Joomla Software solutions Template

Payday loan

Изготвяне и защитата на курсова работа се явява метод на текущ контрол на знанията на  студентите в процеса на обучението им. Тя представлява самостоятелна, творческа работа и изява на студента, който под ръководството на преподавателя по съответния предмет  решава задачи или проблеми, обикновено с практическа насоченост  Най  - често, с изготвянето на курсовата работа се цели, да се затвърдят теоретичните знания и практическите умения на студентите, получени в процеса на обучението им по съответния предмет. В тази курсова работа ще си поставя за цел, както заглавието подсказва, да опиша как се пише курсова работа. Тя тртябва да съдържа увод, изложителна част и заключение. Обема и трябва да бъде не по - малко от 10 компютърни страници или според изискванията на научния ръководител.

Съдържателната част трябва да съдържа, логически последователно разгледани темите, тезите или въпросите поставени в увода. След приключването на съдържателната част (изложението) се прави зключение, съдържащо описание на това, което сме направили в изложението и извеждане на основните изводи.

Има и други незaдължителни елементи като съдържание или приложения например, но те се прилагат при по обемни и трудоемки научни трудове като дипломната работа например. В нашия конкретен случай за написването на курсовата работа те няма да са необходими. Прилагането им, би било израз на надценяване на самия ни труд.

Най напред е правилно да си зададем въпроса, защо и за кого се пише курсовата работа? (по Еко,У.1999.Как се пише дипломна работа.София) Този въпрос ще разгледам в няколко аспекта по нататък в изложението. Следващото, което представлява интерес е изборът на тема. Той е от изключителна важност за курсовата работа, тъй като определя нейното съдържание и обхват.

Следващата важна стъпка е изготвянето на библиография, което е тясно свързано със сърането на материали и намирането на извори. Тази работа е неизменна част от подготовката и разработката на какъвто и да било научен труд. Именно нея ще разгледам като следваща стъпка в писането на курсова работа.

От съществена важност за научните трудове, а и конкретно за курсовата работа, е цитирането. То е от голямо значение, тъй като трябва да бъдем внимателни да не се получи плагиатство от даден автор. Трябва при цитиране да се спазват определени правила, които ще бъдат разгледани по нататък. Целта им е да се запазят авторските права на изворите.

Курсовата работа обикновено е със сртеден обем, вариращ между 10 и 15, компютърни страници или според изискванията на продавателя. Студентът разработва проблем, отнасящ се до курса, който желае да зъвърши. Тази курсова работа, която аз изготвям е необходима за завършване курсът по практически умения в хуманитарните науки. Тя може да се състои от две части, теоретична и емпирична. Теоретичната част се състои от изготвянето и написването на курсовата работа, а емпиричната се състои в найната защита, ако това се налага.

Тази курсова работа е зададена от преподавателя и представлява извънаудитора заетост, която трябва да бъде изпълнена. Тя е също така своеобразен изпит, целящ успешното завършване на курса по практически умения в хуманитарните науки. Чрез нея трябва да докажем уменията си за разработки в хуманитарните науки.

В настоящата курсов работа няма да търся научни открития, а ще се опитам да й предам компилативен хактер, за да покажа знанията си за това как се пише курсова работа, каквато именно е и темата на този труд. Курсовата работа представлява самостоятелна, творческа работа и изява на студента, който под ръководството на преподавателя по съответния предмет,  решава задачи или проблеми, обикновено с практическа насоченост.  Най - често, с изготвянето на курсовата работа се цели, да се затвърдят теоретичните знания и практическите умения на студентите, получени в процеса на обучението им по съответния предмет.

Изборът на тема е от изключителна важност за написването на курсовата работа. От нея зависи какъв ще бъде обхвата на разработката и много други компоненти. Преди да пристъпим към писането на курсова работа ние трябва добре да познаваме проблема, който ще обсъждаме. Този проблем трябва да бъде формулиран максимално точно и ясно, а ако неговото поставяне не е достатъчно добре изложено в основната тема е възможно поставянето на под-заглавие, което да конкретизира основната идея. Темата може да бъде поставена от научния ръководител или да бъде свободно избрана от студента, в зависимост от обстоятелства. Разпространена практика е използването на работни заглавия, които след завършване на работата да бъдат трансформирани в окончателни. Трябва да избягваме обобщителния характер, тъй като това може да повиши драстично обема и да не представи достатъчно ясно необходимите изводи. При самостоятелен избор на тема е добре студента да се насочи към проблем, към който има пряко отношение, тъй като това ще му помогне в работния процес, предполагайки по-доброто познаване на самия проблем и гарантирайки по-ясното и конкретно негово разрешение.

