Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Ако искаме да разберем генезиса на американското образование, трябва да се върнем четири столетия назад и да проследим неговото развитие в трите основни групи колонии: северни, наречени още Нова Англия – създават се предимно от английски заселници, преобладаващата част от които са пуритани; средни – създават се от заселници от Холандия, Германия, Швеция, Дания, Англия, Уелс, Шотландия, Ирландия, Полша и др. страни; южни – създават се от англичани, испанци, французи.

Колониален период  (1600 – 1776)

Начало на американската образователна система

През 1635 г. в Бостън пуританите създават първото свое средно училище, наречено Латинско училище „Роксбъри”. Постепенно се откриват и други такива училища. Тяхната цел е да подготвят децата за колеж и „за служба на Бога, църквата и общността”. Това са елитни училища, в които учат предимно синовете на тези, които заемат важни постове в църквата, държавната администрация или съда. Изцяло се следва английския модел. Приемът на момичета не е разрешен. За да бъде приет, ученикът трябва да има много добра грамотност и да е усвоил някои основни познания. В училищата се изучава английски, латински и гръцки език, аритметика. Една година по-късно пуританите основават първия американски колеж – Харвард в гр. Кеймбридж, щата Масачузетс и полагат основите на висшето образование в Америка. Днес Харвардският университет се смята не само за най-старото, но и за едно от най-реномираните висши училища в САЩ. Освен това пуританите организират и училища за момчета и момичета на възраст между 6 и 8 години, където учителката, която обикновено е вдовица, учи децата на четене, смятане и молитви. През 1642 г. е приет първият закон за образованието в колонията Масачузетс, който е първият закон за образованието в американската история и първата крачка към въвеждане на задължително образование. През 1647 г. е приет втори закон за образованието, известен като The Old Deluder Satan Act. В него за пръв път се говори за училището като основна образователна институция. През 1731 г. във Филаделфия се открива първото американско вечерно училище. Обучението е по счетоводство, математика, навигация, чужди езици. През 1751 г. по инициатива на Бенджамин Франклин във Филаделфия се създава средно училище, наречено академия. Тя се смята за първото истинско американско средно училище.

Раннонационален период  (1776 – 1840)

На 4 юли 1776 г. е приета и обявена Декларацията за независимостта на САЩ и започва нов период в историята на американското образование. През 1821 г. в Бостън се открива т.нар. английско класическо училище (English classical school), което три години по-късно се преименува на английско горно училище (English High School). То става основен вид средно училище и след неговото създаване американското средно образование тръгва по ускорен път на развитие. Продължителността на обучението е различна. Първите горни училища са 3-годишни, но постепенно тяхната продължителност се увеличава на 4 години (след 8 години елементарно образование) или 6 години (след 6 години елементарно образование).

Период на общото училище (1840 – 1880)

По инициатива на „Бащата на американското образование” Хорас Ман през 1839 г. в Лексингтън, Масачузетс, се създава първото американско общо училище. Елизабет Пийбоди открива в Бостън през 1873 г. първата обществена детска градина.

Прогресивен период (1880 – 1920)

Между 1880 и 1900 г. детската градина се оформя като част от образователната система. Изтъкнати реформаторки на предучилищното образование са Ана Брайън и Пати Смит Хил. По това време в развитието на американското образование няма разделяне на учениците по класове. В по-малките училища учениците от І-ІV клас се обучават в една група, а в друга – учениците от V-VІІІ клас. През този период се оформят и изискванията какво трябва да се преподава във всеки клас. През 1910 г. се извършва реформа, според която последните две години на елементарното и първата година на горното училище се свързват в една степен. Така се въвежда структурата 6 години елементарно + 3 години младше горно + 3 години старше горно училище. Структурата 8+4 продължава да съществува и до днес. През разглеждания период се извършва процес на трансформиране на нормалните училища в учителски колежи.

