Joomla Software solutions Template

Payday loan

Аутизмът е доживотно разстройство на развитието, което се появява в ранното детство. Той засяга начина, по който комуникира човек и ограничва нейните/неговите способности да установят пълноценна  връзка с другите, да изградят приятелства, да изразяват привързаност, да оценяват показаните чувства към тях или да разбират чувствата на другите около тях. Имайки предвид тежкия характер на заболяването и вариативността на симптомите, които ще разгледаме по-натаък, разстройството често се обяснява като Аутистично Спектрално Разстройство или АСР (Autistic Spectrum Disorder/ASD). Аутизмът засяга децата много повече от рака, кистозните фибрози и множествената склероза накуп. Едно на всеки 250 бебета страда от АСР. Състоянието засяга 4 до 5 пъти повече момчета, отколкото момичета.

Да осъзнаеш, че детето ти има аутизъм може да се окаже много бавен процес и е много голяма вероятността това осъзнаване да бъде твърде обезпокоително и тревожно за цялото семейство и приятелски кръг. Подобно разстройство невинаги се проявява с едни и същи симптоми и при някои деца се открива по-рано, отколкото при други. Начинът, по който децата реагират в различни ситуации и при различни хора, ще се проявява паралелно с развитието им и радостта им от играта и взаимоотношенията с други деца. За повечето деца би било доста трудно да НЯМАТ приятели или да не получват очакваните чувства на обич и привързаност от близкото обкръжение.

Въпреки това, някои деца не изглежда да имат нужда, не искат да усещат тези чувства и имат вид на отдалечени и резервирани, стоящи настрани от всичко. Сякаш не долавят, не са наясно със своето физическо обкръжение. За тези деца е трудно да вербализират, да изкажат гласно своите нужди и са склонни към стандартно и друг вид странно поведение. В някои по-тежки случаи детето изобщо не комуникира. На такива деца липсва каквото и да е чувство на осъзнаване за другите и показват абсолютна незаинтересованост в социални и обичайни ситуации. Това са най-общите характерни особености и черти на аутизма.

Децата с аутизъм показват много различни симптоми. Тежкият характер на тези симптоми също така се различват при различните деца. За всички деца аутисти е характерна проявата на понижена социална интерактивност, понижени комуникативни и социални умения и забавено развитие на речта или отсъствие на говорни способности. Също така тези деца имат силно ограничен кръг на интереси и занимания. Много деца показват много тежки симптоми на заболяването и имат нужда от специални  грижи през целия си живот.

Някои деца обаче с по-леки форми на аутизъм, например такива със Синдром на Аспергер, нямат значителни отклонения по отношение на овладяване на речта и когнитивното си (познавателно) развитие. С изключение на забавяне в социалните дейности, тези деца имат нормално възприятие на собствените си способности или сравнително адаптивно поведение за възрастта си. По данни от тестове за интелигентност при подобни деца показаните резултати са в рамките на нормалното и като цяло, техните прогнози са значително по-обещаващи. В редки  случаи деца със Синдрома на Аспергер имат шанса да се радват на нормално обучение и израстват като нормални възрастни, способни на пълноценна работна заетост и лична самостоятелност. Други обаче имат нужда от специално обучение и изискват по-нататъшна помощ през живота им на зрели възрастни хора.

ПРИЧИНИ И ТЕОРИИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО:

Причината за това заболяване все още е неизвестна. Учените вярват, че аутизмът е неврологично разстройство, което засяга функционирането на мозъка. Сканирането на мозъка на хора с и без аутизъм разкрива разлики в структурата и формата на мозъка на всеки от тях.

Някои хора са генетично по-предразположени към аутизъм. Вече не е толкова необичайно да видим повече от едно дете с аутизъм в едно семейство. Голям брой деца с АСР също така имат проблеми с техните имунни и биохимични системи. Такива деца обикновено реагират доста отрицателно или проявяват крайна непоносимост към определени видове храна, прахове за пране и др.                 Изследователите също така са на мнение, че има и други възможни причини, включващи не само наследствеността и гените, но и голям брой медицински състояния (от рода на Синдром на лесночупещите се кости), или приема на вредни субстанции и препарати от майката по време на бременността, заедно с други фактори на заобикалящата среда. В последните години медиите доста често съобщават за страховете от възможна връзка между ваксинациите в детството и аутизма. Въпреки това, все още няма основателни доказателства в защита на тези твърдения.

