Joomla Software solutions Template

Payday loan

Аян е на 4 години и е с диагноза умерена степен на умствено изоставане и епилепсия, засягаща говорния апарат. Заведен е на отчет от една седмица. В семейната си среда живее с майка си и с баба си, баща му е неизвестен. Аян се храни самостоятелно, но все още е с памперс. Няма езиково-говорно развитие. Трудно задържа вниманието си  и е затруднено получаването на обратна информация, тъй като няма точно осмисляне на знанията, свързани с разкриването на определени зависимости между предметите и явленията.Нервната му система е изключително превъзбудена, много лесно се натъжава и страда много повече от обикновените деца.

При първата ни среща през първия половин час той постоянно плачеше и извършваше еднотипни клатещи се движения, дължащи се на трудността му да се приобщи към новата обстановка. Постепенно се успокои и започнахме да свързваме кубчета, на които бяха изобразени животни, с други кубчета, които показваха различен арсенал от храни, подходящи за даденото животно. Аян следеше това, което правя аз, но при всеки негов опит да свърже кубчетата нямяше положителен резултат. Въпреки това му беше интересно, по време на играта се усмихваше, а на моменти за части от секундата беше готов отново да заплаче.

Следващата ни игра беше импровизиран разговор по телефона. Аян се опитваше да повтаря това, което казвах аз, като търсеше отсрещния с „Ало!”, последвано от име. Макар и с трудно разграничима реч той правеше опити да говори и да общува, което е показател за положително развитие. Докато играехме с топка той реагираше на въпроса ми „Къде е топката?” с жестове на търсене, а на „ Донеси ми топката!” – отиваше до нея и ми я подаваше. Силно впечатление ми направи това, че под звуците на пуснатата музика Аян проявяваше желание да танцува и дори приканваше останалите деца в стаята също да се включат. Ако игривите мелодии го караха да танцува, то меланхоличните и бавните звуци го натъжаваха.

Когато настъпи моментът да си тръгвам той отново изпадна в същото положение, в което ме посрещна – започна да плаче, да се клати и да показва по негов си начин нежеланието му да си тръгна.

С Аян работи логопед, чиято дейност е изключително затруднена поради факта, че в семейството на Аян баба му му говори на турски език. Периодично му се дават медикаменти, които да разредят епилептичните пристъпи.

В заведението, в което се намира Аян на всяко дете се изработва индивидуална програма за обучение и развитие, като целите и задачите се поставят според степента на развитие на съответното дете. Водещи са индивидуалния и диферинцирания подходи. Поради липсата на концентрация на вниманието се използва предимно игровия метод на работа, като се работи с две до три деца в стая. През първия месец се диагностицира нивото на развитие на речта и нивото на развитие на двигателните и на изобразителните способности. Развитието на финната моторика се осъществява с помощта на разнообразни игри с пръсти.

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се изразява с повтарящи се краткотрайни пристъпни периоди на двигателни и /или психични промени вследствие едновременна възбуда на голям брой мозъчни неврони /нервни клетки/.

В основата на епилепсията лежат два причинни фактора:

1. Наследствено-обусловена готовност на мозъчните клетки, поради нарушение на обмяната им, понижаващо прага на възбуждане на неврона;
2. Формиране на епилептично огнище , с локална промяна във функционалното състояние на група неврони, които дават разреди с много висока честота и относително ниска амплитуда /епилептични неврони/.

Епилептичното изменение на невроните настъпва в резултат на различни мозъчни увреди. Някои от тези увреди са трайни и окончателни /прекарана травма по време на раждане, възпаление на главния мозък /енцефалит/, интоксикация. Други увреди се дължат на прогресиращи мозъчни тумори, съдови хронични възпалителни и дегенеративни процеси в мозъка.

Епилептичното огнище се образува в съседство с увредения, некротизирал и цикатризирал участък, който е заменен с пълноценна мозъчна тъкан.