Експериментален период (1920 – 1950)

Наречен е така, защото най-характерната черта на образователното дело в Съединените щати тогава е, че се развива чрез експериментиране. До средата на ХХ в. се установяват основните структури на американската училищна система, познати и днес. Постепенно, наред със структурите 8+4 и 6+3+3, започват експерименти, които водят до въвеждане и на структурата 6+6 (с обединена младша и старша степен на горното училище). Твърдо се установяват основните принципи – образованието трябва да е безкласово, съвместно за двата пола, непредубедено политически, светско.

Съвременен период (след 1950 г.)

Три са най- характерните неща в отношението на американците към образователното им дело през втората половина на ХХ в. – непрекъснато сравняване със състоянието на образованието в другите страни; много строг и критичен анализ на собственото образователно равнище; постоянна грижа на федерално, щатско и местно ниво за разрешаване на проблемите и по-нататъшно усъвършенстване. През  1960-1970 се приемат редица федерални закони: Закон за професионалното образование – 1963 г.; Закон за висшето образование и Закон за елементарното и средното образование- 1965г.; Закон за международното образование и Закон за образованието на възрастните – 1966 г.; Закон за подпомагане на ранното образование на деца с нарушения – 1968 г.; Закон за екологичното образование – 1970 г. Най-важните от горепосочените закони са  Законът за висшето образование и Законът за елементарното и средното образование. От края на 70-те години нарастват функциите на федералното правителство в управлението на образованието. Символ на централната административна роля е федералният Департамент по образование, създаден през 1979 г. През 1983 г. излиза докладът Една нация в риск на националната комисия по отлични постижения в образованието. Вниманието е съсредоточено върху 4 основни препоръки: 1)засилване на изискванията за завършване; 2) по-строги стандарти; 3) увеличаване на заниманията в училище; 4) значително подобряване на преподаването. През 1989 г. се формулират 6-те национални образователни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2000 г. Тези цели са:

Цел 1: Всички деца в Америка ще започват училище подготвени да учат.

Цел 2: Процентът на завършващите средни училища ще се увеличи най-малко до 90%.

Цел3: Всички ученици ще завършват класове ІV, VІІІ и ХІІ, притежаващи демонстрирана компетентност по дадения предмет.

Цел 4: Американските ученици ще бъдат първи в света по математика и природни науки.

Цел 5: Всеки възрастен американец ще бъде грамотен и ще притежава знания и умения, необходими за неговата реализация в полетата на световната икономика, Също така той ще упражнява правата си и ще изпълнява отговорностите си на гражданин.

Цел 6: Всяко училище в САЩ ще бъде изчистено от наркотици и насилие и ще предлага обстановка, подходяща за учебна дейност.

През 1991 г. се създава Стратегия Америка 2000 за осъществяването на 6-те цели. Стратегията съдържа 4 отделни раздела:

• Изискват се по-добри училища;
• Акцентира се върху нуждата от модерни изследователски програми за създаване на модели за „една нова генерация от американски училища”;
• Обръща се внимание на възрастните, нуждаещи се от допълнително образование, квалификация и мотивация да учат;
• Предлага се създаване на общества „където ученето може да стане” чрез привличане на всеки град към стратегията „Америка 2000”.

АМЕРИКАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДНЕС

През 1994 г. се приема Закон Образовай Америка, който съдържа обосновка и пътища за постигане до 2000 г. на 6-те образователни цели, към които са прибавени още 2 цели, свързани с професионалното развитие на учителите и с участието на родителите: всички учители да имат достъп до програми, свързани с подобряването на техните професионални умения и с възможността да придобият званията и уменията, необходими да подготвят всички американски ученици за следващия век; всяко училище да бъде инициатор на партньорство, което да увеличи съпричастността на родителите и тяхното участие в социалния, емоционалния и академичния растеж на децата.

Образователни приоритети

През 1997 г. са формулирани 7 национални образователни приоритета, с които американското образование трябва да влезе в ХХІ в.

1)       Да се постигне сигурност, че всички ученици могат да четат добре и самостоятелно до края на ІІІ клас. От 1999 г. се прилага в ІV клас доброволен национален тест по четене на английски език.

2)       Всички ученици да усвоят математиката, включително основите на алгебрата и геометрията, до края на VІІІ клас. През 1999 г. се въвежда доброволен национален тест в VІІІ клас по математика.

