Joomla Software solutions Template

Payday loan

Предучилищниа период има своя качествена характеристика,която го отличава във всички останали периоди на детсвото.Макар и особеностите и промените на децата в тази възраст да са подготвени още в ранно детсво,сега тези особености стават преобладаващи и определят това качествено своеобразие.След третата си година детето излиза от тесните рамки на семеиството.То отива на улицата,в квартала,селището. Там се сраща и общува с по-голиам кръг хора-деца и възрастни,влиза в разнообразни взаимоотношениа с тях.Вижда нови и непознати за него предмети,техни своиства и особености,с ниакои се запознава по-отблизо,като иска обяснениа и помощ от възрастните.

Особено голямо значение има фактът ,че значителна част от децата постапват в детска градина.Новата среда е от техни връстници,от възрастни със специална подготовка за работа с децата.Тук предметната среда също е подбрана и подредена с оглед на особеностите и развитието на децата и вазпитателната работа с тях.Детето трябва да подчини поведението и деиствиата на вътрешния ред,на новите изискваниа които са по-строгиот семеините и налагат по съзнателно и активно изпълнение.

В предучилищна възраст играта е в своя разцвет.Появяват се и се обогатяват всички видове детски игри.Повечето от тях са колективни.В играта детето става своеобразен творец,таи като в игрови условия се налага да претвори деиствията и взаимоотношенията с възрастните.Важно значение имат и диадктичните ,и подвийните игри.

В развитието на другите два вида човешки деиности настъпват нови етапи.Сеаг за парви пат настапва организирано обучение.То въвжда децата в повече страни от деиствителността-природа,общестъвен живот,човешки бит и така нататък.Това влияе и варху дтските игри и дтския труд..оиуно в края на периода обучението започва да заема значително мяасто във формирането на децата.

В този период се променя и отношението на родителите кум децата.Те започват да изискват от него повече и да му възлагат по-трудни и по-сложни задачи.У дома се продалжава възпитателната деиност от детската градина на децата.

Предпоставки за по-високата степен на развитие на децата са и по-съвъшенните физиологични механизми.В мозъчната    на детето са се образували многоброини парвосигнални и второсигнални  условни връзки .чава се и се укрепва ръководната роля на мозъчната кора над по низшите отдели на мозъка.Условните модели стават по-траини,реакциите на децата-по-адекватни.Значително развитие бележат и двата основни вида процеси-възбуда и съдържание,както и техните взаимоотношения.

При такива условиа протича развитието на детето от предучилищна възраст.Тези условиа са източникът на измененията в неговата психика и в цялостното му поведение.

Обши насоки в развитието на усещанията-В края на иаслената вазраст усещаниата имат значителен напредък,но процесът на тиахното развитие и усъвършенстване продалжава и след това.

В обши линии развитието на усещанията имат три главни насоки:

1.Повишава се абсолиутната усетливос на анализаторите.

2.Усъвършенстува се различителната усетливуст и се засилва остротата на анализаторите

3.Развитието на усещаниата през този период варви и по линията на тиахното пълно „очовечаване”

Развитие на някои видове усещания

Посочените линии в развитието на усещанията се отнасят и за тяхните зрителни усещания.През този период нараства и тяхната обща и различна усетливост.До края на предучилищната вазраст децата различават много цветове ,в това число и смесени.Повчето от тиах те именуват.А цветоусешането само по себе си е слойен психичен акт.То вклучва определяне цета на свойството,различаването му от останалите цветове,определяне степента му на наситеност на самиа цвят.От последното зависят ниуансте на цветовете.

Двигателните усещания вазникват в резултат на мускулни дразнения и отразиават положението на тялото и неговите органи,съкращаването,отслабването или обогатиаването на мускулите.Следователно те дават сведения за мускулния тонус при изпалнение на различни движения,на напрежението и усилиата на мускулите по време на движениата,за тиахната насока,форма и барзина.

Възприатяа в предучилищна възраст

Възприатиаята като сложен психичен процес изминават по дълъг път в изграждане и усъваршенстване.За тяхното формиране са нужни много условия-развити усещания,напреднала мисловна дейност,натрупан жизнен опит,умение той да се използва.Макар развити не в еднаква степен,тези условия са налице,поради което и възприятята бележат бърз процес на формиране.Все по-твардо заема миасто и ръководната роля на втората сигнална система.С това се създава условие за осмислиане на вазприетите сложни дразнения,за използване знания и личния опит на децата в този процес.Изобщо усвояването на говора е факт с огромно значние както за развитието и усъвършенстването на възприятиата,така и за целиа психичен живот на децата.

