Joomla Software solutions Template

Payday loan

Процесите учене и развитие са взаимно свързани и немислими един без друг. Развитието може да бъде разгледано като биологичен процес на съзряване. В процеса на развитието участват както биологически процеси, така и въздействия на културните и педагогическите условия на живот. Съзряването е онази страна от развитието, която не зависи от влиянието на външната среда, а е обусловена от наследствени предразположения и други биологични закономерности. Ученето пък се изразява в онази страна на развитието, определяща се от въдействието на околната среда върху организма, който е достатъчно съзрял, за да се реализира развитието. Експерименталните изследвания на много специалисти показват,че съществуват две основни разновидности на ученето - перцептивно-моторното учене (чрез опит и грешки) и асоциативното учене.

Перцептивно-моторното учене или така нареченото учене от проба грешка е обект на изследване както при хората, така и при животните, от страна на много психолози. За целта се използват  различни методи и експерименти. Един от най-изявените психолози занимаващи се с проучването на този метод на учене е Ед. Торндайк. Известен пример, който той използва като доказателство за тезата си, е опита с проблемна дървена клетка. “В подготвена от мен клетка, която може да се отваря чрез придвижване на резе, се поставя котка. Отвън й се показва примамка-парче месо. Котката прави многобройни безцелни движения, опитвайки се да излезе от клетката, отначало едва след 30-минути опити и грешки успява да налучка резето и да си отвори вратата на клетката. Поставено отново в нея, животното се възползва от намерения начин и решава задачата за 2 минути, при третия опит за 6 минути, а при последвалите опити времето за отварянето на клетката силно намалява- от 30 секунди при четвъртото връщане в клетката, до 10 секунди при петнадесетото. Това показва, че животното е научило начина на отварянето. След внасяне на ново затруднение при резето времето отново се увеличава с 10 минути, но при следващите опити то пак намалява, както при първите.”

Подобни опити се правят паралелно с различен тип хора. Примери като проблемните кутии на Декроли, затворени с различни механизми с повишаваща се трудност или разрязаният на разнообразни части дървен китайски куб дават възможност на учените да доказват различни свои теории. Опитът, в който изследваните пречертават 20 начертани на лист хартия звезди, при контрол на ръката, гледана само в огледало се приближава към обикновения ход на ученето в учебни условия. Този случай е част от всекидневния опит на хората при заучаването на жизнено необходими действия. Процесите на учене от разглежданата разновидност протичат не само в живота на детето, коетo има да усвоява многобройни дейности като: обличане, събличане, обуване, събуване, хранене, употреба на пособията на ежедневния труд и пр. Това се отнаася и за възрастния човек, който непрекъснато има какво ново да учи във всекидневния и в провесионалния си живот.

Независимо какъв вид е експеримента при животни или при хора се набюлдават някой общи моменти, характерни за този вид учене. Първият  от тях е наличието на една проблемна ситуация, която трябва да се решава. Как да се достигне до храната, как да се отвори кутията, как да се сглоби кубът. Има един стимул за решаване на проблема, който може да бъде свързан със задоволяване на една жизнена необходимост или на любопитство, или с амбицията да се постигне решението, а в някои случаи участва и съревнованието. За да се реши проблемът, започват разнообразни действия, които отначало имат хаотичен, нецеленасочен, случаен харатер, като се изразяват в многократни опити. Те могат да доведат до случайно попадане  на начина на решението. Тези действия първо се изразяват в чисто моторни, манипулативни движения, които продължават известно време. Времето е различно при нееднакво сложните задачи и различните обекти – субекти. При ученето при човека тези действия рано или късно добиват по–съзнателен и целенасочен характер, като започват да се формират някои предположения (хипотези) за начина на решаване на задачата. Те се основават на по-определени наблюдения на проблемната ситуация и обмислянето на нейното решение. Това се отнася до ученето на човека, макар  че не е еднакво при различните възрасти и индивидуалности. Децата от ранна и предучилищна възраст обикновенно остават при хаотичните опити по-дълго време, или дори не могат да ги превъзмогнат, а при по-големите деца и възрастните непременно се включват мисловните процеси с различни стадии на разбирането. Често се появяват внезапни хрумвания, прозрения, които откриват пътя на решението.