3)       Да се разшири достъпът до колежите. Те да станат още по-достъпни за по-бедните студенти чрез предоставяне на помощ за техните семейства. До 18-годишна възраст всички ученици да бъдат подготвени за прием в колеж. За изпълнението на този приоритет се набелязват следните мерки:

-          подготовка за висше образование още в рамките на средните училища.

-          парично подпомагане на студентите и техните семейства. Въвежда се система за даване на кредити максимум до 5000 долара годишно.

-          промяна на отношението към висшето образование чрез т.нар. инициатива Мисли отрано за колеж.

4) Всички щати и училищата в тях да имат високи и ясни стандарти за отлични постижения и чрез ефективни стратегии за усъвършенстване на преподаването и ученето да се помогне на учениците да достигнат тези стандарти.

5)       Във всяка класна стая да има талантлив, мотивиран и добре подготвен учител. В момента на кандидатстването учителят трябва да има най-малко бакалавърска степен, минимум 3 години учителски стаж и преподавателски сертификат, издаден от някой щат.

6)       Всяка класна стая да бъде свързана с интернет и всички ученици да бъдат технологично грамотни за работа с него. Съществува национален интернет проект Америка мечтае, с който всеки ученик може да се свърже и разбере какво мечтаят другите  за Америка, да опише своята лична мечта върху Стената на мечтите или да прочете нещо из американската история.

7)       Всяко училище да бъде силно, сигурно, изчистено от наркотици и дисциплинирано. Този приоритет е насочен към създаване на безопасна и здравословна среда в и извън училище, в която децата да учат при възможно най-спокойни условия.

Управление и финансиране на образованието

Управление на национално ниво

Управлението на американската образователна система е силно децентрализирано. На национално ниво се осъществява от федералното правителство. Изпълнителният орган в сферата на образованието е Департаментът по образование. Ролята му е свързана главно с националните цели, приоритети и проблеми и със защитата на правата на всеки гражданин за достъп до свободно обществено образование и еднакви възможности. Департаментът по образование обаче има големи права в управлението на някои елементарни и средни училища, които се финансират пряко и единствено от правителството. Това са малко на брой училища, намират се в т.нар. федерално засегнати области, в които родителите на учениците живеят и работят на федерална собственост. Има и друг вид училища, които се финансират единствено от федералното правителство, но над тях Департаментът по образование няма управленска власт. Това са елементарни и средни училища за деца на военни служители в чужбина и в САЩ. Департаментът по образование осъществява непряк контрол върху откриването на висши училища и нивото на стандартите, които те поддържат. Други функции са: финансиране на образователни изследвания; директно подпомагане на учащи; разпространяване на данни за обучението; подпомагане и съблюдаване на акредитацията на колежи и университети. Департаментът по образование се намира в столицата Вашингтон и има 10 регионални офиса.

Управление на щатско ниво

Всеки щат има правото и задължението да организира и управлява образователната си система така, както смята за добре, при положение че се спазват конституционните права на гражданите. Всеки щат има свой закон за образованието. Освен това всеки щат приема правилници за училищен транспорт, здравни услуги за учениците, противопожарна защита на училищата и др. Органът, който обсъжда и решава основните въпроси на образованието в щата, е Щатският съвет по образование. Той избира Щатския департамент по образование, който е изпълнителният орган по въпросите на образованието в щата. Задълженията на щатските департаменти по образование обикновено включват:

-          разпределение на щатските фондове към местните образователни власти;

-          прилагане и интерпретиране на щатските закони за образованието;

-          надзор върху дипломирането на учителите;

-          осигуряване на необходимите учители;

-          подпомагане да се усъвършенстват образователните стандарти чрез програми за допълнителна подготовка;

-          консултиране на инспекторите и училищните съвети;

-          лицензиране, акредитация и регистрация на частните училища.

