Joomla Software solutions Template

Payday loan

sii1.Дидактика като наука-В началото на 12век Вилхелм Радке въвежда

понятието дидактика в педагогическата литература,за него това е наука за

обучението на всички във всичко.През 20в. понятието педагогика е по-общо

от понятието дидактика.Йохан Хебар разглежда дидактиката като част от

педагогиката,като наука за възпитаващото обучение.Той поставя акцент в/у

ролята на учителя.Днес дидактиката има обект-обучението като соц. дейност

и предмет-теория на обучението,единство м/у преподаване и учене.Дидакт.

е не само теория и приложна наука,а и тя е описателна,обяснителна,но и

нормативна наука.

2.Обучението като соц. феномен и дидакт. категория-Това са елементи от

соц. грижа на обществото към подрастващите,към тяхното развитие.Обу-

чението е вечна функция на обществото,чрез него всяко следващо поколение

предава опит и културни ценности на следващото.То има исторически и наци-

онален характер и дефинира във всеки възрастов етап.

-противоречия в обучението:съобразяване с индивид. особености на ученика,

но в същото време да се променяш и развиваш/съобразяване потребностите на

обществото,но и с тези на отделната личност/осн. функция на обучението е

запазване на обществото,но и в съшото време то трябва да се променя и развив./

обучението трбва да подготвя за настояще,но и за бъдещето.

-обучението като дидактическа категория-това е организационно функционално

единство м/у преподаване и учене.Познание добито извън обучението не подле-

жи на дидактическа организация и не се подчинява на законите на дидактиката.

Психологич. отражение на обучението е усвояване,разбиране,осмисляне и интер-

Претация.Усвояването е управляем процес,има информационна природа и

Завършва с резултат,който определя нивото на знания.

3.Същност на училището и модели

-същност-училището е образователна институция,в която се придобива специ-

фичен обществено значим познавателен опит,който е представен чрез образо-

вателно съдържание,зададено в държавни документи,според особеностите и

предназначението им се различават няколко модела училища.

-модели училища:

-най-важно е овладяването на фундаменталните знания,учителите малко се

занимават с дисциплината.

-с академична ориентация-залага се на теоретич. знания,но се следи и за дисци-

плината,има определени наказания,има ученици с мн. добри интелектуални

способности,но и такива с посредствени.

-с ниска академична ориентация-следи се най-вече за дисциплината,има много

нарушения-бягства,отсъствия,има много ученици с отклонено поведение.В тези

училища учителите работят под голямо напрежение.

-училища,които са на ръба на оцеляване-при тях цари хаус,безпорядък и няма

дисциплина.Атмосферата е непредсказуема във всеки един момент(стрес)

-особености на учил. като институция:

-определена продължителност на учебната година

-определена продължителност на учебния час

-вътрешна структура и система на изпитване

-обществен елемент в учебното съдържание

-общност в дидактическите категории и в изискванията към учителите

4.Организация на обучението

-индивидуална организация:

-учителя има възможност да усъвършенства индивидуалното в ученика,

открива индив. му грешки и недостатъци и го коригира по специфичен начин

-има възможност да усъвършвнства индив. потребности и интереси,но най-вече

не е изгодна икономически,не всеки може да си го позволи

-забавя процеса на социализация,ученика е изолиран от своите ученици,но тази

организация е за допълнителна при изкуството и някои видове спорт.

-колективна организация-доминира от 12век нататък,неин най-голям плюс е,че

е икономически по-изгодна.т.е. по-достъпна.Тя има няколко форми:

-мониторна система-доминира в Индия през 18-19век.Разпространяват я учител и свещеник-Бел и Ланкастър.Първия който въвежда тази с-ма в Б-я е Петър Берон със

своя рибен буквар.Проблемът обаче е,че няма системност на знанията и учебното съдържание е доста ограничено.Предимството е,че е като енциклопедия.

-класна система-утвърждава се през 17век.При нея има 30-40 ученика на една възраст и еднакво ниво на обучение.Съдържанието е регламентирано в учебния план.Учебната година е разделена в 2 или 3 срока.Всеки клас има своя стая,а началото и края на часовете се известява със сигнал.Междучасията са от 15-20 мин.,а часовете са средно от 4-6 на ден.Преминаването в следващия клас става чрез изпити.

-групова система-може да се използва при класна,извънкласна система.Групите при нея трябва да бъдат от 4-7 ученика с еднакви интелектуални способности,групите се използват в музиката и изобраз. Изкуство.Това обучение се появява 20век.

-основни понятия в обучението:

-клас-общност от ученици на еднаква възраст и еднакво равнище на подготовка,класа се дели на паралелки,които варират от 21-28 ученика.При формирането се взимат предвид няколко изисквания:инд. психично развитие,половата диференциация,

различия в соц. произход на децата,образователното равнище на родителите.