От многото направени опити учените откриват съществени разлики между човека и животните при процеса на учене. Докато животното, поставено в проблемна ситуация, която трябва да реши, то остава дълго време или дори постоянно в състояние на неразчлененото, дифузно възприемане, човекът минава скоро към определено разчленяване на възприемането, като спира своето внимание на онези места, които му изглеждат по-съществени.

Друга линия за сравнение е свързана с възможността да се използва чуждия опит при решаването на конкретната задача. Дава се възможност на живитното да наблюдава как става отварянето на клетката и да излезе от нея, но след връщането му отново в нея, животното се връща към първоначаялните си хаотични движения, без да се възползва от показаното действие.

Подражанието, което е характерно за човека, особено за децата, играе голяма роля, като намалява доста личните усилия на индивида, използващ чуждия пример. Тази роля определя една от специфичните особености на ученето на човека за разлика от ученето при животните.

Сравнение може да се направи и по отночение на паметта в процеса на учене. При опитите се констатира, че след като котката е усвоила начина на отваряне на клетката, на следващия ден тя отново се връша към по-ранните си опити, като че ли е забравила наученото.

Най-същественото разграничение между ученето на животното и на човека се намира именно в ролята на висшите умствени процеси, на мисленето, което  белег на човека. Чрез внимателното проучване на проблемното положение по пътя на целенасочено наблюдение човек започва да се спира, за да обмисля своите действия, формира предположения, припомня си други случаи на рершения, съпоставя ги с предстоящата задача, проверява валидността на предплоложенията си, сменя ги, ако те не са сполучливи, изобщо извършва сложна умствена дейност.

Но тук възниква въпросът-дали и при животните няма подобни прояви. Обстоятелството, че в процеса на ученето у опитните животни има определен момент, в който се преодолява чистото поведение на опити и грешки, че се установява едно намалено, константно време през следващите моменти на опита, илюстрирано с кривите на ученето , които са подобни на тези на човека, покачва, че са станали съществени промени  в нивото на първоначалното лутане. Английският психолог Уилям Мак Дъгъл като анализира поведението на риба, заключва, че тя показва “интелигентност на най-ниско равнище”

Учените стигат до заключението, че резултатите при перцептивно-моторното учене, както от животните, така и от малките деца, се доближават. Не само висшите животни, но и нисшите показват  мисловни процеси и свойства на човека, които се изразяват в неговата интелигентност.

Следващия тип учене е така нареченото “асоциативно учене”, в което се включват някои вътрешни разновидности. На първо място това са проявите, които се намират в сферата ма концепцията за условните рефлекси.

И. П. Павлов най-задълбочено изследва ученето чрез механизма на условните рефлекси. Самият Павлов определя значението на този вид рефлекси по следня начин: “Условният рефлекс е най-разпространеният и най-всекидневният факт. Онова, което ние знаем у човека и животните като дресировка, дисциплина, възпитание, привичка са връзки между определени външни агенти и определени действия.”

Наистина големият физиолог поставя в една категория наколко явления, които не съвпадат напълно, като например дресировката и възпитанието, но несъмнено той определя основното значение на условния рефлекс за обясняване на процесите на учене в широкия смисъл на думата. Всички тези процеси се основават на механизма на обуславянето, изразен с англиската дума (conditioning). Един неутрален дразнител, който има безусловен характер, се превръща в обусловен дразнител, предизвикващ същите реакции, които предизвиква и безусловният. В процеса на обуславянето, което се извършва в мозъчните полукълба, се изграждат нови нервни връзки, които са нови асоциативни връзки.

Н.М. Щелованов прави опит за условен рефлекс, който се създава у бебето при поставянето му в поза за бозаене. За да се провери дали рефлексът  за бозаене се появява в резултат на стимулите от допира с майчината гръд или с нейното лице, опитите са правени и като детето се поставя в поза за бозаене в ръцете на мъж, чието лице не мойе да се види. Условните рефлекси на бозаене са били образувани и при други условни дразнители-звън от звънец или светлинен стимул.

