Joomla Software solutions Template

Payday loan

Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността , което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст „ вграждане” на личността в системата на обществото.

Своеобразието на играта произтича преди всичко от игровите мотиви и цели , които се съдържат в самия игров процес. Детето играе заради самата игра , без да се интересува от резултата,  който е важен за възрастните. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света , но и да го „изменя”. Следователно

като педагози, изучавайки детето, за да го разберем и напътстваме по–добре,  установяваме , че то има силна и наложителна нужда да действа.Тази нужда се изразява в играта. ”Играта е самата същност в живота на детето , а играчката е нейния инструмент”..

За осъществяване на играта , както и на всяка дейност са необходими подходящи инструменти. Така са се появили играчките. Те са предмети, които правят детето щастливо, също така  му помагат да развива и своя индивидуален характер.

Играчката е средството , с което детето си служи в играта. За това съществува тясна връзка между играта като дейност и предметите, с които детето играе. Играчката трябва да стане функция на детското развитите, да отговаря на детския мир.Да се отделя еднакво внимание, както на естествените, така и на направените и усъвършенствани играчки , за да могат да се поощряват творческите сили.

Играчката е център на нашите наблюдения , защото е един от най-важните фактори за развитието на детето.

Проблемът за играчката е основен в предучилищната педагогика. Той е пряко свързан с играта като основна и доминираща дейност в детското развитие. Нейната същност се определя от спецификата на играта като обобщена, отразителна дейност, опосредствана от игрови средства. Непосредствената връзка на играчката с играта дава основание тя да се определя като материална основа на игровата дейност и средство за опознаване на света.

Възпитателната цел на играчките се осъществява в това да изиграят както трябва своята роля , за да задоволят определени интереси и да развият определена сръчност и способност у детето. Играчката като определящ фактор в това отношение спомага за усъвършенстване на двигателната, сензорната, интелектуалната и обществената потребност, която изгражда основата и трайната нужда от използването и през целия период от живота на детето. Играчката: чрез нея се осигуряват условия за ранното усвояване на обществения опит и за комплексното развитие на децата. Тя е специфичен предмет, предназначен за игра и обединява основните дейности- игра, труд и учение. Необходимо е да отговаря на определени условия за сигурност и нравствено възпитание. От хигиенно гледище играчките не бива да представляват опастност за детето: те трябва да имат гладка повърхност, тъпи и меки ръбове, да нямат малки части, които да падат и да се вземат в устата (като копчета, карфици, телчета и други), да са боядисани с неразтворими бои, светли и хармонични, които не съдържат токсични вещества, да могат да се мият, с което да се осигури тяхната чистота и добро състояние, в изработването на играчките да се употребяват доброкачественни материали. Педагогическите изисквания са: играчките да задоволяват нуждите на развиващото се дете като го правят щастливо, да допринасят за развитието на общетвеното чувство, да будят и насърчават творческия потенциал у детето, да затвърдят чувството на сигурност и доверие у детето, да благоприятсват интереса към обкръжаващия детето свят, като будят любопитсво към науката, техниката и културата,  да не създават войнствени чувства, нито да предизвикват действия на насилие,  да предизвикват комичните положения, без да се изпада във вулгарност.

Играчката е от голямо значение при игрите на децата . Още немските буржоазни педагози ,преди всичко тези на просвещението, са обръщали голямо внимание на играта и на играчката като средство за възпитание. Така например Хойзингер определя играта като училище на малките деца. Между другото той препоръчва на бащите да дават на своите малки момиченца кухни и кухненски принадлежности, а на момчетата- коне с истински хамути за впрягане, както и коли, полици и чекмеджета за нареждане на стоки, кутии, мерки, теглилки, аршини, за да им станат от рано близки всички прояви на буржоазния живот. Той казва обаче също, че децата могат да боравят правилно с тези играчки, ако самите те са присъствали при впрягане на кон, теглене и мерене в магазин и ако възрастният им е обяснилосновните процеси на работата. Хойзингер дава следното правило за възпитанието на децата в играта: „Да им се предостави в малък размер това, което те виждат при възрастните в голям размер, и да се приучат към изпълнение на действия, които могат да наблюдават и възприемат около себе си. Това води до упражнение на ума.”