Управление на местно ниво

Всички щати, с изключение на Хавай, са разделени на окръзи. Във всеки от тях има Окръжен съвет по образование. Той се състои от 5 до 7 души, които се назначават или избират. Този съвет осъществява управлението на образованието на местно ниво. Под негово управление е елементарното и средното образование, а в някои случаи и колежанското. Под ръководството на Окръжния съвет по образование работят Окръжен училищен съвет и инспектор по училищата. Техните функции включват:

-          подготвяне на училищния бюджет;

-          определяне на учебните планове;

-          назначаване на учителите и друг персонал;

-          поддържане на училищните сгради;

-          набавяне на училищни пособия и оборудване;

-          в някои случаи осигуряване на транспорта;

-          изпълнение, приложение и надзор на щатските закони, наредби и училищни правила.

Висшите училища (колежи и университети) по принцип са под юрисдикцията на щатските управи. Те, особено университетите, имат висша степен на автономия. Повечето щати и най-вече тези, в които има много висши училища (напр. Ню Йорк и Калифорния) имат отделни съвети по висше образование, които се грижат за координиране, планиране и развитие на висшето образование в щата.

Финансиране на образованието

Фондовете за финансиране на образованието са главно от данъци. Трите основни източника на образователно финансиране са:  федерално правителство, щатски правителства, местни власти (окръжни и общински). През 2000 г. общите разходи за образование са над 640 млрд. долара. 60 % от средствата се дават за финансиране на предучилищното, елементарното и средното образование, а 40 % се отделят за висшето образование.

Структура на образователната система

Структурата на американската образователна система има 3 нива – елементарно образование (elementary education), средно образование (secondary education) и висше образование (higher education).

Елементарно образование:

• детска градина (според съвременната класификация в САЩ предучилищното образование не е самостоятелна степен, а в рамките на елементарното);
• елементарно училище – с продължителност 8, 6 или 4 години ( в последния случай се нарича начално).

Средно образование:

• горно училище с продължителност 6 години, разделено на 2 степени по 3 години – младше горно и старше горно училище, след 6-годишно елементарно училище;
• комбинирано горно училище с продължителност 6 години след 6-годишно елементарно училище;
• горно училище с продължителност 4 години след 8-годишно елементарно училище;
• горно училище с продължителност 8 години, разделено на 2 степени по 4 години – средно и горно училище, след 4-годишно начално училище.

Висше образование:

• 2-годишни колежи, които са младши и общински, професионални и технически;
• университети и 4-годишни колежи.

В отделните щати в училище се постъпва на 5, 6, 7 и на 8-годишна възраст. Задължителното образование е 9, 10, 11 и 12 години в отделните щати. Продължителността на учебната година е различна в зависимост от класа и съответния щат, но средно тя е 180 учебни дни (36 учебни седмици). Продължителността на учебния ден е по-голяма от тази в европейските страни и в България. Учебният ден започва около 7,00-8,00 ч. и завършва към 15,00-16,00 ч. Американските ученици от по-малките класове учат и се подготвят в училище. Липсва формата на домашната работа, позната у нас.

ЕЛЕМЕНТАРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Детска градина. Детската градина е за деца на възраст между 3 и 6 години. В САЩ има два вида детски градини. Едните се наричат в буквален превод „сестрински училища” (nursery schools). Те са за по-малки, 3-4 годишни деца. Другите са типичните детски градини (kindergartens) и са за деца на възраст между 4 и 6 години. Освен детските градини в САЩ съществуват и т.нар. центрове за дневни грижи (day-care centers). В тях родителите оставят децата си за по няколко часа. В 13 щата е въведено задължително полудневно посещение в т.нар. предучилищни класове (pre-school classes). Те са за 5-6 годишните деца, на които им предстои постъпване в училище. Някои от тези класове са организирани в детските градини, други – към елементарните училища. Все по-голямо внимание се обръща на детската градина. Основните причини за това: счита се, че доброто предучилищно образование е основният начин за чувствително намаляване на шансовете за провал в образованието на рискови деца; приема се, че готовността на децата за училище може да бъде най-добре формирана в детската градина.

Елементарно училище.

