Joomla Software solutions Template

Payday loan

Младежката възраст е периодът на засилена, социализация на личността - изключително сложен процес на противоречиво навлизане в социалната действителност.

Определянето на границите на периода е много оспорван въпрос. Едно е безспорно: младеж изобщо не съществува, това е само една относително самосто­ятелна общност. С оглед на обществените условия у нас има основание за граници на младежкия период да се смята възрастта 14 и 25 години. Основанията за това са повече социологически: първо, младежите от тази голяма възрас­това група са особен обект на политиката на държавата с оглед на създаване обективни и субективни предпоставки за реализацията на младото поколение; второ, относител­ното сходство в ценностните ориентации на младите хора като важен критерий за равнището на социалната им ак­тивност в съответните сфери на дейност.

Този подход на възрастово разпределение има сво­ето значение и за криминологията - главно с оглед на организацията на превенцията и контрола върху младежката престъпност. Тя е улеснена и от статистическото наблюдение на общата престъпност от Националния статисти­чески институт. Трябва да се признае, че от познавателно значение, както и за разработване на отделни криминологични проблеми, обединяване на младежи от 14 до 30 г. не е най-перспективният подход, особено що се отнася до изучаване особеностите на личността на престъпника и на престъпното поведение. При съобразяване със закономер­ностите на криминологичната детерминация би следвало за горна граница на младостта да се определи 25-тата година.

Като социална група младежта има определен ста­тут, изменящ се през отделните етапи на развитие на мла­дия човек. За младежта е характерно бързото биологично и психично съзряване и нарастването на социалната ак­тивност в резултат на интензивното навлизане в общест­вото. Всички тези обстоятелства могат да имат значение при определени обстоятелства за измененията в престъп­ната активност. Младежкият период в криминологично от­ношение може да се раздели на други, относително обосо­бени периоди. По думите на И.Кон те са "автономни, ма­кар и взаимносвързани периоди", през които се изпълняват различни социални роли и през които се фор­мира личността на престъпника.

Кризисният период в отклоненото поведение на мла­дежите започва към 11-12-ата година, когато 14-16 на сто от малолетните и непълнолетните (8-18 г.) са взети на от­чет в детските педагогически стаи (ДПС). С възрастта на­раства и престъпната активност на личността, която е на-й-висока при 16-годишните (средно 22 на сто от взетите на отчет), след което към края на непълнолетието спада на 19-20 на сто.

И през 1995 г. се запазва тенденцията към снижаване възрастта на осъдените лица. По-голяма част от осъдените лица - 56,4 на сто (при 55,6 на сто през 1995 са на възраст от 14 до 29 години. От общия брой на осъдените лица делът на осъдените непълнолетни лица (14 -17 години) е 6,1 на сто, а на 18 - 29 годишните той възлиза на 50,3 на сто. Следват осъдените лица във възрастовата група 30 - 39 години - 24,3 на сто, осъдените на възраст 40 - 49 години съставляват -12,4 на сто, на въз­раст 50 и повече - 6,9 на сто.

С най-висок коефициент на криминална активност на осъдените лица и през 1995 г. са лицата на възраст 18-29 години (416 осъдени лица на 100 хил. човека от тази възрастова група). Криминалната активност на тези лица е 3 пъти по-висока от тази за страната.

При осъдените лица на възраст 30 - 39 години криминалната активност е 253, а при непълнолетните лица е 148. С увеличаване възрастта на осъдените лица крими­налната активност спада - при 40 - 49 годишните тя е 121 на 100 хил. човека от съот­ветното население.

През 1995 г. доминиращо престъпление сред осъдените младежи на възраст 14 -29 години е кражбата. От осъдените 717 непълнолетни лица 496 са осъдени за кражба, или 69,2 на сто. Делът на осъдените за кражба лица на възраст 18-29 години е 60,0 на сто от общия брой на лицата осъдени за този вид деяние, което е с 3,2 пункта повече в сравнение с 1994 година. Високата престъпна активност по отношение на някои тежки престъпления е свързана и с агресивността, която характеризира поведението на част от младите хора. Делът на осъдените младежи за умишлени убийства е 31,6 на сто (4,5 на сто са осъдените непълнолетни лица, а делът на осъде­ните на възраст 18-29 години е 27,1 на сто). През 1995 г. намалява делът на осъдени­те млади хора за грабежи на имущество - 80,1 на сто от общия брой на осъдените лица за грабежи, при 82,0 на сто през 1994 година.

Увеличава се делът на лицата на възраст от 14-29 години, осъдени за изнасил­ване от 67,4 на сто през 1994 г. на 75,9 на сто през 1995 г., като делът на непълнолет­ните лица осъдени за изнасилване е 15,3 на сто.