Днес играчките не представляват само хора и животни и прости инструменти,а механизирани транспортни и работни средства, сложни механизми за далечно командване на превозни средства и други. Детето в предучилищна възраст е в състояние да обслужва такава играчка.

Играта е необходима за развитието и за възпитанието на детето. Не можем да си представим едно предучилищно заведение без игра. За да бъде детското заведение цялостно обзаведено, то трябва да бъде снабдено с играчки, които да отговарят на интересите и възрастта на децата. Не бива да забравяме как се отразява на възрастния човек детството, прекарано без играчки. Това незадоволено силно желание оставя дълбоки следи в живота на детето. Много от слабостите на хората се дължат на това. От друга страна, неумерената и безкрайна употреба на играчките без отчитане на специфичните им функции също създава недостатъци в изграждането на личността. Това наред с други  причини  може да доведе до липса на интерес, до изоставане, нехайство като симптоми на слабост в характера, а оттук и до бедно умствено развитие и пр. Необходимо е строго да съблюдаваме играчките да изпълняват своето предназначение, без да се изпада нито в едната, нито в другата крайност. Предпоставка на педагозите е без щастливо детство възрастният не може да бъде щастлив човек.

Редица автори , например проф. Ела Худина, определят като много важно условие   на децата да се дават играчки, съобразени с периодизацията на детската възраст. Тя посочва следната такава:

През първата година на детското развитие, детето се запознава със собственото си тяло, което е за него и първата играчка, първата степен на опознаване на себе си и околния свят. През първата фаза на първата годинка детето се нуждае от подвижни играчки в ясни и светли цветове, които се окачват , за да се развиват моторните му реакции. През втората фаза се дават играчки за хващане и хвърляне, за развиване на осезателните и слуховите сетива. На 9- месечна възраст се освобождават палецът и показалецът, хващането е по- успешно. Тогава са необходими играчки, които ще развиват усещането за меко- твърдо, просторно- кухо. Най- подходящи играчки в тази възраст са кукли и животни от  гума, пластмаса, друг подобен материал. От 8-10 месечна възраст детето е свикнало, пълзейки или издигайки се, да сменя положението си. Характерно за тази възраст е овладяването на пространството. Докато като 6- месечно детето си е играло само с един предмет, сега то иска да има и два, и три, ако му се предложат. То съсредоточава погледа си върху играчката по- продължително и я разглежда. Детето иска да играе с чашка и лъжичка, с дрънкалка, да удря предметите един о друг, да вади и да пълни чашки, да движи нещо и да предизвиква звукови ефекти. То забелязва липсата на предмети, с които е свикнало, търси играчката, а също забелязва и взаимната зависимост между предметите. Радва се на подвижните играчки,на звуковите ефекти. За възрастта до една година съдържанието на играчката не е съществено, важна е само нейната функционална дейност.

През втората година ходенето означава първата фаза на самостоятелност, а моторната дейност е свързана с играчката. Детето лови, дърпа, изкачва се и предпочита подвижни играчки. За разлика от първата година, когато то се занимава с играчките седнало или легнало, сега то блъска и тегли играчките, когато се разхожда. Колкото са по- различни моторните и акустичните ефекти, толкова играчката е по- интересна. Неговите сили изискват и други движения: повдигане, нареждане, смъкване, забиване, пренасяне, превозване, разтоварване, изграждане. Детето обича ритъма и той изцяло го овладява. То самò тръгва да овладява средата, която го заобикаля. То е неуморимо. На 15- месечна възраст детето може дълго да се забавлява самò  и без играчки, но обича и топката, балоните, голяма количка, обича да товари предмети, разпознава кончето, кучето, мечетои т.н., гледа картинки и обръща страници, но къса хартията. На 18- месечна възраст то обича да премества нещата от маясто на място, а също и куклите. На 21- месечна възраст то повече осъзнава присъствието на другите. По- често пада, ритмично реагира на звуковете с цялото си тяло, нарежда 3-4 кубчета, премества молива от едната в другата ръка и прави черти; Играчките са все още функционални: размахване на ръце и крака, клатене на глава, пълзене, ставане сядане, стоене, движение. Все още съдържанието на играчката не е съществено, но в по- малка степен. Играчки за тази възраст са например животни на колелца, колички с геометрични прибори, бутилка с части за пълнене, лопатка, кофичка с пясък, чукче и други.