Теории:

• Асоциации, свързани с отклонения в развитието на мозъка:

През последните две десетилетия голям брой проучвания на функционирането на мозъка – чрез използване на визуални техники и аутопсии на хора с аутизъм – разкриват редица отклонения в развитието на мозъка.  Въпреки това, нито едно от разкритите отклонения не е било съвместимо или специфично за аутизма.

• Доказателства за генетични причини:

Преди 1970 г. Изследователите са били твърдо убедени, че аутизмът е следствие от студени, необичащи родители (познато също като „теорията за майка-хладилник”). Все пак, изследванията са опровергали тези мнения чрез демонстриране на по-широкоразпространено ниво на аутизъм при еднояйчни близнаци и братя и сестри, и с това са предоставили неоспоримо доказателство за силно генетично участие като причина за аутизма. Въпреки задълбочените изследвания обаче генното участие като една от причините е все още неразбрана.

• Влияние на заобикалящата среда и фактори:

За рисковите фактори на заобикалящата среда също се вярва, че играят съществена роля при аутизма. През 1970-те години е била наблюдавана връзка между вродената рубеола и аутизма. Установена е и връзка между деца, родени с деформации вследствие на вземани лекарства по време на бременността и аутизма. Епидемиологичните проучвания на други медикаменти, вземани по време на бременност или излагане на химични процедури не откриват съществени доказателства или връзка с аутизма.

• Асоциации с други медицински състояния:

По-висока концентрация на заболяването се наблюдава при индивиди с конкретни генетични, хромозомни и метаболични разстройства. Но въпреки това, специфична медицинска причина е открита в съвсема малък брой деца с аутизъм.

СИМПТОМИ:

Аутизмът се определя като тежко протичаща и непрекъсната комбинация между 3 зони за развитие:

1. Социални интерактивни умения;
2. Вербални и невербални комуникативни способности;
3. Модели на поведение, интереси и дейности;

При диагностирането на аутизъм би следвало да търсят множество симптоми във всяка една от тези зони. Симптомите в тези три зони на развитие могат значително да се различават и да варират спрямо възрастта на детето.

Ранен признак на аутизма  е понижената социална интерактивност, която продължава и през пълнолетието.  Децата с аутизъм могат да бъдат много любящи и привързани, но това е изцяло по тяхно решение и лишава околните от очакваната радост и отклик, за разлика от деца на тяхната възраст без отклонения в развитието.

Неуспеха на детето в развитието на речта и езика е често първия знак, след който родителите търсят медицинска помощ. Понижената говорна способност влияе както на вербалните, така и на невербалните умения. Може да варира от напълна липса на говор до наличие на опредекени заучени шаблонни фрази, които са строго индивидуални. Разбирането на езика е силно забавено и повечето деца с тежък аутизъм не могат да разберат елементарен въпрос. Те са неспособни да използват жестовете като начин на комуникиране, нямат чувство за хумор и почти никога не разбират предполагаемото значение на елементарен разговор.

Мнозинството от децата аутисти твърдо и непоколебимо следват своя схема на рутинни дейности и са склонни да покажат значителен дискомфорт и страдание, ако нещо или някой променят или прекъснат тази рутина. Много често децата аутисти проявяват силен интерес към определен предмет, играчка, инструмент или част на тялото. При опит за отнемане на предмета или отвличане на вниманието на детето е възможно да причиним силен стрес, а понякога дори твърде агресивно и превъзбудено поведение. Някои деца изпитват интерес от докосването на собственото си тяло или части от него, като са склонни да слагат ръце на главата си или да се пляскат с две ръце по главата. В редки случаи този интерес може да продължи дотолкова, че детето да се самонарани и да се наложи да носи предпазни дрехи.

ЛЕЧЕНИЕ:

Няма точно определени насоки за лечение на аутизъм, нито има постигнат консенсус в различните специалности по отношение лечението на АСР.   Тъй като аутизмът е нелечимо заболяване, терапията е насоена най-вече към подобряване на детското развитие и поведение чрез използването на специално изработени терапевтични програми и планове.