Следователно предучилищната вазраст е период на интензивно изграждане,развитие и усъвършенстване на въаприятията.Това е и първата им най-обща характеристика на тази възраст.Сега се формират всички видове възприятия,в това число и най-сложните:за пространство,за форма и за време.Някои от тях са на тварде ниска степен на развитие ,но фактят че се изграждат,показва и барзото обогатиаване и усложняване на цялата психична деиност на децата от предучилищна възраст.

Особености и развитие на различните видове възприятиа в предучилищна възраст

Възприятията  в предучилищна възраст се развиват в няколко главни насоки-преди всичко се обогатява тиахното съдържание.в него се вклиучват повече свиства,което е резултат на увеличениет знания,на по богатия личен опит на децата,както и на усъвършенстваните функции на анализаторите им.

Постепенно възприятията се освобождават от прекалената емоционалност,преодолява се техният субективизъм.Те стават все по обективни,съответстват на обективната характеристика на предметите и явленията.

Представите в предучилищната възраст

Развитието на представите в детска вазраст е приако обособено от нияколко причини.Като психичен процес те са най- тясно свързани с възприятиата и зависят в най-голиама степен от тях,защото са резултат от следите,получени от непосредствените впечатления в мозачната кора на децата.Представите са и най-тясно свървани и с паметта.Тя позволява и образите да се задаржат за по -далго или по кратко време ,едни да се запомнят и по- лесно и по -трудно ,условие е и за възможността да се възпроизвеждат тези образи при различни условия и по различен повод.Следователно развитието на детслките представи е в тясна зависимост от развитието на редица други психични процеси и преди всичко на възприатието,паметта и мисленето.

Новото и положителното в развитието на детските представи в предучилищна вазраст е тиахното по-голиамо богатсво в сравнние с тези в иаслената възраст.Това се далжи на разширеното общуване,на по-богатите и разширени впечатления  на детцата.На лице са представени нови образи от природата и бита на хората,на явлениа и събития,на действия,движения и т.н.,изградени не само по парвосигнален пат,но и чреж словото на вазрастните,другите деца и книгите.Всичко това обуславя и по голямата им палнота и съдържателност.Образите стават по пални,в тях се вклучват и повече свойства на вазприети обекти.Особено много за това допринасят специалните наблиудения над обектите.Оттук идва другото тяхно положително качество-точността.

Развитие на паметта

Предучилищната възрасте бурно развитие на паметта.Съществени промени,които стават сега в този процес,се дължат на няколко обстоятелства.

Експерименталните изследвания са посветени на детската памет и нейното развитие.Изучават се процесите на паметта,видовете памет,насоките в развитието им,благоприатсвущи и пречещи обстоятелства и т.н.На тези проблеми са посветени много трудове А.Н.Леонтиев,П.И.Зинченко,З.И.Истомина,Р.И.Жуковская и др.Особенно внимание в тези проучвания е отделенно на запомнянето.И това е съвсем основателно,защото от неговата организация,трайност и характер зависят в голяма степен останалите моменти-задражането и вазпроизвежданет.То влияе и варху мисленето,волята и цялата сазнателна деиност на децата.Голяма част от от проучванията на посочените автори доказаха,че запомнянето в предучилищна възраст е предимно неволево,че става главно без поверително позтавена цел.Най-ефикасно е то при поставените практически задачи,в условията на играта,обучението и трудовата дечност на децата.Запомнянето като сложен паметен акт е сварзано с разбиране,осмисляне на съдържанието.В процеса на запомнянето активно е необходимо активно да участват и самите деца,за да баде запомнениаят материалтраен и да се използва в практическата деиност.Кум 5-та годинка децата правят опит кум логическо запомняне,което внася повече сазнателност и волевост в този процес.Възпроизвеждането като важен момент от сложният паметен процес сащо е обект на специални проучвания.В традициите на предучилищната вазраст се променят неговият характер,обемат му и начините на осаществяване.То е в тясна зависимост от запомнянето.Силно влияние му оказват и обстоятелствата,при които става-в каква среда и обстановка,как влияе тя на детето,какав е материалат,които трябва да се вазпроизведе.

Още на 4 години децата могат да вазпроизвеждат в логическа пследователност относително сложен словестен потенциял.Но характерат на самото възпроизвеждане се променя с вазрастта.Възпроизвежане и неговото протичане има голямо значение и за отношенята на децата кум запомнянето.Доказано е,че волевото вазпроизвежданенай-често изпреварва в развитието си  волевото запомняне.То протича като насоченост,,разгарнат процес много преди запомнянето да придобие такава форма.

