Joomla Software solutions Template

Payday loan

Проблемите, свързани с естетическото възпитание в детската градина и началното училище, не са малко. През тях минават почти всички деца от предучилищна и начална училищна възраст. Трябва да се има предвид, че детската градина и училището са само степени от цялостния процес по формиране на новата личност наред със съществени фактори като семейството, обществената среда, формалните и неформалните групи и т.н. За да има ефект и трайно въздействие на естетическото възпитание върху детската личност, то трябва да започне от най-ранна възраст. Осъществяването на естетическо възпитание в предучилищна възраст съдейства най-пряко при формиране на личността. Запознаването на децата в тази възраст с най-различни изкуства ще развие художественото им впечатление и ще способства художественото им възпитание.

През 60-те години се създава система на естетическото възпитание на децата от предучиллищна възраст, която намира отражение в разработените и утвърдени през 1962 и 1978 г. „Програма за възпитание в детската градина”, с ръководители Н. Ветлугина и Е. Петрова. На преден план се изтъква необходимостта от системни въздействия върху децата от предучилищна възраст на произведения от различни видове изкуства. Неслучайно в съвременните условия на детската градина се поставят следните задачи на естетическото възпитание:

1. Систематически да се развива художественото възприятие, естетическите чувства и представи на децата. Всички видове изкуства, природата и бита трябва да съдействат за развитието на непосредствена емоционална отзивчивост, радост, вълнениежелание за контакт с художествените образи;
2. Да се приобщават децата към дейност в областта на изкуствата, като се възпитава у тях потребност и привички за внасяне на елементи на прекрасното в бита, природата и обществените отношения;
3. Да се формират основите на естетическия вкус у децата от предучилищна възраст и способност самостоятелно да оценяват произведенията на изкуствата;
4. Да се развиват художествено-творческите способности на децата. Тяхната дейност, свързана с изкуството, винаги трябва да бъде непринудена, наситена с радостни чувства, творческо въображение и инициатива. Колкото повече естетически е развито детето, толкова по-трайни и успешни са неговите художествени умения, толкова повече е разгърната неговата творческа дейност.

Принципните положения на теорията и практиката на възпитанието и обучението на децата чрез средствата на изкуството се разработват като отделни проблеми на художественото възпитание.

Въпреки че се провеждат изследвания и теоретически се обосновават връзките между отделните страни на естетическото възпитание в практиката на детската градина, се допуска едностранчивост, причината за която се крие в абсолютизирането на отделните видове художествена дейност.

Работата по естетическото възпитание в детската градина и началното училище е тясно свързана с всички страни на възпитателния процес, формите на организация са разнообразни, а резултатите се проявяват в различните видове дейности. Ето защо съдържанието на работата, свързана с естетическото възпитание според Н. Ветлугина трябва да съдържа следните основни моменти:

• Възпитаване на естетическо отношение към обкръжаващата действителност чрез запознаване с обществените и природни явления в бита, в процеса на труда, в игрите;
• Естетическо възпитание чрез изкуствата (художествено възпитание, развитие на творческите способности).

Задачите и програмното съдържание, включени в художествено-естетическите дейности, дават превес на художествените дейности за сметка на допира на детето с изкуството, запознаване с произведенията на скулптурата, живописта, музиката и т.н. Е. Флерина поставя следните изисквания към изкуството, което може да се използва при децата от предучилищна възраст:

1. Изкуството за деца да бъде високохудожествено;
2. Да бъде достъпно за възприемане от децата;
3. Изкуството да бъде реалистично и да отразява правдиво околния живот;
4. Изкуството за деца трябва да отразява високи морални качества в поведението на хората.