Всеки щат има правото да формира свой учебен план за елементарното училище. Въпреки това няма големи разлики в учебното съдържание в отделните щати. Главната цел на програмите по учебните предмети е да се усвоят основните знания и умения и да формират положително отношение към ученето. През първите 4 години се изучават английски език, математика, социални науки, природни науки, рисуване, музика, физическо възпитание. Голямо внимание се обръща на развитието на личността. Американските ученици са на едно от първите места в света по времето, прекарано в училище през учебната година. През първите 4 или 6 години на елементарното училище учениците се обучават от един учител. Около 12 % от учениците посещават частни елементарни училища.

СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Горно училище. Горното училище (high school), където се получава средно образование, е в много по-малка степен специализирано, отколкото средните училища в Европа. Няма го разпределянето на отделни видове средни училища, каквато е типичната практика в повечето европейски страни. Американското горно училище е общо, по-точно, то е обединено. Има огромно разнообразие от предмети. От тях малко са задължителните – английски език, математика, обществени и естествени науки. Освен тях се предлагат над 200 различни учебни предмета, които са изборни. Учениците в рамките на едно горно училище следват учебните програми, избрани от тях и родителите им, а понякога и с помощта на училищните съветници. Допуска се голяма гъвкавост при съставянето и изпълнението на индивидуалните учебни планове. Гъвкавостта се изразява и в това, че по-даровитите ученици или тези с по-сериозни интереси в определена област, могат да изучават дадени предмети в рамките на няколко допълнителни часа седмично повече в сравнение с другите ученици.  Горното училище съчетава в себе си общообразователна подготовка някъде до Х клас; академична подготовка, която цели продължаване на образованието във висши училища; професионална подготовка, насочена за постъпване на работа след завършване на средно образование; друга специализирана, както и комбинирана подготовка. Всички програми в горните училища водят до диплома за средно образование, като начините и критериите за нейното получаване са регламентирани от отделните щатски управи. Около 10-11 % от учениците учат в частни горни училища. Средната годишна такса в тях е около 9500 долара. Отношението ученици:учител е 15:1 в обществените училища и 11,5:1 в частните.

Професионално образование. Професионалното образование може да се получи както в рамките на горното училище, така и в отделно съществуващи технически и професионални училища с продължителност 4 години. 98 % от учениците получават професионално образование в горните училища и само 2 % в техническите и професионалните. Програмите за професионално образование варират от предоставяне на общи и основни знания, без получаване на лиценз за дадена професия, до комплексна и висококвалифицирана подготовка, придружена с лиценз за упражняване на дадена професия. Съществуват повече от 400 професионални образователни програми в 7 области: агрономство, маркетинг, здравеопазване, домакинство, бизнес и чиновническа дейност, търговия и индустрия. Между средното и висшето образование функционират 6256 (за 1998 г.) най-разнообразни т.нар. не даващи степен институции (non-degree-granting institutions ) за след средно професионално образование. Те организират подготвителни курсове с продължителност от няколко седмици до 1, най-много 1,5 година. Обучението най-често е вечерно и задочно.

Дипломи и национални тестове

Стандартната диплома за средно образование в САЩ е т. нар. диплома от горно училище (High School Diploma). Освен нея има още два документа, които се издават за завършено средно образование:

-          Сертификат за общообразователно развитие, който се издава на възрастни, които завършват средно образование в допълнителни форми. Той се признава от всички щатски власти за равен на дипломата от горно училище;

-          Сертификат за завършване на индивидуална програма, който се издава на ученици с различни нарушения. В сертификата се посочва каква индивидуална програма според характера на неговото нарушение завършва ученикът в редовно или специално училище.

Най-известните тестове за прием в колежи или университети са:

-          Научно оценъчен тест (SAT) – оценяват се знанията по математика и английски. Около 1,1 млн. американци се явяват годишно на SAT ;

-          Тест за американските колежи (ACT) – освен математика и английски включва знания по социални и естествени науки. Около 800 хил. се явяват годишно на ACT;

-          Национално оценяване на образователния прогрес – това е национален тест, който е изключително важен за учителите. Прилага се от 1969 г. и се състои в периодично измерване на уменията и знанията на 9-, 13- и 17-годишни ученици по четене, писане, математика, естествени науки, социални науки. Допълнително се провеждат национални тестове по четене, писане, гражданско учение и математика за учениците от ІV, VІІІ и ХІІ клас.

