Joomla Software solutions Template

Payday loan

Началното обучение на българските деца е свързано с основните идеи и направления в тази област с другите страни и култури, с които българите имат взаимоотношения и обществени контакти. Местоположението на страната ни, което често и основателно се нарича „кръстопът на народите”, е благоприятно условие за отразяване на образователните идеи и практики по света. Но в нашата културна история има нещо много характерно, значително, което бележи българския принос в световната култура- това е разцветът на просветното и образователното дело по нашите земи през „Златния” ІХ век. Този културен скок или възход се бележи преди всичко с великото дело на братята Кирил и Методий и техните ученици. Благодарение на всеотдайния им труд и дипломатически усилия, славянобългарският език е признат от папата в Рим за език, на който може да се проповядва божието слово и децата да се обучават в грамотност.

Началото на учебното дело в България полагат учениците на Кирил и Методий- Климент, Наум и Ангеларий. Те усвояват от своите несравними учители проповедническата и учебно- преподавателската дейност, която по- късно прилагат успешно в България. Първите български училища възникват в последното десетилетие на ІХ век като необходима институция от славянобългарската феодална държава. Началното обучение през този период се свързва главно с Охридската книжовно- просветна школа, създадена от Климент. Неговите основни педагогически идеи са: идея за изграждане на самобитна култура; идея за обучението и възпитанието на роден език; идея за взаимоучителния метод; идея за индивидуален подход при обучението; идея за възпитателно въздействие на знанието; идея за ролята на личния пример на учителя; идея за трудово възпитание.

Историческият резултат от разпространяването на грамотността на славяно- български език е не само елиминирането на гръцкия език от богослужението, но и изграждането на нова българска духовност. Тази духовност е следствие и условие за укрепването на българската държава. През ІХ- ХІV век българското начално училище окончателно се утвърждава и има основание да се счита, че представлява система. Известни са повсеместните църковни и манастирски училища, създавани към съответните църковни енории и манастири. Неговият облик на просветно и духовно средище се запазва до края на Второто българско царство. Възпитателният идеал и в едните, и в другите е бил религиозният, но общата възпитателна насоченост е за принадлежност към българския народ. Необходимо е да се подчертае, че през всичките векове от съществуването на нашата държава духовното и националното са неделими- религиозният и просветният идеал са представлявали едно цяло. При това и по нашите земи, както по света, да си грамотен, да владееш писмеността е било приемано с респект от останалите хора.

Целият духовен живот във Втората българска държава от времето преди турското завоевание минава под знака на признатото за официална православна вяра мистико- аскетично учение, известно като исихазъм. Един от представителите на това движение е Евтимий Търновски. В неговата школа се набляга  най- вече върху подготовката на учениците за книжовна и просветна дейност, а не само върху личното спасение чрез вътрешно съзерцание. От неговата школа излизат високо просветни черковници, дейци и общественици.

Той предприема правописна реформа с дълбоко демократичен характер. Изправянето на ръкописите променя и методите на обучение. Ученикът на Евтимий, Константин Костенечки, като учител и писател в Сърбия, прави опит да наложи своя версия на Евтимиевата правописна реформа. Той отхвърля буквения метод за начално ограмотяване и препоръчва звуковия. Той смята, че за да се научи азбуката, трябва да се произнася фонетичната стойност на буквите, а не да наизустяват техните наименования. Препоръчва ученикът да научи азбуката от „двете страни”, за да запомни всяка буква според мястото и в азбуката. Смята за правилно едновременното обучение по четене и писане. Той обръща внимание и върху възпитанието на децата в училище. Костенечки съветва учителите да не приучават учениците си към нещо лошо, защото е по- лесно децата да се предпазят от лошото, отколкото веднъж вкоренено, да бъде премахнато. Препоръчва учителите да бъдат възвишен нравствен пример на своите ученици. Той е първият сред българските и славянските учители, който последователно се опитва да въведе и наложи звуковия метод за обучение в начална грамотност. Той смята за основна задача на първоначалното обучение ученикът да се научи да образува от звуковете срички и изрази. Това е достижение на средновековната българска методика на обучението през ХІV в., с което се изпреварва развитието на европейската педагогическа мисъл с няколко века. Прилаган за кратко време и в ограничен брой училища, звуковият метод не се налага.