Тези изисквания се отнасят не само до изкуството за деца, а въобще за произведенията на изкуството. Ето защо е необходимо да се построи съответен подход за изучаването на взаимодействието на детето с изкуството.  Този подход ще определи и основата на системата за въздействие и възприемане на изкуството върху децата, което ще даде възможност за методическа реализация. Н. Велугина определя като художествена онази дейност на детето, която е непосредствено свързана с изкуството. Тук се прави уговорка, че става дума за изкуство, предназначено за деца. Подобна теза застъпват М. Якова, С. Алексиева, Ц. Шейтанова, които поясняват, че художествената и естетическа дейност са тясно свързани и се преплитат. Вижда се, че акцентът на естетическото възпитание, въпреки че не се отъждествява с художественото такова, пада главно върху художествената дейност на децата.

Проблемите, свързани с естетическото възпитание на децата, тяхната взаимосвързаност и много пластовост намират конкретна реализация и диалектическо обосноваване в програмите за възпитателна работа в детската градина чрез разделите, свързани с художествено-естетическите дейности. Тук вече акцентът пада върху естетическата възприемчивост и естетическото отношение към света като компоненти на естетическата култура.  Естетическото възпитание е процес на съвместна дейност между педагозите и децата, насочен към формиране на естетическата култура у последните. Необходимо е задачите и учебното съдържание точно да отразяват диалектическата връзка между компонентите на естетическата култура. Това ще доведе до формиране у децата на емоционално-сетивна отзивчивост, познаване и разбиране същността на естетичното в изкуството, степен на съпричастност към художественото творчество. Именно тези компоненти на естетическата култура са и критерии за резултативността на естетическото възпитание в детската градина и началното училище. В това отношение главна роля играе изкуството. Детето от тази възраст трябва да контактува със света на изкуството в цялостното му разнообразие и богатство. Изкуството като уникално средство за естетическо възпитание служи за формиране на основните сфери на психическия живот на детето – емоционалната сфера, образното мислене, художествените и творчески способности. Именно творческите способности и тяхното ранно съзряване зависят от успешно формиране на общите способности, способностите за художествено възприемане на света.

Благодарение на своята мултифункционалност изкуството заема значително място и в културата. В съвременните условия за формиране на детската личност на преден план излиза социално-конструктивната функция на изкуството – то е средство за общуване, моделиращо човешката дейност, отразяващо света и оценяващо всички елементи на отразеното. Тук в художествена форма се моделират проблемни и стереотипни (шаблонни) жизнени ситуации, от което всекидневният живот става предмет за изучаване и материал на дейността. Ето как формирането на детската личност чрез средствата на изкуството се превръща във водещ проблем на възпитанието. При проучване на естетическото възпитание е желателно да си поставяме за задача да намерим такива средства за педагогическо въздействие, които отговарят на възрастовите особености на децата и осигуряват активно естетическо преживяване в резултат от собствена изява.  Трябва да се конкретизира своеобразието на връзката между изкуството и основните дейности, като се търсят онези съдържателни механизми, които биха съдействали за формирането на детската личност.

В условията на предучилищното възпитание развитието на детето се опосредства от социалната група. Изкуството приобщава отделните нейни членове към груповите ценности, откъсва ги от нея и отново ги връща, но обогатени, което сплотява още повече детската група. За социално-нравственото формиране на детската личност е необходимо не социална среда въобще, не само семейната среда, а преди всичко детска среда (Петрова, 1975г.). По този начин се убеждаваме, че не емоциитре сами по себе си, а художествената образност е решаваща при общуването с изкуството, което спомага социално-нравственото формиране на детската личност.

В детската градина естетическото възприемане  и естетическото отношение към света, като компоненти на естетическата култура, се формират чрез цикъл от художествено-естетически дейности. А те служат за развитие на комплекс от способности, характеризиращи творческата личност. За тази цел в областта на взаимоотношението на детето с изкуството е желателно да се решат следните следните групи въпроси:

1. Приобщаване към културата – характеристика чрез съответни критерии на нивото на художественото развитие – групово и индивидуално;
2. Различие между децата в културно отношение (различие между групите) – изясняване на скритите потребности и предпочитания;
3. Условията за културно потребление;
4. Влияние на една характеристика върху друга по отношение на дадено социално поведение.

