Joomla Software solutions Template

Payday loan

АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА

През последните години образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществено значение. Все повече преобладава мнението за необходимост от предефиниране на целите на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка, с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика  и предизвикателствата на високо-конкурентния пазар на труда в рамките на Европейския съюз.

Задачата на програмата е да формулира националните цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и да очертае основните мерки за тяхното постигане. Доколкото училищното образование е най-съществената част от системата на народната просвета и по обясними причини е изправено пред повече и по-значими предизвикателства, програмата е фокусирана именно върху училищното образование, разбирано като система от етапи и степени, в рамките на които се осъществява учебно-възпитателен процес в училище (I – XII клас включително), като в същото време отчита връзката и значението на предучилищното възпитание и подготовка. Настоящата програма се опитва да дефинира и изведе на преден план онези проблеми, към които обществото е особено чувствително и чието разрешаване е от съществено значение за превръщането на българското училищно образование в модерно, достъпно и качествено. На основата на идентифицираните проблеми програмата разработва конкретни мерки, като предвижда срокове за тяхното реализиране и съответно ресурсно и нормативно осигуряване. Предлаганата програма е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето /ученикът/, уточняват от МОН.Всяка идея за развитие на българското училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка трябва да бъде осмисляна през призмата на тази ценност. Интересите на останалите участници в образователния процес – учители, директори, кметове и общинска администрация, министър и администрация на Министерството на образованието и науката, издатели на учебници и учебни помагала и др. – следва да бъдат подчинени на основната цел – осигуряване на равен достъп и качествено образование за нашите деца.
Равен достъп до образование и качествено образование са двете основни цели, заложени в Националната програма за развитие на училищното образование (2006-2015 г.), одобрена от правителството с направените уточнения и допълнения. В документа са формулирани националните цели за развитието на училищното образование и са очертани основните мерки за тяхното постигане.
Програмата е изградена с разбирането, че равен достъп не означава наличие на училище във всяко село, а осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование. Според документа, качественото образование предполага непрекъснато надграждане на знания и умения с оглед на максималното развитие на потенциала на всяко дете и възможността за пълноценна социална реализация.
Няколко са формулираните от програмата основни проблеми, които трябва да реши българското училищно образование. Сред тях се открояват ориентирането му към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формирането на практически умения и развитието личността. Документът предвижда широко използване на тестовете в учебния процес и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване на качеството на образованието. Това ще доведе до изграждането на ефективна система за вътрешно оценяване на знанията на учениците.
Предвидените промени в образователната структура, социални мерки, мерки за социализиране на децата, за които българският език не е майчин и за интегриране на децата със специални образователни потребности, целят намаляването на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна училищна възраст. Чрез квалификация, въвеждане на система за кариерно развитие и система за диференцирано заплащане на труда, ще се повиши авторитета и социалния статус на българския учител.
Програмата предвижда и оптимизиране на училищната мрежа – ще се изгражда училищна мрежа, обвързана с изискванията на пазара на труда и социално-икономическите характеристики на региона, ще бъдат предприети мерки по отношение на маломерните и слетите паралелки.

С цел да се постигне децентрализация на управлението на системата, на местната власт ще бъдат предоставени по-големи правомощия, свързани с назначаването и освобождаването на директори, откриването и закриването на училища и определянето на броя и на вида на професионалните и специалните училища.
Според мен, да се прави реформа в образованието поначало е трудно нещо. Но при всички случаи трябва да се вземат предвид мненията на учителите, родителите и учениците след широка обществена дискусия. Нека също така да се отчете, че България не е само София и ситуацията в различните части на страната е различна.

