Joomla Software solutions Template

Payday loan

МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Същност на методите на обучение

Почти всички автори, когато разкриват същността на метода на обучение, излизат от общото значение на понятието въобще.Обикновено се посочва, че думата метод има грицки произход и в буквален превод означава път към нещо, а по смисъл – начин на постъпване, за постигане на определена съзнателна цел. Методът характеризира именно пътя към целта, системата от съзнателни действия за нейното постигане, регулираната по определен начин дейност.

Методът на обучение като дидактическа и методическа категория има твърде богато съдържание, тъй като характеризира изключително сложна област на обучението. Това е една от причините за голямото разнообразие от определения на мотодите на обучение.

Най-общо методите на обучение могат да се определят като начини на съвместна дейност на учителя и учениците, чрез които се овладява педагогически адаптирания соцален опит. „Метод на обучението – посочва Бабански – се нарича начинът на регулираната взаимосвързана дейност на преподавател я и обучаваните, дейност, насочена към решаване на образователни, възпитателни и развиващи задачи в процеса на обучението”. И други автори изтъкват, че методът характеризира начина, по който се осъществява взаимодействието между преподаването и ученето. „Методът на обучението – отбелязва И. Лернер – предполага непременно взаимодействие между учителя и ученика, в хода на което учителя организира дейността на ученика над изучавания обект, а в резултат от тази дейност се реализира процесът на учене, на усвояване от ученика на съдържанието на образаванието”.

Авторът подчертава, че структората на метода на обучение се отличава от структората на методите, предназначени за въздействие върху обекти, неспособни за осъзната цеенласочена дейност.

Методът на обучение предполага преди всичко цел на учителя и съответна дейност, осъществявана с помоща на средства, с който той разполага. В резултат на това у ученика възниква определена цел и съответна дейност, извършвана чрез достъпните за него средства. Под

1

влияние на тази дейност се осъществява самия процес на усвояването от ученика на изочаваното съдържание, постига се набелязаната цел, резултатът от обучението. При това целта на ученика може и да не съвпада с целта на учителя, но непременно трябва да й съответства.

Някои автори определят метода на убочение като логически начин, път, по който учителя води учениците от незнание към знание, като форма на учебното съдържание, съответстваща на най-близката дидактическа цел, като форма на теоретическо и практическо овладяване на учебния мятериал.

Методите на обучението като единство между външно и вътрешно, форма и съдържание, явление и същност притежават многочислени признаци, най-съществени от които са: а. Да бъдат определена форма за подаване и обмен на информация б. Да бъдат определена форма на движение на познавателната дейност на учениците в. Да бъдат определен начин за организация и ръководство на учебно-познавателната дейност на учениците.

Н.Г.Казански и Т.С.Назарова разграничават три начина на учебна дейност, съответно методи на обучение: догматичен-получаване на знания в готов вид; евристичен-усвояване на знания чрез самостоятелно разсъждаване или под ръководството на учителя; изследователски-самостоятелно придобиване на знания чрез опити, наблюдения, измервания.

Разграничават се няколко равнища на разглеждане на методите на обучена: А. общодидактическо, което позволява да се разкрие същността на метода като модел,

като обобщена характеристика на дейността на учителя и учениците, насочена към реализиране на целите на обучение; Б.частнодидактическо, което разкрива особеностите на методите, характерни за различните етапи на процеса на обучение; В.частнопредметно, което разкрива системата от методи на обучение по един или друг предмет Г.равнище на конкретните прийоми, които включват различни типове действия, насочени към решаване на по-частни цели в рамките на един или друг частнопредметен метод.

Разграничават се следните групи методи: словестни /разказ, беседа и др./; нагледни /наблюдение, демонстрация и др./;  практически /упражнения, практически занятия и др/.

В зависимост от степента на самостоятелността на учениците методите на обучение се делят на методи на изложение на материала от учителя  и

2

методи за самостоятелна работа на учениците, а също и на методите за усвояване на готови знания и методи за изследване на явленията.

НАБЛЮДЕНИЕ

Под наблюдение обикновено се разбира „планомерно, повече или по-малко продължително  възприемане, даващо възможност да се проследи протичането на някакво явление или на измененията, които се извършват в обектите на възприемането; наблюдението е активна форма на сетивно познание, която има за цел да натрупа факти, да образува първоначални представи за обектите от обкръжаващия свят.... Наблюдението е възприемане, тясно свързано с мисленето.”

Метода наблюдение допринася както за разширяване на сетивния опит на учениците, така и за развитие на техните умствени способности. Още Ушински отбелязва, че „ако обучението си поставя за цел да развива ума на децата, то трябва да упражнява тяхната спосабност за наблюдаване.” Непосредствено изучаване на многообразните явления от природата и обществото обогатява и разширява възприятията и представите на учениците за тях, развива тяхната наблюдателност и логическото им мислене. Колкото по- богато е сетивното познание, толкова по-благоприятни възможности се създават за умственото развитие.

Спонтанни наблюдения ученикът извършва ежедневно. Придобитите по този път

познания обаче не винаги са осъзнати и достоверни. Наблюдението като метод на обучение се основава на целенасочените, организираните от учителя наблюдения. Те могат да се провеждат под негово непосредствено ръководство или самостоятелно, включително и по инициатива на самите ученици.

При организираното наблюдение учителят обикновено подготвя учениците за неговото осъществяване, по време на самото наблюдение ги насочва към възприемане на съществените свойства на предметите и явленията, което позволява те самостоятелно да формулират и обобщят получените резултати.

