Joomla Software solutions Template

Payday loan

-Знания за най-значима от колониите, създадена от финикииците в западното Средиземноморие - Картаген.

- Учениците да знаят факти за Римско-картагенските отношения.

-Знания за мирните отношения между Рим и Картаген и внезапната им промяна с римската експанзия в Сицилия.

- Учениците да познават фактите и събитията свързани с войните водени между Рим и Картаген.

Акценти: Акцент върху създаване на Картаген, географскито положение и население.

Акцентираме върху Картаген бил една от големите и силни държави преди новата ера в Средиземноморския свят.

Акцентираме върху факта, че град Картаген бързо набира власт и състояние, благодарение на преуспяващата търговия, която води и това го превръща в основен конкурент на Римската република за контрола над Западното Средиземноморие.

Осмисляне на съперничеството между Рим и Картаген води до три поредни войни, познати като Пунически.

Акцент върху последиците от войните между Рим и Картаген.

Учебни технологии:  Беседа, разказ.

Самостоятелна работа: Анализирайте съперничеството между Рим и Картаген, което  води до три поредни войни, познати като Пунически?

Умения и навици: Да умеят да изказват твърдения свързани съперничеството между  Картаген и Рим.  Да формират трайни представи за Картаген. Да умеят да съпоставят Рим и Картаген. Да могат да анализират последиците от войните между Рим и Картаген. Прилагане на понятия и умения, придобити в предходните класове.

Дидактически средства: учебник,  допълнителни извори

Ход на урока:

1. Встъпителна част.

1. Въведение в историческото мислене.

Древният Рим възникнал като град-държава на левия бряг на река Тибър. Римският историк Варон посочва, че това станало през 754 – 753 г. пр. н. е. Според легендата образуването на Рим било дело на братята близнаци Ромул и Рем. Историята на Рим от образуването му до 509 г. пр. н. е.  е известен като царски период, защото държавата се е управлявала от царе. По нататък историята на латинската цивилизация преминала през още две политически формирования известни като република и империя.

2.Проверка на стари знания.

Въпрос: С името на кой цар се свърза създаването на Рим и началота на царският период?

Отговор: Създаването на Рим и началото на царската епоха в античните извори традиционно се свързва с името първия цар Ромул. Легендите около основаването на града са многобройни и изпълнени с митични и приказни елементи, голяма част от които касаят личността на самия цар. Сред древните автори не съществува единодушие относно основаването на Рим, а археологическите находки не съдържат достатъчно данни. За удобство е въприета датата, посочена от римския писател Марк Теренций Варон. Той отнася събитията към третата година от шестата олимпиада, т.е. към 754-753 г. пр.н.е.

Въпрос: Кои са седемте царе управлявали Древен Рим през царския период?

Отговор: Седемте царе са: цар Ромул, Нума Помпилий, Тул Хостилий, Анк Марций, Тарквиний Древни, Сервий Тулий, Тарквиний Горди.

Въпрос: Характеризирайте управлението на седемте римски царе от царския период.

Отговор: Преданието приписва на първия римски цар Ромул учредяването на вековните римски институции: разделянето на гражданите на патриции и на плебеи, създаването на куриите и сената, организацията на войската.Следващият владетел Нума Помпилий е също от сабините. Той води миролюбива политика и на него традицията приписва учредяването на различните култове към божествата, създаването на жреческите колегии и на занаятчийските сдружения. Третият римски цар е войнственият Тул Хостилий, който побеждава Алба Лонга и преселва жителите й в Рим. След него управлява Анк Марций. Той успешно продължава да воюва срещу латините, построява мост над Тибър и основава пристанището Остия на устието на река Тибър.

Впоследствие царската власт преминава в ръцете на етруските царе. Тарквиний Древни се преселва от Етрурия в Рим и полага основите на Капитолийския храм. Тарквиний Древни е наследен от Сервий Тулий, чието име най-вече се свързва с голямата реформа, която води до съществени промени в обществената и държавна организация на Рим. По негово време се издига мощна стена около града, останки от която могат да се видят и днес. Седми и последен цар е Тарквиний Горди, зет на Сервий Тулий и предполагаемият му убиец. Макар управлението му да е успешно във външнополитически план, тиранията която установява способства за изостряне на напрежението между царя и патрицианската аристокрация. Противопоставянето прераства в бунт, довел до края на монархията. За край на царския период се възприема посочената от Полибий  и традиционно възприета дата – 510-509 г. пр. н.е.

Въпрос: Между кого е разделено управлението на Римската република?