В малките селски училища работят много кадърни хора, които полагат огромни усилия за ограмотяване на ученици, които често са или билингви - тоест за тях българския език е чужд (знаете че има райони, в които се говори български само в училище и дори телевизионните програми са не на български език), или деца изоставащи в развитието си по различни причини. Когато началният учител успее да ограмоти тези деца той вече е направил нещо огромно, защото обучението е само и единствено в училище и всички колеги работят с ясното съзнание, че не могат да разчитат на никаква помощ или работа с родители вкъщи. Тогава тържеството за буквите колкото и скромно понякога да е, е истинско. В същото време в градските големи училища се правят едни грандиозни всенародни тържества в чест на това, че детето се е научило да чете, при все че всички знаят, че то можеше да чете и пише и преди да тръгне на училище, да работи с компютър и да решава задачи на това отгоре. Нормално е към ІІІ - ІV клас то да успее да се представи (пък и госпожата си) подобаващо на олимпиада или състезание. Как ще сравним двата вида труд? Защото са два вида. Едно е да работиш, да предадеш материала по методическите изисквания и да дадеш една огромна домашна работа от сборник за допълнителна работа, но да знаеш, че на другия ден детето ще бъде подготвено, защото кой в градско училище ще си остави детето? Съвсем друго - да предаваш и на следващия ден да повтаряш понякога по стотици пъти едно и също.
За вдигането на броя на учениците в паралелка. Това е катастрофално решение за българското образование. Увеличаването на броя ученици в паралелка в никакъв случай не е начин да се повиши качеството на обучението. Съвременните деца имат нужда да се работи и индивидуално с тях, а това от следващата учебна година ще стане още по-малко възможно, за съжаление. При една голяма част от живеещите в града ученици, по-конкретно за София мога да кажа, родителите са толкова много заети, по цял ден са на работа, че нямат никакво време да се занимават вкъщи с децата си. 
Между основните проблеми на училищното образование в Програмата са посочени два, които са пряко свързани с темата за децентрализацията – свръхцентрализация на управлението на системата и система на финансиране, нестимулираща развитието. За решаването на тези проблеми са предвидени и определени мерки. Същевременно много от останалите проблеми, засегнати в Програмата, са свързани с прекалената централизация и решението им е възможно само при засилването на ролята на местната общност.

Така например между мерките по отношение на учебниците и учебните помагала се предлага усъвършенстване на системата за оценяване и одобряване на учебници, което е невъзможно без участието на учители, ученици и родители. Това е така и сега, доколкото учителите участват в подбора на учебници, но ще бъде още по-необходимо в бъдеще, ако искаме учебниците да се избират не само обективно, а и с отчитане на нуждите и спецификата на всяка община и всяко училище.

Програмата с основание отделя внимание на мерки в процеса на възпитание. През последните две десетилетия училището загуби възпитателната си роля. Това се дължи на ограничаването на ролята му до обучителна институция и на цялостната обществена нагласа за надценяване на индивидуалната свобода на учениците и родителите за сметка на необходимостта от спазване на определени задължения.

Аналогично е подценена ролята на местната общност в главите за изграждане на система за вътрешно и външно оценяване, за намаляване на броя на необхванатите и отпаднащи ученици в задължителна възраст и за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя. Повечето от предложените в тези глави мерки не могат и не бива да се реализират без участието на заинтересованите страни. Такъв е случаят дори с мерки като промяната на образователната структура, които на пръв поглед изглеждат зависими единствено от законодателното им уреждане и централизираното им решаване от законодателната и изпълнителната власт. Всъщност идеята за разделянето на гимназиалния етап на два – съответно до X и до XII клас, има за цел именно профилирането на учениците във втория гимназиален етап според интересите и възможностите им, което не може да се осъществи без ясна местна политика за осигуряване на достатъчно широки възможности за избор, съобразени със ситуацията на местния пазар на труда. Пример за опорочаването на подобна система беше въвеждането на задължително избираемата подготовка, която поради липсата на широки възможности за избор от страна на учениците, особено в малките населени места, е повече задължителна, отколкото избираема – учениците избират не това, към което имат интерес и което ги подготвя за пазара на труда, а това, което им се предлага. Този проблем не може да се реши без участието на местната общност.

Същото е положението с мерките за квалификация и повишаване на авторитета и социалния статус на учителя. Квалификацията на учителите е необходима заради въвеждането на нови програми, за опресняване на знанията и за запознаване с новите постижения на все по-бързо развиващата се наука. Никой обаче не познава нуждите на учителите в училище от самите тях. Не може да се определи централно от каква квалификация имат нужда те. Това трябва да стане в самото училище – нещо на което Програмата не обръща внимание.

Програмата е  написана без оглед на съвременните условия, в които се развива българското образование.