Първата мисъл на студента е да напише курсова работа, която да обхване всичко. „Например, ако се занимава с литература, първата му мисъл е да избере заглавието Литературата днес.” Така се получава, защото студентът си мисли, че колкото по обширна е темата, толкова по лесно ще изпълни изисквания обем, с по – малко и не дотам задълбочена информация. Например ако студентът избере много всеобхватна тема, то почти е сигурно, че ще допусне много пропуски и неточности. Някои от тях ще са породени от мързела на самите студенти, а други от това, че за написването на такава всеобхватна тема са нужни изключително много материали и извори, които едвали ще бъдат събрани. Това ще подложи студента на унищожителна критика и той няма да може емпирично  да защити курсовата си работа от лошите рецензии.

Затова темата трябва да бъде специфична, специализирана и обхващаща по малък период от време. Споре У. Еко това ще донесе на студента по – добра и сигурна оценка. Това е така ако темата е по избор на студента.

Друг вариант научният ръководител да зададе темата на курсовата работа. Единственото, за което студентът има право да претендира е заглавието да бъде свързано с курса на обучение. В конкретния случяй заглавието е определено от научния ръководител, като е съобразено с рамките на курса. Така на нас студентите ни остава да направим всичко възможно да решим проблема поставен ни във заглавието по подобаващ начин.

У. Еко използва термина монографична тема и според него тази тема е „Монографията, това е работа по точно определен проблем и като такава обратното на „история на..”, учебниците, на енциклопедиите. Монографична е например  темата: Алегоричният свят на средновековната литература. В нея се анализират много автори, но само от определена гледна точка, фокусирана върху определен проблем...” Естествено претенциите на курсовата работа са далеч по малки от тези на дипломната, затова монографичната тема може да бъде малко по стеснена и няма да изисква толкова голям научен труд и извори. При избора на монографична тема, съвсем не означава че трябва напълно да се забрави панорамната, Но тя според У.Еко остава на заден план или като „фон” както се изразява той.

Освен специфична и панорамна, темата на курсовата работа може да бъде „историческа или теоретична тема”. Аз ще разглеждам това от гледна точка на моята курсова работа. Исторически моята тема би звучала така: Как са се писали курсови работи? В такъв случай тя трябваше да обхване появата на курсовата работа като формата на научен труд и как са се появили и развили правилата за написването и до наши дни. Моята тема в такъв случай се оказва теоретична, а аз описвам не как се е появила и развила курсовата работа, а как тя се пише в наши дни.

Изворите за написването на курсовата работа и тяхното намиране и събиране е от изключителна важност за нашия труд. На тях се базира курсовата работа и други научни трудове. Съответно е много важно да се издирят извори, било в библиотеките и/или в интернет. В зависимост от самото задание, източниците могат да бъдат много разнообразни – учебници, записки, практически материали, нормативни документи и пр. Комплектността на материалите означава такова подреждане, което създава стегната система, за да обхващат те целия обем от материали, определени от тематиката на работа. Трудно би било за автора на работата да се справи със задачата си, ако се окаже, че за някакъв раздел от нея няма изобщо материали, въпреки че за друга раздели материалите му са изчерпателни. Известно е, че повърхностното отношение към някаква част от работата се отразява но-късно негативно върху достойнствата/на цялата разработка. Под оперативност на записките трябва да се разбира това тяхно качество, което позволява лесното им ползване в различни ситуации, и то не само при писането на една работа. Правилно съставените записки значително улесняват. Намиранет и събирането на извори не би трябвало да ни затруднява във века на комуникациите. Естествено от темата на курсовата работа ще зависи дали изворите и източниците на информация ще бъдат лесно или трудно  достъпни и събираеми.

