Joomla Software solutions Template

Payday loan

Тема 24    ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДКРЕПЛЕНИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО

Подкреплението е съществен еле­мент при формирането на нов познавателен и поведенчески опит. То е еднакво значимо както при обучението, така и при възпитанието на учениците. За правилното му използване е необходимо да се спазват следните най- общи теоретични ориентири.

1.Подкреплението е съществен елемент при формирането и затвърдяването на временните нервни връзки. Отсъствието на подкрепление във възпитателния процес (поощрения или пори­цания) пречи на детето правилно да се ориентира в ситуацията и води до угасване на мотива за съответно социално поведение. Липсата на подкрепление намалява активността на ученика, той става тревожен и пасивен.

2.Потребностите на ученика от подкреп­ление е толкова силна, че той прави всичко по силите си, за да я получи. За него е по- зна­чимо да бъде санкциониран, отколкото да се намира в "социал­на" безтегловност.

3.  Подкрепления, които не съответстват на реалните пости­жения на ученика, нанасят вреда при формирането на неговата личност. Това в еднаква степен е валидно както за положителните, така и за отрицателните подкрепления.

Освен тези общи ориентири, в педагогическото обучение е необходимо да се спазват и други, конкретни психологически закономерности и правила при използване на подкрепленията във възпитателния процес.

Закономерности при използване на положителни подкреп­ления. Положителните подкрепления се изразяват чрез похва­ли, благодарности, словесни поощрения, отбелязване на постъпките в стенния печат и по училищната радиоуредба. Те мо­гат да се изразят и невербално- с жестове и мимики. Обикнове­но се счита, че тези подкрепления предизвикват положителни емоции у ученика, създават мотиви да се постъпва по същия подобен начин и в бъдеще. Но в действителност не са редки случаите, когато детето, след като е похвалено за добро поведение, започва да буйства, става тревожно и непослушно. С то­ва си поведение то като че ли иска да оправдае направения му "комплимент", да каже на възпитателите си, че то в действител­ност не е така добро, както са го оценили.

Според Хаим Гинът похвалите  не бива да се раздуват безотговорно, а да се спазват специалните правила и предписания. Важно правило при положителните под­крепления е, че те трябва да засягат само усилията и постиже­нията на детето, да създават у детето действителна картина на неговите постижения, а не рекламен образ на личността му.

Пряката похвала на личността е като пряката слънчева светлина- заслепява и създава неувереност у децата. Това в най- голяма степен е валидно за завишеното положително подкрепление. То е основание за формиране на завишена самооценка при отделни ученици, вредно е и за другите ученици, защото също могат да формират неадекватни нравствени представи и пове­дение.

В педагогическото общуване е за предпочитане положител­ните подкрепления да се правят постепенно в присъствие на дру­ги ученици.

Закономерности при използване на отрицателни подкреп­ления. Отрицателните подкрепления (порицание, заплахи, осъж­дане и наказание) предизвикват неприятни чувства, в резултат на което учениците получават стремеж за въздържане от такова поведение в бъдеще. Използването на този вид подкрепление изисква голям такт от страна на педагога. Грешките в това отно­шение могат да се окажат не само вредни, но и фатални при формиране личността на ученика.

Най- значим възпитателен ефект имат тези отрицателни под­крепления, които се ограничават само в посочване как трябва да се постигне съответно изискване, като се избягват каквито и да е отрицателни забележки и характеристики за личността на ученика. За предпочитане е този вид подкрепления да се правят насаме, с което запазваме самочувствието и достойнството на провинилия се ученик, като не излагаме на публичен показ отри­цателните му прояви. Неефективно е отрицателните подкрепления да се повтарят често и по незначителни поводи. Това, че ние често показваме грешките и недостатъците на ученика, не му помага да стане по- добър. Напротив, той ще се държи така, че наистина поведе­нието му да съответства на оценката. Съществува мнение, че за по- ефективно възпитателно въздействие е необходимо да оце­няваме учениците по- високо, отколкото те заслужават. Това е почти задължително за тези деца, които имат по-ниска степен на обучаемост.

Заплахите са тези подкрепления, които в най- общия случай правят възпитанието неефективно. Колкото категорични и стро­ги да са, те са неефективни, дори в известна степен гарантират повтарянето на нежеланото действие. Заплахата е предизвика­телство към детската личност. Детското самоуважение, което в някои случаи е по- високо, отколкото у възрастните, е причина да се пренебрегват заплахите, с което ученикът показва на себе си, съученичете си и на възпитателя, че не е страхливо.

Наказанието като подкрепление е една за съжаление все още използвана форма  във възпитателния процес. Вероятно най- разпространената форма на наказание е словесно порицание. Предимството на това средство е свързано с неговата гъвкавост и лекота при използването му. Словесното порицание също тряб­ва да се използва в краен случай и с голям педагогически такт. То трябва да се прилага само в присъствието на тези ученици, за които се отнася.

В историята на образованието на всички цивилизовани страни има период, когато физическите заплахи и физическото наказа­ние са използвани като средство за формиране на личността. Най- важният психолого- педагогически проблем при използване на физическото наказание е, че учениците привикват към него, което означава, че интензивността на наказанието трябва да се увеличава, с което се създава една порочна и тягостна атмос­фера. Като правило, наказаният ученик привлича вниманието на класа. Така у някои ученици се формира потребност да бъдат център на внимание чрез постъпки, водещи до наказание. В учи­лища, където се използват телесни наказания, учениците формират представа за решаване на проблемите от позиция на си­лата. В резултат на това те приемат, че наказанието е приемли­во средство за постигане на социално съгласие, а физическата сила- допустимо средство за социален контрол.

Понастоящем в страните с развита демокрация прилагане­то към децата и учениците на физическа сила и наказание се разглежда като престъпление от същия тип като физическа зап­лаха и разправа между възрастни.

