Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвременните тенденции в предучилищната теория и практика, са свързани с ориентацията към детската личност, към неиното обогатяване и творческо развитие, към запазване на самоценноста на детството.В ранна и предучилищна възраст се овладяват основните механизми на мисловната дейност.

Проблемът за обучението като двустранна дейност, в резултат на която се овладява определен кръг знания, умения и навици, винаги е бил разглеждан в тясна връзка с възрастта. Малкото дете на възраст 2-3 години може да се обучава, но то се обучава по своя собствена вътрешна програма.

Основна форма за провеждане на целенасочено обучение в детските заведения за деца от ранна възраст е заниманието .То се отличава от ситуациите в детската градина и още повече от урока в училище като форма на обучение.Преди всичко заниманието има ярко изразен емоционален и игров характер.

В детските ясли се организират и провеждат четири вида организирани занимания, определени в зависимост от това, с коя от четирите основни насоки  на психичното развитие на детето са свързани.Това са:

Занимания за развитие на моториката- да се помогне на децата своевременно и правилно да овладеят основните движения- ходене, катерене и хвърляне.

Занимания за развитие на финната моторика- занимания за развитие на ръчните умения и сръчноста при които детето да може да види резултата от своите действия- низане, забождане, лепене/апликация/, моделиране/ глина, пластелин/, рисуване/ да държът молива и да драскат в границите на листа, да рисуват крива линия и т.н.

Занимания за развитие и възпитание на емоциите- музикални занимания .Създават у децата радост, усет за ритъм. Те включват три основни момента- пеене, слушане, движение под ритъма на музиката.

Занимания за развитие на говора имат две основни задачи- да развиват разбирането на говора на възрастните, да се овладява активния собствен говор в неговата цялост.

Най-характерна черта в поведението на детето през ранна възраст е неговата изключителна емоционалност. То се стреми към всичко онова, което ще му носи приятни емоци, като бързо, лесно и трайно го усвоява.

За правилното извършване на вэзпитателната работа се изисква тя да бъде предварително добре обмислена и планирана.

Предучилищното възпитание и обучение в своето неделимо единство в условията на педагогическо взаимодействие стимолират развитието на детето.

Програмната система “Ръка за ръка” гарантира оптималното развитие на всяко дете в процеса на ранното предучилищно възпитание и обучение, създаването на представи за заобикалящата действителности умения за комуникация, на самоутвърждаване на всяка индивидуалност и общноста като цяло. Програмата представя процесите на възпитание и обучение като непрекъснат и плавен преход от всяка възрастова група към следващата. По този начин се изгражда цялостен образователен модел. Тя създава възможност педагогът да прояви своята отзивчивост, търпение и сдържаност, спокойствие, топлота, готовност за непосредствена помощ на детето.

Известен факт е, че игровия характер на обучението в предучилищна възраст намалява тревожноста и води до по-добро изразяване на възмажностите на детето да асоцеира, да сравнява и обобщава представи и т.н.

Възраста да три години е особено значим период за развитието на психиката и личноста на детето. Той се характеризира с бързия темп на възникване и овладяване на важни новообразования в двигателната, познавателната и социалната сфера, като потенциал за усъваршенстване през следващите възрастови периоди.

Основните постижения в този период са свързани с развитието на изправеното ходене /прохождането/ и речта /разбиране и проговаряне/, ефективното речево общуване с връстници и възрастни, предметната дейност и играта.

Преди да поставим дадена ситуация трябва да знаем особеностите на възрастовата група с която ще работим. В нашият случай това са 2-3 годишни деца. Започваме с кратка характеристика на децата в тази възраст.

Моторика Подобрява се качеството на основните движения- ходене, катерене, хвърляне. При системни упражнения в края на периода се превръщат в двигателни умения. Вече има по-голяма съгласуваност и умения за управление на движенията. Крачките са широки и равномерни, изчезват излишните движения. Отбелязва се и координираност и целенасоченост. Детето може да кара велосипед с три колела. Съгласува движенията с други деца/ опит за танц/.Хвърлянето може да бъде с малка топка в цел хоризонтална или вертикална. Движенията на ръцете също се усъвършенстват. Вече дейноста /рисуване/ преминава в изобразителен стандарт. Рисува в изчистена затворена крива /да може да затваря двата края/. Рисува хоризонтални и вертикални линии-дъжд, трева , пътека. Съчетава изчистената затворена крива с една или няколко прави- балон, слънце.Могат да се развиват уменията за апликиране и моделиране. Децата работят предимно с подготвени материали- изрязани фиури, цветя и т.н. Развиват се низането, забождането, могат да се въведът и конструктори.

