Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бързите темпове на развитие на съвременното общество, отварянето на границите и разширяването на информационното пространство наложиха преосмисляне на концептуализацията на европейското образование, включително и на българското. На основата на теоретико-приложното проучване и обобщаване на световния опит, концептуализацията на образованието се свързва с изграждане на цялостна стратегия от взаимно свързани и допълващи се компоненти, съотнесени към новите условия на живот.

В контекста на европейските изисквания се поставя идеята за „образование за всички”. Това е велика идея, тъй като тя е съчетана с интересите, желанията и потребностите на отделната личност. В този смисъл говорят новите послания на Декарската декларация, която насочва вниманието на цялата световна общественост към необходимостта от осигуряване на образование за всички.

Апелът към образование за всички става приоритет, детерминиран от новите предизвикателства на двадесет и първи век. Посланията на Декарската декларация се свързват с необходимостта:

1. Да се защити образованието в служба на индивида и обществото, да се разшири и разнообрази, да се осигури достъп на всички до новите информационни технологии, независимо от пола, етническия произход и религиозната принадлежност, да се работи чрез образованието за преосмисляне на маргинализацията и бедността.
2. Да се определи „образование за всички” като национален приоритет, да се постави в центъра на стратегиите за развитие, да се обвържат стратегическите промени в развитието на страните с развитието на образованието.
3. Да се осигурят необходимите ресурси за реализиране целите на „образование за всички”, да се мобилизират нови източници и се осигури тяхното ефективно използване.

В динамичното време, в което живеем, време на всестранна преоценка, преосмисляне и реформиране на обществената практика във всички области на живота, на преден план излиза ЧОВЕКЪТ. Затова и мисията на съвременното образование, призвано да обучава, възпитава и усъвършенства индивида, е високо отговорна.

Стратегическите особености на обновяването на българската образователна политика през последните години се свързват с :

1. Съобразяване с европейските тенденции и измерения.
2. Осигуряване на държавно регулиране на образователната система чрез синхронизиране на основните закони и подзаконови актове.
3. Управление на системата отворено към иновации.
4. Преодоляване на унификацията и утвърждаване на многообразието.
5. Децентрализация на управленските структори в системата.
6. Отношението към преподаването и ученето и въвеждането на нова система за оценяване.
7. Повишаване качеството на образованието.

В началото на новото столетие сложните противоречия в общественото развитие търсят своя логически израз именно в образованието.

Методологичния проблем за качественото обновяване на образователната ни система трябва да бъде резултат от националните традиции, от съвременните световни постижения и от тенденциите в развитието на науката и информационните технологии. По този начин се реализира един от основните принципи, издигнат от международната комисия по образование-„единство в многообразието”.

Цели на образованието

Възпитаването на толерантност и уважение спрямо другите е предпоставка за демократичният живот и трябва да бъде цел на образованието. Ценностите като цяло и толерантността конкретно не могат да бъдат предадени директно. Нагласата определени ценности да бъдат наложени отвън, води до това, те да не бъдат приемани. Ценностите могат да бъдат приемани само тогава, когато те са избрани свободно от отделните хора. Затова училищата не могат да дадат на своите ученици повече от ежедневното упражняване в толерантност и да им помагат при приемането на други гледни точки.

Роля на училището обаче е, да обясни на младите хора историческите, културни или религиозни причини за различните идеологии, които да събудят интереса към тяхното собствено общество, в училище или в класната стая. Тази задача, която може да бъде осъществена и с помощ отвън, е много деликатна.Тя е изложена на опастността да въздейства лично, да уязвява и да предизвиква теми за дискусия като политиката и религията, обикновенно нетипични за класната стая. Тук подрастващите трябва да бъдат подпомогнати, да развиват свободно своята ценностна и мисловна система с цялостното значение на фактите , без да следват сляпо определени мнения.

Демокрацията обаче не съществува само благодарение на пасивната толерантност, търпимост спрямо другите, различните. Тази нагласа, че с посока навън е неутрална, е зависима от съответните обществени дадености. Това е толерантност, която в същноста си е чувствителна и се влияе от икономиката или социална ситуация, която в определен момент поражда конфликт между отделните култури. Ето защо, тази семпла идея за толерантност трябва да бъде допълнена и пречупена чрез плурализма, който се базира на уважението към другите и оценяването на ценностите на другите култури.