В дългите векове на робството просветното дело е мъждукало единствено в манастирите и в килийните училища. Османските поробители съзнателно са ликвидирали българската аристокрация и църковна интелигенция. От източниците по история на българското образование се знае, че началното образование, което протичало в тези училища съдържа обучение по четене, писане, смятане и църковно пеене. Пише се с намазани с восък плочки- пиканиди, а по- късно, след като овладеят ограмотяването, учениците изписват къси текстове върху по- големи плочи или свитъци- питакиони. Липсва програма за обучението, система за приложение на методите и средствата, за подготовка на учителите. Учители са били грамотни занаятчии, монасите, свещениците. Вместо от учебници, децата се учат да четат по най- разпространените религиозни книги- „Светчето”, Апостолът”, „Псалтирът”. Независимо от елементарният характер и незавидното ниво на обучението, килийните училища изиграват своята културно- просветна роля, като запазват духа и стремежа на българина към силата на знанието, не позволяват да помръкне съвсем направеното от преди робството велико книжовно дело.

С Възраждането настъпва и нов период от развитието на българското начално училище. То е сред обществените фактори, които изиграват голяма роля за пробуждане националното съзнание и стремежът у народа ни да се освободи. За това съдействат и плеяда наши просветители- народни будители, част от които са получили по- високо образование в свободния свят и стават двигатели на най- значимите възрожденски процеси и за обновяване на образованието. Основна грижа е именно началното училище- те всички се стремят да помогнат за неговото модерно устройство и да обогатят съдържанието на обучението по европейските норми. Достатъчно е да се споменат Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов.

Пътят към създаването на възрожденското училище като институция и като съдържание на образованието е изключително труден. Всички просветни дейци са били наясно, че новото време изисква да се скъса с учебните заведения от типа на килийните и да се премине към светско образование, което да отразява новите научни области, новото научно познание, науките, които дават облик на съвременния просветен, образован, светски културен човек. Историците отбелязват, че тогава в търсене на новото са се оформили три идейни течения.

Според първото- нашето начално училище трябва да се създава по модела на гръцкото- наричано елино- греческо. Негов прототип са латинските училища от западноевропейския Ренесанс. За това има основателни доводи: гърците вече половин век са свободна от робството държава, при това гръцкият заемал все повече място като международен език в района на Балканите. Ползването на гръцки език по това време е белег на престиж, на образованост, на възможност да се търгува. Но това е и средство за отказ от народностното съзнание, защото в тези училища не се преподава родна история и не се учи български език. Първото такова училище е дело на даскал Андончо, открито в Сливен през 1810 г. Характерно за неговата учителска дейност е стремежа му за хуманизиране отношенията между ученици и учител, използване на развлекателни елементи в работата, въвеждане на детската игра като съществен момент в обучението и възпитанието на децата.

Второто течение е да се откриват славянобългарски училища, в които се учи и гръцки език- подобно е училището в Свищов, основано от Ем. Васкидович. От този тип са били и училищата в Сливен, Панагюрище и др. привърженик на този вид училища е и Н. Рилски, който дори съставя първата българска граматика за употреба в славянобългарското училище. Такива училища се появяват и на много други места в страната, откривани от значими възрожденски личности като Хр. Павлович, Ив. Селимински и др. Споменатите училища имат своя дял в просветата на множество българи, които са оставили следи в нашата история.

Третото течение се реализира чрез създаването на новобългарското училище. Негов прототип и първи пример е прочутото и днес Габровско училище. Тук обучението се води на български език. Образователната система на обучение е най- новата за времето си- Бел- Ланкастерската, наричана още взаимоучителна. Първи преподавател по тази система е Неофит Рилски, за което той старателно се подготвя. Превежда на български взаимоучителните таблици, организира и подготвя обучението по новата технология- първо в Габрово, а после и в други селища на страната. Така се обучават голямо количество българчета. Основен белег на системата е нейната достъпност. Позволява да се обучават едновременно от един учител твърде много ученици от различни възрасти и в различни отделения. За тази цел на учителя помагат по- големите ученици- т. нар. монитори, които предварително са подготвяни от него да работят с по- малките ученици.