Финна моторика Навиците за самообслужване продължават да се развиват.Усъвършенстват се първите игрови умения – обличат и събличат куклите, хранят ги, гладят им дрешките.

Сензорно развитие Продължават да развиват еталоните за форма, големина и цвят. Децата трябва да могат да сравняват две след това три големини /малко зайче, по-голямо, най-голямо /, две след това три форми /кръг-топка, квадрат- кубче, триъгълник- покрив /, два след това три-четири цвята /син, червен, жълт, зелен/. Можем ако детето ги различава да попитаме и за други цветове  от цветовата гама.

Действията на детето придобиват изследователски характер. Търсят допълнителна информация за устройтвото на гграчката- разглобяват ги, разкъсват ги.

Емоционално социално развитие Отчита се значимо развитие. Поведението на детето придобива нравствен характер. Проявява оформящи се качества на личноста. Положителни-добронамерени, акуратни. Отрицателни- инат, егоизъм, ревност, грубост. Характерно е явлението негативно поведение. Изразява се в отказване на всяко предложение на близките възрастни. Това негативно поведение е израз на криза в личностното развитие, а при нейното преживяване се достига до по-високо качествено ниво. Това е възраста в която детето се самоосъзнава като отделен от другите човек- първична сомоиндитификация, появява се Аз , Аз искам,а е било Мими иска...

Детето започва да се стреми към самостоятелност, самоизява и търси одобрението на близките възрастни за своите постижения. В тази възраст значимо се развиват волевите процеси, вече може да спазва забрани.

Взаимоотношенията с връсниците стават по положителни, но и в тази възраст детето не е склоно да отстъпва любима играчка.

Развитие на говора Активния речник на детето се състои от 1200-1500 думи. Има осезаемо речево развитие. Емоционалната жива реч спомага за развитието на говора. Детето вкючва вече всички части на речта. Отбелязва се по обра артикулация на думите. Забелязва се, че някой деца се затрудняват с произнасянето на буквите Р, Л, както и на зъбните съгласни З, Ц, С. Вече могат да съчетават по род и число.Използват правилни глаголни форми – сегашно, минало, бъдеще. В края на възраста могат да съставят кратък разказ- две, три изречения по свързан смисъл. Може да прави елементарни обобщения или умения за групиране и квалификация. Задава по разнообразни въпроси и се появява въпроса Защо? , като детето търси причинно-следствени връзки между обектите и явленията.

За първата ситуация подготвяме тема от образователното направление “Социален свят” център в което е общуването с оклните. Детето се упражнява да контактува емоционално с близкото обкръжение. В предметната среда детето разпознава близки и достъпни предмети и ярки празници. Приобщаването към културните и национални ценности включва празнуването на рожден и имен ден, празници. Провокира се радостно настроение и съпреживяване на поведението на другите в сходна ситуация. Празника се свързва с външните му атрибути- лакомства, облекло, поаръци, както и с мястото и общноста, в която се празнува. Ето защо предлаганият визуален стимулен материал служи не толкова за подробно обсъждане, а за насърчаване на желанието да се сподели аналогично собствено преживяване или случка. Обозначението на персонажи и лица е според желанието на детето.

Около 15 седмица от образователното направление “Социален свят” избираме темата Коледна елха. Целта ни е демонстриране на положително емоционално отношение при подготовка и провеждане на празник, обучение на детето да разпознава външните характеристики на празника- лица, костюми, предмети. Провеждаме разговор беседа на нагледна основа- илюстрация, елха с играчки, като децата показват и описват характерните за празника предмети и персонажи /елха, играчки за елха, коледна звезда, Дядо Коледа, подараци, джуджета и т.н. Подходящо е децата да се включат в подготовката и провеждането на празника, като окачват играчки и гирлянди върху елхата, посрещат Дядо Коледа, поздравяват го със стихчета и песнички, получават подараци с цел обогатяване на техния социален опит и стимулиране на положително емоционално отношение към празника.