Третата годинка е характерна с различни форми на дейност у детето. Обича колело, топка, по- бързо се движи в свободно пространство, стреми се към подражание на околната среда и на рецептивни игри. Обича да играе с пръст, с тесто и др. На тази фаза на развитие това има значение за оформяне на движенията и началното изразяване. В тази фаза децата обичат да си служат най – общо казано с материал- да строи, да нанизва, да разглобява, да завива и т.н. Тук нуждата от сглобяване се допълва от нагона към разрушаване, който в тази възраст е силен, но всъщност положителен, защото детето разглобява играчката в желанието си да види какво я движи и как е сглобена. Това е началото на причинното мислене. Голям напредък за интелектуалното развитие има, когато детето рисува с моливи, боички, като рисунките не показват нищо, но детето им придава някакво значение. За детето през третата година са подходящи следните играчки: неоформен материал, топки, кубчета, индустриални играчки, като пиано, кораби, хармоника, барабани, дрънкалки, помагала за рисуване, сухи бои, разни механизирани играчки, картинки и пр.

През 4 до 6- годишна възраст за децата играчката придобива все по- голямо значение за развиването им. Детето играе само или на групи. Появяват се и развиват конструктивните игри, а във фиктивните и подражателни игри, поради  особеностите на детското въображение, игарта се изживява като действителна случка. През тази възраст се развива  и достига кулминационна точка творческата игра , при което обикновените конструктивни игри постепенно стават творчески, а детето си служи с играчки, като създава драматични действия. На 4-годишна възраст децата играят обикновено в групи по 2-3, но играта все още не е социална. В шестата година то може да играе само, но иска и други да играят с него. При груповата игра то показва тенденция да бъде първо, да бъде в центъра  и да насочва другите, като иска да се наложи на по- малките. В тази възраст намират израз индивидуалните различия. Детето играе социални игри и с въображаема компания. То е самокритично, иска да завърши това, което е започнало, гордее се с навиците си, разбира логиката в нещата, контрастите и сходството ( по-скоро разликите, отколкото сходството). Има точна представа за това, което ще рисува, ще построи, и обяснява плана и усложненията. Проявява силен стремеж към динамичниигри, но свързани със социалните. В зависимост от развитието на детето и от изброените интереси играчките стават по- различни и по- многобройни.

Играта  е дейност, която до голяма степен зависи от психофизичните особености и възрастта на детето и в която по съответен начин  за всяка възраст се развива личността на детето. Важно е на тази основа да се извърши  и  подбор на играчките, за да имат те възпитателна стойност.

На играчката трябва да се обръща голямо внимание, защото тя отговаря на жизнената необходимост на детето, то намира себе си само чрез своите играчки и при това е по- естествено, отколкото детето от училищна възраст. Играчката дава възможност на детето да търси, да прави опити, да предполага, да изследва- е една дума да навлиза в живота. Преди едно столетие Петър Сегвин е казал: „ Без играчки децата навлизат в реалността твърде късно.

Играчката е пряко свързана с играта и се определя като нейна материална основа /А.С. Макаренко/. Доколкото тя развива детето опосредствано от играта. Е.А. Аркин я определя като "жизнен нерв на играта"

Независимо от начина, по който играчката присъства в играта или участва в дадена игрова форма, тя има специфични функции. Тези функции се определят в няколко насоки. От една страна, играчката създава предпоставките за развитие на играта, а от друга - в зависимост от степента на развитие на играта и нейните разновидности се поставят изисквания към играчката .

Има налични няколко класификации на играчките. Тази на Жан Пиаже разделя играчките на три групи: играчки за упражнение за развитие на слух и познаване на цветове, символични- сюжетно- образни играчки и игри с правила. Според  класификацията на Аркин играчките биват технически, битови (семейни), играчки за военни игри и играчки за игри- драматизация. Евг. Ал. Флерина прави по- разнообразна класификация на играчките, като при нея има 8 групи играчки. Класификацията на Генчо Пирьов има допирни точки с тази на Пиаже: играчки за предметни игри (сензорни и манипулативни играчки), творчески играчки- конструктивни, играчки за игри с правила- спортни и дидактични играчки. Има единна номенклатура на детските играчки, съдържаща четири групи играчки: 1) за предметни и сюжетно-ролеви игри ( кукли, мебели, съдове),  2) конструктивно- технически ( конструктори, лего, багерчета, тракторчета и др.), 3) дидактични играчки и 4) спортни играчки и съоръжения.