Задачи на образованието

Една от най-важните задачи на образованието е да придружава хората в процеса на преминаването им от позицията им на зависимост от другите към осъзната и доброволна солидарност спрямо света около тях. За тази цел образованието трябва да помага на хората   , да разбират по-добре себе си и другите, чрез по-доброто разбиране на света около тях. Придобиването на знания е първата стъпка. Следваща стъпка е изграждането на способността, фактите да бъдат разглеждани в правилният им контекст и потока на информация да бъде критично преценяван.

Образованието трябва да помогне на всеки индивид да осъзнае собствения си произход, да се самоопредели. Но трябва и да възпитава уважение спрямо чуждите култури.

Образованието трябва да се превърне в полето, в което ще „поникне” един нов хуманизъм. Хуманизъм, който се характеризира с етичност, и чиято тежест идва от познаването на другите култури и духовни ценности от различни цивилизации.

Вече не е достатъчно само задоволяването на всяко дете още от най-ранна възраст само със знания , от които то ще може да черпи бъдещето. Всеки един човек трябва да се научи да учи през целият си живот, да умножава знанията си, да развива уменията си и да се приспособява към един променлив, комплексен и свързващ ни взаимно свят.

Диференциране на целите

В съвременната епоха съществува зависимост към бързо нарастване на информацията, което налага осъвременено преосмисляне на обучението. Глобалните промени в съвременното образование могат да се осъществят именно чрез целите на обучението.

Целеполагането и планирането са ключови функции на учителя и тяхното реализиране в голяма степен предопределя успеха на самото обучение.

В педагогическата литература въпросът за целите на обучение се разглежда еднозначно.Обикновенно те се композират на три равнища:

1. Глобални цели. Те се регламентират от Държавата и са свързани по отношение формирането на личността.

2.   Основни цели.Те се определят по посока процеса на обучение и се отнасят до учебните резултати в основните степени на основното и средното образование.

3.    Оперативни цели. Свързани са с конкретните цели на урока.

Глобалните цели определят стратегията на обучението на всеки етап от социалното развитие. Така например в концепцията за развитието на средното образование в България глобалните цели са:

-         Да формира българският гражданин на демократично общество-българско и европейско, като свободна, морална и инициативна личност с широка обща култура, утвърждаваща законите, правата на другите, техния език, религия и култура, познаваща и зачитаща националните и общочовешките ценности.

-         Да развива интелектуалните възможности и комуникативните способности на личността, нейната индивидуалност и самостоятелност.

-         Да изгражда физически и морално здрави и дееспособни личности, готови да поемат гражданска отговорност.

-         Да формира национално самосъзнание, да възпитава в родолюбие, в обич и уважение към родния край и в съпричастност към глобалните проблеми на човечеството.

-         Да формира потребности, интереси и нагласи за учене, обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

-         Да осигури необходимото равнище на общообразователна и професионална подготовка на личността, позволяващо и непрекъснато да се образова и самообразова.

Основните цели за общообразователната подготовка, залегнали в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план са :

-         Да съдейства за физическото и духовно развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото.

-         Да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българска национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност.

-         Да създаде условия за развитие на потребностите, интересите и нагласите за учене и обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

Във времето на глобализация, на развитие на личността и общностите, целите на обучението са съобразени с отправените послания към всички от Международната комисия по образованието към ЮНЕСКО, а именно: „уча за да зная”, „уча за да правя”, „уча за да живея”, „уча за да бъда”. Приемайки тези послания за една добра мотивация за учене в съвременното училище, може да се каже, че целите на обучението са основополагащи в новия модел на образованието.

Държавните образователни изисквания

Те определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка на подрастващите, като създават условия за:

-         Изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура.

-         Задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура.

-         Усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката.

-         Избор на варианти за подготовка и професионална квалификация, според възможностите на учениците и избраното от тях училище.

