Joomla Software solutions Template

Payday loan

Разбирането, че в живота на човека особено важни са първите седем години, е популярно. Не е известно, точно кой е определил това и защо е имал предвид именно първите седем години.Като че ли след това възпитателните усилия са вече напразни. Вероятно съображението е свързано с усвояването на навици и привички още преди детето да постъпи в училище.

От значение са, разбира се и първите седем години, и първите седем месеца, и дори първите седем дни на човешкия живот. Ако трябва да търсим материалните и духовни условия, които обуславят формирането на човешката личност, неотменно ще стигнем на установените условия на живот в семейството, до усвоените навици и привички на самите родители, и то от времето преди още да са станали такива.Условията за възпитанието на детето са налице още преди то да се е родило. Бъдещото му възпитание се предопределя в значителна степен от равнището на възпитанието на неговите родители и от постоянните им грижи за самовъзпитание, за вътрешна организация на характера, за устойчивост на нравствено определените волеви мотиви, за запазване на емоционалното равновесие. Всичко това се отразява върху детето и през първите седем години, и през следващите седем, седемнадесет или дори седемдесет години. През целия живот !

Често сравняват семейството с капка роса, която отразява заобикалящия я свят. Но то притежава не само огледалните свойства на капката, то е част от самия свят, влияе активно върху него, определя неговия облик. Семейството е малко общество, клетка в огромния обществен организъм.

То е първата социална общност с която детето има продължителен контакт и в която се развиват форми на социализирано поведение . Тук се усвояват по различни начини и първите модели на дейност. От тази гледна точка социализиращата функция на семейството трудно може да се компенсира от други фактори. Заедно с обстоятелството , че семейството е характерен представител на обществото , в което живее , то притежава и своя относителна независимост , очартавана както от физическите рамки на съществуване, така и от социални и социалоно-психични особености на собствения начин на живот . Влиянието на семейната среда върху детето от най-рана възраст е извънредно силно, както в сферата на интелектуалното развитие , така и в сферата на афективно – емоционалното  преживяване.

Детската градина и училището са  равностойно заинтересовани от педагогически компетентно сътрудничество със семейството. От съвременното училище се очаква не само да признае и приеме приоритета на семейството за възпитанието на децата, но и реално да го подкрепи и при реализацията на своите цели да използва помощта на родителите.

Редица социолози, психолози и педагози разглеждат нравственото възпитание като взаимодействие между субекта и обекта на възпитание. В центъра на вниманието на субекта- родители и учители – е детето. Въздействието на тези два фактора е насочено към създаване на максимални условия за приобщаване на младите хора към общочовешките и национални ценности, към към развитието на физическите сили и творческите способности на децата. Във възпитателните цели на съвременното семейство и училище няма съществени различия. Обединението на усилията в името на общи цели е не само възможно, но и задължително условие за развитието на младото поколение.

Сложните социално- икономически и политически промени в съвременното общество наложиха педагогическата наука да насочи вниманието си към разработване на нови концепции за взаимоотношенията на детската градина, училището и семейството във възпитателния процес.В рамките на глобалните по същество преобразувания има много общи моменти, но и различия, обусловени от спецификата на условията в отделните страни и в културно- образователните им традиций.

Семейството трябва да създава такива условия и предпоставки, че цялата семейна среда да съдейства за формиране у децата на  съзнателност, нравствена чистота, трудолюбие и други полезни качества. В обстановката на бързо променящите се обществени реалности семейството трябва да се превърне преди всичко  в средище  на духовно общуване между съпрузите, между родителите и децата,  родителите и учителите, учителите и децата. В тази атмосфера на взаимност  и душевно единение да се усвоят, предават и обогатяват моралните, социалните и естетически ценности на демократичното общество. Изключително важно е взаимодействието и доброволното партньорство между педагогическия екип, децата и семействата. Чрез специалните си познания, умения и хоби членовете на семействата са полезни за развитието на децата, а това прави богато и пълноценно общуването и сътрудничеството между възрастни и деца.Ако въздействието на семейството е неправилно, то затруднява възпитателния процес, както и цялостното формиране на младата личност.