Павлов изгражда пък своята теория като използва за опитите си кучета. В резултат на появилата се условна връзка се наблюдава чрез секреция на слюнчените жлези на животното под действието под въздействието на  условен дразнител.

И през по-късните стадии на развитето на човека  механизмът на условните рефлекси има значително участие в живота му. Например училищния звънец, който е бил неутрален дразнител, става сигнал за отиване в класната стая; цялата училищна обстановка, нарежданията на учителите също стават условни дразнители за определено поведение. Павлов обяснява и хипнотизирането, внушението, като подчертава по-специално ролята на словото като условен дразнител.

Като изтъква разликата между животните и човека, той подчертава, че при първите сигнална роля за образуването на условните връзки имат главно непосредствените въздействия от околната среда, но у човека се прибавя друга система от сигнализация, сигнализация на първата система-речта, нейния базис или основен компонент-кинестетическите дразнения на органите на речта. С това се въвежда нов принцип в нервната система-отвличане и заедно с това  обобщение на безбройните сигнали на предшестващата система. На свой ред с анализиране и синтезиране на тези нови обобщени сигнали-принцип, който обуславя безгранична ориентировка в околни свят, се създава висшето приспоспбяване на човека. С това се изтъква ролята на мисленето в условнорефлекторната дейност на човека.

Съществуват няколко условия за образуването на условния рефлекс. Първото условие, което има определено психологическо значение, е почти едновременното действие на безусловния и условния дразнител. Второто условие за образуването на условната връзка се намира в повторното, многократно действие на двата дразнителя. То доринася не само за образуването на връзката, но и за затвърждаването й за по-дълго време, което се изразява в заучаването й. Третото съществено условие се отнася до състоянието на индивида, който е обект на дразнения на условния дразнител. За да може да се извърши обуславянето, индивидът трябва да бъде готов да възприема и да реагира на представяните дразнители. За животните е съществено да не са преситени, а за човека да има подходяща мотивировка да участва. Четвъртото важно условие при опитите за обуславяне се отнася до необходимостта да се осигурява действието само на приетата променлива, при която се формира условната връзка, като се изолират или отстраняват други странични дразнители. Друго условие за образуване на условен рефлекс се намира в съотношението между силата на стимулите, които действат в конкретния случай. Условният рефлекс при действието на сравнително биологично по-слаб, относително безразличен дразнител, който по-лесно може да се откъсне от обичайната реакция към него.

На този основа можем да направим съпоставката и разграничението на асоциативното учене при животните и при човека. Макар че и в двата случая  то се основава на механизма на условните рефлекси и неговите основни закономерности. Първата съществена разлика е в това,ч че обуславянето при животните се извършва на основата на първата сигнална система, а на човека, наред с нея, и на втората сигнална система. Различна е и силата на безусловните стимули в двата случая. Докато за животните те са на основата на инстинктите, които са главния регулатор  на поведението им, за човека те нямат такова значение, тъй като са променени под въздействието на възпитанието и обществения начин на живот на хората. Голяма е разликата и в характера на условните стимули, които за животните са ограничени, еднозначни (например звънът на звънеца), а при човека те могат да имат многозначен смисъл в зависимост от неговия индивидуален опит, от усвоения обществен опит.

В широкото понятие за асоциативно учене се включват и други негови прояви, които също се дължат на обуславяне, но не са типични за механизма на условния рефлекс. Първата от тях е учене чрез активно или пасивно приспособяване.

Ученето чрез активно приспособяване се проявява както при експериментални условия, така и във всекидневния живот. В този метод домираща роля имат  асоциативните, може да се каже условните връзки, но като известен преход към по-висшите процеси на обобщение. При животните се достига до най-елементарните процеси, а при човека, особено възрастният, се проявява началото и на абстрактното мислене. Същевременно се вижда активната роля на човека, която му дава възможност да се приспособява към въздействието на околнта среда. Разбира се, това не е еднакво при различните възрасти, но то е налице и през ранните стадии на развитието.

