дефект) и гр. дума ( слово, учение). Дефектологията разглежда развитието и особеностите при всички категории отклоняващи се от нормата деца и възрастни. Обхващат се децата и възрастните с дементна и недоразвита психика, също глухите, глухонемите, слабо чуващете, слепите, с намалено зрение, говорни недостатъци, психично болните, които изискват специално лечение и възпитание и др.

Основни понятия:

-          Аномалия – сериозно нарушение, което довежда до своеобразие в развитието на личността в следствие, на което настъпват сериозни промени.

-          Дефект – нарушение в орган или система, което обаче не дава сериозно различие на личността , не променя нейния ход.

-          Корекция –поправям, изправям нарушена функция на орган или система.

Корекцията се отнася само за случаите когато говорим за вторични отклонения.

Първичните отклонения не подлежат на корекция, не се коригират.

-          конпенсация – попълвам, замествам отпаднала или дълбоко нарушена функция или система.

-          Рехабилитация –възстановявам, възвръщам към първоначалното изходно положение. Бива два вида : медицинска и социална, т.е. лицето трябва след нашата намеса да се върне към нормалния си начин на живот или да му намерим работа; жилище ако няма такова или подходящо училище ако е учащ и др.

-          Задръжка в психичното развитие – характеризираме лицата, които имат нарушение на висшите физични функции. Мотивационна, емоционална, волева сфери. Лицата с тази диагноза се справят трудно в училище и в живота.

- Образование, обучение и възпитание:

1. образование – степен на знание
2. обучение – единство между преподаване и учене
3. възпитание – един процес, с които се възприемат отделни степени на обучение.

Едно лице, за да бъде обект на СП трябва да отговаря на три критерия:

1. Първично органично увреждане
2. Вторично органично отклонение
3. Обучаемост

Класическа структура на  СП

Четири клона влизат в класическата структура на СП:

1. ТИФЛОПЕДАГОГИКА – изучава лицата със зрителни затруднения. Различават се два вида слепота: пълна или абсолютна – тези лица, който са загубили напълно зрението си и не различават светлината от тъмнината;

непълна или относителна – обикновено имат някакви зрителни усещания, различават тъмно от свело. Първично органично увреждане в зрителния анализатор.

Главната причина за появата на слепотата са различни заболявания на очите, който могат да имат преднатален (родов) и постнатален произход. Най-голям процент на ослепяване дават болестите глаукома и трахома.

Глаукома – налягане предизвикано от болестно увеличената очна течност, явява се в напреднала възраст, но атакува и децата.

Трахомата – е инфекциозно заболяване на окото, което довежда до голям брой случаи на ослепяване. Венерическите заболявания (трипер, сифилис) също придизвикват ослепяване. Болести на очния нерв, рогова обвивка, както и някои общи заболявания, като шарка, скрофулоза, менингит. Благодарение на подобряване на общата медицина, хигиенните условия случаите на ослепяване по тези причини намаляват.

Други категория причини за ослепяване са различните наранявания и травми на очите, нещастни случаи. При децата тези наранявания не са редки случаи, като прибавим и инфекциозните болести най-голям брой от случаите на ослепяване се явяват до 10 - годишна възраст. Наред с борбата за премахване на причините за ослепяване се изискват и специални социални и педагогически грижи за слепите и за слабо виждащите деца. Вторични отклонения съпътсват и първичните. Затруднения в пространствената ориентация.

Психическото развитие на слепите се определя от това, че те са лишени от едно от най- важните познавателни средства – зрителните възприятия. Те трудно се ориентират в околната среда, трудно учат и работят. Останалите им сетива са нормално развити, дори при някой се усъвършенстват много повече отколкото при другите хора. Трудовата и познавателна дейност на слепите протича по своеобразен начин. Слепите имат предимство пред глухонемите с това, че те могат да усвоят говорната реч като всеки зрящ, тава значи, че те имат нормално развита втора сигнална система. С различни комбинации на осезателните и двигателните усещания слепите могат да се запознаят с много свойства на предметите: форма, големина, повърхността, гладкостта, влажността и др. Ръката при слепите е не само орган на труда, но и като орган за познаването на действителността; играе роля при цялата учебно- възпитателна работа на слепите. Лабилна емоционална система, незрялост в емоционалната сфера, бързо се отказват, проявяват негативизъм, развиват осовенно чувство на егоцентризъм – не са виновни искат всичко и сега – все вторични отклонения.