Често в семейството възникват конфликти, предизвикани от небрежното отношение на децата към учебните им задължения.Нежеланието на ученика да се учи е тревожно явление, в което следва да се вниква по внимателно.Трябва да се разбере защо детето не иска да учи.Обикновено родителите убеждават децата си да учат, за да придобият по- високо възнаграждение и да живеят по- добре. Тази далечна мотивировка обаче не  оказва достатъчно влияние върху поведението на децата.Някои родители прибягват до физически наказания, които дават временен положителен резултат, други пък прибягват до поощрения във вид на пари или подаръци със същия временен ефект.С други думи, главното средство за превъзмогване нежеланието за учене е развитието на воля за усвояване на учебния материал. А волята се възпитава и чрез дозирана родителска,учителска помощ в най-трудни моменти.

Повсеместно явление е отговорността за възпитанието на децата, да се прехвърля от родители на учители,от учители на родители и обществото като цяло.Тази негативна тенденция може да се  премахне само  чрез обединяване на усилията на училище, семейство, общественост, като не се забравя, че специфичната роля на семейството не може да бъде заменена от никаква институция.

Изключително голямо значение има педагогическата позиция на родителите, отношението им към възпитанието, техните лични качества : тактичност, разбиране и познаване на детето, справедливост, принципност. Ако няма единство при възпитанието на детето, ако се нарушават такива важни принципи, като уважение и взискателност към неговата личност, ако родителите не умеят да се владеят, избухват   го нагрубяват, създават се условия за неправилно изграждане и развитие на характера на подрастващото дете. Ето защо самокритичното отношение, стремежът да повишат  педагогическата си култура не биха били излишни дори за родителите, които засега нямат сериозни поводи за безпокойство.

Това няма за цел да принизи ролята на училището

( учители) . Знаем, че в случай на неблагоприятно семейно влияние  със съвместни усилия  на училището и обществеността се внасят необходимите корекции в поведението и психиката на детето.

Но мисля ,че в последните няколко години,  нещата се промениха, появи се агресия у децата, взаимодействието на родителите със учителите, като че ли изчезна, стопи се.Забързани за работа, работим на по две , три места само и само да можеме да се изхраниме и платиме сметките...... А децата ..... какво правят децата ни през времето , когато нас ни няма, с кого са , къде ходят, с какво запълват свободното си време ....... , как решават проблемите си ......

Това, мисля, че не е малък проблем за решаване, и именно взаимодействието, контакта на родителите с учителите може да намали агресията у децата.

Агресията е един от глобалните проблеми на света и изобщо на човечеството още от неговото просъшествуване. Нейното преодоляване обаче, като че ли е вече невъзможно. Интересен е факта, че с нарастването на технологиите нараства,и агресивността у човека,   както и формите и на проява стават все по“КУЛТИВИРАНИ” и придобиват съвсем различни измерения: Тя като че ли вървя в крак с прогреса на човека. Всъщност исторически това е доказуемо. В днешния свят на насилие АГРЕСИЯТА е придобила огромен авторитет пред невинните детски души, които сякаш я предпочитат и издигат на пиедестал, за да се предпазят и съхранят от неприветливият свят. Много е жалко обаче, че агресивното поведение се възпитава у децата от детска възраст.

Родителите понякога несъзнателно, а и целенасочено учат децата си на агресивност като начин за изграждане на авторитет. Много често дори те самите - родителите, са пример за агресивно поведение, а всеки такъв пример  или проява се възприема от децата като нормален начин на поведение и рефлектира върху тяхното личностно израстване.От всяка страна на обществото ни лъха агресия, която много целенасочено се стреми и използва детските умове. В детските си години малчуганите нямат психологически изградена рамка за това КАКВО Е ДОБРО и КАКВО Е ЗЛО. Ние си затваряме очите пред ежедневни и незначителни на пръв поглед факти. А именно, измъчването на животни от децата в това число и безобидното стреляне с по гълъби и врабчета, така също и непринудените войни, на пленяване и измъчване на гледане на филми пронизани от насилие, както и забавни предавания от рода на доскоро излъчваното “Първична сила”, на порнография, на слушането им на музика, която има дълбока внушаемост на насилие и т,н.