Наблюденията могат да бъдат по-продължителни или краткотрайни. По-продължителните наблюдения обикновено се провеждат самостоятелно от учениците

над натуралните обекти при реалните им условия на съществуване – в гората, на полето, и др. Те обаче се ръководят от предварително даден им или съставен от тях план, като накрая обобщават получените резултати. По

3

време на наблюденията те водят дневници или записват данните в специални тетрадки. Най-често самостоятелните наблюдения са индивидуални, но могат да се провеждат групови и фронтални  наблюдения, като учениците изпълняват единни или диференцирани задачи. Краткотрайни наблюдения могат да се провеждат в класни условия, по време на екскурзии и др.

Наблюденията могат да се провеждат с различна цел и да предшестват, съпровождат или да завършват изучаването на един или друг учебен материал. Тяхната ефективност зависи преди всичко от правилния отбор на обектите за наблюдение, от подготовката на учениците за провеждане на наблюдението, както и от влкючването им в активна изследователска-проучвателна дейност под ръководството на учителя.

Методът наблюдение обикновено се съчетава с различни други методи на обучение.

ДЕМОНСТРАЦИЯ

Демонстрацията като метод на обучение означава показване на обекти или дидактически материали ,придружено с описания и обяснения, чрез което учениците получават информация за изучаваните явления. Думата демонстрация произхожда от латинската дума  demonstratio  която означава показвам. „Същността на този метод се състои в това, че в процеса  на учебната работа учителя илюстрира, т.е.нагледно пояснява своето изложение или демонстрира едно или друго учебно пособие, което може да изпълнява ролята на илюстрация, а също да служи кото източник на нови знания.”.

Демонстрацията обикновено се извършва от учителя, но в редица случай може да се възлага и на ученици. При демонстрацията нагледното запознаване на учениците с изучаваните обекти се съчетава със словото. По този начин се осъществява  тясна връзка между думите и означаваните с тях обекти. Демонстрацията позволява учениците да се запознаят не само с външните свойства и качества на обектите, а и да проникнат дълбоко в тяхната същност, когато вниманието им се насочва към основното, главното. Тя намира приложение както при усвояването на нови знания, така и при затвърдяването и обобщаването им, при формирането и усъвършенствуването на уменията и навиците. Особено голямо е нейното значение за учениците от началните класове, където широко се използува демонстрацията  на натурални пособия, на изобразителни нагледни средства и др. В по-горните класове по-

4

голяма роля започват да играят символичните и графичните нагледни средства.

Според вида на демонстрираните обекти и дидактически материали се разграничава:

1. Демонстриране на натурални обекти, явления и естествени процеси.

Това позволява на учениците да се запознаят с изучаваните предмети в тяхната естествена големина, тяхното устроиство, действие. По-този начин у тях се формират най-точните представи и понятия за предметите и явленията. Има много предмети, които могат да се донесат в класната стая и да се разгледат по време на уроците, но има

и такива, които следва да се наблюдават в тяхната естествена среда,което обикновено се извършва при екскурзии, излети и др. При демонстрацията учителят задава въпроси на учениците,които ги стимулират към внимателно и детайлно разглеждане на показвания предмет, към съзнателно възприемане и разбиране на отделните негови компоненти и връзки. Той трябва да ги насочва към типичните, а не към второстепенните свойства на предмета. Важно изискване е предметите и явленията да се показват в движение и изменение, като се осигури възприемането им от учениците с колкото е възможно повече сетива.

2. Демонстриране на обемни дидактически материали /модели, макети и др./. Чрез тях се моделират сложни апарати, машини или уреди. Те могат да бъдат подвижни или неподвижни. Сглобяването и разглобяването  на моделите съдействуват за по-пълно опознаване на моделираните обекти.

3. Демонстриране на картини. Те намират широко приложение в обучението. С помоща на картините учениците придобиват цялостни представи за природни явления, географски обекти, исторически събития и др. При демонстрация на картини учителят беседва с учениците, насочва ги правилно да възприемат и разберат тяхното съдържание. Той им предоставя достатъчно време, за да могат внимателно да разгледат картините.

4. Демонстриране на символични и графични нагледни средства: карти, схеми, диаграми, таблици и др. Те дават добра възможност да се онагледят пространствените отношения и зависимости. Много е важно да се научат учениците ”да ги четат” и използват при своята работа.

5. Демонстриране на чертежи или рисунки, изпълнени от учителя върху дъската. Те служат за схематично представяне на предмети и явления. Необходимо е чертежите и рисунките да бъдат прости, точни и ясни, за да могат учениците да ги възпроизведат в своите тетрадки.

5

6. Демонстриране на опити, извършени от учителя. Опитът трябва така да се представи, че да се вижда от всички ученици. Необходимо е  учителят да ги насочва да наблюдават най-съществените моменти от опита, за да могат те самостоятелно да стигнат до изводи и обобщения.

7. Демонстриране на действия, които трябва да усвоят учениците. Показването на действията трябва да се съпровожда с обяснения, за да разберат учениците как се изпълняват те. То следва да се извършва по-бавно, за да могат всички ученици да видят добре. Това особено важи при формирането у учениците на навици за писане.

8. Демонстриране с помоща на модерни средства за обучение. Най-често се използуват слуховите / грамофон, магнетофон/, визуалните /епидиаскоп, аспектомат/, аудио-визуалните /учебно кино, учебна телевизия/.

Основните изисквания за осъществяване на ефективно онагледяване са в сила и при демострирането. Избирания за демонстрация предмет трябва да бъде типичен и удобен за  наблюдение. Той трябва да се показва така, че да се вижда или чува ясно от всички ученици, да се възприема от тях с колкото е възможно повече анализатори. Вниманието им трябва да се насочва към най-съществените негови качвства и свойства. По възможнот учениците да възприемат предмета в различни стадии на неговото развитие, в движение или изменение.