Joomla Software solutions Template

Payday loan

РАЗВИТИЕТО НА СВЪРЗАНАТА РЕЧ

Свързаната реч не е сбор от звуци или думи, а смислово цяло, изразяващо определени мисли, чувства, желания и осигуряващо взаимно разбиране между хората. Тя е потока на естествена човешка реч, чрез която човек общува и изказва становища, връзката между език и мислене. Развитието на свързаната реч става постепенно от по-простите към по-сложни форми и е паралелно свързано с психическото развитие на детето. Благодарение на усъвършенстването на мисловната дейност, обогатяването на речника с различни части на речта, свързаната реч достига високо равнище на развитие при децата от предучилищна възраст. Диалогичната реч отговаря най-добре на потребностите на детето  да разговаря с деца, възрастни, в градината, обществото, у дома. С развитието на диалогичната реч проектираме умения които са необходими в монолога. Обучението в монологична свързана реч постепенно се усложнява от преразказване с нагледни опори към съставяне на разказ по памет, за минали моменти, по преживяно. Изискванията към логичната свързаност, изразителността, последователността формират умения за пълнота и правилно построяване на свързаната реч. От децата се изисква по-разгърнати отговори, обобщения, умозаключения и пр. Детето в диалог, придобива умения да съставя устно монолог. Проявява култура на речево общуване като изслушва събеседника и употребява словесни етикетни изрази за вежливост. Разговорът и беседата са основни форми на диалогичната реч. Разговорите с децата се провеждат в ежедневието и под формата на ситуации, където са предварително планирани  и подготвени. Те могат да бъдат за играчки, по картини, макети и др.Разговорите имат за задача да учат детето да говори, да изграждат  доверие на детето към педагога, приучават детето на взаимоотношение, изграждат самочувствие у детето и чувство за пълноценност. Беседата е организиран, целенасочен и предварително подготвен разговор. За да бъде тя ефективна трябва да бъде подбрана прецизно темата и да се подготвят предварително децата за самия процес на беседване. Методическият ход на занятието-беседа включва уводна, същинска и заключителна част. Чрез различни похвати въпроси, припомняне, показване на картини, гатанки, песен и др.плавно преминаваме към същинската част. В основната част е мястото на самата беседа. В хода и намират приложение комплекс методически похвати - словесни, нагледни, игрови.

Разговорите и беседите изискват задълбочена предварителна подготовка. Успешното им прилагане в ситуации не само по роден език гарантира разгръщане и усъвършенстване на свързаната реч.

Монологичната реч е значително по-сложна и по-трудна за овладяване. Тя е самостоятелно изложение на говоримия, при което той излага в разгънат вид мнение, отговор и структура своеобразно темата на изложението. Монологичната реч изисква по-добра памет, богатство на речника, владеене на граматичния строй на езика, образност на речта. Умението последователно да се излагат мисли има голямо значение за психическото издигане на детето. Основни форми на монологичната реч са преразказа и разказа.

Преразказът е свързано изложение на разказан текст. Той е първият вид разказ на който се учат децата в детската градина. При преразказването децата са улеснени от това, че могат да използват готови авторски форми.          Доброто преразказване е показател за усет към синонимията на фразите. Занятието за преразказ на произведение има следната препоръчителна последователност:

Уводна, встъпителна част (въпроси, гатанки, беседа) към съдържанието на произведението.

Четене на произведението. Цели се цялостно възприемане. Практиката показва , че когато за първи път детето общува с приказката или разказа, то получава най обща ориентация за изобразеното, проследява действието: как възниква, как се развива и как завършва .

Беседа върху съдържанието. Трябва да затвърди възприемането на произведението и да уточни последователността на събитията, да активизира реобходимия речник и ред други задачи.

Повторен прочит на текста за запомняне на съдържанието му. Това разкрива интереса на децата към текста и желанието да се повтарят преживяванията – по пълно да се възприеме произведението с неговата конкретност , своеобразие и неповторимост .

Преразказване на произведението от децата.