Обонятелните усещания играят важна роля при ориентирането на слепите при разпознаването на хора, месности, помещения и др. Тези усещания се изострят твърде бързо. Но най- съществена роля за узнаването на хората имат слуховите усещания. Гласът на човека е една от неговите най- характерни особености.

Мисленето на слепите се развива много по-благоприятно, отколкото мисленето на глухите поради пълното развитие на втората сигнална система. Ограмотяването на слепите има голямо значение за тяхното мислене, затова никое дете не трябва да остава вън от училище.

Емоционално – волевата сфера – няма съществени разлики между слепите и зрящите. Ако слепият разбере, че искаш да го  измамиш, че го подценяваш, той ще развие черти на скритост и подозрение, обаче това не са черти на слепите, а резултат от неправилно отношение. От казаното за психическото расвитие на слепите се вижда, че липсата на зрение се замества в голяма степен от другите здрави анализатори и по този начин се постига уравновесяване между човека и средата му на живот.

Възпитанието и обучението на слепите благодарение на съвременната наука вече е факт. Те могат да четат книги, да работят с компютри и др.

Целите и задачите на училищата за слепи е същите като при зрящите деца. Разликата е в това, че в тези училища имат по-голяма нужда от унагледяване на материала, помощни средства и други. Обучението в някой учебни предмети добива съвсем различен характер от обучението в обикновените училища. Слепите много рисуват и моделират, по този начин се учат на естетика.

Две специални училища в Българи. Имат трудности с писменната и устната реч. Децата трудно проговарят. Брайл – брайлово писмо, релефно точков шрифт.

СЛАБОВИЖДАЩИ ДЕЦА

Това са децата, който не могат да се причислят към никоя от категориите на слепите, но не могат да се обучават в обикновенните училища. Тези деца както казва проф.Пашев “от училище ги пъдят, защото не виждат, а в училищата за слепи не ги приемат,  понеже още виждат”. Тези деца се нуждаят от специални медицински грижи за лечение на зрението и корекция. Те използват учебници с по едър шрифт на не гланцирана хартия или изучават брайловото писане.

2. СУРДАПЕДАГОГИКА – изучава лицата със слухови отклонения – глухи, тежко чуващи. Тя има за задача да анализира особеностите в развитието на слуха и говора, както и на цялата познавателна дейност на тези деца и да набележи учебно – възпитателните мерки за тяхното всестранно развитие.

Разнообразни случаи, които трябва да се определят. Глухите и оглушалите в ранни години деца.

Глухотата  - загуба на слуха в различни степени: пълна глухота, при която не могат да се възприемат никакви звуци; частична глухота – забелязват се реакции на силни звуци; глухота при, която се възприемат не само силни звуци и шумове, но и отделни членоразделни звуци без да се различават думите; и глухота със запазен вербален вербален слух, т. е. различаване на отделни думи, които са произнесени по-силно. Степента на глухотата се определя с помощта на серия камертони или със специален апарат наречен аудиометър.

Глухонемотата – е такова състояние, при което поради вродена или придобита през ранното детство глухота се развива немота. Не при всички глухонеми се наблюдава обаче пълна загуба на слуха, а е загубена способността за възприемане на членоразделна реч.

Немотата – може да се появи без да е придружена от глухота. Тя се изразява в неспособност на детето да говори, което обикновено се явява в ранното детство. Има няколко категории неми деца :

1. немотата се явява под формата на алалия, т.е. неспособност за говор, която се дължи на повреда в големите полукълба на главния мозък. Те се научават да произнасят някой думи.
2. имат парализа на мускулите на речевите органи
3. нямат видими органични увреждания, но немотата се дължи на интоксикации през утробния живот или изтощителни заболявания на детето през ранното детство.

Тези три категории деца могат да се обучават в говор.