Отчитайки факта, че социалната обусловеност на човешкото развитие още в ранна възраст става предпоставка за развитието на нравствената сфера, на нравственото съзнание и поведение, бихме могли да фиксираме мястото на изкуството в социално-нравственото формиране на детето от предучилищна възраст. Една от специфичните форми на на взаимодействие на субекта с околната среда наред с конкретната жизнена дейносте именно изкуството, чийто обществен характер не буди съмнение.

Изкуството е обществена връзка както по произход, така и по предназначение. То е реакция на определена, едновременно лична и обществена човешка потребност, език на човешката общностпри съхранение на индивидуалната неповторимост и свобода на избор, а също така и отсъствие на принуда (Горанов, 1983г.). Ето защо изкуството пряко може да се отнесе към условията на социализацията и нравственото формиране на детската личност при решаване на проблема за социално-нравствената готовност на децата за училище.

Изкуството може да съдейства за създаването на контролирани условия, чрез които да се изменя поведението. Важно в случая е да диференцираме следните особености, забелязани още от Л. Н. Толстой – особеността на общуването посредством изкуството и изкуството като общуване. Това са две взаимосвързани, но въпреки това различни страни. Общуването в реални условия чрез знаците на културата способства социалното да се интериоризира в индивидуалната психика, а личността да се социализира и превръща в съвкупност от обществени отношения.

Потребността от общуване има конкретно-исторически характер, а изкуството със своите функции може да задоволи тази потребност. Според Л. С. Виготски, необходима е социална ситуация за развитие на детето, тъй като тогава се наблюдава динамиката на психическото развитие и се формират нови качествени психични образувания.

В цялостния възпитателно-образователен процес в детската градина и началното училище чрез обучението, игрите, развлеченията, празниците и непосредственото въздействие на околната среда се създават условия за естетическо формиране на детската личност, развиват се творческите способности на децата и се градят умения за участие в различни видове естетическа дейност. Естетическото възпитание като целенасочен процес, в който се формира човешката способност да се възприема, разбира, цени, пази, съпреживява и създава красота във всички области на живота, се реализира в детската градина не изолирано, а във взаимовръзка с всички задачи и страни на възпитателната работа, чрез средства, които са изключително разнообразни и се използват в единство. Естетическото възпитание е неотклонна задача на цялото общество, защото практически то обхваща всички сфери на живота. Ето защо трябва да търсим системна връзка между двете звена на образователната система – детската градина и началното училище. Тя е и основата за приемствеността при формиране на естетрическа култура у подрастващите.

В програмните документи се имат предвид онези психологически и педагогически изследвания, които показват, че способността да се разбира прекрасното най-успешно се развива, когато детето е не само пасивен обект на естетическите въздействия, а и активно пресъздава художествените образи. Познанията, които имат децата от изучаването на произведения на литературата, запознаването им с изобразителното изкуство и музиката, ги насочвта към творчество, към стимулиране на творческите им способности. Тяхното активно използване се отразява в творческата им изява. От действие по показ, по подражание децата преминават към самостоятелно търсене на изобразителни средства, към творческа инициатива и опити самостоятелно да използват умения, отношения и усвоени знания. В практическата им дейност тяхната самостоятелност нараства. Така самостоятелността и творческото въображение стават най-преките компоненти на творчеството и в същото време стоят в основата на единния процес за формиране на естетическа култура у децата в детската градина и началното училище. Обучението създава необходимите предпоставки за самостоятелна дейност, а от своя страна тази самостоятелност активизира детето по-смело да усвоява новите знания и умения, необходими при реализацията на творческите му замисли. По този начин общото и в двете звена се търси, по посока на единството възприемане, изпълнение, творчество, в тясната и органическа връзка между обучението и развитието на детското творчество. Различието между двете звена се изразява в специфичното използване на средствата за естетическо възпитание съобразно възрастовите особености на децата.

