Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод

В нашето забързано ежедневие проблемът „трудно дете” придобива все по-голяма актуалност и значимост, поради снижаването на възрастовата граница на децата с асоциално поведение.

Учените, занимаващи се с този проблем посочват редица фактори, които детерминират формирането на „трудното дете”- семейството, средствата за масова информаеция, приятелската среда, личностните особености на детето, учебно-възпитателните заведения, икономическата криза в страната.

„ Трудните деца” са „деца, които имат проблеми с адаптацията си в микро и макросредата, с общуването си, с нормалното си вписване в социума” [ 13, 5]. От проблемите в общуването произтичат и редица други проблеми в обучението и възпитанието.

Феноменът „трудно дете” е предизвикателство за всеки педагог, сблъскал се в практиката си с този проблем. За някои учители присъствието на такова дете в клас или в детската градина е сериозна пречка за ежедневната им работа. В опитите си да го дисциплинират или игнорират те допускат грешки, които водят до задълбочаване на проблема. Само навременната намеса на специалист може да помогне на детето да се справи със своите затруднения.

Интересът към настоящото изследване се обосновава и от факта, че педагогическите проблеми на „трудните деца” в предучилищна възраст не са достатъчно проучени. Сред голяма част от педагозите, работещи в сферата на предучилищното възпитание битува разбирането, че в периода на доучилищна възраст феноменът „трудно дете” не съществува и, че това е проблем на училищната възраст. Практиката обаче, показва, че „трудни деца” все по-често се срещат в предучилищна възраст, а липсата на педагогическа стратегия, която да включва превантивни и превъзпитателни мерки води до недостатъчна готовност на учителите за работа с тези деца. Дори и да желаят да помогнат на детето те не знаят как да го направят.

По-голяма част от учените, занимаващи се с този проблем, обхващат в изследванията си деца от училищна възраст. Методите и средствата за ресоциализация, които те предлагат не винаги са целесъобразни при работа с предучилищното дете. Детето от3 до 7 годишна възраст се различава както в своето психофизическо развитие, така и в отношението си към заобикалящия го свят. Различни са и водещите дейности в живота на децата- в периода на предучилищното детство основна роля заема играта, а в училищната възраст приоритетно място има учебната дейност. От тук следва извода, че игровата дейност може и трябва да се използва от една страна като средство за възпитание, а от друга- като метод за диагностика на някои отклонения в поведението и на причините, които ги пораждат.

Поведенческите отклонения имат широк спектър на проявление- лъжа, физическа и вербална агресия, кражба, депресивни състояния. Все по-често се случва невръстни деца да присвояват чужди вещи или да проявяват насилствени действия спрямо други деца. За съжаление никак не са редки случаите, при които деца стават жертви на престъпления или биват привличани към извършване на противоправни действия от свои непълнолетни или пълнолетни близки. Тъй като у предучилищното дете критичността все още не е изградена, то лесно се поддава на отрицателни влияния. Как да предпазим децата от престъпното влияние на възрастните? Основна роля за това играе превенцията, кото обхваща както предпазването на детето от престъпни посегателства, така и предотвратяването на антисоциални действия. В предучилищна възраст обаче, се предприемат превантивни мерки единствено срещу видовете насилие над деца. В учебните програми за обучение и възпитание на децата от 3 до 7 годишна възраст са представени теми и задачи, свързани с опазването на децата от престъпни действия над тях, но няма изградена система от превантивни мерки, която да е насочена към девиантното поведение на децата. Превенцията трябва да обхваща не само децата, но и родителите, тъй като в тази възраст семейството заема водеща роля в живота на детето. То е първата социална среда, в която малкото попада след раждането си, а от тук следва, че семейната среда е основен фактор, обуславящ развитието на „трудното дете”.

На семейството като фактор за детското развитие, български и световни учени отделят място в своите педагогически трудове. За връзката семейство-девиантно поведение пишат автори като А.С. Макаренко, Томас Харис, Ат. Шишков, Е. Рангелова, Г. Петров, Т. Манасиева и много други. Всички те защитават тезата, че семейството със своите структура, функции и взаимоотношения оказва силно влияние върху физическото, психическото и емоционалното изграждане на личността. От основите, поставени в тази първа микросреда, в която човек попада зависи действието и на останалите фактори.

„ Семейството като един от основните компоненти на микросредата” [ 13, 35] не може да бъде откъснато от останалите микроструктури и да съществува само за ебе си. То си взаимодейства с детската градина, училището, приятелската среда на детето. Това взаимодействие е много важно и цели както осъществяване на възпитателните задачи, така и успешното адаптиране на детето към социума.