Въображението на деца от предучилищна възраст

Въображението е сложна човешка деиност.То е характерна особеност на човека и една от страните на неговата качествено саобразна психика. Ваображението се появявя по-касно в онтогенезата на човека. Неговите наченки и парви прояви се намират в яслената възраст,но парвото му структурно оформление става едва в предучилищния период,когато са налице необходимите предпоставки за това.Сега децата имат достатачен запас от представи,които са били основна форма на отражение на заобикалящия свят в преходна възраст.По-богат е и личния им опит,в който се вклучва не само необходимите количествени представи,но и известно умение те да се обединяват,да се сачетават различно.Постепенното увеличаване най-напред за действията с  предметите,а след това и на сюжетно-ролевите игри обуславя пряко,и в най-голяма степен барзото развитие и усъвършенстване на ваображението.Децата често живеят с образа на ваображението си,с илщзорния си свят,като с истински,”потъват” в него и сякаш забравят всичко останало.

Преобладаващият първосигнален характер на детската психика в предучилищна вазраст,относително слабият контрол и раковоството на втората сигнална система определят и главните особености и преобладаващи форми на ваображението прз този период.Сега преобладава пресаздаващото въображение.Макар степента на неговото развитие да се изменя в границите на периода,така нареченото си остава преобладаваща форма дори до края на предучилияната възраст.Децата поемат определени роли,”разговарят с герои от приказки и разкази,измислят случки,деиствия и т.н. така,както са ги възприели..Техният собствен дял в саздадените образи,особено през първата половина на предучилищната възраст,е още малак и незначителен.В началото на периода пресъздадените образи са прекалено неустоичиви.Барзата смяна на образите,лекотата на тяхноото движение и честата причудливост и неочакваност при промяната им е една от причините да се смята,че ваобржението в предучилищната вазраст е по-богато от ваображението на вазрастните.Прачката е „кон”и само след няколко минуте е „бебе” или „пазач”,една рисунка само за николко минути може да получи две наименования:куче автомобил,къща и прочие.

Постепенно кръгът на пресаздаваните образи се увеличава.Децата от предучилищната вазраст имат неволво въображение.Те създават образи за предварително създадена задача.Тази форма е по-лека не изисква усилия и напрежение.Тя е по-проста защото участието на активното мислене и несазнателните волви усилия е незначително.Обикновено волевите форми на ваображението вазникват спонтанно,под непосредствено ваздействие на ситуацията.Така в началото на възрастта децата започват просто да си играят или да рисуват без да са си поставили някаква цел.ЕДва в процеса на дейността те уточняват какво правят и как го правят.Образите на детскито ваображение са ярки наситени и живи.

Под влияние на активното общуване с околните,на организираната възпитателна работаи усложняващите се дейности в недрата на пробладаващите пасивни форми на ваображението на децата в този предучилищен период започват развитието си неговия активен период-творческото и волевото ваображение.Те са израз на по-голямо развитие както на отделните психични процеси,така и на цялостната детска психика.Сега много от пресъздадените образи на децата започват да се осъществяват  по-голяма свобода,да ги освобождават от словните рамки на тахните образци.Децата допшалват садаржанието,изменят се според нуждите,желанията и интересите си,не създават вече еденични,а обобщени образи.На 5-6 години децата никога не остават на парвоначалната си идея,а сколективни усилиа разнообразяват и разширяват саздадения образ.СЕга се научват да отделят от предметите типичното,характерното благодарение на което фантазните образи,оставяйки конкретните и нагледните,започват да отразяват цели групи сходни явления и предмети.

Рзавитие на мисленето

Парвоначално в детето се развива нагледно-деиственото мислене,след това се формира нагледно-образното и най-пподир се стга до словестното мислене.

УСТАНОВЕНИ СЕ ЧЕТИРИ ТИПА ОРИЕНТИРОВКИ:

А.Примитивно-хаотична

Б.Съсъредиточаване-детето насочва вниманието си в целта

В.Зрително-двигателна-ДЕТЕТО ИЗСЛЕДВА НЕ САМО ЦЕЛТА,НО И СВРАЗАНИАЯ И С НЕГО ЛОСТ,ОПИТВА СЕ ДА ГО ПРИВЕ В ИЗПАЛНЕНИЕ,В ДВИЖЕНИЕ

Г.Зрителна-детето проследява с поглед сътношението между основните компонентина

Уастановено е че опитат който придобива детето в процеса на нагледно дйственото мислене,глевно призрителната ориентировка,е необходимо при преминаването на нагледно образното и словестно мислене.