Огнищната епилепсия, при която е ясно или се подозира огнището на увреда и се знае причинният фактор, се означава като симптоматична епилепсия.

Факторите за възникване на епилепсия могат да се съчетават в различни съотношения. Невинаги мозъчните травми и възпаления довеждат до епилептични прояви.

При групата болни от генуинна /есенциална/ епилепсия рязко преобладава наследственият фактор, тогава мозъкът реагира като едно дифузно /разлято/ епилептично огнище.

Болестните прояви на епилептичните пристъпи са разнообразни. Съгласно приетата международна класификация епилептичните припадъци се делят на две групи: генерализирани /общи/ и фокални /огнищни/.

Епилептичните неврони от огнището имат тенденцията да разпространяват възбудния процес, въвличайки все повече неврони в синхронни разреди, т.е. - един огнищен епилептичен припадък може да се генерира и да обхване цялото тяло със загуба на съзнанието.

Според разположението на епилептичното огнище най-често срещаните фокални пристъпи са:

1. Двигателни /моторни/ Джаксънови пристъпи. Огнището е в челния мозъчен дял. Проявяват се с едностранни гърчове на лицето и /или на ръката, по-рядко на краката. Понякога остават ограничени в определени мускулни групи, а друг път се разпространяват по едната телесна половина;
2. Сетивни Джаксънови пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се с краткотрайни пристъпи на болка, изтръп ване, мравучкане в различните участъци на кожата на противоположната телесна половина;
3. Психомоторни пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се внезапно с дълбока промяна на съзнанието, извършване на елементарни неадекватни действия - събличане, уриниране, тичане.

Генерализираните припадъци винаги протичат със загуба на съзнанието.

Най-важните от тях са:

1. Голям епилептичен припадък /гран мал/ - най-честата и типична проява на епилепсията. В хода на припадъка се различават четири фази: предвестници, аура, гърчове и следприпадъчно състояние. Предвестниците са главоболие, раздразнителност и отпадналост, минути или часове преди припадъка. Аурата, или началото на припадъка, може да бъде сетивен или моторен Джаксънов гърч или халюцинация. Самият гърч започва най-често с вик, рязко падане /често с нараняване/, спиране на дишането, бледност с последващо

посиняване. Зениците са широко отворени и не реагират на светлина. Това трае секунди до половин минута. Дишането постепенно се възстановява. На устата се появява пяна, често кръвениста поради прехапване на езика. Възможно е и изпускане по малка нужда. Съзнанието постепенно се прояснява;

2. Малък епилептичен припадък /пти мал/. Среща се по-често у деца и се изразява в моментна загуба на съзнанието, с втренчване, без падане и без гърчове.

Лечението на епилепсията е строго индивидуално и се провежда под внимателен и непрекъснат лекарски контрол. То е про дължително и се прекратява след едва тригодишна ремисия /прекратяване/ на заболяването. Болните в ремисия обаче остават под диспансерно наблюдение.

Лечение на епилепсията
Антиконвулсивните медикаменти се прилагат, за да контролират електрическата активност в мозъка и се използват при всички видове епилепсия.

Какво да правим при епилептичен пристъп
Трябва да се знае, че не бива да се правят опити да се прекъсне епилептичният пристъп. Единственият начин да се осигури безопасността на пациента е да се предотврати нараняването му при досег с остри или опасни предмети, огън и електричество. Не трябва да се правят опити да се накара пациента да погълне, каквото и да било, тъй като челюстите му по време на пристъпа рязко се затварят и рискуваме да нараним и него и себе си.

Ако пристъпът започне на публично място, трябва да преместим пациента на безопасно разстояние възможно най-бързо. Разхлабете дрехите на пациента, за да осигурите безпрепятственото му дишане и го обърнете внимателно на една страна. Ако това е първият му пристъп, постарайте се да запомните максимален брой детайли от случилото се, които после да преразкажете на лекаря.