Тази идея се е възприела като най- добра и тя се налага масово в българските селища. Трябва да се спомене, че възникналите на много места в страната училища са от типа не- институционализирани. По това време българска държава няма, не съществуват институции като министерство, районни и други съвети за образование, които да регулират и следят за устройството и развитието на учебното дело и съдържанието му. Всичко се е създавало по волята и голямата желание на местното население, от стремежа му към просвета, култура на роден език; от прочутото българско преклонение към ученето, образоваността, стремежа за знания. Същевременно трябва да се отбележи, че началното училище вече и у нас не е единственото образователно звено. започват масово да се откриват след четвъртото отделение по- горни класове. учебните заведения се назовават „класни училища”. Те преподават по- широк спектър от учебни предмети. По- късно класните училища ще се нарекат прогимназии- като следваща, по- висока образователна степен.

Забележителна фигура в българското Възраждане е д-р Петър Берон и неговия „Рибен буквар”. Той има съществен дял за формирането на новобългарския писмен и говорим език. Поставя въпроса обучението да се води на говорим български, а не на черковно- славянски. Особено актуално за времето е искането му за светско съдържание на образованието. Възприема и препоръчва за българското училище взаимоучителната организация на обучение, която позволява за кратко време да се даде грамотност на повече деца. Ново е виждането на Берон и за учителя и неговата роля при възпитанието и обучението на децата. Главната му задача е да възпита децата в умствено и нравствено отношение. Показателно е и отношението към детската игра. Противно на средновековната практика да не се позволява на учениците да играят в училище, а още повече в присъствието на учителя, той включва игрите на открито в програмата на училището. Берон напипва пулса на времето и пътя за народното свестяване- родното училище и книжнина.

От Освобождението до наши дни образователната ни система е претърпяла многобройни промени, преустройства и различни обновления- в отговор на непрекъснато променящите се социално- икономически и политически условия в най- новата история на България. Въпреки това наред с новото винаги се запазва и определена част от най- ценното в българската образователна и просветна традиция, толкова характерна за народа ни.

Първият държавен документ след Освобождението уреждащ образователната система е „Привременен устав за народните училища”, утвърден още на 29 август 1878 г. първият закон, регламентиращ началните училища в Княжество България е „Закон за обществените и частните училища” от 1885 г. За седемте години на своето съществуване Източна Румелия регулира учебното дело в областта с „Временни правила” и със „Закон за началното учение”.

Още преди Освобождението началното училище се утвърждава като първа степен на възрожденската образователна система. Тази първа степен се определя главно с две понятия- „първоначални” и „основни” училища, като второто се среща по- често както в решенията на учителските събори, така и в официалните документи на българската екзархия. След Освобождението се възприема първото понятие, но съществуват и някои изключения. В Привременния устав то се определя като „първоначално народно училище”, а в Източна Румелия се установява изразът „начално учение”, което включва първостепенни начални училища и второстепенни начални училища. В Предложенията от 1880 г. и в Закона от 1885 г. се утвърждава окончателно понятието „първоначално училище”.

Продължителността на обучението в основните училища преди Освобождението е фиксирана в решенията на учителските събори на 4 години, съответно с 4 отделения. Само съборът в Ловеч установява две отделения, като всяко обхваща по две учебни години. В освободена България началното училище включва отделения, които са с едногодишен курс на обучение. Според Привременния устав то се състои от три отделения и продължителността му е три години. Една година по- късно, с Предложенията отделенията стават четири. Законът от 1885 г. затвърждава това положение. В източна Румелия се демонстрират по- големи амбиции- началното учение там трае 6 години: в първостепенното начално училище 4 години- 4 отделения и във второстепенното начално училище 2 години- 2 класа.

Временното централно управление след Освобождението създава Дирекция за просвещение и духовните дела, начело с Марин Дринов. Той полага основите на училищната организация и за това е наречен „баща на учебното дело”.

Народните училища се отварят от общините и се поддържат от тях. училищните настоятелства, избирани от всяка община, се грижат за управляване материалната страна на народните училища. Методическото ръководство си остава приоритет на Дирекцията, която чрез окръжните училищни инспектори следи за правилното протичане на учебно- възпитателната работа и снабдяването им с учебници и учебни пособия.

Принципът на задължителност на началното обучение присъства в предосвобожденския период по- скоро като идея, без да бъде строго регламентиран и подсилен с подходящи санкции. Задължителността на обучението остава повече като пожелание и след Освобождението, и то доста дълго време, въпреки че всички нормативни документи изискват задължително начално образование. Детайлно регламентиране на задължителността се постига едва със Закона за обществените и частните училища. Там наред с прокламираната достъпност на общественото училище за всички български поданици, се установява на „курса на първоначалното училище. Тя е адресирана към родители, настойници и към тези, които имат слуги. В осъществяването и са ангажирани кметовете, училищните настоятели и учителите, уточнени са санкциите за неспазването й, което цели изграждането на действена система за обхващане на всички подлежащи на обучение.