Преразказването по части, по роли, игрите-драматизации имат основна роля за формирането на изразителната реч. Затвърдяването на умението за преразказване се извършва както в игрова дейност, така и в спонтанното речево общуване. Възпитава се умение да се обмисля добре разказваното съдържание, да се разказва ритмично, без да се бърза, да се използват умело езиковите средства на художествената реч. Художественото произведение разкрива пред детето нов образен свят, изпълнен с очарование и дълбок нравствен смисъл . Жизнено правдиво и дълбоко емоционално, то обогатява и разширява кръгозора на децата, събужда у тях различни чувства , разсъждения и желания да изразят своето отношение, развива речта им.

Разказът е съставено свързано изложение на събитие или факт. Той е по-сложен от преразказа. Детето може да го построи на основата на разказ-образец, план, колективно съставен разказ, разказ на части и т.н. Разказването по възприятие най-лесно се усвоявот от децата. Описанието на играчки, предмети, картини развиват монологичната реч на децата и са изключително ползотворни средства за обучението в разказване.

Постепенно се преминава към по-сложни езикови задачи. Разказването по памет, по преживяно е значително по-трудно за децата. Богатството от теми определят и изисквания към качеството на самия разказ(свързаност, изразителност, последователност). Съставянето на колективни писма, разказите по теми от индивидуалния опит, описание на обекти по памет обогатяват и развиват монологичната реч. Използват се похватите поощрение, указание, оценка, както и дидактични игри. Творческите разкази са най-висшият етап в развитието на монологичната реч на децата от предучилищна възраст.

Развитието на свързаната реч у децата в предучилищна възраст се осъществява и в различните видове дейности, в които се включват децата в целодневния режим на детската градина. Педагогът разговаря с децата още от сутрешния им прием до изпращането им по домовете. Децата разговарят с другарчетата си, с родители, близки, съседи. Те ежечасно се упражняват в разказване. Участието в разнообразна художествено-речева дейност е важно условие за художественото възпитание и развитие на децата. Формират се умения за изпълнение и за творчески изяви.

�аиP ��
�_�pE��дното: новосъздадените букви се поставят до буквата, от която произлизат, или в края на азбуката. В науката има спор за авторството на кирилицата, дали тя е дело на един човек или е резултат от дълъг процес, възникнал и развил се като контакт следствие на многовековните контакти на славяните с Византия. Исторически свидетелства сочат, че когато един без писмен народ заживее в съседство с народ, който има писменост, то първият започва да чете и пише с буквите на съседите си. Вероятно точно това е причината за възникването на  кирилицата, която е много близка  в графично отношение до гръцката азбука. Според някой автори кирилицата има по-старинен произход в сравнение с глаголицата и че неин създател отново е Кирил. Сведенията, които се изтъкват в подкрепа на тази теза са :

-          Доказано, че през 855г. Кирил извършвал проповедническа дейност по долината на река Брегалница (днешна Македония) и за местното славянско население вероятно е създал точно тогава кирилицата. Счита се, че пак тогава, Кирил превежда на тази азбука и на славянски език свещени книги.

-          Причината в 862г. княз Ростислав да се обърне с молба към Кирил да му бъдат изпратени славяно-езични и славяно писмени свещеници е, че е знаел, че южните славяни вече имат своя азбука и преведени книги. И затова е 863г. Кирил е създал кирилицата за южните славяни чиито земи в този момент били обект на спор за влияние между Рим и Константинопол, за тях Кирил създал глаголицата, която не приличала на никоя друга азбука.

От къде идва кирилицата по българските земи при положение, че Кирил и Методиевите ученици донасят тук глаголицата и на нея обучават своите ученици? Предположението е, че вероятно ученик и съратник на Кирил в брегалнишката мисия я е практикувал, а неговите ученици в последствие  я разпространяват по българските земи.

Защо кирилицата постепенно измества глаголицата? Реакция срещу глаголицата е имало и от страна на светската и от страна на духовната власт в България. Официален език в държавата до 893г. е бил гръцкия и глаголическата писменост е затруднявала администрацията. Гръцките духовници пребиваващи в България са се страхували от еманципирането на българите посредством писмеността. Съществуват и педагогически аргументи. Глаголицата е красива, но изключително трудна за заучаване. Изключително трудно е било и изпълнението на текстове върху камък. Кирилицата се оказала и по-лесна за заучаване и по –пригодна за писане върху в камък. В този смисъл не е случаен факта, че от периода 9-11в повечето писмени знаци са на глаголица, а изсечените надписи на кирилица.