Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социални аспекти при включване в образованието на деца със специални образователни потребности.

Освен вече използваната терминология: ,,деца с увреждания”, ,,деца със специфични нужди”, ,,деца с нарушения в развитието” и пр. се налага и още едно определение ,,деца-изключения”. Този термин все още няма уточнено съдържание, както и останалите, и се използва с различен контекст. В българското образователно законодателсво в категорията ,,деца изключения” са вклучени децата с нарушено функциониране, за разлика от някои страни, в които към категорията са причислени и талантливи и надарени деца ( като обект за получаване на специални образователни и други услуги ). За децата с нарушения в развитието Законът за народната просвета определя специален тип училища. Съвременната просветна политика за децата с нарушения е към осигуряване на условия, персонал и подходящо обучение в масовите училища и детски градини при вклучването/интегрирането им. Освен обучителен акцент в процеса на образование от изключително съществено значение е социалния акцент – нагласи, концепции, гледни точки, отношения, услуги подкрепяща ситуация. Например философията на движението ,,за независим живот” приема инвалидността за социален проблем,създаден от негостоприемната и отхвърляща обществена среда. Решимостта да се отстоява правото на индивидите със специфични възможности на свободен избор как дайивеят собствения си живот е отличен белег на съвременните схващания. Парадигмата за независим живот предлага една нова гледна точка към нарушеното, която силно контрастира с утвърдилия  се при друго обстоятелсва, но съществуващ и сега медицински подход – нагласата човекът с уврейдане да бъде възприеман единствено като болен, подлежащ на безкрайна медицинска опека и пооради това непълноценен и на практика невалиден. Този подход се отхварля като десриминиращ и на негово място се отвърждава човекът – потребител на услуги, които да компенсират и му осигуряват възможност да живее пълноценно и качествено. За разлика от медицинския модел, при който инвалидноста превръща човека в пациент, зависомо от проблема си, болките и лекарите, при социалния модел инвалидността се определя като резултат от неадекватно взаимодеиствие между човека и средата и от реакцията на обществото спрямо хората с уяреждания. За това определения като ,,деца със спцифични възможности”, ,,деца изключения” са по адекватни на философската парадигма на социалния модел.Те определят индивида не като овредена физическа или интелектуална сущност, като нормална, но функционираща по различен начин. Този модел не фиксира върху модела, а извежда позитивно на преден план възможностите, макар и специфични търси алтернаривни модели за осъществяване на реална връзка на индивида със средата, в която живее. Тази връзкаможе да бъде на физическо, на комуникативно, на сензитивно равнище. В това отношение техническите въведения и постижения показват своето положително компесаторно въздействие за осъществяване на реалното взаимодействие на индивида и съществуващата реална социална среда.Създаваните в този дух нормативни документи определят състава, функциите, задълженията и правомощията на Екип за комплексно диагностициране, както и педагогическо оценяване на ресурсните центрове за деца в интегрирани условия.Освен посочения екип от регионален характер, специалните детски градини и училища функционират екипи за комплексно оценяване от локален тип. Въз основа на крайната диагностична оценка детето с проблемно развитие и специфични възможности се насочва приоритетно към училище или градина, осигуряващи интегрирано обучение и възпитание,а при крайна необходимост -  остава в специализирани заведения.След

постъпването на такова дете в интегрирани условия, се изготвя индивидуална програма за обучение и терапевтиране.Индивидуалната програма трябва да включва разделите:

-общомоторно развитие

-финна моторика

-самообслужване

-когнитивни умения

-езиково-говорно развитие и комуникация

-социални умения

- художествена дейност

-трудова дейност

-учебна дейност.

Учениците обучаващи се по такива програми, получават удостоверения за усвоени знания и умения.

Тази наредба определя категориите деца със специфични педагогически нужди у нас:

- със сензорни увреждания(зрителни,слухови)

- с умствена изостаналост

- с комуникативни нарушения

- с хронични заболявания

- с физически увреждания

- с девиантно поведение

- с множествени увреждания

- с аутизъм

Във висшите училища обаче(в по – голямата си част)се подготвят специални педагози за първите три категории.