Началната възраст на която децата тръгват на училище, се колебае между 6 и 7 години. Актуален за периода е и въпросът за разделното обучение на момчетата и момичетата в началното училище. В Привременния устав се допуска съвместно обучение по изключение.

Продължителността на учебната година в основните училища през Възраждането общо взето следва традицията да обхваща периода от Димитровден до Гергьовден. Само един учителски събор- Шуменският, фиксира в решенията си точни дати за начало и край на учебната година- 15.ІХ.- 15.ІV. той определя и в кои часове на деня да се провежда обучението, като в различните месеци на учебната година, съобразно продължителността на деня се уточняват различни начални и крайни часове. Заниманията се провеждат сутрин и следобед по три часа.

След Освобождението въпросът за продължителността на учебната година също не намира точно установяване. Привременният устав възлага определянето на началото и края на учебната година, както и на ваканциите, празниците и часовете на учебния ден на инспекторите, които трябва да съгласуват своите решения с училищните настоятелства в зависимост от местните условия. В Източна Румелия продължителността на учебната година е по- точно определена- 46 седмици, като започва в първият понеделник след 15 август и свършва на Петровден. Като цяло във възстановената българска държава се налага тенденцията инспекторите да определят началото и края на учебната година и в общинските и в държавните учебни заведения. Първото по- детайлно разглеждане на въпроса за учебната година се прави в Инструкция за управлението на държавните учебни заведения в Княжество България от 1881 г. Там се определят началото- 1 септември и краят й- 30 юни, разделянето й на полугодия, както и уточняването на ваканциите. Посочват се параметрите на учебния ден и междучасията.

Изискванията към квалификацията на учителите във възрожденското начално училище са сравнително високи. Желаещите да преподават трябва да са завършили поне главно училище и да имат документ за това, ако нямат такъв, да положат изпит по предметите, които ще преподават.

Един от най- болезнените проблеми за началното обучение след Освобождението е подготовката на учителите. Откриването на много нови училища увеличава потребностите от преподаватели, изграждането на държавните структури привлича в администрацията най- подготвената част от учителството. въпреки това трудно положение, нормативните документи поставят конкретни изисквания към началните учители. Привременният устав изисква от тях да са завършили с успех четирикласно народно училище и да имат „общи познания от метода на преподаването”.

Целта на основното училище в решенията на съборите там, където е посочена, е или твърде детайлизирана- изброяване на знанията и уменията, които учениците са длъжни да имат в кроя на обучението, или пък много обща.

След Освобождението идеите за целта на началното училище се развиват, като от просто изброяване на познанията, които се дават в него, се върви към описание на сферите на личността, които развива. В Закона за обществените и частните училища целта на началното училище е да развие ума и тялото на децата, да упъти нравственото им развитие и да подбуди любовта им към книжовността. Това развитие в разбиранията за целта на началното училище оказва значително влияние върху кръга на изучаваните предмети и подбора на учебното съдържание.

Учебното съдържание в основните училища преди Освобождението е твърде богато. Учебните предмети се разделят условно на две групи- основни, които присъстват във всички програми, и допълнителни, които намират място само в решенията на някои събори.

Като основни учебни предмети училищните събори поставят роден език (четене, писане и граматика), аритметика, история на България, география, религия, пеене, славянски език. Допълнителните предмети са различни във всяка учебна програма. Те са плод на вижданията и желанията на местните просветни дейци за едно по- богато и изчерпателно учебно съдържание. Присъстват предмети като рисуване, гимнастика, училищно пеене, земеделие и скотовъдство, естествознание, чертане. Това описание на учебното съдържание представя началното училище през втората половина на 70-те години като едно модерно за времето си начално училище със завидно богата учебна програма.

През периода след Освобождението до края на 80-те години на ХІХ в. учебните програми действали в българските училища са четири: три за Княжество България и една за Източна Румелия.

Разликите между тях са значителни, което се обуславя от продължителността на курса на обучение, от една страна, и от целите, които са заложени в нормативните документи(програмата към Привременния устав, програмата от 30 август 1880 г. и програмата от 1 септември 1885 г.). най- кратка, обхващаща само елементарната грамотност, е програмата към Привременния устав. Останалите три са твърде сходни, що се отнася до броя и наименованията на учебните предмети, но се различават по обема на материала, както и по детайлността на описанието му.