-учебен час-времева организация на обучението в класно-урочната система.При разписанието на часовете се има предвид:сродните по х-р предмети да се разполагат в отдалечени по време уч. часове,тези с малък брой часове да са в благоприятни дни-средата на седмицата,уч. часове да са разпределени равномерно във всички дни от седмицата,като в петък е наложително да са по-малко.

5.Теории за ученето и видове учене-

Теории:

-асоционизъм-същността на ученето се свежда до асоциации за усещания и представи.Ученето се разбира като двигателен акт.Физиологичното понятие асоциация стои в осн. на ученето.

-бихевиоризъм-(поведение)-Торндайк.Ученето се разбира като връзка м/у вътрешния стимул и реакцията на организма.Умствената дейност се пренебрегва за сметка на анализ на поведението.Ученето е безкрайна серия от опити,проби и грешки.

-необихевйоризъм-Позицията е същата като при бихевиоризма,но се добавя и ролята на положителното подкрепление за постигане на успешен резултат от ученето.Близостта на резултата на целта имат положителни подкрепления.Въвежда се нов вид-латентно учене-видимо човек няма мотиви,но въпреки това учи и има полож.

резултати.

-гещалтизъм-Отричат се пробата и грешката.Смятат го за елементарно.Според теор. Ученикът върви от цялото към частното,от неясното към ясното.

-теория на Курт Левин за психологическото поле-някои автори я разглеждат като вариант на гещалтизма,но Левин обръща внимание на соц.-психологическия климат и равнището на претенции за постигане успех от ученето.

-функционализъм-На преден план е анализирането на умствените операции в процеса на ученето.Ученето е динамичен процес,при който се формират конкретни умения и се решават проблемни ситуации.

-интерпретация-Джон Пиансе-“човек се учи,когато извършва някаква дейност и външните действия са причина за възникване на различни умствени операции”

Все още в практиката на обучението се прилага технология на учене на Галиерин-на ученето се дава практическа задача и то преминава в умствени действия.

-понятни структури-Ученето и преподаването са посредници м/у културата на човека.То не е продукт,а процес.Трябва да се повиши теоретичното равнище на знанията и от там на мисленето.Академик Давидов-“теория на развиващото обучение”

-теорията на Пол Гилфорд-Потенциално всеки човек може да мисли творчески.Творчеството е най-висшата интелектуалност  и ученето трябва да я доближава.

Видове учене:

-учене с разбиране/учене на принципа проба-грешка/условно(рефлекторно)учене/

инструментално учене/привикване.

При видове учене се появява “познавателен стил’-израз на стратегията на уч. каква е последователността от умствени познания и как ще ги свързва.Стратегиите зависят от способностите на човека и не са свързани с конкретно учебно съдържание.Стратегиите на учене облекчават или утежняват усвояването на познавателното съдържание.

Стратегии:

-изследователска-с помощта на знанията,с които разполага(откривателска специфика)

-анализираща-разделя задачата на по-малки части

-контролна-получава отговор на задачата,оценява го и търси по-добро решение

-образователни стратегии,подбор и съхраняване на информацията и възпроизвежда-

нето и при необходимост.

-мегапознавателни стратегии-наблюдения,контролиране,коригиране на позна-

вателните действия

-мотивация-външна и вътрешна

-познавателни стратегии-откриване на съществената информация(записки,стилово групиране на материала,съставяне на план на текста)/анализиране на предишни знания/визуализация,схеми графики/кубиране-разглежда се от всички страни.

Фактори за успешно учене:

-особености на учащия,методи за учене,мотивация.

Стилове на учене:

-Активен-ситуациите се променят динамично,има право да греши,чувства се способен да взема решения,действа на принципа тук и сега.

-Рефлекторен-наблюдава и събира информация

-Теоретичен-ръководи се от общи принципи и идеи,търси сходство и различия в новата информация

-Прагматичен-опитва да свърже информацията с конкретна задача,ситуация.Веднага прилага знанията на практика,очаква подкрепа от авторитет.

6.Същност и основни характеристики на ученето в обучението-като явление е предм. на много науки-биология,физиология,социология,дидактика и др.Общо ученето се разглежда като познание,адаптация и развитие.В обучението ученето е целенасочен,

рационално организиран процес,при който настъпват трайни промени в личността.

-основни характеристики-

-ученето е начин на структуриране опита на ученика

-социално-мотивиран процес

-чрез него ученика взаимодейства с учителя

-чрез него се формират знания,интелектуални умения,познавателни стратегии.

