Joomla Software solutions Template

Payday loan

І.Увод

Разположена в сърцето на Балканския полуостров, България се гордее със своята древна и богата история. България има многовековно минало, в което се е развивало и образованието. То е преминало през много перипетии и промени докато не се установи съвременната ни образователна система. Българската образователна система съвпада с традициите на континентална Европа.  Официален език е българският, който се говори от около 90% от населението. Около 99% процента от българското население е грамотно. Образованието е безплатно и задължително за деца от 6 до 19 години и около 85% от тази възрастова група ходят на училище. Образованието е разделено на няколко степени. Образованието в България е безплатно в държавните и общински училища и се финансира от държавата. Въпреки, че не се отпускат достатъчно средства за образованието, то продължава да се развива.

През последните години образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществено значение. В съзнанието на повечето български граждани  то се оформи като нов национален приоритет. Все повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на целите на  българското образование, в частност на българското училищно образование и предучилищното възпитание и подготовка, с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на  високо конкурентния пазар на труда в рамките на  Европейския съюз.

ІІ.Изложение

1.Слабости в българското досегашно образование

През последните 10 години България бе пометена от криза,която нанесе щети във всички сфери на обществения живот.Една от тези сфери е и българското училище,където са учили нашите родители,учили сме ние ,учат и нашите деца,Децата на България са бъдещето и ние трябва да си дадем ясна представа какво желаем за нашата мила родина.Безпорен е факта,че българският ученик не е достатъчно активен и това има определени причини,които го атакуват от всеки ъгъл.Сред голяма част от учениците липсва положителна мотивация за учене. Ежедневна практика е те да отиват неподготвени на училище, не работят по време на час. Образователното ниво в българското училище пада много ниско. От друга страна обаче, претенциите за високи оценки остават независимо от ниската подготовка. Педагозите в много случаи се чувстват безпомощни пред апатията на учениците към учебната дейност. Масова практика е болшинството от учениците да не учат, защото не откриват смисъл.Една от причините е заобикалящата го действителност,а именно:

•насилието, което дебне децата най-често извън училищната            ограда;

•публично известните пласьори на наркотици;

•безпомощното правораздаване;

•лъжата, която се превръща в норма на поведение;

•наглите персонификации на социалната престижност;

•деморализиращите обществото медии,показвайки блясъка на лукса;

•рейтинговите герои...

Изброените причини и липсващата мотивация са придружени със слаба дисциплина. Образованието по училищата трябва да се предава  и учи,но поради слаба дисциплина се възпрепятстват учителите.Слабата дисциплина се предава от ученик на ученик и от модела на поведение в семейството,на улицата и т.н.Не трябва да пропускаме факта,че в училищата е залегнало теоретическото развитие,липсва много важната практика.Без практиката ученика не може да придобие ясна представа за същността на предмета.По този начин се възприпятстват и развитието на индувидуалните способности на ученика,неговата творческа изява и реализацията му.Той няма свобода на избор на задачи.Образованието в училищата има централизирано финансиране.

2.Философия на промяната

Трябва да се започне от промяната отношението на    ученика към самото образование.Ученика да е на първа линия,да изпъкне.За целта ролята на учителя неминуемо също се променя.Учителя трябва не само да преподава теоретичната част, но и да стимулира способностите на учениците, да го насочва към самостоятелна работа, да го чувстват като приятел.За целта и държавата трябва да се погрижи за учителя,а именно необходимо е да се отделят достатъчно средства за инвестиции в квалификацията на учителите, да се създаде модел за кариерно израстване и да се въведе нова система за заплащане на труда, която да диференцира възнаграждението, да създава стимули за усъвършенстване и мотивация за качествено изпълнение на задълженията.

Много важна, но и изключително трудна е задачата на педагозите – в една противоречива и негативна ситуация да вложат всичките си умения и способности за формиране на положителна ценностна система у учениците и положителна мотивация за учебна дейност. За положителни резултати е необходимо да се спечели удовлетворението на учениците, да се прояви добронамереност, съпричастност и разбиране към възрастовите им индивидуални проблеми, въпроси и грешки.

Задачи на педагога е да затвърди убеждението у своите ученици, че учат за самите себе си и за своята бъдеща реализация , за своето интелектуално и личностно израстване – да мотивира дейността им.

Задължително е във всеки момент на съвместната си дейност с учениците учителят не само да има готовност, но и по убедителен, адекватен начин да умее и да мотивира учебните умения на учениците, да свърже изучаваното съдържание с практическата му обособеност, с бъдещата професионална и личностна реализация на учениците.

Проявата на умения за създаване отношения на уважение и доверие между учителя и учениците, на благоприятна психическа атмосфера по време на урока, мотивиране на учебната дейност на учениците и стимулиране на учебната им активност, са критерий за педагогическо майсторство на учителя.

Съществува личностно ориентиран образователен процес,който има следните задачи:

2.1.Да се познават много добре психологическите особености на съответната възраст на ученика.

2.2.Добра мотивация за работа.