Детската градина и началното училище са фактори в системата за естетическо въздействие и съдействат най-резултатно за формирането на детската личност. Това се конкретизира и в програмите на двете звена чрез цикъла „Художествено-естетичекси дейности” или образователно направление „Изкуство”.Той обхваща изобразителната и музикална дейност на децата, както и запознаването с изкуството. Естетическата възприемчивости естетическото отношение към света като компоненти на естетическата култура също се формират чрез този цикъл, като основно място заема приобщаването към изкуството. То е едно от основните средства за естетическо възпитание.  Така например, в програмите, действащи след 1985г. Музикалната дейност е точно и ясно систематизирана в детската градина – отдиференцирани са във възрастов аспект произведенията, с които децата трябва да се запознаят. В началното училище няма точен критерий при подбора на инструменталните пиеси за слушане във възрастов аспект 1-3 клас. В детската градина тези творби са с конкретно образно съдържание, достъпно за децата, докато още в 1 клас се отива към творби с по-абстрактен характер (Капричио оп. 1 N^O 22 от Паганини; Бадинера из сюита N^O 2 от Бах).  В сравнение с музикалната, изобразителната дейност в началното училище е разработена като система по-добре. Но и тук липсва усложнение на задачитев отделните класове в сравнение със системната работа в детската градина. В първи клас , както и в детската градина се дава визуална представа за видовете изобразително изкуство – живопис, графика, скулптура, и започва системно запознаване с жанровете – натюрморт, пейзаж и портрет. Разширяването на познанията на децатав тези две направления прекъсва в 3 клас.  В цялата начална училищна степен е подценена и връзката, която може да се изгради между художествената литература, изобразителното изкуство и музиката, в духа на теорията за синтеза между изкуствата, което е характерно за работата в детската градина. Изключение е само трети клас, където има интеграция между художественото слово и музиката. Така диалектическата взаимовръзка между изкуството и дейностите подчертава ролята на художественото произведение за интеграцията на последните чрез системата от отношения на детето към социалната действителност, както и ролята му за приемствеността.

Изкуството способства за схващане на различието между себе си и другите при запазване целостта на собственото „АЗ”. Значима е неговата роля при интензивното общуване между децата благодарение на измененията и усложняването на структурата на социалните връзки в отделните дейности.

За да говорим за приемственост в пълния смисъл на това понятие, при формирането на естетическа култура у децата от двете степени е необходимо да се усъвършенства работата по запознаване с изкуството.  Специфичното тогава за всяка отделна степен ще се характеризира чрез подходите и принципите за подбор на програмното съдържание. В основата на този подбор авторите на различни системи, свързани съответно и с проблемите на възприемането на изкуството, поставят стандартизацията, представена като критерии и показатели относно навлизането на децата в изкуството. По отношение на изработването на стандартите акцентът пада върху наблюдението и въображението – в подготовката за творческа работа детето да покаже възможност да наблюдава и да създава чрез творческото въображение нови образи. Тук се включва описанието на външността на познати предмети и техните особеностикато цвят, форма, размери, пропорции и т.н., описание на определени чувства, свързани с възприемане на неща от живата и неживата природа, описание на поведението  на определени представители на живата природа, или „поведението” на отделни предмети – различно състояние по различно време или на различно място. Не се пропуска и ролята на на определени ситуации, в които детето трябва да използва определени концепции за изкуството и особено отнесените до него техники и процедури, чрез които се постига определен желан резултат. Тук особено място се отделя на връзките, съществуващи между отделните видове изкуства и материалите, които се използват или лежат в основата на тяхното изработване. Стандартизацията ще опре и до самопознанието – даване възможност на детето да се самоопише, използвайки многообразието, създадено от средата на изкуството, да може да разпознае някои присъщи му индивидуални черти чрез изкуството. Твърде важен момент при изработването на съответните стандарти или изисквания към образователните системи по отношение овладяването на естетическата култура от децата в предучилищна възраст и навлизането им в изкуството е този, свързан с възможността на децата да работят и творят със средата на изкуството, т.е. детето да покаже продуктивни, творчески, положителни отношения и съответно поведение към конкретната дейност.