В регламентираната ситуация след подходяща мотивация / игров прийом/ децата оформят изображението върху страницата, като лепят предварително изрязаните елементи / връхна част на елха, коледна звезда, играчка/ върху зададения ориентир / сивите силуети/. В ситуацията по конструктивно-технически и битови дейности децата изработват гирлянди за елха, като залепват две предварително изрязани цветни хартиени ленти. Целесъобразно е мотивацията за тази ситуация да е свързана с подготовката на празника-украса на елхата и помещението.

Очакваните резултати са:

Детето проявява положително емоционално отношение при  подготовка и провеждане на празник;

Разпознава и назовава външни характеристики и атрибути на конкретен празник;

Разпознава геометрични фигури, като използва обемни предметни ориентири;

Групира геометрични фигури чрез свързване, като използва зададен еталон;

Разпознава и назовава основни цветове, различава бял цвят ;

Сравнява, различава, показва и назовава еднородни предмети с различни големини;

Лепи предварително изрязани отделни елементи на определени места, като завършва цялотен образ;

Включва се в изпълнение на песен с помоща на възрастен, като реагира емоционално;

Извършва музикално- ритмични движения.

Следващата тема от образователното направление “Социален свят” избираме свързана спредишната за Дядо Коледа.Целта ни е разпознаване на празник по неговата конкретна определеност. Приобщаване на децата към празник с общочовешко значение и демонстриране на положителни емоции в празнична обстановка. Разпознаване на части от облеклото и осъзнаване на връзката им с определен сезон.

Провеждаме разговор беседа върху съдържанието на илюстрацията, като въпросите са насочени към разпознаването на празника Коледа, описване на празничната обстановка и характерните за нея предмети и персонажи- елха, играчки, подаръци, Дядо Коледа, джуджета, определяне на емоционалното състояние на персонажите- децата и добрия старец. С помоща на илюстрацията се актуализират знанията за частите на зимното облекло- шапка, кожух, ръкавици, ботуши, като те се свързват с промените в природата / студено е, хората се обличат топло/. Вниманието се насочва към отношенията между хората и някои нравствени качества- Дядо Коледа обича добрите деца и им носи подараци. Друг възможен акцент в ситуацията е сравняване по големина чрез назоваване на сходни по големина обекти /голямо, по-малко и най-малко дете/.

Илюстрацията е подходяща за сравняване и определяне на количество в групи от нееднородни обекти, като вниманието се насочва към това, че децата се много, а Дядо Коледа- един, много подаръци- една елха.

Подходяща задача съобразно изображението е обогатяване на представите за цвят- Червен, зелен, жълт, син и др. Децата показват предмет с определен цвят и го назовават.

Очакваните резултати:

Детето се приобщава към празници с общочовешко значение, изпитва положителни емоции от празничната обстановка и конкретна предметна определеност на празника при посредничество на близки възрастни.

Познава и назовава части от зимното облекло, като ги свързва с промените в природата през този сезон.

Опитва се с помощ от възрастен да свълже две-три прости изречения по смисъл на нагледна основа.

Сравнява и определя вербално количествени характеристики  на две предметни групи- едно и много.

Прави опит да сравнява обекти, сходни по големина – голямо, средно, малко.

Различава и назовава основни цветове.

Опитва се да отговаря на въпроси с правилно построени прости изречения, като използва повече глаголи в минало и сегашно време и прилагателни.

За второто полугодие избираме като пример ситуация от образователното направление “Природен свят” . В ядрото “Животински свят” се разпознават конкретни животни от близкото обкражение и части от тялото им. Детето разпознава животни от близката среда и изпитва привързаност към тях. То разпознава основните части от тялото им и ги свързва с типичното място на обитаване.

Поставяме ситуация от образователно направление “Природен свят”  Великденско яйце. Целите които си поставяме са , възприемане на природна местност- цветна полянка,  разпознаване на обекти от близката природна среда-цветя /лале, комбанка/ и пеперуди, охлюв, сравняване на емоционални реакции и видими признаци на разтенията, назоваване на съществени части /крила, чашка, листа, черупка и др./ , формулиране на отговор на поставени от възрастния предположения в приказни ситуации.

Темата насочва към предстоящите или отминали празници. Тя отново фокусира вниманието върху  момента на типични за празника действия- нашареното яице и пролетното, възраждащо се настроение, придружено от цветята, пеперудите, събуждането на животните. Може да се търси олицитворение на персонажите- диалог между цветята. Възприема се голямото шарено яице- над него лети пеперудка с разперени крила, по него пълзи охлюв. Яйцето е голямо- има ли някое животно, което има такова яице? Надвесеното цвете сякаш иска да разбере какво е това. А пък охлюва е тръгнал на разхотка по него. Лалето се смее- животните не познават какво е това в тревата. Можеби е видяло великденския заек, който крие яицето в тревата , за да изненада децата.