Младежите на възраст 18-29 години, които са осъдени за хулиганство, съставляват 48,1 на сто от общия брой на лицата осъдени за престъпления по чл.325 от НК.

Друго типично за младежката възраст престъпление е противозаконното от­немане на моторно превозно средство. От общия брой на лицата, осъдени по чл.346 от НК, 86,4 на сто са младежи на възраст 14-29 години. Делът само на лицата на въз­раст 14-17 години е 9,7 на сто, което е с 2,3 пункта по-малко в сравнение с 1994 годи­на.

Младите хора на възраст 18 - 29 години проявяват и висока активност по отно­шение на някои икономически престъпления. Осъдените лица от тази възрастова група съставляват 23,7 на сто от общия брой на осъдените за длъжностни присвоявания, 35,7 на сто са осъдените за документни престъпления, а 58,3 на сто са осъдените за незаконно пренасяне на стоки през границата (контрабанда).

Анализът на обратния процес - снемането от отчет, показва сравнително голяма устойчивост на антисоциалната активност, вследствие на което взетите на отчет ма­лолетни на възраст от 8 до 12 г. биват снемани от отчет едва след 2-3-годишно наблюдение от страна на инспекто­рите при ДПС. По-активното изключване на подраства­щите от категорията на правонарушителите става след навършването на 15 години (13-14 на сто), след 16 години -19-20 на сто и при 17-годишните - 33-34 на сто. По-бавната "обръщаемост" на контингента е благоприятен факт, до­колкото това време може да се използва за целите на пре­венцията: по-продължително възпитателно въздействие, но от друга страна, тя е знак за неблагополучие поради относително продължителното застрашено състояние на лицето и риска да се задълбочи процесът на десоциализация. А настъпилата ранна деморализация на личността се отразява и в следващите възрастови периоди и най-често през непълнолетието.

В литературата обикновено се отбелязва спадане на активността след 25-ата година. Приемайки за един от най-типичните феномени на младежката възраст "максимал­ния риск", редица изследователи сочат периода 15-25 го­дини като най-рисковият поради наличието на високи по­казатели на физическото и физиологичното развитие на чо­вешкия индивид и на много по-ниската степен на социал­на зрелост. Тази хипотеза не се потвърждава при редица изследвания. Очевидно е, че фактори, които имат значение за една страна или за повечето страни от даден регион и за даден период, могат да се окажат неосновни и дори случайни.

Непълнолетието (14-18 г.) е относително най-обособеният период. От психосоциална гледна точка въз­растта на непълнолетието е най-сложна и противоречива, през която се извършва преходът от детството към зре­лостта. Децата се стремят да станат като възрастните и усвояват социалните норми, които обществото очаква от тях да се спазват.

Този, макар и кратък период, показва съществени различия в закономерностите на престъпното поведение, повлияни от възрастовите особености на непълнолетните. Поначало възрастовите особености на личността са пред­мет на изучаване психологията, но очевидно е значението им и в други области - педагогика, социална психология, право и пр. Макар и да имат опосредствуваща, а не опре­деляща роля, отражението им в престъпното поведение е особено голямо. Те се вземат предвид и от законодателя. Така че правната наука и наказателното законодателство се облягат изцяло на постиженията на психологията. Но за практиката само законодателно решение не е достатъчно. Тя винаги е по-богата и ни изправя пред редица проблеми. Във връзка с това изниква и въпросът за различните правни регламентации в отделните страни. Във франция нап­ример непълнолетни са лицата, ненавършили 18 г., без да е определена долна граница. В Австрия и Германия непълнолетието обхваща възрастта 14-18 г., а в САЩ - 10-17 г. В Русия и други страни от ОНД по принцип към наказателна отговорност биват привличани лицата след навършване на 16 г. За някои престъпления с по-висока обществена опасност отговарят и 14-16-годишните. В Чехия непълнолетието от 15 до 18 г., а в Унгария - от 12 до 17 г. По-различно е решен въпросът в Полша. Съгласно полското право непълнолетно е лицето, ненавършило 17 г. Наказателният кодекс не определя долната граница, макар и да разделя непълнолетните с оглед на това, дали са навърши­ли 13 г. Съдилищата разглеждат простъпки на лица и под 13 г., но са ограничени да прилагат само възпитателни мер­ки по отношение на тях. На практика за долна граница се приема 10 г., ако като аргумент за това може да се ползва статистическото наблюдение на престъпността.

Липсата на сходство в законодателните решения е пречка за сравнителното изучаване на проблема. Различи­ята идват и от разликата в съдържанието на понятието престъпление, извършено от непълнолетен. В САЩ нап­ример в публикациите на "Children's Bureau Statistical Series" като престъпления се отчитат и бягствата от дома, неподчинението, извършването на прояви, засягащи половия морал, и др. Във Франция още от 1958 г. се определя "престъпността на непълнолетните като състояние, в което попада младежът, изложен на каквато и да е опас­ност" Лопес-Рей излага предимството на точното разграничение между престъпност и противообществени прояви.