Разработването на програми, свързани с проблемите на естетическата култура при децата от предучилищна възраст, в различните страни се свързва с развитието на естетическите, творчески и физически дейности, свързани с определено обучение, опиращо се на своеобразна експериментална и изследователска дейност на децата. В този смисъл ролята на използваните материали е твърде значима във връзката им с въображението и творчеството, и оттук разкриване на способностите на децата да работят с различни материали, да използват различни видове техники и да изследват своите работи. Но тази работа е подчинена изцяло и задължително от получения начален опит чрез възприемането на музиката, живописта, драмата, поезията и другите видове изкуства. Дори когато акцентът се поставя върху съвсем конкретен феномен, например възприемане на цвят, то той се отнася както към възможното му проявление в сферата на видовете изкуства, така и към конкретните области на детските прояви, дейности, творчество, естетически и творчески аспекти на обучението. Значим момент на прилагане на програмите е ролята на педагога по отношение на онези малки детски общноети (групи), в които съществува определен интерес към отделни произведения на изкуството, определен автор или творец, определени видове изкуства или група изкуства, което създава възможност за изпробване, експериментиране и съответно демонстриране на определено ниво на компетентност в контрола както по представянето, така и по отношение на определена реализация на нещо, свързано с изкуството. Отношението към изкуството от страна на децата от предучилищна възраст и разбира се, творческото пресъздаване от страна на педагогадава възможност в тази сфера да се формират дейности и отношения с фундаментално значение. Добрата подготовка допринася у децата да възникнат и да се реализират идеи и отзиви, чрез които те комуникират по различни начини, изказват разнообразни съждения, търсят специално внимание, за да могат да реализират възможностите си по отношение възприемането на изкуството. Интересът към тези занимания, свързани с изкуството, и предизвиканият интерес способстват за издигане на детското отношение на по-високо ниво, пряко свързано с възприемане на произведения на литературата – не само проза, но и поезия, и то с все по-нарастваща сложност във връзка с традиционните виждания и рими, до откриване и мястото на модерната литература. Този подбор води до все по-голямо културно влияние и отваряне на детското въображение и отношение към различните видове култури. От тази гледна точка педагогът в детската градина е призван да се погрижи много внимателно за селективното възприемане на произведенията на изкуствотов контекста на социалното обучение – детето да разпознае себе си като уникална индивидуалност, да може да схване и опише собствените си чувства. Познанията в областта на изкуството не могат да се противопоставят на знанията в други определени области от живота или отделни предмети, считани за основни при изграждането на детската личност. Налагащият се извод е тотално скъсване с представянето на изкуството като отделна дисциплина – подчиняването му на конкретни познания в сферата на музиката, изобразителното изкуство и отчасти литературата.

Социализацията чрез естетическите ценности, според Л. Димитров, е процес, който може да бъде овладян и следователно апробиран в три основни направления:

• Чрез разширяване обхвата на онази част от социализацията чрез естетическите ценности, която е непосредствен спътник през целия човешки живот;
• Чрез усъвършенстване на средата на изкуството с оглед правилното естетическо въздействие на всички непосредствени и опосредствани фактори в качеството на компоненти на тази среда;
• Достигане на определено равнище в развитието и ценностната ориентация на децата, и по-конкретно – създаване на обективни условия за изграждане на отношение у децата към изкуството, т.е. своеобразно естетическо самовъзпитание.