Очакваните резултати:

Детето разпознава конкретни животни от близкото обкръжение и части на тялото им.

Разпознава близки растения и техните нагледни признаци и части.

Емоционално възприема детски игри в стихчета, персонажи от любими приказки.

Подпява познати песни, включва се в музикално-ритмични игри.

Като продължение на предишната тема е следващата Великденския заек.Целта която си поставяме тук е обследване на черупки, камъчета, кора от дървета /чупливо, здраво/.Сравняване на повърхности- гладко, грапаво. Обследване на вкуса на плодове и зеленчуци- сладко, кисело.

Асоциирането на представи то темата става на основа на  продължението на предходната. Възпреима се полянката, цветята, слънцето се усмихва . Децата залепват липсващите части от шарените яйца. Можем да зададем въпросите-Защо са красиви и ни радват яйцата? Как ги правим красиви? Кой ли ги е сложил в тревата?

Очакваните резултати:

Детето подражава на близките си в норми на дейност и поведение.

Празнува рожден и имен ден, семейни празници.

Опитва се да изобразява, като довършва рисунка,апликоция.

Моделира образци от две основни части чрез прилагане.

Разпознава и изпълнява подражателно движения и двигателни действия в ежедневието си.

Разпознава адекватно подвижни игри и двигателни упражнения и се включва в тях, като се ориентира от възрастния.

След приключване на темата  можем да заведем децата на гости в друга по-голяма група , да им покажем как батковците и какичките /4-5годишни/ рисуват великденско

Същноста на регламентираната обучаваща ситуация в тази възрастова група се свързва с усъвършенстването на системата от представи за света и съвпътстващи ги способиза придобиване и преобразуване . Познанието се търси в жизнения опит на детето, във вече изживените впечатления още от най-ранно детство.                             Не програмното съдържание и средствата за неговото овладяване са водещи, а преди всичко  особеностите на децата в групата в конкретните условия- емоционално-волевата, сетивната и интелектуалната им дейност, пълното разгръщане на техните способности- това е центъра на системата от обучаващи ситуации.

Според наредба №4 от 18.09.2000г за предучилищното въэпитание и подготовка в образователното направление “Природен свят”- Ориентирането на детето в природата е свързано с овладяване на система от общи представи за природни о

В ядрото “Животински свят” детето:

• Възприема и пресъздава чрез модели животни и техните части;
• Назовава и характеризира животни според средата на обитаване;
• Сравнява и обяснява типични поведенчески реакции на животните в природни местности през сезона;
• Разбира растежа и изменението на животни в близка среда;
• Осъзнава необходимосто от грижи за животните и правото им но живот.

В нашата детска градина работим по програмата “Моливко”. В първа група, деца на 3-4 години, имаме занимание за сравняване на  животни.

Тъй като това са най-малките деца,след яслите за постигане на целта ни и за привличане на вниманието им започваме първо с приказка в която те се запознават с живота, поведението и особеностите на пилето и патето.

Така онагледяваме двете животни с най-достъпнато, най-познатото за тях приказката.Те се запознават с поведението им, с условията и начина им на живот. Постепенно в приказката разбират и техните прилики и разлики по достъпен начин.

В края на презентацията поставяме картина на пиле и пате.

Задаваме на децата въпроса за приликите и разликите. Най-интересното беше едно изказване на дете, че “Козината им е перушина”

За изпита по Индивидуални различия и творчески стратегии

Преподавател: проф.д-р Елена Русинова

Изготвил: Паулина Димитрова Владимирова, I курс магистри Предучилищна педагогика, I семестър фак.№ М49544

Творчеството е комплексен феномен  който отразява цялостно индивидуалността. Проявява се като дейност, кото индивидуален процес на творческо преобразуване. На него може да се гледа и като на продукт на дейността на детето.

Творчество= Дейност + Индивидуалност + Продукт

В детското творчество важът всички педагогически  постановки , като дейноста се планира от учителя.