Българският Наказателен кодекс определя точно границите на непълнолетието - 14-18 г. Непълнолетните могат да бъдат привличани към наказателна отговорност, ако са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си (чл.32, ал,1 НК).

Лица, недостигнали 14-годишна възраст, са наказателно неотговорни. Те са малолетни и само част от тях (8-14 г.) отговарят за извършените простъпки по специален Закон за борба срещу противоообществените прояви на малолет­ните и непълнолетните. На малолетните, извършили про­яви от всякакъв характер, дори и да съдържат признаците на престъпление, и на непълнолетните за извършените противообществени прояви (бягство от дома, скитничество, аморални прояви и др.) или престъпления, когато са осво­бодени от отговорност по падежния ред (чл.61 НК), спе­циални комисии при общините налагат възпитателни мерки.

Институтът на намалената наказателна отговор­ност на непълнолетните е претърпял и у нас развитие. Съг­ласно чл.57 от Наказателния закон от 1896 г. наказателно са отговаряли лицата на възраст от 10 до 17 г. Смятало се е, че само с настъпването на отрочеството, т.е. на юношеството, у човека се появява способността за правова и нравствена оценка на деянието си, а също и да ръководи постъпките си.

Периодът на непълнолетието се характеризира с фи­зическото и интелектуалното развитие на подрастващия, формира се характерът с неговите емоционални и волеви особености. Това е период на неравномерно и противоре­чиво развитие, през който детето се превръща във възрас­тен човек, недостигнал обаче биологична, психична и социална зрелост.

Непълнолетният вече може да бъде субект на прес­тъпление. Поради това не е без значение да се знаят при­чините и източниците на престъпното поведение. Криминологичните изследвания показват, че в основата на пра­вонарушенията на непълнолетните наред със социалните лежат и причини от педагогически и психологически ха­рактер. Насочването на вниманието към последния тип причини не означава, че се цели да бъдат "открити" някак­ви "естествени психофизиологични свойства", отличаващи правонарушителя от останалите негови връстници, и оттук да се изгради някакъв особен тип престъпник. Ако се проявява интерес към психофизичните и психофизиологич­ните свойства, към възрастовите особености на непълно­летните, то е, защото повишената емоционална възбудимост и ранимост, спонтанността, стремежът към самос­тоятелност и самоутвърждаване могат при недобре про­тичащ възпитателен процес да се развият в устойчиви от­рицателни свойства на личността, които да влияят върху оценката на конкретната ситуация и избора на противоправния вариант на поведение.

С оглед на психофизичното и социалното развитие на непълнолетните в периода могат да се обособят други два автономни етапа, всеки със своите особености на криминологична детерминация.

Първият период обхваща лицата на възраст 14-16 г. През този период непълнолетните са значително неустойчиви. Нервнопсихичната им основа е неукрепна­ла, а организмът им не е подготвен за редица психични прояви. В тяхното развитие важно място има засилената дейност на жлезите с вътрешна секреция, с което организ­мът се подготвя за нормално функциониране с достигане на горната възрастова граница на непълнолетието. Преус­тройството на нервнохоморалното съотношение нерядко е основа на общата неуравновесеност на Юношата, на не­говата раздразнителност, избухливост или неетичност, които имат и криминогенно значение.

Половото съзряване в никакъв случай не е само фи­зиологичен процес. То е важен социален проблем. Със са­мото полово съзряване се поставя въпросът за взаимоот­ношенията между половете - нормални и патологични. Половото влечение става нещо закономерно в живота на човека.

Половото съзряване придава силна, макар и не всякога осъзнавана, сексуална окраска на всички юношески преживявания и интереси. Проявява се еротичното влечение, което у младежите е много по-силно изразено, отколкото у девойките, макар че по-рано да съзряват физически. Юношеското съзнание е раздвоено, а самият еротизъм - значително дифузен. Сексуалната фантазия понякога се персонифицира във въображаем или реален образ, който се възприема изключително като сексуален обект, ли­шен от други човешки качества. Това крие сери­озни опасности поради неудържимостта на стремежа за себеутвърждаване като личност по негативен път. То обяс­нява защо някои непълнолетни търсят беззадръжно поле за "изява" в групи, когато не постигат преживяванията в нормални условия. А формирането на отношение към другия пол поставя траен отпечатък върху бъдещите взаимоотношения на личността.

Настъпват и други сериозни изменения, но зависимостта на съзнанието от най-близкото обкръжение е все още много голяма.