4.свързана с обща психическа недоразвитост, какъвто е случаят с олигофренията. Проблемите на немотата са гранични между сурдопедагогиката  и логопедията, но повече принадлежат на логопедията.

Трудночуващи деца – тези, които в различна степен са загубили остротата на слуха. Чуват само високата разговорна реч. По-леките случаи могат да се обучават в нормално училище. По-тежките се обучават в специални класове, за подобряване на слуха се използват специални апаратчета, а за целите на обучението  - специални слухови уредби.

ПРИЧИНИ: интоксикациите ( алкохол, никотини, наркотици и др.), Тежки заболявания, родови травми, неправилно развитие на плода и заболяване на централномозъчната и периферна част на слуховия анализатор;

Инфекциозните заболявания на децата  - менингит, скарлатина, дребна шарка(морбили), тифус, дифтерит, сифилис, грип, и др. Не винаги при тези заболяваниу се стига до глухота, само когато има усложнения засягащи слуховия апарат. Дори една простуда може да доведе до възпаляване на ухото. Лечението трябва да е внимателно и навреме.

Непълноценното хранене (липса на йодови съединения във водата, зеленчуците, млякото) наред с кретенизма  може да причини и глухота. В райони на Швейцария, Австрия, Кавказ и др. планински области лишени от подобни вещества се наблюдава по-голям брой глухонеми. Понижената ф-ция на щитовидната жлеза в тези случаи води към повреди на евстахиевата тръба в слуховия апарат, които намаля или напълно унищожават слуха.

Нараняванията на ухото - силен удар в ухото, продължителен силен шум (професионална глухота). При децата това се случва в следствие на това, че в ухото попада чуждо тяло, трябва намесата на специалист.

Наследствен характер – среща се в няколко поколения на едно и също семейство. Сравнително рядко явление.

Профилактика : Пазене на малкото бебе от настинка, вода в ушите; закаляване на детския организъм, приучване на детето да понася студа; борбата срещу заразните болести у децата; да не се бърка в ушите с какво да е; децата да се пазят от удари в ушите и при беда да се търси специалист.

Необходимо е да се следи за слуха на детето през първата година и ако има проблем да се вземат мерки.

ПСИХОЛОГО – ПЕДАГОГИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

Тяхната психика се определя от две обстоятелства: Вторично отклонение при тях е късната поява на писменна реч, децата проговарят след 4,5 година. Затова има значение детето дали се е родило с дефект или след това е оглушало. При правилно обучени според М.Е.Хватцев, “глухонемите” стават “глухочуващи”, у тях се развива втора сигнална система и психическото им развитие постепенно се приравнява към чуващите.

Компенсаторното развитие на др. анализатори – осезателно – вибрационните усещания , за допир, температура, болка. При глухонемите деца се установява, че си служат с вибрационните усещания при разпознаване на различните шумове и дори тонове.

ОБУЧЕНИЕ: Дактил и жестомимична реч. При тях не се изграждат слухови представи, трудно запаметяват това, което виждат.

На базата на вторичното отклонение и първичното увреждане се преценя в какво училище трябва да бъде настанено детето. Ако чува леко трябва да преценим, ако позволява слухово протезиране детето не трябва да бъде насовано в специално училище. Ако детето е с тотална глухота, то е за специално у- ще.

3.ОЛИГОФРЕНОПЕДАГОГИКА – изучава лицата, които са с умствена изостаналост. Въведен от Крепелин, произлиза от гр. ддуми ( малко, недостатъчно). Състояние на психическа недоразвитост или като задръжка в развитието на всички функции по-специално на интелекта, разстройство на умствените процеси. Включва както случаите на наследствена или вродена недоразвитост, така и на по-късно придобита дефектност, поради настъпило увреждане на главния мозък на детето. Вторично отклонение – слаба памет, хипомнезия- ако запомни две, третото го забравя; дислалия – разстройство на говора, неправилно произнасяне или заменяне на звукове; дислексия – засяга част от мозъка, която отговаря за речта, различия в начина по които информацията се обработва.