Позицията на учителя е динамична, но винаги с даване на превез за попълване от страна на детето за това какво и как да възпроизвежда и какво послание да вложи в своя продукт. Учителя не ръководи в творческата дейност самия процес на пресъздаване, на преобразяване. Трябва да се избягват намеси в творчеството на детето които го отклоняват и насочват.

Творческия замисъл е индивидуално мотивиран.Обхваща най-общите, най-важни елементи от дейността и го изпълнява. Не всичко може да се планира в творчеството на децата. Онова което остава до вдъхновението, до експериментирането се постига в процеса на действие, в процеса на творене.

Учителя представя модели които могат да практикуват една целенасочена отразителна дейност на това което заобиколя детето.

Отразителната характеристика на творчеството се свързва с познанието на детето. Цялостното изпълнение на задачата зависи само от детето. Ако се насочи вниманието към съдържателната страна детето ще използва освоените вече модели;

Възприятие – учителя как ще ги подготви и как ще могат да тръгнат към творчество;

Изпробване – към края на предучилищния период детето може да прояви творчество при изпробването, когато сомостоятелно си изгради стратегия;

Изразяване – проявява се най-голямото творчество, има емоционален отклик, отразява преживяното.

В художествените дейности – изкуствата, се възпитават съответни чувства, изграждат се претстави, потвърждават се модели, но започва да се изгражда в децата стил на дейностно изразяване.

Педагогически условия за проява на тварчество;

Самоценността на детството- активно отношение на детето към новото в условие за формиране на детската личност;

Детето има потребностот творчество, от самастоятелност, която всъщност е елемент на творчеството;

Обогатяване опита на детето- знанията и уменията да са мотивирани с желанието на детето да участва активно в дейността и да постигне разултат.

При творчеството три конструктивни елемента са от особенно значение- познанието, въображението, ситуацията, насочени към новото, което се превръща в личностно значимо за детето.

Редица автори обсъждат творчеството във връзка с особеностите на предучилищната възраст и формирането на основните дейности и на педагогическото общуване в процеса на творчеството.

Проявата на творчеството се обуславя от цялостното емоционално, социално, естетическо и интелектуално развитие на детето, ранно развитие в единство на мотивационна потребностна, емационално-волева сфера на самосъзнанието.

Развитието на детското творчество е в зависимост от процеса на възприемане и усвояване на социален опит, определящо е мястото на личния опит на детето, който има преобразуващи функции по отношение на усвояването.Децата достигат степен на умствено и практическо експериментиране, възпроизвеждат обобщено наличните знания и умения. Освен синтетичното възприятие определящи се явяват наблюдателността и любознателността.

Творчеството на учителя е фактор в изграждането на детското творчество за което трябва да се изграждат условия и е нужно да се ръководи.

Предпоставки за творчество в играта като комплексно развиващи се;

Проблемни ситуации- начален момент от мисловния процес;Свобода и самостоятелност- удоволетвореност от игровия процес;

Игрова илюзия- вписване в ролите

Разнообразни впечатления-обогатяване на ознанието.

Тези претпоставки се реализират като черти на игровата дейност, пряко повлияващи развитието на детското игрово творчество.

Педагогическо възпитание за творчество

Образователните стандарти фиксират знанията, уменията, отношенията и ценностните ориентации като критериални равнища при осъществяване на прякото възпитателно взаимодействие. Изграждането на творчески личности Е най-добрата гаранция за конструктивната роля на образованието при развитието на подрастващите.

В образованието традицията се съхранява чрез стандарта. Става въпрос за специфиче образователен процес на адаптиране на познавателни, социални, художествени и т.н. модели на обучение и възпитание.

Самата творческа изява се акумулира в “индивидуалното поле” и се изразява в съпричастност, действеност, инициативност, оригиналност на замисъла и реализацията.

Образователните модели се изграждат върху характерни за дадената възраст технологии на обучение. В индивидуалния път на детето, в изграждане на моделите на познание за обучение и творчество, се очертават определени специфики.Всяка дейност има своя технология която организира личния опит на детето и то не толкова като степен на завършеност , колкото като переспектива за постигане на близки, допустими и дори претполагаеми цели.

Можем да гледаме на творчеството и като на механизъм на развитие и самоизява.Познавателните механизми се представя като механизми на самоизява, а моделите на структуриране на личния опит гарантират интегрирането на познавателните механизми със социалните, естетико-художествените, емоционално-волевите, сетивно-двигателните.