7.Алтернативни училища-Алтернативните уч. се развиват като протест с/у едни-

типността на образованието в държавните училища.В тях се прилагат по-свободни форми на организация на педаг. процес.Идеята за създаването им идва най-напред в

Англия и САЩ.В тези училища работят силно мотивирани учители и се създават по-близки отношения м/у учители и ученици.Алт. училища са необходимост за всяка де-

мократична страна,предизвикателство и експеримент.Учениците в тях са по-силно

мотивирани,а родителите имат активно участие.Алт. уч. се разглеждат като алтерна-

тива на държавните,но не като техен заместител.Най-често алт. Уч. се изграждат дното извън населени места.

Алт. Училища в Германия-В Германия е възприето наименованието”свободни училища”.Осн. част от тях се поддържа от църквата.Те са обединени в свое дружество

“Свободни училища”.Тяхната функция е да възприемат нови задачи,които имат об-

ществен интерес.В дружеството се включват-обединенията на католически уч.,евангелистки уч.,частни уч.,свободни валдорфски,селски възпитателни домове.

Алт. Учелища в САЩ-В частните уч. в САШ има въведената с-ма на ваучерите.

Според нея родителите получават от общината за всяко от своите деца,което по-

Сещава задължителното училише,определен бон,ваучер,притежаващ определена стойност,равна на стойността на издръжката на детето през годината.Родителите могат да дадат детето си във всяко държавно уч. и по този начин училищата и университетите се конкурират помежду си,което подтиква повишаване на нивото във всяко едно от тях.Левин отпавя критика към с-мата.Нейн най-голям недостатък е,че тя задълбочава още повече соц. неавенство.

Алт. Училища в Англия-Училищата в Англия имат може би най-дългата история в Европа.Това са частните уч.,които се издържат от таксите на ученици,частни лица,фондации,сдружения.Независимо от това те подлежат на контрол от инспекти-

ращите държави.Техния престиж е по-голям и осигуряват мн. добър стандарт в живот.

Алт. Училища във Франция,Италия,Испания-Алт. Уч. имат продължителна история и са предимно поддържани от католическата църква.Заедно с учителите и възпитателите-светски лица,работещи в тези уч.-дух. лица,се грижат не само за религиозното обучение,но и за реда и дисциплината в тях.За всеки клас има наста-вник,който живее с учениците и ги следи отблизо,той отговаря за всичко.Родителите участват в живота на уч. чрез подпомагане,оказване на помощ.

Алт. Училища в Япония-В Япония тяхното наименование е “юку”-използва се за обозначаване на важна извънучилища частна институция,която се посещава от ученици в началното и средното училище,тъй като масовото училище в Япония не е в състояние да изпълни изцяло своите задачи.Родители,ученици и студенти се обръщат към “юку” за помощ,разбира се с/у солидно заплащане.Важно е,че “юку” не е частно училище,държавата не може да има претенции в/у предлаганото от него,”юку” не дава образование,а само го допълва.

8.Цели на обучението

Същност на таксономията-таксономия е класификация на предмети,явления,цели на обучението.С помощта на тези класификации се планират преподаването и ученето,

диагностицират се учебни програми,индивидуализира се обучението.

Видове таксономии:

-Познавателни(когнитивни) таксономии:

-Таксономия на Гилфорд

-Таксономия на Блум(1958г.)-тя се използва по-често,насочена е към мисленето и по-

сложните интелектуални процеси.Включва няколко категории:

-познание-какво трябва да разпознава и възпроизвежда ученика

-разбиране-ученика да трансформира знанията,да дава примери,да подбира нужните фактори

-приложение-начина,по който се решава учебната задача

-анализ и синтез-възможността да се открие проблем,да мотивира начините за

решаване на задачата

-оценяване-откриване на грешки(ученикът сам да открива),да формулира мнения

Недостатъци:тя не обхваща всички дейности,адаптирането и към различно учебно съдържание е много сложно.

-Афективни таксономии-Основават се на разбирането,че обучението трябва да развива не само интелекта,но и емоционалната сфера,нагласите и ценностите на учениците.Таксономията на Кратлоу(1964) е най-използваната,но недостатъците са,че мн. трудно се определят конкретни цели на обучението,няма как да се измери дали са постигнати целите.

-Психомоторни таксономии:

-Таксономия на Кенет Мур(1992):

-подражание-учителя помага да се възпроизведат умения

-сръчност-ученикът да развие способности,самостоятелно да усъвършенства умение.

-точност-резултатно и икономично извършване на действието

-Поведенчески таксономии-формират поведение в процеса на обучение.

ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО

-цели да съчетават знание и действие,т.е. включва се познавателната единица и умения,които трябва да се формират в резултат на знания.

-цели да отказват точно какво ще се промени у ученика в резултат на обучението.

-отправна точка при формулиране на целите са държавните изисквания,стандартите

(минимум знания и поведение).