-         Развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Във връзка с извеждане целите на новата образователна парадигма като традиционна постановка в преходно значение, може да се приеме самоценноста на детството, което в практически план означава поставяне на детето във фокуса на педагогическия процес. Това са идеи, които разглеждат детето и като настоящ индивид и като бъдещ човек. С тези непреходни традиционни идеи са свързани основните образователни принципи за активност и емоционалност, практическо-действено усвояване на опита, проблемите за непосредствения контакт с реалната действителност, за ситуацията на успеха и стимулиране на познавателната активност.

Много често промените в българското училище се свеждат едностранчиво до една определена група проблеми – учебно съдържание, учебни планове и програми, учебна натовареност. По този начин училището се свежда до една масова държавна институция, която има за цел да предаде определано количество знания на учениците. Много рядко се прокрадват въпроси отнасящи се до неговите възпитателни цели и задачи.

Възпитателната стратегия и социалната мисия на училището, заложени в съвременните концепции на образованието, дават насоки за важната възпитателна функция и роля на новото училище. То трябва да фокусира в ученика амбиции за изява на индивидуалните му способности, да познава човешките си права и отговорности, да уважава законите, правата на другите, тяхната култура и език.

Планиране на обучението

Въпросът за планирането е иманентно свързан с целеполагането в обучението. Двата процеса изразяват последователността в организирането и управлението на образователния процес. В този смисъл планирането е процес на осъществяване на съдържанието на обучението, като се има предвид взаимовръзката учител-ученик.

Процесът на планиране в училищните условия намира израз в планиране на:урок, учебен процес, учебната среда, пространството в класната стая, субективните взаимодействия.

В дидактическата литература съществува годишно планиране, което е свързано с разпределението на учебното съдържание по даден учебен предмет, за даден клас по тематични единици, видове уроци, дидактически цели, време за провеждане и технологични операции. Планирането на учебният раздел е разпределено в раздели и теми и е свързано с последователността на процеса на обучение. Така се стига до планирането на урока по съответна методическа единица или още известно като план-конспект.

Б.Кизлик обръща внимание на най-често срещаните грешки при планирането на урока. Те имат следния вид:

- Целта на урока не описва поведението на ученика, което може да бъде наблюдавано.

-  Оценяването на ученика не е във връзка с поведението описано в целта.

- Материалите, предвидени за използване в урока, не съответстват съдържателно на предвидените учебни дейности.

- Преподаването не е съобразено с нивото на учене, характерно за класа и отделните ученици.

- Дейностите на учениците, описани в плана на урока не допринасят по директен и ефективен начен за постигане целите на урока.

При планирането и подготовката на учебния процес се вземат под внимание функционирането на училищното пространство, управлението на класната стая и не на последно място структурирането на урочната-структура, съдържание, компоненти, форма, средства и др.

Следвайки логиката на планирането К. Киряку определя неговите основни въпроси:

-         Какво е наличното равнище и степента на способностите на класа?

-         Какво искам учениците да научат в този урок?

-         Какви особености трябва да се съгласуват?

-         Има ли някакви други съображения за отбелязване?

-         Какви методи на обучиние и какъв вид учебни задачи и дейности ще благоприятстват в най-голяма степен постигането на желаните когнитивни и афективни резултати?

-         Каква последователност на задачите, равнище на трудност, структора на съдържанието и темп на урока ще бъдат най-подходящи, за да бъде урокът успешен от гледна точка на поддържане вниманието, интереса , разбирането и мотивацията на учениците и постигане на желания за когнитивни резутати?

-         Какво равнище на дейност от страна на учениците ще се очаква и как ще бъде определена степента на успешност на осъществяваното обучение?

-         Каква подготовка е необходима преди урока?

-         Какво професионално поведение трябва да демонстрира учителя по време на урока, за да осигури неговия успех?

-         Как урокът ще бъде разбран и осъществен от страна на учениците?

-         Какви проблеми биха могли да възникнат?

Целеполагането и планирането са основни компоненти от предварителната фаза на процеса на обучение, където до голяма степен предопределят неговата резултатност. Процесите на целеполагането и планирането сами за себе си гарантират успеха на урока в педагогическата практика, но тяхната липса в голяма степен обрича обучението на неуспех.