В условията на творческите дейности индивидуалната изява демонстрира специфичния начин на адаптиране на образователните технологии, съответно но умението на детето да изгражда ситуаця, да реализира дейност и да постига своето постижение, което удоволетворява собствената потребност, а най-често това е желанието за себеутвърждаването и изява.

При изграждането на педагогическите модели на взаимодействие е необходимо да се осигурят индивидуално личностни акценти или това са допустими пренасочвания, осигуряване на срада за изява, изборност, право на индивидуална или съвместна организация на дейност и т.н.

Като носител на културните и образователни ценности, творчеството- разбирано като процес, дейност, продукт притежава следните основни функции:

Отразителна-пресъздава образи, процеси, дейности, модели;

Регулативна- обменя информации, идеи, продукти, отношения;

Креативна- създава нови идеи, продукти, начини на изобразяване и изразяване, средства;

Оценъчна- интерпретира зависимости, сходства, разлики, оригиналност.

Посоченото многофункционално многообразие представя творчеството като комплексен феномен основаващ се на традицията, стандарта, образеца.

При оценяване на детското творчество обект на проучване са главно психичните процеси и особености на личноста, стратегиите за творческа изява, ценностните ориентации и отношения на детето в условия на преднамерено и непреднамерено учене.

Очертават се следните равнища на оценяване на детското творчество;

Психични процеси и прояви- мотивирано познание, което разкрива основни връзки и отношения на детето със заобикалящата го действителност.Детето използва понятия, които стимулират различни начини на мислене.Въображението става процес, през които преднамерените или атрактивни случайни взаимодействия се преобразуват в интелектуален продукт. Въображението играе роля на разпределител и преобразувател, когато се очертава поле за самоизява.

Стратегии за творческа дейност- проявяват се при децата като посока на изграждането на образите. Важно е в процеса на възпитателно взаимодействие да се провокира творческия потенциал на детето, емоционален, познавателен, практически.

Ценности ориентации и отношения- детерминират се от всички постижения в развитието на детето. Ценностно е това за детето, което е актуално и значимо за дадената ситуация, да се потвърди и собствено мнение, да се изкаже нещо важно, сеществено, да се демонсрира отношение и позиция, да се потърси подкрепа.

При проучване на детското творчество трябва да се имат предвид следните изисквания;

Рамката на общото развитие на детето да се съотнася с особеностите и тенденциите в постигането на творческа изява в дадената възраст;

Видовете култури на поведение- познавателна, социална, емоционално-волева, естетико-художествена, двигателно-сетивна да придобият характера на една творческа насоченост, преодоляваща дейностна резултативност и утвърждаваща постижението на отделната личност.

Индивидуолно проявените качества, необходими в и за творческа дейност да намерят най-целесъобразнатаоценка, както в образователните, така и в жизнените типове ситуации. Като характерни качества могат да бъдат посочени: емоционална отзивчивост, мотивирана избирателност, интуитивно решение, свежа памет, везприятна чуствителност, представена причудливост, богатство на въображаемите образи, предизвикателство в изразяването.

Особенно важно е да бъдат проучени водещи тенденции в индивидуалното развитие- нагласи, интереси, предпочитания, вкусове, заложби представящи детската индивидуалност. Характеризирането на творческата изява в този смисъл се явява оценка за постижение и переспектива за развитието на детето.

Според наредба №4 от 18.09.2000г. за предучилищно възпитание и подготовка и образователното направление “Природен свят” ориентирането на детето в природата е свързано с овладяването на системи от общи представи за природни обекти, техните признаци и свойства, природни явления и закономерности, начини за поведение в природната среда.

За задачата която си поставяме във втора група деца на възраст 4-5 години взимаме ядрото”Естествена физическа среда и природни явления” което ;

Посочва в природни картини Слънце, Луна, звезди и разпознава промени във времето /слънчево, облачно, ветровито, дъждовно, мъгливо, мразовито, студено/

Описва сезонни промени в природата и обяснява влиянието им върху растения и животни.

Учителя поставя задача на децата да нарисуват Пролета.Той може да си постави за цел изследване на степента на творческото въображение на децата при създаване на образи чрез задаване на темата.

При анализа на рисунките можем да отчетем общшя брои смислено завършени сюжетни рисунки, броя на не пвтарящите се смисленно завършени рисунки , както и общия брой на оригинално изобразените сюжетни рисунки.

Така ще можем да изградим представа за нивото на творческо развитие при децата от групата.