Общи за чертите програми са следните учебни предмети: закон божи- свещена история и молитви; български език- четене, писане, граматика, краснопис; смятане- четирите аритметични действия с цели числа; пеене-школски и народни песни. Гимнастиката се въвежда като учебен предмет за всички отделения от 1880 г. Изучаването на история, география и естествознание започва от 3 отделение. Програмите след 1880 г. предвиждат чертане, което дава знания по геометрия.

Развитието на българското начално училище през 70-те и 80-те години на 19 в. е непрекъснат процес. Налице е приемственост както в организационно, така и в съдържателно отношение. Тази приемственост е в основата на изграждането на модерното българско начално училище в свободна България.

След Съединението се приема нов “Закон за народното просвещение”, внесен от Г. Живков през 1891 г.. в него целите на образованието в началното училище са формулирани по- диференцирано-“да положи основата за нравственото възпитание на българските граждани, да ги развие физически и да им даде необходимите за живота познания”.

От тогава са приемани закони, променящи целите, съдържанието и структурата на образованието. В законът от 1909 г., внесен от Н. Мушанов, има добавки към целите- за постигане на европейско ниво на образованието. Следва законът от 1921 г., внесен от Ст. Омарчевски. С него той променя структурата на образователната система. Прокарва също идеята за трудово училище.

В законът от 1924 г., внесен от Ал. Цанков, е поставено църквата да играе важна роля за възпитанието наравно с училището. Законът от 1948 г. отразява настъпилите промени в политическото и стопанското управление на страната след 1944 г. Законът от 1959 г. е наречен “Закон за по- тясна връзка на училището с живота и за по- нататъшно развитие на народното образование” и е посветен на комунистическото възпитание на младежта и свързването на обучението и възпитанието с производителния труд. Последен е сега действащият закон от 1991 г., отразяващ промените, настъпили в областта на демокрацията и пазарната икономика у нас след 1989г.

В рамките на споменатите закони съответно се въвеждат и промени в системата по отношение на видовете и степените образование, на структурата на учебните заведения, управлението, финансирането, подготовката на педагогически кадри и др.

Българската образователна система е част от Глобалната образователна система. Тя е отворена към добрите световни практики и прилага универсалните, над национални образователни ценности и принципи, възприети от международната научна педагогическа общност и световните организации в областта на образованието в лицето на ЮНЕСКО.

В качеството на страната като кандидат за членство в Европейския съюз българската образователна система е в процес на интеграция с Европейската образователна система и е част от Европейското образователно пространство.  Това предполага нормативно и организационно хармонизиране на българското образование с общовъзприетите европейски критерии за качество и ефективност на образованието, с цел признаването на равнището на подготовка, степен на образование и квалификация и създаване на условия за образователна мобилност на учениците и студентите в границите на единното европейско образователно пространство. Съгласно закона за народната просвета от 1991г. и неговите промени (1991-2003) образованието у нас е светско, то дава право на всички граждани за достъп до учебните заведения, без ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение. Обучението в държавните и общинските училища е безплатно.

Началното образование в нашата страна е първият етап от основното образование, с който започва системното и целенасочено придобиване на знания и формиране на личността. То е твърде важен момент в структурата и съдържанието на всяка образователна система. Тази му значимост е отразена и в създадения отделен закон- за подлежащите на обучение граждани. Съгласно този закон ако децата, навършили съответната възраст, не са в училище, родителите им подлежат на определени санкции. Поради това началното образование е и най- масовото.

Съгласно Закона за народната просвета “училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество”.

Началното образование се получава в следните видове училища:

-          начални- от 1 до 4 клас;

-          основни- от1 до 7 клас;

-          средни общообразователни училища- от1 до 12 клас;

-          частни училища- начални или основни;

-          езикови или профилирани училища;

-          спортни училища;

-          по изкуствата;

-          специални- за деца, които имат проблеми във физическото или психическото си развитие;

Съгласно последните изменения в закона, децата със специални нужди се интегрират в масовите училища. Това важи най- вече за детските градини и за началното образование.

Във връзка със закриването на множество начални училища, в слабо населени области на страната, се създават средищни училища. По смисъла на ЗНП средищно е училището, което се намира най- близко до населеното място на територията на общината, където се обучават учениците от населените места, в които няма съответното училище.

