Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дидактическата игра при овладяване на елементарни математически представи

Значението на детските игри за развитието може да се разбере както на теоретическа основа, така и на базата на непосредственото наблюдение над игрите на децата.  Като преодолява фазата на предметните действия, играта се изгражда като доминираща дейност през целия предучилищен период. В нея и чрез нея главно се усвоява обществения опит, осъществява се развитието на физиологическите и психическите функции и се извършва подготовка за следващия по-висш етап когато ще се формира като доминираща учебната дейност.

Развиващото значение на играта се обяснява и от взаимоотношението между емоционалният характер на играта и предпоставките за развитието на мисленето. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност. Но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участието на мисленето. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост, дисциплинираност; учат се да координират усилията си с другите деца.

Развитието на детската игра е голямо и многостранно. И с основание Е. А. Аркин изтъква поливалентния характер на играта, като подчертава че тя не изпълнява само една определена, изолирана функция, а представлява за детето труд, изкуство, реалност и фантазия; играта дава на детето пълен живот.

Ориентирането на предучилищното възпитание към детската уникалност изисква да се даде шанс на децата за овладяване на собствен познавателен опит. Според Мария Монтесори детето трябва да има възможност да следва своите индивидуални желания и интереси и се развива в желаната от него посока и темпо.

За да се развият потенциалните способности на децата, за да се стимулира познавателната активност е необходимо създаването на обективни условия, благоприятстващи развитието на собствения им познавателен опит. Решаваща е ролята на педагога – да използва различни стратегии за да стимулиране интереса им към познавателната дейност, за развиване на потребност от откритието на нови, интересни, необикновени неща.

Активното взаимодействие между учителя и децата от позицията на субекти в учебната дейност поражда богата гама от преживявания свързани с потребността от самоутвърждаване, стремеж към признание, радост, огорчение, сътрудничество взаимно зачитане. Именно тези преживявания, възникнали по време на образователния процес са водещи за изграждане на положително отношение към познавателната дейност. Ученето трябва да носи радост и удовлетворение. Информацията усвоена без интерес, без собствено положително отношение не оказва развиващ ефект у детето. Скуката и безразличието са пречка за преодоляване на познавателните трудности. Липсата на интерес към математическата дейност е причина за настъпване на момента, в който децата престават да следят решаването на задачите или поднасянето на познавателната информация.

Спецификата на предучилищната възраст изисква познавателната информация да се поднася на децата на положителен фон. Преобладаващото нагледно-действено мислене у тях затруднява усвояването на някои по-абстрактни представи като времеви, пространствени и др. По какъв начин педагога да преодолее тези трудности и освен това да успее да постави децата в активна познавателна позиция, за да овладеят поднесената информация?

Използването на играта в образователния процес е една от най-резултатните стратегии. Осигурява се възможност за развиване на качества, необходими за успешното включване в образователния процес. Емоционалната и същност я прави незаменимо средство при работа с децата. Играта може да създава и провокира интереса към познавателната информация, активизира мисленето и търсенето на оригинални, собствени решения.

Кои особености на играта я правят толкова уникален помощник в процеса на обучение?

Играта сама по себе си е извор на положителни емоции за децата. Забавлението по време на игра, съчетано с добиването на нов познавателен опит носи на детето емоционална удовлетвореност. Поражда интерес към знанието, който увлича и носи радост.

В играта децата проявяват както познавателното, така и преобразуващото си отношение към света. Особено значение имат дидактичните игри поради специфичната  характеристика на структурните и компоненти. Самият замисъл на играта насочва децата към нова сфера на познание. Изпълнението на замисъла изисква определена умствена дейност.

Самото съдържание на дидактичната игра има познавателен характер, тъй като за да се реализира замисъла е необходимо детето да притежава определени знания и умения. В процеса на игра се включват умствени и практически действия, подчинени на познавателния и характер. Прилагат се вече усвоени знания, затвърдяват се в играта, създава се познавателната възможност в близко или по-далечно бъдеще. Правилата на играта се осъзнават и спазват от децата, което спомага за изграждане на самоконтрола и самодисциплината им.

Несъмнено дидактичната игра дава възможност за разгръщането на творческото у децата, за самостоятелно ориентиране в познавателната среда. Това осигурява многовариантни възможности за решаване на познавателния проблем. Взаимодействието между децата по време на игра се осъществява на базата на техните предпочитания, както в личен план, така и в делови план, в зависимост от техните симпатии,обмен на мнения, предположения, обсъждане на алтернативни варианти за решаване на игровия замисъл. По време на игра децата в много по-голяма степен успяват да концентрират вниманието си. Редуването на познавателни моменти с разтоварващи такива, спомага за намаляване на умората.

Една от основните тенденции в предучилищното възпитание – отношенията на равнище субект-субект между педагога и децата е най-застъпена при играта. При нея се формират отношения на коректност, сътрудничество, общи емоции от успеха или неуспеха.

Качествата като любознателност, самоконтрол и др, се развиват по време на играта и допринасят за успешно включване на децата в образователния процес. Те реагират активно на новата информация, засилва се стремежа за решаване на познавателния проблем. В процеса на реализиране на игровия замисъл децата се научават на само дисциплинираност, а лансирането на собствени идеи провокира инициативността им. Детето се учи да изслушва чужди мнения, без да проявява излишен егоизъм и приема необичайната за него информация.

Като обобщение на гореизложеното може да се каже, че играта е водеща роля в ефективните стратегии на преподавателя в процеса на обучение на децата от предучилищна възраст. Тази роля се обяснява, на първо място, с това, че в игрите детето най- рано усвоява обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-възрастните. На второ място, развиващата роля на играта се осъществява благодарение на това, че при нея се упражняват всички физиологически и психически функции, и то при най-благоприятни условия на една привлекателна и радостна дейност и пълна само активност.

Стихийното и самоцелно включване на игрови средства обаче може да доведе до така нареченото игрово общуване. Занимателността на играта трябва да се съчетава както с външни фактори (играчки, игрови материали), така и с познавателна информация. Тези изисквания са в основата на дидактичната игра.