Ето тук трябва да се спомене, че изборът на тема зависи от достъпността на изворите. Ако изберем тема, изискваща оригинални ръкописи, например на изчезнал език или остарели имного различни форми на говорим днес език, няма да можем да ги разчетем сами. Затов ще трябва да потърся квалифицирани за това хора, а ако не успея, то в такъв случай няма да успея да завърша курсовата си работа. Ето защо е добре да съобразим и проучим изворите, преди да приемем да работим или да решим да работим по дадена тема.

Необходимата библиография трябва да бъде изработена предварително, след което да се издири в библиотеките или други източници. Но често се случва да нямаме предварително изготвена библиография. В такъв случай се посещават библиотеките с цел съставяне на библиографията като според необходимостта, произтичаща от дадена тема се търсят източници. Според зададената тема те могат да бъдат от първа или втора ръка в зависимост от изискванията поставени от темата. Анализът на събраните материали трябва да започне с изготвяне на библиографска справка. Прегледът на литература в курсовата работа,  е ограничен в сравнение с прегледа в дипломната работа или докторска дисертация. Включено във въвеждащата секция,  то идентифицира най-важните изследвания по въпроса. Привеждането на автори и текстове трябва да е съобразено с тематичната и проблемна релевантност към целта на изследването. Всяка област на изследвания има своите кръг от най-разпространени и признати с приноса си изследователи и текстове. Те са автори и текстове, към които останалите изследвания в областта най-често, активно и независимо едно от друго се отнасят (цитират, преглеждат, включват). От събираните на данните зависи построяване на хипотеза, изготвянето на  програма на изследването (работен план, определение на методи и техники на проучване, експерименти, анкети: умозрителни и практически подходи, изучаване на съществуващи изследвания и документи).

Цитирането е важна част от науччните трудове. То направено по определени правила не позволява плагиатство от други автори, което е недопустимо за написването научния труд  и конкретно на курсовата работа.  Използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. Може да се цитира също  части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;

Използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като.

У. Еко дава 10 правила за цитирането, които са важни за да се запазят явторските права:

„Правило 1- Пасажите, представляващи обект на интерпретативен анализ, трябва да бъде достатъчно обширни.

Правило 2 – Критическата литература се цитира само ако чрез нейния авторитет се потвърждава нашето твърдение.

...3 – Цитатът предполага, че споделяте идета на автора, освен ако не е предшестван или следван от критически бележки.

4 – Трябва да е ясно кой е авторът на всеки един цитат и кое е изданието, било то печатно или в ръкопис. ...” и т.н. При пъво и второ цитиране има разлика, тъй като когато цитираме за пръв път трябва да посочим автора книгата и изданието. Това може да се постави във скоби след цитата или да се изнесе в бележки под линия. При второ и последващо цитиране може да се спомене само първата дума от заглавието и многоточие поставено в скоби след цитата. Самия цитат се записва в кавички и различен щрифт.

От тук ще премина към изложението на курсовата работа, нейното оформление , техническо форматиране.

Изложението само по себе си е логично продължение на увода, при което разгледаме по-задълбочено заложените акценти. В него, най-просто казано, трябва да направим това, което сме обещали в началото. За целта е необходимо да се придържаме към зададената тема, т.е. да си изградим конкретни рамки. Аргументацията изисква от нас да посочим максимално ясно и точно източника на проблема, като извършим подробен разбор на използваната литература и отчетем мненията на авторите. Друг ключов елемент са хипотезите, които представляват съвкупности от умозаключения, отнасящи се към конкретният проблем. Най-ефективният път към достигането и формулирането на тези умозаключения е практическият ни опит, тъй като, както вече споменах, курсовата работа е насочена към обективното представяне на знанията и начинът на разсъждение на студента, а не само предаването на чужди мисли и мнения. Необходимо е също така да се посочат методите, по които е проведено конкретното изследване и постигнатите финални резултати, което позволява на читателя сам да провери достоверността и да изведе получените решения. Последният етап е формулирането на основните изводи, до които е стигнал студента, като това формулиране е добре да е в тезисна форма.