Пасивното приспособяване е друга форма на учене, изразяваща се в привикване към условия, които имат влияние за нарушаване на жизненото равновесие, хомеостазата. То може да се определи по скоро като отучване и да се обяснява не като формиране, а като разрушаване, угасяне на една условна връзка. Характерни примери се наблюдават в живота и на децата, и на възрастните. При тях се получава известно освобождаване от вече формираната реакция, за да се възстанови хомеостазът на организма.

Едно от най-характерните по-нови проучвания на ученето чрез обуславяне е известно с термина оперантно обуславяне или интрументално обуславяне. Всъщност началото на тези изследвания е поставено от Ед. Торндайк в самия край на по-миналия век при опити с котки в клетки, които довеждат до неговата идея за учене чрез опити и грешки. За разлика от типичните опити за формиране на условни рефлекси, при които връзката между безусловния и условния дразнител се осъществява винаги и независимо  от желанието  на животното, при инструменталното обуславяне също има подобна връзка, но тя зависи от последицата-дали е положителна или отрицателна, съответно следва похвала или наказание. Това е идеята за подсилването, която е в основата на оперантното обуславяне и всъщност се обеснява със закона на ефекта, формулиран от Торндайк.

Разгледаните по-горе две основни разновидности на ученето - перцептивно-моторното и асоциативното, дори и с техните разклонения и модификации, не  изчерпват цялото многообразие на това явление както в и теорията, така и в практиката. В съвременната психологическа литература се отбелязват и редица други прояви на ученето.

Латентното учене се изследва от Толман и Хонзик чрез опити с плъхове, поставени в лабиринт. Латентното учене се изразява в това, че наученото ново поведение не се демонстрира преди да се получи подходящ подтик за това. Като пример за такова учене при човека се посочва, че той може да се ориентира в един чужд град на основота на вербална инсрукция, която е запомнил и която се появява при нужда.

Следващият тип на ученето е учене чрез наблюдение, което често се наблюдава в живота на човека. При него човекът може да се възползва от това, което е наблюдавал при други хора, и се стреми да го приложи в подобна ситуация. Тук играят определена роля способностите  на човека да наблядава и да подражава, без да има нужда от механизма на подкреплението. На основата на проучванията и схващанията за учене чрез наблюдение се изграждат и психометричните методи и похвати. Това по специално се отнася  до лекуване на фобии, като се използват наблюдения на примери без наличието на фобии, а с  прояви на положителни отншения  към обектите на страхове у пациента.

Изобщо отбелязва се, че ученето чрез наблюдение е широко разпространено и е свързано с конгнитивните аспекти на ученето, подчертавани от конгнитивните теории, които имат различни приноси в различните сфери на психологията на личността, на социалните взаимоотношения и психиатрията.

В тясна връзка с ученето чрез наблюдение се намира социалното учене, което е характерно за човека с оформен социален начина на  живот. То е свързано с процеса на социализацията, който започва от ранните години и продължава дълго след това. Характерно за социалното учене е, че се основава на две основни особености на човека-способността да се подава на внушение и да подражава. Човек не само наблюдава какво става около него, но се влияе в една или друга степен от това.Известна е голямата роля на примера при възпитанието. Той може да идва главно от околна социална среда, макар че значение имат и примерите от литературата, кинито, телефизията и др.

Поради ролята на подражанието в социалното учене се поставя въпросът за отделна категория, наречена имитационно учене. Подражанието се изразява в това, че наблюдаващият следи някаква проява на избрания модел се стреми да я повтори, макар че може да не е имал подобно поведевние по-рано. В този случай протича един вид учене-подражателно(имитационно), заучаване. Размерът  и природата на подражанието зависят от привлекателността на модела, от опита на наблюдателя и от наблюдаваните или от предполагаемите положителни резултати от поведението, от действието на избрания модел за подражание.

За обяснение на явленията на социалното и имитационното учене допринася и развитието на теорията на информацията, с която се осветляват и някои проблеми на ученето изобщо. Един от нейните приноси се отнася до обяснението на съчетанието на комплексните системи като информациоони. Когато дадени стимули се възприемат и преработват, се кодират и се декодират символи. Ученето може да се разглежда като конструкция на вътрешни модели по пътя на информационните връзки.