Не обособена категория на деца с устойчиви трудности в обучението от масовите училища, която е най – многобройната. Липсват и всякакви нормативни изисквания,методически инструкции за работа с тях,както и специална професионална подготовка.Само на едно място в наредбата се казва: “Децата и учениците със специфични обучителни трудности се обучават интегрирано в детски градини и училища, а получават психолого – педагогическа помощ от психолог и логопед “.Цитираната алинеа е крайно недостатъчна, за да отговори на нарасналите нужди на педагогическата практика. Освен това в нея има смущаващи уточнения: деца от доучилищна възраст с обучителни проблеми(по-скоро можем да говорим за ранни предиктори); обучаването на ученици с такива проблеми да бъде интегрирано, следователно те трябва да получават подпомагане от ресурси учители; помощта, която трябва да им се осигури, е от психолог и логопед.Тъй като във всяко училище(в начална степен) има такива деца, чиито брой е значително по-сериозен от броя на децата с наручения, с нормативното уточнение се поставя изискването всяко училище да има логопед и психолог, което в настоящите условия е трудно осъществимо. Трудността произтича освен от известни обективни обстоятелство и от реализирането на редица процедури и мероприятия по осъществяването на Нациналния план за интегрирано обучение на деца със значителни наручения.

Така остава открит въпросът за децата с трудности в ученето на този етап. Неговата давност, настоящо състояние и бъдеще са в ръцете на редица преподаватели , специалисти, административни лица, институции.

В Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания за интегрирано обучение на деца със значителни нарушения е посочено, че основните принципи,върху които се конструира стратегията са:

-всяко дете има право на равен достъп до образование;

-всяко дете е уникална личност със своите качества , интереси, способности и образователни потребности;

-всяко дете със специални образователни потребности има право на достъп до обикновените детски градини и училища, които трябва да му осигурят обучение, насочено към детето и неговите потребности;

-всяко дете със специални образователни потребности има право да се обучава по специални индивидуални образователни програми, съобразени с неговите възможности и потребности;

- обикновените детски градини и училища,в които са интегрирани деца със специални образователни потребности, създават толерантно общество и постигат образование за всички.

Основната цел, която е поставена като приоритетна в този първоначален действен етап : поетапно въвеждане на интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности в системата на народната просвета.

Оперативните цели са свързани със :

-създаване на институционални механизми за координация, контрол, наблюдение и оценка на изпулнението на плана;

-създаване на подкрепящя страна в детските градини и училищата за включване на деца със специални образователни потребности в образователния процес;

-постигане на промяна в нагласите на обществото в подкрепа на интегрираното обучение;

-промяня на законодателството

-обучение и квалификация на педагогически и управленски кадри за работа с деца със специални образователни потребности в общообразователна среда;

-извършване на оценка на специалните детски градини и училища с оглед създаване на ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение;

-ранно въздействие и интегриране на деца със специални образователни потребности.

2. Индикатори за наличие на проблеми в развитието на детето със специфични обучителни трудности.

Освен децата с типични видими нарушения , за които се полагат съответните нужди от ресурсен учител, от родители и.т.н.,учителят от масовата детска градина/училище среща в ежедневната си работа и деца с проблеми , които медицинската практика или психологическа наука със своя инструментариум не могат да идентифицират.Те са свързани или със специфични обучителни трудности, или комплекс от социална ситуация и физиологични нарушения, или друго съчетание...Като цяло , това са деца , които с основание посещават масовата детска градина/училище,но не се “спогаждат” добре с общите образователни изисквания                .Обичайно е , в периода на детсвото всяко дете да бъде различно и да притежава свой индивидуален темп на развитие. Този период е свързан с наличие на някои трудности или особености, които се открояват в поведението на детето.Тези особености могат да се изживеят с възрастта, но някои от тях се запазват и в бъдеще и биха могли да доведат до проблеми в училищния и в следващия период от живота на човека. Например:

-трудна адаптация в различни житейски ситуации, например в ясла, детската градина, училище;

-трудна концентрация по време на занимания с познавателен характер;

-проблеми в ляво-дясната ориентация;

-характерна е сръчност при двибение на тялото в пространството , тромавост и пр.;

-неумение за изпълняване на задачи, изискващи фини движения, свързани с нанизване , закопчаване сглобяване(фината мускулатура на ръцете,т.нар. гумени ръце);