4-5 гофишно дете може да осмисли задачите които решава деиствено практически.То постепенно започва да сварзва речта с дейността.Отначало децата мислят гласно. Свазрастта тази особеност на мисленето отслабва  в резулата на формирането на вътршну умствени действиа.Непосредствените наблудения,както и експерименталните методи показват,че ако му се осигурят условиа да се ориентира и се опра на достапни за него факти,детето от предучилищна вазраст е готово да достигне най-прости логически правилни саждения,да направи обобщения,който са основната логическа операция.Децата на 6-7 год имат по-сложни логически разсъждения.Обобшенията вазникват не просто на основата на ред последователни факти,а детето само активно ги саздава,оправя и усъвършенства.Словестното мислене на децата от предучилищна възраст е в зависимост вазможността им да разбират елементарните съждения и умозаключения .То рано започва да разбира,че хранатта утолява глада,водата жаждата,че силният удар причинява болка.Детето скоро узнава чче собствените му действия предизвикват определени резултати.Детето разбира че има вразки и зависимости между явленята,който стават около него.Така постепенно у него вазниква мислта за причинните зависимости,които съществуват в деиствителността.Развитието на мисленето на детето през периода на предучилищната вазраст достига до степента,на която вече има вазможност да се формира определени понятия, съждения и умозаключения.Тези форми на мисленето не вазникват на пусто място,а се основават на натрупаните знания от детето,на неговият все още ограничен опит,но постоянно увеличаващ се опит.

Развитие на речтаРечта на детето вазниква в процеса на общуването му сас вазрастните хора,които го заобикалят и се грижат за негоТя е немислима без социален контакт на средата,в която е дететоПостепенно,преминавайки в периода на предучилищната възраст се изменят отношеничта между него и вазрастнитеВазможностите значително нарастват.То става далеч по самостоятелно.Всичко това се отразява и варху развитивто на речта.Кум края на периода тето достига значителен напредак в практическо увладяване на родната реч.През периода на предучилищната възрастдетето успешно увладява тези форми и функции на речта,които характеризират и устната реч на вазрастния.Парвоначално се развива и ситуитивната реч.Тя се състой най- често от отделни несвъразани едно в друго изречения.Възрастният ще я разбере само при условие ,че има предвид ситуацията,за която става дума в разказан адетето,и ако отчита ония вестикулации,миики,интонации,също я съпровождат.Ситуитивната реч на детето изобилствче от местоимения.Към петата годинасе забелязва че интуитивната реч се заменя със контекстната или сварзаната реч..При сварзаната реч саобщението за нещо видено о чуто,преживяно се разбира от сабеседникът,когато той възприема сварзаните в единно цяло изречения и се абсрахира от определена ситуациая.Контекстната реч се появява отначало като преразкас на нещо прочетено на детето,а след тоав и като писание на ниакакви жизнени събития или картин.Съществено е да се отбележи че диалогичната реч генетически възниква по-рано от монологичната.Тази ситуитивна реч за детето от пред училищна възраст е това ,че тя се появявя във вид на разговор,т.е. диалог.

Чувствата на дето доминираща сфера в психиката му

През целия период на предучилищната възраст чувствата имат господстваща роля-поведението и деиствиата на датето се регулират в по-голияма степен от чувствата,отколкото от мисловната му дейност.Всяка дейност на детето-игрова,учебна,трудова-се осъщвствява под влияние на едини и при съпровождането на други положителни или отрицателни,по-низши или по-визши чувства.Концепцията на Г.Фолкет,според която чувствата на детето се разглеждат като изклучително субективни,загадачни,тайнствени и мистифицирани състояния на съзнанието.Зигмунд Фройд поддарга теорията,според която чувствата на децата и тяхното развитие и функция е следствие резултат на биологичните явления. На първото място сред тях се постава сексът,половото влечениеСпоред тази теория основното развитие на чувствата еконфликтат на сексуалните нагони у детето и социалните изисквания изразени в нравствените норми и заповеди.Чувствата,както и всяка друга страна на психиката на човека са своеобразна форма на отравение на обективната действителност.

Те се пораждата и развиват във пряка зависимост от условията ,в които живее,от дейностите в които участва,и от постоянното му общуване с хората.Чувствата на детето са продукт не на субективни,тайнствени сили,не на биологичните сфери на тялото,а на условията на живот и на възпитание.С напредването на всичко останало,което изразихме до сега  се разнообразяват и саните чувства,за да се диференцират постепенно в нравствени,естетически и интелектуални.Видове чувства:

1.Нравствени чувства

2.Чувства за хубавото и лошото

3.ЧУвство за отговорност и дълг

4.Чувсво за  радост и удоволствие

5.Чувсво за неудовлетворвние,огорчение и скръб

6.Чувство за собствено достойнство

Чувствоо за срам

8.Чувство за справедливост и честност

9.Патриотично чувство

10Алтруистични и хуманни чувства

11.Чувство на разкаяние