"Умственият свят на детето - пише И.М.Сеченов - е населен по-скоро от единици, отколкото от групи, а у въз­растния целия външен и вътрешен свят е разпределен в редица система". Тези особености се откриват в проявите на лекомислие, което може да бьде основание при наличие на други предвидени от закона предпоставки - непълнолетният да бъде освободен от отговорност. В тази възраст непълнолетният проявява непреста­нен стремеж да анализира и оценява хората, да се самонаблюдава, самооценява и съотнася спрямо останалите. Оценките му обаче са ситуативни, формират се въз осно­ва на отделни, най-често външни и несъществени свойст­ва на личността,' поради което са нетрайни. В механизма на противообщественото му поведение се проявяват под­ражанието и стремежът към идентификация със силни според неговите оценки личности.

Младите непълнолетни са подчертано емоционално възбудими, преживяването на събития и ситуации като пси­хичен процес протича бурно, поради което стават конфликтни по незначителни поводи. Характерна за възрастта импулсивната форма на активност, при която непълнолетният реагира на дразнителите (или фрустраторите), без да осмисля достатъчно конкретната ситуация. Поради това на плоскостта на импулсивността може да се извърши престъплението, което се разгръща по механизъм, сходен късото съединение", т.е. опосредстващото звено във веригата "стимул (дразнител) - реакция" да се окаже слабо, макар и ненапълно изключено.

Острата впечатлителност и повишената внушаемост се проявяват при извършване на рисковани и необмислени прояви, често индуцирани отвън. В резултат на това някои престъпления могат да се окажат нехарактерни за възрастта на извършителите.

Непълнолетните от втората група (16-18 г.) имат определени физически и интелектуални предимства спрямо 14-16-годишните физическото им, вкл. и половото, развитие е почти завършено, а интелектуалното равни­ще се е издигнало така, че в качествено отношение не се отличава съществено от това на възрастните. Умът е ста­нал по-проницаем, вследствие на което по-елементарното детско мислене се изменя и се допълва от абстрактното мислене. Те се доближават до възрастта 20 г., когато спо­ред Рейвън способността за съждение е най-голяма. Осо­бено наказателноправно значение има нарасналата им спо­собност за самоконтрол и съобразяване с нравствените и правните норми. Съществуващата социална и правна уред­ба се оценява от позициите на собствените възгледи на непълнолетните, в резултат на което те се подчиняват на нормите съзнателно (но критично, или формират нихилис­тично отношение към тях), а не под въздействието на забрани или заплахите на възрастните. Всъщност това е едно от най-големите достижения на личността в нейната поз­навателна дейност.

Съобразявайки се със степента на психо-социално раз­витие, законодателят в известна степен ги приравнява с пълнолетните - признава им право на труд, право да склю­чат брак и др. Независимо от своеобразните им особенос­ти между непълнолетните от двете възрастови групи има много общо в психо-социалната детерминация на престъп­ното им поведение. Връзката със социалната среда е по-дълбока, по-здрава, отколкото при малолетните и е пред­поставка за по-пълна социална интеграция на личността. Преодолява се детският индивидуализъм и се развива колективизмът в общуването. Възрастта на непълнолетието става "колективна възраст", което се отразява и в преиму­щественото групово извършване на престъпления (средно над 60 на сто). От пасивен съзерцател и потребител на об­ществените ценности непълнолетният се превръща в ак­тивен участник в обществените отношения с определен граждански статус Проявява се непрестанният му вътре­шен стремеж към самостоятелност, към интегриране в обществото, към завоюване на определени позиции в него, към самоизява и себеутвърждаване. Този нормален про­цес в развитието на личността не всякога протича без отк­лонения.

Изобщо извършването на престъпления през непъл­нолетието ни изправя пред личност, която непрекъснато формира оценки и възгледи, коригира или създава нови, непрекъснато съотнася собствените си възгледи и стан­дарти със съществуващите в обществото. Пред непълнолетния израства един свят, сложен и противоречив, в който той търси собственото си място. Едновременно с това протича и процесът на самопознание и на формиране емоционално-ценностно отношение към себе си. Така че поведението му се регулира не само отвън, но то се и саморегулира отвътре. При това непълнолетният съотнася себе си с останалите себеподобни така, че неговите оценки за благо, за ценност и пр. не се ограничават само до самия него, а добиват много по-сложен и абстрактен характер, стават относими и към останалите хора.

Различията в психо-социалното развитие на непълно-летните, а също и в закономерностите на престъпното им поведение са съобразени от законодателя с измененията на Наказателния кодекс от 1982 г. Понастоящем същест­вува по-голяма диференциация в наказателно-правния режим на 14-16 и 16-18-годишните. Особеностите са свързани предимно с мотивацията, която много често е ситуативна. Типични за възрастта са мотивът за самоутвърж­даване чрез престъпление и престъпната солидарност

Относителният дял на непълнолетните от общо осъдените е средно 7-8 на сто, а само в младежката престъпност - около 17-18 на сто.