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ

Висшите училища се разделят на 3 главни вида:

• 2-годишни колежи (2-year colleges), които се разделят на 2 подвида:

-          Младши и общински колежи;

-          Технически и професионални колежи;

• 4-годишни колежи (4-year colleges);
• Университети (universities).

Според класификацията на Фондацията „Карнеги” има 6 категории висши училища:

• Големи изследователски университети – предлагат бакалавърски, магистърски и докторски програми в широк кръг научни области;
• Малки университети – предлагат бакалавърски, магистърски и докторски програми, но в малък брой научни области;
• Общи училища – предлагат бакалавърски и магистърски програми, нямат докторски програми и не извършват научни изследвания;
• Бакалавърски училища – обучението в тях води само до бакалавърска степен;
• Нискостепенни училища – предлагат нискостепенни сертификати и дипломи под бакалавърска степен;
• Специализирани училища – предлаган нискостепенни програми по една или малко на брой области.

Според една друга класификация, висшите училища в САЩ се разделят на:

• Щатски или обществено-финансирани училища – имат огромни структури, предлагат всички образователни степени;
• Лигата „Айви” – включва най-старите и престижни, предимно частни университети и колежи;
• Религиозни училища- колежи и университети, създадени и финансирани от религиозни институции;
• Технически институти- специализирани предимно в инженерни и естествени науки;
• Малки колежи по изкуствата – те са предимно частни, високо престижни училища.

От 2-годишните колежи най-разпространени са младшите и общинските колежи. 4-годишните колежи дават бакалавърска степен, а някои от тях – и магистърска. Има дори и такива, в които може да се получи и докторска степен. След завършване на образованието си в 2-годишен колеж студентите могат да продължат образованието си в 4-годишен колеж или университет. Същото важи и за студентите от 4-годишните колежи. Прехвърлянето на студенти между колежи и университети е максимално улеснено. През 2000 г. в САЩ има 3706 висши училища, от които 1462 са 2-годишни колежи и 2244 са 4-годишни колежи и университети. Общият брой на студентите е около 1,5 млн., а на преподавателите – 1,7 млн. Американските висши училища използват най-различни системи за оценяване на учебните резултати на студентите. Най-често срещаните системи са цифрите от 0 до 4 (4 е максималната оценка) и с букви от А до F (А е максималната оценка). При курсови и дипломни работи често се използва взел или невзел, но може да се използва и допълнителна характеристика като отлично и др. Американските висши училища са притегателно място за около половин милион чуждестранни студенти – 57,7% са от Азия, 14.9% - от Европа.

Академични степени. Американските колежи и университети присъждат 4 вида академични степени:

1. Низша степен. За нея се изискват 2 години редовно обучение. Има 2 основни вида : 1) неспециализирани – низша степен по изкуства (вкл.хуманитарни и социални науки) и низша степен по естествени науки. 2) специализирани – те са в професионалните и техническите области. Носителите на тези степени най-често не продължават следването си и започват работа.
2. Бакалавърска степен. За нея се изискват 4 години редовно следване. Но в

някои специалности, напр. архитектура, са необходими 5 години. В зависимост от областта, бакалавърските степени са по: изкуства, естествени науки, образование, бизнес администрация, изобразителни изкуства, музика, архитектура.

1. Магистърска степен. Тя се присъжда при 1 до 3 години обучение след бакалавърската степен, като продължителността зависи от областта на висшето училище. Магистърските степени са по: изкуства, преподаване на хуманитарни или социални предмети, естествени науки, образование, бизнес администрация, изобразителни изкуства, музика, архитектура, библиотекознание, обществено здравеопазване, социална работа, теология.