Трагично е, че на много родители тези дребни на пръв поглед не ги впечатляват, При това ги приемат като детски игри или мода през която минават едва ли не всички подрастващи. Никой не си дава сметка, че тези деца растат-потенциални престъпници, насилници, крадци (тук не става въпрос за всички деца а само за една не малка част от тях). Защо? Защото ние не умеем първо сами да се справим с този бедствен проблем, който завладял и нас, за да възпитаваме у децата си стойностни ценности, които да им покажат пътя на истинското израстване на личността.Според мен е необходимо да възпитаваме у децата си здрав морал който ще им помогне да осъзнаят смисъла на живота си.

Какво става с нашите деца, че са толкова агресивни. Защо проявяват тази форма на поведение, изразяваща се в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите, защо си причиняват вреда и болка. Какво е това деструктивно поведение и враждебност, с обиди, присмех, ирония, все постъпки с цел унижаване, телесно или психическо увреждане. Ако се замислим, причини много. Казваме че, обкръжаващата среда има най-голямо отношение към формирането на агресивно поведение у децата. Те усвояват различни образци, които наблюдават у дома, в училище и на улицата.

Промяната в обществените условия доведоха до проблеми в училищната институция. Занижени са възможностите за превантивна и възпитателна работа в училището. Използват се косвени форми по време на учебния процес за сметка на други по-ефективни, интерактивни техники. Не се отчитат достатъчно интересите на подрастващите, което ги кара да търсят изява и задоволяване на интересите си в референтни групи и на улицата, което е достатъчтно условие за потенциална готовност за асоциално поведение.

От страна на родителите пък прекаленият контрол и излишната регламенитраност корелират с емоционални нарушения при децата. При раздялата на родителите, покрай разправиите в семейството и трудностите в отношенията с родителите, рискът за агресивно поведение се увеличава. Враждебно поведение се среща по-често в семейства с лоши взаимоотношения, а източник за агресия не е самото нарушаване на семейството като институция, а лошото качество на семейни инетракции.

Причини винаги могат да се намерят. Добре е да се говори, да се изследва и анализира проблема за агресивността, да се алармира и повиши чувствителността на обществото към проблемите на децата и юношите, за да се вземат необходимите мерки от институциите, отговарящи за възпитанието на децата за една качествена превантивна работа с тийнейджърите.

Най-вече да се говори много със самите деца. И в училище, и вкъщи и навсякъде където може. За да не се случват повече подобни юмручни боеве, завършващи със смърт. За да не се чувстват зле сред своите съученици и да ходят децата ни с удоволствие в едно училище без агресия.

Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички.

Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях. Тази “роля” не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в “адвокати” на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само - напр. с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа “От теб няма да излезе нищо.” Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност.  

След като постъпи в яслата или детската градина, детето почти веднага е в състояние да прояви характерните за “хиперактивните деца” черти в поведението - липса на вниманието и съсредоточеност или непрекъснато неспокойно движение.      То не е в състояние да поддържа една игра за известно време, поведението му е скокообразно, необмислено и неспокойно (особено, ако е в група от деца), вниманието бързо отслабва. Всичко е за кратко и набързо. Тича буйно из стаята (помещенията), разстройва играта на другите деца, предпочита много шумните игри с много движение. Играта с конструктур, рисунките остават недовършени, а вече се започват нови. Лесно се разсейва от играта на други деца наоколо; не усеща къде е “границата” на допустимото; необходимостта да изчака реда си намалява интереса му. Все пак при игра с любими играчки вниманието му може да бъде задържано за по-дълго време.

За формирането на всестранно и хармонично развитата личност на младия човек, детската градина и  училището се опират на активната помощ на семейството и обществеността. Родителите често се оплакват : Доскоро детето ми беше съвсем друго, а сега? ..... Какво му става ? Как да постъпим? Изпитаните методи за възпитание не помагат, наказанията нямат никакъв ефект ........

Ето защо трябва да бъдем готови за промените, които стават у децата през тази възраст, да познаваме тяхната природа и да не се плашим от  от възможните (а понякога и неизбежни) усложнения. Децата порастват- трябва да се променят и съдържанието , и методите на тяхното възпитание. При цялото безкрайно разнообразие на детски характери и темпераменти, на ситуации и условия, в които личността се формира, родителите трябва да познават общите особенности на сложния процес на съзряването.

Особено важно значение има вниманието на родителите към дейността на техните деца, в чийто процес се формират високите качества на личността.

Сътрудничеството между семейсвото и детската градина, училището е едва ли  не главното условие за успешното възпитание на подрастващите деца.