Съгласно последното изменение на ЗНП, подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училище. За децата, които не владеят добре български език, освен общата подготовка в тези групи се осигурява и обучение по български език. Организацията на обучението в подготвителния клас е класно- урочна, с обучение по български език, математика, музика, изобразително изкуство, физическо възпитание и спорт, но притежава своя специфика. Не се поставят цифрови оценки на децата. Повтаряне на този клас няма- всички завършват с удостоверение за училищна готовност.

Организацията на учебния ден в първата образователна степен- началната- е полудневна и целодневна. Режимът, по който се организира образователно възпитателния процес се определя с решение на педагогическия съвет и се съгласува с финансиращия орган.

В полудневната децата учат само до обяд. Продължителността на учебните часове в първи клас е 35 минути, а за втори до четвърти клас- 45 минути. Дневно децата имат 47 до 5 урока.

В целодневната форма децата се учат по специално разработен режим, съгласно които те имат учебни занимания и до обяд и след обяд. Разписанието на уроците предвижда съчетаване на натоварващи с разтоварващи занимания. Освен задължителните часове се организират и самоподготовка, спорт и занимания по интереси.

Практикува се и друга форма на обучение, която съчетава полудневното пребиваване в класната стая с посещаване на занималня в останалата част от деня. Занималнята е доброволна. В нея има възпитател, който помага на учениците да си научават уроците, да подготвят домашните, да общуват с връстниците си, да се учат на самостоятелност.

В съдържанието на обучението на началния етап от основното образование от учебната 2003/04 се въвежда чужд език. За първи клас той е в задължително- избираемата подготовка и се провежда като устен уводен курс под формата на игри. Това е с цел да се осигурява плавен преход към задължителното изучаване на първи чужд език от 2 клас.

В началната степен се  разрешава и обучение в слети класове. Това става по преценка на дип(ректора на училището, когато броят на децата от един клас е под допустимия минимум.

Всяко училище провежда задължителна диагностика на училищната готовност за децата от 1 клас, независимо от оценката на готовността от подготвителния клас. Това се прави с цел осигуряване на необходимата информация за учителите при диференциране и индивидуализиране на учебната работа.

За учениците от втори- четвърти клас се предвижда в началото и края на всяка учебна година провеждане на писмени самостоятелни работи- с цел регистриране равнището на знания и умения на всяко дете, без те да са определящи при оформянето на годишните оценки.

Структурата на учебния план включва три вида подготовка- задължителна, задължително- избираема и свободно- избираема. Задължителната подготовка в началните класове се осъществява само по одобрени от МОН учебници и учебни помагала.

Методическите насоки за началните класове акцентират върху преодоляване на неграмотността и повишаване качеството на знанията, овладяване на умения за самостоятелно учене, придобиване на необходими умения и навици за учебна дейност, реализиране на комплексен подход при изграждането на личността, усвояването на минимума от знания по всеки учебен предмет от всеки ученик, преодоляване на информационната претовареност.

В заключение може да се каже, че началното училище изиграва значителна роля в историческото развитие на българската просвета, за формирането и укрепването на българския дух и национално самосъзнание през един дълъг исторически период, когато е било единствена образователна система. Като образователно учреждение то дава на своите възпитаници не само грамотност, но ги закърмя и с култура, със стремеж да работят за народното дело, да съдействат за пробуждане на националното съзнание и за организиране на борбите за църковна и национална независимост. То е тясно свързано със съдържанието на християнската религия и морал, с потребностите на населението от образовани хора, като същевременно надраства ролята си на просветно звено. Училището представлява значителен културен център за най- будните българи. Тези, които се обучават ревностно, по- късно се връщат в него като преподаватели, учители- просветители, които разширяват и разпръскват силна светлина в мрака на политическото робство и народно невежество. Така началното училище изиграва културно- мирогледната си роля и функция, става обществена сила и фактор в най- важните събития от развитието на българското общество в предосвобожденския период. С образуването на новата българска държава (1878 г.) то става задължително, масово и вече не е единствено. Над него се надграждат другите образователни степени, достигнали до висшето образование.

През всичките тези  години българското начално училище се развива и усъвършенства, за да достигне качеството на образование в него на едно   достатъчно добро ниво, достойно да се сравнява с Европейската образователна система.