Техническият прогрес предполага използването на компютър при писане на курсова работа. Ето защо съществуват някои правила за правилното оформление в текстовия редактор. Страниците трябва да са стандартно с 30 реда и 60 - 65 знака на ред. За шрифт трябва да се използва Times New Roman или Arial с големина 12-14 пункта, както и да се използва двустранно подравняване. Обема на курсовата работа трябва да е в порядъка от 5 до 20 страници, като препоръчително е те да бъдат около 10. Заглавната страница е от голямо значение, тъй като тя изгражда първоначалното впечатление у читателя и до голяма степен предопределя неговата отношение. Името на висшето учебно заведение, факултета и катедрата заемат най-горната позиция на заглавната страница. Следва записването на “курсова работа”, което се прави с едър шрифт, а под нея темата на самата курсова работа, която също трябва да е с едър шрифт. Ако съществува под-заглавие то се поставя в скоби и с намален размер на шрифта. В долната лява част на страницата се записва името на студента, изготвил работата, специалността и факултетният му номер, а в дясната се записва името на проверяващия. В дъното на страницата се записва мястото и годината на съставяне на работата.

При по-голямата част от студентите оформянето на курсовата работа започва с един важен въпрос – в чие лице и число да бъде написана? Повечето от нас се притесняват да използват първо лице, единствено число, тъй като смятат, че това може да окаже влияние върхо общото впечатление на читателя, тъй като по този начин се пренася акцента върху собственото мнение на автора. Но в крайна сметка нали това е основната идея – да се демонстрира способността за отстояване на лично мнение и да се защити дадена теза. Според мен използването на личната форма “аз” е до голяма степен задължително, ако искаме да провокираме читателите, като изразим своето мнение, най-вече при отстояване на различна позиция спрямо конкретен факт или нечия мисъл, като въпреки това показваме ясно и недвусмислено, че това е наше мнение и не желаем да ангажираме никого с него.

Следващата стъпка е същинското оформление. Всяка разработка на научна тема трябва да използва цитати, чиято основна цел е да покаже, че имаме конкретна представа от използваната литература. Няма ограничение за тяхното използване, но все пак трябва да имаме впредвид, че прекалената употреба на цитати говори за недостатъчна познаваемост върху проблема и липса на собствено мнение. Цитирането е начин да се избегне плагиатството, което е недопустимо в една научна разработка, като освен това чрез този процес ние отчитаме чуждия интелектуален труд и му оказваме нужното признание. Цитирането може да бъде буквално или свободно, като при буквалното фразата се постава в кавички (“ ”), а при свободното просто представяме чуждото мнение със свои думи, запазвайки смисловото съдържание. Желателно е при цитирането да посочим максимално точно и ясно използваните източници, за да може при необходимост да улесним намирането на съответната мисъл или твърдение. Цитатът, освен чрез кавички, може да бъде изведен под черта в дъното на страницата, да се маркира по определен начин и след това този маркер да се изведе в приложение или директно да се посочи автора и произведението, от което е взет. Следващият основен елемент е описанието на използваната литература, която също може да се извежда по няколко начина – под черта, в приложение или директно в скоби, като се посочва автора и неговата творба. Според мен използването на приложение е най-удачният и удобен начин, тъй като по този начин предпазваме текста от излишно натрупване и усложняване.

Съществена особеност при оформянето на курсовата работа е струкурата на текста, неговата граматическа точност и правилното му изписване. От първостепенна важност е студента да пише грамотно, да спазва езиковите норми и да следи за недопускането на правописни и пунктоационни грешки. Представената информация трябва да е във възможно най-лаконичен вид, за да се избегнат недвусмислиците. Съкращенията са допустими, но тяхното използване трябва да е контролирано и в рамките на нормалното. Желателно е езика, на който пише студента, да е разбираем за широк кръг читатели, което налага използването на по-разговорен тон, както и избягване прекомерната употребата на чуждици и специализирани термини, а ако тяхното използване е наложително да се контретизират и обясняват, като се извеждат под черта или в приложението.

В курсовата работа набелязах осовнте моменти от процеса на писане на курсова работа. Използвах за написването на тази курсова работа компилативен метод като подбирах нформация от различни източници. Процесът на работа никак не е лесен особено за студентите първи курс, които тепърва се сблъскват с обемна литература и трябва да осеят най доброто от нея. В курсовата си работа описах до колкото можах последователно как се пише и защо се пише курсова работа, как се избира тема, как се цитира, как се съставя библиография и как се събират и какви са изворите на научния труд. Чрез курсовата работа студентите придобиват опит в областа на научните трудове и умения за писане излагане и защита на своите тези.