Въпреки различните подходи за подобряване състоянието на децата аутисти, във всички тях е заложена една основна цел – подобряване на цялостното функциониране и интегриране на детето в обществото. За постигане на тази цел се използват следните стратегии:

• Повишаване развитието на комуникативни, социални, адаптивни, поведенчески и академични умения;
• Подобряване на проблематично и серийно повтарящо се поведение;
• Подпомагане на семейството за справяне със стреса, причинен от живота с дете-аутист;

Нелекарствени терапии:

Проблемите в развитието, обучението и поведението, свързани с аутизма, изискват намесата на специалисти от различни области, осигуряващи нелекарствено лечение – специално обучение, говорна и комуникативна терапия и поведенчески терапии.

Най-ефективните подпомагащи програми съдържат ранна интервенция; индивидуални програми, насочени към развитието и поведението на детето; систематично структурирано обучение, базирано на специалнообучаващи материали и интензивни образователни програми, които включват участието на родители и роднини.

Тъй като аутизмът все още не е толкова широко познат, много родители са съставили техни собствени програми, които през годините стават все по-използвани.

Лекуването на подобни разстройства изисква също така и психотерапия, но честата медикаментозна терапия също се използва за лечение на подобни симптоми. Тези програми за лечение се предписват и надлюдават от висококвалифицирани здравни професионалисти. Придръжаващите психологични проблеми и разстройства представляват допълнителен товар за детето и неговото семейство, затова е особено важно родителите и грижещите се за такова дете да участват при вземане на решенията по отношение на лечението.

Медицински или фармакологични терапии:

Медицинското или фармакологично (лекарствено) лечение е фокусирано основно върху специфични симптоми на аутизма. При предписване на медикаменти докторите имат за цел:

1. Минимализират съществените признаци и симптоми на АСР;
2. Предотвратят вредно поведение от рода на агресия, автоагресия и самонараняване;
3. Благоприятстват и подобряват достъпа до образователни или други терапии с цел въвеждане на детето в нормална класна стая, доколкото това е възможно;
4. Максимализират благоприятния ефект от немедицинска намеса;
5. Подобрят качеството на живот на детето, неговото семейство и заобикалящата го среда;

Медикаментите, предписвани за лечение на аутизма и неговите симптоми съдържат селективно подбрани серотонинови добавки, антидепресанти, литий, препарати за стабилизиране на настроението, антипсихотици, лекарства за третиране на безпокойството, както и някои по-нови агенти от други успокоителни класове.

МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА АУТИЗМА:

Мит: Аутизмът е резултат от лоши родители.

Факт: Въпреки че аутизмът е признат за умствено разстройство, все още е доста криворазбран от повечето хора. Имайки предвид, че причините все още не са формулирани, е ясно, че има присъствие на силна генна предразположеност. Аутизмът засяга едно на всеки 250 бебета, като в 4 от 5 случая са момчета.

Мит: Всички деца аутисти имат проблеми с ученето.

Факт: Аутизмът се проявява по различен начин при различни хора. Симптомите на подобни разстройства варират значително и въпреки, че някои деца имат тежки обучителни проблеми, други са много интелигентни и могат с лекота да се справят с труден учебен материал и дори с предмети като математиката. Децата със Синдром на Аспергер например много често се справят чудесно в училище и се развиват като напълно самостоятелни и независими възрастни.

Мит: Аутизмът е резултат на ваксиниране в детството.

Факт: Между 2000 г. и 2001г. три различни проучвания, независими едно от друго, стигат до решението, че предоставените данни по време на подобни изказвания нямат никаква връзка и защита на тези изказвания.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

За да бъде лечението на аутизма успешно, за да се подобри качеството на живот на детето и неговото семейство и близко обкръжение, значителна  роля имат родителите, грижещите се за детето, неговите братя и сестри. Активното им включване и участие в тези програми не само ще доведе до по-високи резултати за детето аутист, но също така ще се постигне по-голяма приемственост и интеграция, по-добро качество на живота за детето и цялото му семейство.