2.3.Да се зачита многообразието на детската индивидуалност.

2.4.Познаване и афеширане на най-силните страни на личностната изява.

2.5.Стимулиране на нестандартните и творческите изяви.

2.6.Трябва да има непрекъснати добре дозирани поощрения за всяко постижение.

2.7.На личността трябва да се осигури право на избор.

2.8.Навременна индивидуална помощ за отстраняване на грешки и пропуски.

От своя стране ученика трябва да полага много учене,а теорията за активно учене изисква:учене в опит и чрез опит,учене в действие,учене базирано на решаване на проблеми и учене чрез взаимоодействие и сътрудничество в екип,група.

Съществува нов тип оценяване постиженията на учениците,наречено формиращо оценяване,т.е. да няма страх от грешките си,а да пита за тях учителя,а от своя страна учителя да помага на ученика.

Силно се набляга върху чуждите езици-ранно чуждоезиково обучение,което започва от втори клас.Акцентира се върху инфирмационните технологии,въвеждат се нови форми на обучение,работи се по проекти,партньорска работа,групова работа и работа в екип.Набляга се върху гражданското образование и върху екологичното възпитание.

3.Нова нормативна база

Според закона за народната просвета от 1991г.,децата трябва да постъпват в 1 клас от 6 годишна възраст.Този закон е видеоизменен след няколко години с фиксиране на възрастта за постъпване на 7 години.Ако реши родителя детето може да постъпи от 6 години.От 2002г. В закона е внесено допълнение според,което от 6-7 години децата преминават през задължителна подготвителна група(клас),което може да се проведе в детската градина или в училище и може да се водят от предучилищен или начален училищен педагог.

Наблюденията върху децата показват,че в българската практика,голяма част от децата искат да се научат да четат и пишат по-рано на 5-6 години.В подготвителна група не се предвижда такова обучение,но децата искат да се обучават и учителите ги стимулират.Някои деца постъпили в 1 –ви клас вече могат да четат и се задържа развитието им,учителят се занимава повече с останалите.

4.Характеристика на новия учебен план

През 2000-2001 година е приет новия учебен план и съгласно него образователната подготовка се осъществява чрез:

4.1.Задължителна подготовка-всички учебни предмети,които се изучават и дават общообразователния минимум;

4.2.СИП-свободно избираема подготовка-осигурява обучение по други области и дейности извън учебните предмети с по-широк периметър,предложени за свободен избир.СИП е насочена към развитие на интересите и индивидуалните им способности.Финансира се от общините.

4.3.ЗИП-задължително избираема подготовка-дава възможност за надграждане на учебните предмети.В учебния план е записано,че ЗИП може да се исползва за изучаване на чужд език,майчин език за етническите малцинства.-роми,турци,арменци,евреи.Още религия и хореография.

Друга нова особеност в учебния план е ,че учебните предмети са разпр. в така наречените културно-образователни области.Идеята е да се подсилят междупредметните връзки в учебното съдържание.Културно-образователните области са 8:

•Български език и литерату;

•Чужди езици;

•Математика,информатика и нформационни технилоги;

•Обществени науки,гражданско образование и религия;

•Природни науки и екология;

•Изкуства;

•Бит и технологии;

•Физическа култура и спорт.

Ранното чуждоезиково обучение се въвежда от втори клас.Би било добре да е от 1-ви клас,но поради липса на учители с чужд език не успя да се въведе от 1-ви клас.

5. Авторски идеи за осъществяване на промяната.Авторски

статии,посветени на реформата

Друга особеност на новия учебен план е намаляване на информационните му функции и повишаване на развиващите ги функции.Акцент се поставен и върху информационно-комуникативните компетентности,а именно информационните технологии в началните класове.Те са приоритет в обучението.Основните знания са свързани с усвояване на основните компютърни програми,включително текстообработка и работа с електронни таблици,както и обработването на база данни,съхраняването и обработването на информация.Според

доц. д-р Николай Цанев и доц. д-р.Любен Витанов като важна се

определя способността”за търсене,събиране и праработка на електронна информация,данни и концепции,както и систематичното им ползване”.

Важен компонент на дигиталната компонентност е и стремежът за използването на информационните технологии в различни по характер и самостоятелни дейности в екип.Акцент се поставя и върху”рефлективното отношение,начин на мислене при анализирането и обработването на наличната информация”.

Посладният компонент на компютърната компетентност и „интересът за използването на информационните технологии за разширяване на хоризонта чрез участието в общности и мрежи за колтурни,социални,обществени и професионални цели”.

Дигиталната компетентност се определя като приоритет и Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка(2006-2015).

ІІІ.Заключение

Ориентацията към настъпателни действия; близкият контакт с ученици и общественици; изобразителността и предприемчивият дух; повишаването на качеството чрез всестранна мотивация и стимулиране на училищната общност; осъзнаването на качествата и призванието на учебното заведение; организационна подвижност и култура – едновременно строгостта и свободата на действията в училищните общности – това са атрибути прилагани в научния мениджмънт и твърде полезни за стратегическото управление на българското училище.