Друг психолого- пегадогически проблем при използване на наказание във възпитателния процес е, че резултатите от него­вото приложение са непредсказуеми, а за някои ученици може да се окаже фатални причина за неправилно формиране на лич­ността, причина, водеща до невротични състояния- тревожност и комплекс за непълноценност.

От педагогическа гледна точка, глобалните подкрепления са вредни както за отделния човек, така и за дадена група. Това се отнася както за положителните, така и за отрицателните под­крепления. Глобалната положителна оценка ("пред вас стои най-примерният ученик", "ето един добър клас") внушава чувство за непогрешимост, което снижава самокритичността и завишава самооценката. При глобална отрицателна оценка се занижава вярата на ученика в неговите възможности, може да се форми­ра убеждение и чувство за непоправимост. Казаното по- горе се отнася за категоричните и алтернативните подкрепления. Ос­новно психолого- педагогическо правило е подкреплението да е частично, т.е. да се отнася не към личността на ученика, а към резултатите от неговата дейност, да е лишено от глобалност, категоричност и алтернативност.

Личност и подкрепление. Ефективността на подкрепление­то зависи от личностните особености на учениците. Съществе­на зависимост в това отношение е открита от английския психо­лог X. Айзенк и сътрудниците му. Те установяват трайна зависимост между основните характеристики на личността (интроверсия- екстраверсия и невротизъм-стабилност) и използваните под­крепления. Дименсията "интроверсия- екстраверсия" може да се разглежда като изменение на чувствителността към наказание и отсъствие на награда: колкото по- висока е степента на интроверсията, толкова по- голяма е тази чувствителност. От изслед­ванията върху резултатите от ефекта на подкреплението са събрани убедителни доказателства, че екстравертите са по- чувст­вителни към положителни подкрепления от интровертите. Нак­ратко казано, установено е значимо взаимодействие между из­мерението на личността "интроверсия- екстраверсия" и условията на подкреплението: екстравертите превъзхождат интровер­тите, когато се прилага положително подкрепление, докато инт­ровертите имат по- добро изпълнение от екстравертите, когато се използва отрицателно подкрепление.

В процеса на възпитание е необходимо да се отчитат и вре­менните психични състояния на личността. Тези състояния са своеобразен вътрешен психологически климат, с който учениците участват в ученето, общуват с връстниците си и с възраст­ните. За педагога е много важно да установи психичното състо­яние на ученика, да се съобрази с него най- вече при използване на подкрепленията. Когато ученикът е в състояние на повишена тревожност или веселост, подкрепленията нямат мотивационна сила, тъй като емоционалната възбуда му пречи правилно да анализира и разбере смисъла на подкреплението. Затова както на­казанията, така и поощренията трябва да се правят тогава, ко­гато учениците се намират в спокойно състояние.

При  избор  на  подкрепление  трябва  да  се  съобразяваме  и  с  възрастовите особености  на  учащите. На  детето  от  предучилищна  възраст  не  е  необходимо всичко  да  се  доказва  или  показва  нагледно. В  тази  възраст  изискванията  могат  да  бъдат  сравнително  категорични. В  начална  училищна  възраст  нараства  ролята  на  нагледно-образното  мислене. Нараства  и  по- голямо  значение  придобива  примерът  на  обкръжаващите  го  хора, литературните  и  филмовите  герои. В  тази възраст  подкрепленията  трябва  да  имат  нагледно- образен  характер. В средната  и  горна  училищна  възраст  с  развитие  на  абстрактно- логическото  мислене  и  подкрепленията  трябва  логически  да  се  мотивират.

Не  се  нуждае  от  доказателство  и  фактът, че  учителят  също  трябва  да  се  съобразява  със  своите  временни  психични  състояния, когато  се налага да  използва  подкрепления. Той  не  трябва  да  използва  нито  положителни, нито  отрицателни  подкрепления, когато  е  в  състояние  на  емоционална  възбуда. Напълно  естествено  е, че  в  такова  състояние  учителят  няма  да  оцени  адекватно  поведението  на  учениците. Гневът  е  чест  гост  на  възпитателите  и  има  своето положително  място  във  възпитанието. Всъщност  неспособността  на  учителя  да  се  ядоса  и  разгневи в  определен  момент  говори  за  равнодушие  към  децата, а  не  за  доброта. Учителите, които  обичат  децата, не  могат  да  не  се  ядосват. Но  гневът  е  съпътстваща  емоция  за  възпитателя  и  за  да  оправдае  цената  си, трябва  да  има  някакъв  положителен  ефект. Това  се  постига  с  голямо  педагогическо  майсторство, при  което  гневът  донася  облекчение   за  възпитателя, а  у  възпитавания  се  формира  определено  отношение  или  качество, при  което  се  запазва  самочувствствието  и  честолюбието  и  на 2- те  страни.

Х. Гинът  предлага  три  стъпала  за  възпитанието  към  мирното  съвместно  съществуване  с  възпитаниците, т.е. възпитателят трявва  да  е  убеден  в  следните  3 истини:

1. Да  възприеме  като  естествен  факта, че  децата  ще  го  ядосат

2. Че  има  право  да  се  ядасва, без  да  изпитва  за  това  вина  или  срам

3. Че  има  право  да  изразява  това, което  чувства  при  едно  условие– да  не  напада  и  унижава  личността  на  детето.

Възпитателите, които  владеят  техниката  на  подкреплението  и  познават  неговите  психологически  закономерности, всячески  се  стараят  да  избягват  наказанията  и  поставят  основен  акцент  върху  положителните  подкрепления, с  което  стимулират  дейността  на  учениците, която  в  социално  и  педагогическо  отношение  е  позитивна.