Появата и развитието на сюжетно- ролевата игра се обуславя от редица психологически предпоставки. Преди всичко тя е проява на психо- физическа активност за претворяване на опит и за удовлетворяване на социални потребности. Детето от ранна възраст общува с играчката. Чрез нея то осъществява опосредствани контакти с околната среда, активно усвоява обществен опит.

Играчката създава материалната основа на играта, тя е нейното изходно начало (М.Горки.А.С.Макаренко). Концентрацията на опит активизира въображението и улеснява създаването на ситуация за претворяване на реалната действителност при неадекватни  предметни условия.

Съществува схващане, че слабо структурираните играчки засилват повече въображението. Самият избор на играчка зависи от характера на играта: при груповите игри по- често се използват играчки като телефон, музикални инструменти, пясък, боя; при  индивидуалните игри- играчки за возене, картинни мозайки. В едно проучване върху играчката и сюжетно- ролевата игра Айнзадлер (1986) открива, че играчката, притежаваща подобие с отразявания обект, ограничава играта до това, което самата тя поднася като възможност. По- опростените и с по- ниска степен на реалистично съдържание играчки притежават по- големи възможности за преобразуването на обектите и за метакомуникацията (Файн,1981). За близка класификация , която е според това доколко играчките влияят за развитието на играта, говори проф. Елена Георгиева. Тя разделя функциите на играчките за развитието на сюжетно- ролевата игра на два вида- монофункционални и полифункционални. Монофункционалните играчки са с конкретен образ, полифункционалните са универсални с много функции.

Образната играчка има голямо значение за развитието на  сюжетно- ролевата игра и за формиране поведението на играещите. С нея детето общува отрано. Влязло в роля, то получава куклата- дете, изразява към нея своята симпатия, нежност, привързаност; порицава отрицателните прояви в поведението `и. По такъв начин детето пренася изискванията към собственото си поведение върху поведението на куклата и осмисля определени нравствени норни.

Още от ранна възраст техническите играчки развиват способности за техническо конструиране и изобретателство. Формиращата се роля на конструктивната играчка зависи от развитието на играта и от реализирането на игровия замисъл. Според  Е. А. Флерина  техниеските играчки биват: технико- сюжетни, свързани със сюжетно- ролево действие; демонстриращи механизма на действие производствени процеси или закони на физиката, химията, и други науки; строителни набори, полуфабрикати за конструиране и техническо изобретателство или определени конструкторски модели. Констуктивно- техническите играчки имат определен механизъм, и въпреки че той е целесъобразен , открит за наблюдение и достъпен за детето, техническите играчки поставят детето пред задачи, развиват любознателност и изпреварват неговия опит. Според  Е. Коссаковская всяка играчка от технически характер дава на детето информация за „голямата техника”. Играчката според нея трябва да „разкаже”  за определени действия, които отговарят на реалния предмет, за да могат децата да разберат източника на движение.

Играта и играчката са неразривно свързани. С изменение на игрите се изменят и играчките, които  удовлетворяват различни по характер потребности. Тази постановка дава основание да направим сравнителен анализ със сюжетно- ролевата игра в нейната противоположност- игрите с правила.

В сюжетно- ролевата игра играчките стимулират въображението за претворяване на реални действия и взаимоотношения. Те имат типична условност, която е свързана с необходимата за сюжета ситуация. Колкото по- високо е равнището на играт, толкова по- активна е ролята на въображението и игровото действие се опосредства повече от словото, отколкото от модели и играчки, адекватни на действителните предмети.

В игрите с правила се изменят компонентите на дейността, които съдействат за формиране на познавателната сфера. С изменение на дейността настъпват изменения и във всички познавателни процеси. Същността на игрите с правила е свързана с решаване на практически и познавателни задачи.

От игрите с правила най- типични са дидактическите. Те имат обучаващ характер. Чрез тях се решават задачи от интелектуален характери те са свързани най- пряко с развитието на познавателната дейност. Наличието на активна познавателна дейност се обуславя от непреднамереното усвояване на знания, характерно за автодидактизма. При използването на различни дидактически играчки, съответстващи на възрастовия период, се появява игров интерес, породен от познавателната ситуация. Самата дидактическа игра създава познавателно отношение към игрови задачи. Изградена върху интелектуална основа, тя поражда любознателност, която става предпоставка за формирането на потребност от знания и на познавателни умения и навици.