По този начин ценностната ориентация у децата в сферата на възприемане на изкуството се превръща в активно социализирана художествена ценност по отношение на художествената литература, изобразителното изкуство, музикалното изкуство, театралното изкуство, киноизкуството (Димитров, 1977г.). На базата на изтъкнатите по-горе основни насоки се формира своеобразна школа, обхващаща проблемите на ценностната ориентация в сферата на художествената култура или отделни видове изкуства, проблемите на естетическото възпитание в българското училище, и не на последно място проблемът за същността и развитието на идеята за възпитание чрез изкуството. На преден план излизат анализите, свързани с взаимовръзката между естетическите способности, специалните и общи способности на децата и тяхното формиране. Всичко това се реализира и формира в детската градина и се осъществява чрез всички видове дейности и съответната възпитателно-образователна работа в нея. Развитието на естетическите творчески възможности е изключително благоприятствано от контекста, създаван от социализиращите фактори, в които протича. Това доказва, че и при формиране на общите способности голяма роля играе целенасоченото естетическо възпитание. Това е така, защото естетическото отношение на човека към света по своя характер по-широко и универсално, отколкото другите духовни отношения. Включвайки в действие повече способности, естетическото отношение има и сравнително по-големи възможности за усъвършенстване на личността на детето в процеса на взаимодействието.

В известна степен акцентът пада върху художествено-естетическата дейност като продуктивна, като естетическите възприятия, чувства, представи, потребности и отношение се изразяват изключително по отошение на създаване на определени продукти, имащи някаква естетическа стойност, чрез рисуване, моделиране, апликиране и т.н. Търси се получаване на интелектуална, емоционална и естетическа удовлетвореност главно от изразяването или използването на естетико-продуктивната дейност като повод за общуване със социалните и естетически обекти. На изкуството се отрежда второстепенна роля. Проявата на оценъчно отношение от страна на децата е главно към резултатите от изобразителната, музикалната и конструктивната дейност, като на тази основа се поставят и критерии за естетическа оценка.

Вярно е, че въображението се развива чрез всяка дейност, но както е забелязал още Гьоте, няма нищо по-страшно от въображение без художествен вкус, или както твърси Г. Павлова, в процеса на естетическото отношение към света въображението се развива под контрола на естетическия вкус (Николов, 1987г.). Трябва да отбележим, че естетическото отношение изисква развитието на всяка една от способностите на по-вискоа степен, отколкото другите отношения. За възприемане на красивото е необходимо друго много по-тънко и в същото време много по-дълбоко светоусещане и оттук вече улавянето на всички оттенъци при прехода на цветовете. Възприемането на изкуството е своеобразна оценка от гледна точка на съвършенството, т.е. децата трябва да имат способности за възприятие, оценка, въображение, но като неповторими индивидуалности. В този смисъл, изкуството се разглежда като един от реализиращите компоненти на педагогическата система и основен посредник във възпитателните отношения, неговите интеграционни възможности и потенции, за идентифицирането на тези отношения, без те да се противопоставят на на други основни средства, сфери и дейности в тази система. При възприемане на изкуството детето е в пряка зависимост от социокултурния контекст и от ценностната ориентация в сферата на художествената култура. Това предполага специфично диференциране на детското отношение към отделни видове изкуства (Димитров, 1984г.).

Неслучайно се разработват психологическите особености на възприемане и въздействие на театралното изкуство върху децата като специфична форма на общуване на зрителя със сцената.  Именно във взаимодействието на всички механизми се осъществява пълноценното възприемане и въздействие на театралния спектакъл (Александрова, 1987г.).

Ясно е, че за разработването на педагогическа концепция, обхващаща проблемите по изграждане у децата от предучилищна възраст на естетическа култура и възприемането на изкуството, би трябвало тя да е изградена на базата  на многобройните аспекти на културата като обществено явление и актуалността на отношението между личността на детето и културата в обществото. Приемането на характерните четри на културата като основни принципи при разработване на концепцията за възпитателна работа в детската градина ще даде възможност да се посочат на педагозите онези възпитателни функции, съдържащи се в заобикалящите детето социализиращи фактори, между които и особено мястото и ролята на изкуството. Така те ще могат да реализират чрез изкуството дискретни възпитателни функции, а децата ще имат правото да изявяват своята собствена индивидуалност и отношение към всичко, свързано с естетическата култура.