Нискят жизнен стандарт в страната ни и липсата на гъвкаво работно време за родителите е причина те да не прекарват достатъчно време с децата си. Работейки на едно или две места, те прехвърлят грижите и възпитанието на малките върху прародителите или детските заведения.

Постъпването на детето в детската градина е повратен момент в неговия живот. То за първи път се отделя от своите близки и попада в среда, в която действат малко по-различни правила от тези, с които е свикнало. Тук то разширява своите социални контакти, научава се да общува с други деца и възрастни.

Детското заведение не е заместител на семейството, то не изземва възпитателните функции на родителите, а е техен продължител и когато се налага- коректив. Педагогът със своите педагогчески знания, опит и култура трябва да е помощник на родителите при възпитанието на подрастващите. Ежедневният контакт между родителите и възпитателите помага за навременното откриване на някои проблеми в развитието на детето, които могат да се отразят и върху неговото поведение.

Не са редки случаите обаче, при които взаимодействието семействои-детска градина напълно липсва, поради нарушена комуникация, конфликтни взаимоотношения или просто поради нежелание на едната или другата страна. В този случай проблемите на детето или остават незабелязани или не могат да се разрешат заради неправилното използване на възпитателните методи и средства.

Проблемът „трудно дете” е колкото интересен, толкова и труден. Работата с тези деца изисква педагогическа подготовка, умение да се реагира правилно на всяка тяхна постъпка, всеотдайност, хуманност и търпение. „Трудното дете” не е бреме, то не е просто едно разглезено дете, което има нужда от „твърда ръка”, за да бъде вкарано в „правия път”. Детето с подобни проблеми има нужда от специализирани педагогически грижи и внимание.

Преодоляването на педагогическите проблеми на „трудните деца” изисква внимателно проучване на факторите и условията, формиращи този феномен, анализиране достиженията на педагогиката и психологията и адекватно прилагане на диагностичните и възпитателните методи.

Целта на настоящото изследване е да се разкрият актуалните педагогически проблеми на „трудните деца” в предучилищна възраст.

Задачите на изследването са:

1. Анализ на литературните източници, третиращи проблема „трудно дете”.

2. Разкриване на основните детерминанти, обуславящи развитието на „трудните деца” в предучилищна възраст.

3. Очертаване на условията, обуславящи преодоляване на девиации сред децата в предучилищна възраст.

Предмет на дипломната работа е процесът на преодоляване на феномена „трудно дете” в предучилищна възраст.

Обект на това изследване са условията и факторите, които пораждат появата на „трудните деца” и свързаните с тях педагогически проблеми.

В изследването бяха обхванати деца на възраст 5, 6, 7 години от ЦДГ „ Осми март” гр. Димитровград; учители от същата детска градина и родители.

Методите, които се използват в настоящото изследване са:

1. Целенасочено включено наблюдение, с цел да се открият някои затруднения в общуването на децата от предучилищна възраст с връстници и възрастни.

2. Анализ на детските рисунки, с цел да се открият отношението на детето към себе си и близките и неговото емоционално състояние.

3. Скринингов въпросник [ по проф.д.м.н Ат. Шишков], насочен към учителите, с цел да се разкрият някои психични отклонения при детето от предучилищна възраст.

4. Анкета с родителите, с цел да се разкрият разбиранията им за феномена „трудно дете” и за причините, които го пораждат.

В процеса на работа формулирахме следната хипотеза: феноменът „трудно дете” в предучилищна възраст би се преодолял, ако се открият точните детерминанти, които го обуславят и се използват целесъобразни форми, методи и средства за преодоляването им.

Показателите и критериите, с които измерваме наличието на отклонения в поведението на децата и резултатите от педагогическото взаимодействие са:

Затруднения в общуването с възрастни и връстници, изразяващи се в нежелание за контакти поради срамежливост, страх, лоша артикулация, негладка реч.

Възбудимост в процеса на общуване, изразяваща се в прекалена двигателна активност.

Недостатъчна активност, проявяваща се в двигателна тромавост, вялост на движенията, аболичност.

Затруднения в адаптацията към социума, изразяващи се в нарушаване на общоприетите правила и норми на поведение, което може да е несъзнателно или демонстративно; конфликтност; проява на агресивност; затруднения в обучението; комплекс за малоценност и превъзходство; тревожност; често използване на лъжа.