Следователно същността на дидактическата игра определя основното значение на съответните играчки- възпитаване в единство на игрови и познавателни интереси и решаване на редица по- конкретни образователни  и  възпитателни задачи. Дидактическите игри , провеждани с  дидактически материали , са пряко и косвено средство за обучение и самостоятелна форма за организиране поведението на играещите.

Не на последно място са спортните играчки и съоръжения. Спортът е много важен за правилното израстване на нашите деца. Спортуването допринася за изграждането на различни качества от физическо, емоционално, психологическо, социално и морално естество. Практикуването на различни видове спорт при децата подобрява цялостното им функционално състояние, укрепва опорно-двигателния апарат, подобрява  гъвкавостта, силата и бързината, координацията и пространствената ориентация. Децата, които са физически активни по-рядко имат проблеми с теглото. Спортът оказва дългосрочно положително влияние върху двигателните навици, както и правилно отношение към собственото тяло и здраве. Различните видове спортни игри  и играчки допринасят и за емоционалното развитие на децата. По време на игра те изпитват такива емоции, които не биха изпитали, стоейки пред телевизора или компютъра. Емоциите могат да бъдат положителни или отрицателни, но по-важното е приучаването към тяхното контролиране. При евентуална загуба в спортна проява, детето е разочаровано и тъжно, но с правилната помощ на спортния педагог тази емоция се овладява и по този начин се получава емоционално израстване. Положителната емоция от победата буквално дава криле на децата, кара ги да се чувстват уверени и щастливи. Психиката на човека е от огромно значение за това как протича живота му. От тази гледна точка психологическото развитие на едно дете придобива особена важност. Чрез спорта децата укрепват своята психика, преодолявайки различни трудности, както от физическа, така и от психологическа и емоционална гледна точка. Усещането за победа над самия себе си допринася за самоуважението, удовлетворението, доброто самочувствие на детето и изграждането на неговата индивидуалност. Чрез спортуването децата общуват по специфичен начин, което допринася за тяхното социално развитие. Научават се на лидерство, работа в екип, взаимопомощ, отговорност към колектива, спазване на правила и т.н. На първо място чрез спорта децата се научават как да понасят победата и загубата, което е от огромно значение за поведението им изобщо в живота. Друго важно качество е тъй наречения спортен феърплей, честното, коректно отношението към противника и съотборника. Играчките, съпътстващи подвижните, спортно-подготвителните игри и физическите упражнения, създават емоционални ситуации за максимална двигателна активност и за развиване на висока физическа дееспособност.

Една от най- важните ивечни играчки в спорта е топката. Непрекъснатото съприкосновение с уреда (топката), разнообразието от движения, с които са наситени тези игри, постоянно изменящата се обстановка, възможността да се провеждат на открито през всички сезони, тяхната изключителна емоционалност ги правят незаменимо средство зафизическо и умствено развитие на децата, за закаляване на организма по естествен път, за възпитаване на ценни човешки добродетели.

Единната система на теорията и практиката по проблемите на играчката дава възможност да се очертаят и принципните постановки за усъвършенстване на номенклатурата на детските играчки с техните диференцирани характеристики. В тази система конструктивната и съвременната техническа играчка заема подходящо място, което улеснява усвояването на научно-техническите постижения и подготвя подрастващите като творци на нови открития.

Теоретичния анализ, базиран на изследванията на различни автори, ни насочи към следните изводи:

1. Играчките са изключително важно средство за игра, но те трябва да бъдат съобразени с възрастовите особености на децата. По този начин те се активизират и обогатяват своите игри. Паралелно с това се развиват и психическите им процеси.
2. Играчките имат различни функции. Научното управление на играта предполага тяхното познаване и приложение с оглед на правилното развитие на детската дейност и детето като цяло.
3. Научните постановки за зависимостите между играта и играчките са основополагащи при възпитанието и подготовката на децата за живота. С това ние можем да активизираме детето във всички  насоки  и по този начин да го изградим и подготвим за живота. С това ние сме архитекти на бъдещите хора.