Има редица области като право, медицина, стоматология, фармация, ветеринарна медицина и др., в които следването продължава общо между 5, 6 или 7, дори 8 год. При тях се присъждат докторски титли, които обаче са професионални титли, а не научни степени. В зависимост от областта тези титли са доктор по: право, медицина, стоматология, медицинска стоматология, фармация, ветеринарна медицина.

1. Докторска степен. В някои области за влизане в докторски програми се изисква задължително магистърска степен, а в други области докторатът може да започне и след бакалавърската степен. Минималната продължителност на докторатите е 2 години след магистърска степен или 3 години след бакалавърска. Най-често срещаното наименование на докторската степен е доктор по: философия, образование, богословие.

Учителят

За учител в детска градина най-често се изисква бакалавърска степен, но в някои щати за детски учители се назначават и завършили 2-годишен колеж без бакалавърска степен. За учител в елементарно училище във всички щати задължително се изисква бакалавърска степен. За учител в горно училище се изисква магистърска степен, като в някои случаи може и бакалавърска. В САЩ голямо внимание се обръща на подготовката на училищни администратори като основни фигури в образователния процес. В университетите и колежите има специалност „Училищна администрация”. С цел да има някаква система за национално признаване на добрите учители, през 1987 г. се създава Национален съвет по професионални преподавателски стандарти, който разработва стандарти в 30 области. Учителите могат да се явят по желание на изпит за покриване на тези стандарти и да получат национален сертификат. На щатско и окръжно ниво непрекъснато се организират най-различни програми за повишаване на учителската квалификация. Техни организатори основно са висшите училища. Важна роля в процеса на повишаване на учителската квалификация и защита на правата на учителите имат двете най-големи учителски организации – Националната образователна асоциация и Американската федерация на учителите.

ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО

Една от най-типичните черти на образованието в САЩ е неговият иновационен характер. Иновациите са навсякъде – на федерално, щатско, окръжно и училищно ниво. Прогнозите за развитието му в близките едно-две десетилетия са:

-          Ще се намалява възрастта за постъпване в училище. В отделните щати тя е различна, като средно за страната е 6 години.;

-          Ще се увеличава броят на щатите, в които предучилищното образование (най-често полудневно) е задължително. Въведено е в 13 щата, а в други има законопроекти в тази насока;

-          Структурата 4+4+4 ще заема все по-широко място и постепенно е измества другите структури. Най-разпространената структура 6+3+3 постепенно ще губи позициите си;

-          Продължителността на задължителното образование ще се увеличава. Средно за страната тя е 10 години. Моделът, към който постепенно ще вървят всички щати е 12 училищни години и 1 предучилищна;

-          Образованието ще продължава през целия живот. Все повече хора ще работят на гъвкаво работно време, съчетавайки трудовия и учебния процес;

-          Ще се разширява достъпът до висшето образование. То няма да се разглежда като „висше”, а като една образователна степен, напълно достъпна, дори задължителна за всеки млад човек. В някои щати дори се правят смели проекти първите 2 години в колеж да се въведат като задължителни;

-          Новите информационни и комуникационни технологии (интернет, мултимедии и др.) ще заемат все по-голямо място в обучението. В близко бъдеще в много университети ще се предлагат лекции и др. материали по интернет и сателит, спестявайки по този начин време и средства на студентите. Това до голяма степен ще измести старата семестриална структура и системата на кредитните единици;

-          Всичко, към което учениците и студентите имат интерес, ще се предлага за изучаване. Все по-голямо внимание ще се обръща на изучаването на световните проблеми и тенденции (екологични, политически, икономически, финансови, технологични, социални, здравни и др.);

-          Образованието (като цели, съдържание, форми) ще става все по-прагматично. Сътрудничеството и координацията между компаниите и висшите училища, особено в областта на изследванията, ще се задълбочава;

В своето годишно обръщение относно състоянието на американското образование, през 2000 г. от секретарят по образование Ричард Райли заявява: „Сега е „точното време” да поставим нови очаквания за американското образование и да продължим нашите усилия да изграждаме една „демокрация на превъзходство” за всички американци. Американският народ трябва да бъде подготвен да извърши необходимото, за да направи от Америка една „нация на учащи”.