Дисфурии – радост и гневност, емоционални аномалии, непрекъснато повдигнато настроение , еуфория.

Нарушение на волята – липсва желание за завършване на започнатото. Не желаят да упражняват умстен труд.

Негативизъм – безизразна съпротива, никакви абсстракти понятия, липсват математически познания

Соматична дислексия – трудно разбират прочетеното

ОБУЧЕНИЕ: помощни училища, интеграция в нормални у- ща  – лека форма на олигофрения. Тежките форми не подлежат на обучение.

СТЕПЕНИ В ОЛИГОФРЕНИЯТА: идиотия – най-ниска степен, зачатъчна услоно рефлексна деиност. Не говорят издават звуци – сравнявани с дете до 3г.възраст ; имбецилити – втора степен слабоумие, говорим за дълбоки и леки имбецилити, извести способности за игра и труд ; дебилните – най- висока степен на развитие, някои се доближават до нормалните. Способността им да работят, играят и учат е на по-високо ниво. Движенията им не са напълно нормални, те или са спънати и хаотични, поривисти, безцелни, некоординирани. Кривогледство, неравно уформяне на външното ухо и др.; Кретенизъм – нисък ръст, слабоумие, микседем.

ПРИЧИНИ : Разнообразни. Екзогенни и Ендогенни.

Наследсвени, Вътреутробния период, вродени белези, венерически заболявания, микроцефалията, минингиг и енцефалит, макроцефалия, хидроцефалия, интоксикации, системното гладуване на майката и на детето, различни наранявания през утробния период и родилния период, неумели гинекологически интервенции при раждането, бързи или продължителни раждания и др.

4.ЛОГОПЕДИЯ – езиково – говорни нарушения, звукови нарушения, недостатъци. Страдащите от тези нарушения се наричат логопати. Христофор Лагузен  обяснява заекването като недостатък на речевите органи и обръща внимание върху условията на живот ина децата при боледуване и се спира на влиянието на подражанието. Ако детето чува неправилен говор то узвоява него.

Видове: Пелтечене, Заекване, алалия – чува и разбира чуждия говор, но само не може да говори, тежка речева потология – органично увреждане на мозъка.

Алексия – пълна неспособност на детето да овладее четенето или загуба на навици за четене

Дислексия – частично разстройство на четенето. С големи трудности детето може да се научи да чете.

Органично нарушение – неправилно поставяне на зъбите, къс език, алалия, дифазия

Експресивна реч – начина по които детето говори.

Неправилните звукове се отразяват в писменната реч на детето.

ОБУЧЕНИЕ: логопедични училища, логопедични кабинети

СЪВРЕМЕННА СТРУКТУРА НА  СП

1.Сурдопедагогика – деца със слухово – речеви нарушения

а)  първично орг.увреждане – диагноза от лекаря, информация за заболяването от родителите

б)  време на действие на патогенния фактор – кога е запачнал , колко дълго време е действал –какво е накарало да загуби слуха си

-  възраст на детето, когато е действал патогенния фактор  - събират се данни от родителите, анамнеза, колко вр. детето е боледувало и каква е причината да загуби слуха си

- продължителност на действие на патогенния фактор -какво е накарало да загуби слуха си

в) степен на поражение – ушиу нос, гърло, какъв е слуховия диапазон, дали е за обикновено у- ще или за специално

г) вторични отклонения – са на база степен на поражения

д) обучаемост – у-ща за деца с увреден слух и рехабилитационни центрове – 1-3г.

придучилищна подготовка – 5-6 г. и училища.

2. Тифлопедагогика  - На зрително затруднените деца

3. Олигофренопедагогика – умствено изостаналите

4. Логопедия – езиково – говорни нарушения

5. етопидия – девиантното поведение

6. соматопедия – невросуматични заболявания – могат да боледуват всички органи и системи – нервна, сърдечно-съдова, стомашно-чревна, кръвоносна, дерматологични заболявания

7. ретенциопедия – задръжка в психическото развитие – органично увреждане, ДЦП – трудно говорят и се придвижват, дори и с ДЦП, но щом има съхранено умсвено развитие трябва да посещава редовно училище.