Отговор: Управлението в Римската република било разделено между    Народното събрание, Сената и магистратите.

Въпрос: Каква била функцията на Сената и магистратите?

-                Отговор: Сенатът, в действителност осъществявал държавното управление- утвърждавал законите и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите

-                магистратите не получавали възнаграждение за своята работа

-                магистратите държали в ръцете си  изпълнителната и военната власт и се избирали за година

-                след магистратите идвали преторите, едилите и цензорите, които отговаряли за правосъдието, за реда в града и за морала и всички те били избирани за определен срок

-                службите задължително били разпределяни между повече то един човек, за да се осъществява по строг контрол

Въпрос: Каква е организацията в римското общество?

Отговор: Римското общество се разделяло на: свободни граждани- патрони и клиенти, роби.

-                общество на свободни и роби

-                римляните приемали робството като нещо естествено и необходимо, робът не бил човек, а просто вещ, притежавана от собственика, който имал пълна власт на живота и смъртта му

-                робът не разполагал нито със своя труд, нито със своята личност- бил лишен от своето име и носел това, което му давал господарят му

-                най-успешният начин за набиране на роби били успешните войни, след които римляните отвеждали хиляди пленници, които превръщали в роби

-                да бъдеш свободен не означавало безоблачен живот- ако не си от благородно потекло и нямаш заможни роднини, ако късметът ти е обърнал гръб, бъдещето ти ставало несигурно

-                много римляни търсели подкрепата на патрони

Въпрос: Какво място заемала религията в живота на римляните?

Отговор: В живота на римляните важно място заемала религията. Те почитали много богове. Но религията им не била твърдо установена.Тя се променяла под влиянието на контактите с други народи. Както повечето народи и римляните отначало вярвали в силата на починалите се предци, бояли се от природните стихии, почитали слънцето и земата. Техните богове били местни сили, които им помагали при покълване на семената, при намиране на загубеното животно. Обредите се извършвали във всеки дом от бащата на семейството. През 8 в. пр. Хр. боговете добили вече по-общ характер. С етруските дошли и нови божества - Юпитер, Юнона, Минерва и др. Юпитер станал върховен бог на римляните. Той бил най-голям и добър покровител на богове и хора.

3.Преход към новата тема .

В продължение на десетилетия Рим водил войни срещу келтите, етруските и самнитите, които от време-навреме докарвали града до ръба на гибелта, но се показал по-силен и по-устойчив от тогавашните си врагове.

Международноправните отношения между Рим и италийците били така степенувани, че всички договорни споразумения служели за военното укрепва­не на Рим. През първата половина на III век пр. н. е., изгонвайки  елинистическия монарх Пир от Италия, Рим заел неоспоримото си място на хегемон на Апенинския полуостров – така се превърнал в стабилно разрастващ се мощен фактор в Западното Средиземноморие, където дотогава, поради превъзходството си по море, опре­деляща роля играл северноафриканският Картаген.

4.Поставяне на новата тема.

Рим и Картаген

1. II. Изложение:

1.Създаването на колонията Картаген.

Най-значима от колониите, които създали финикииците в западното Средиземноморие била Картаген. През 9в. пр. Хр. колонисти от град Тир основали на африканския бряг град Картаген. В началото градът поддържал връзки с Тир. Скоро обаче това станало невъзможно. Тир попаднал под ударите на големите монархии: Асирия, Вавилон и Персия. Благодарение на географското си положение и на развитата си култура Картаген успял да покори местните племена. Амбициите и търговците му цели не се ограничавали само в Северна Африка. В началото на 6в. пр. Хр. жителите му обърнали поглед към о. Сицилия и Испания. Картаген ревниво охранявал подстъпа към Атлантика, когато стъпил веднъж на Иберийския п-ов, и така на практика той затворил Западното Средиземноморие и осигурил предимство на своите търговци. Картаген се нуждаел от пари, войници и кораби. Парите се набавяли чрез данъка, който плащали зависимите градове. Войската се оказала недостатъчна за големите начинания. Затова в нея били включени африканците, сардинците и иберийците. Скоро градът започнал да прибягва до услугите на наемници. От 3в. пр. Хр. гражданите на Картаген престанали да служат във войската. Картагенската цивилизация не е оставила ярка следа в световната история. Картаген владеел обширни територии, разполагал със силна армия и флот, търговците му плавали до Британия, Картаген се превърнал в един от най-богатите градове, но картагенската държава завещала твърде малко на света. Ние знаем за картагенски книги, но не можем да говорим за някакво действително литературно вдъхновение. Религията и култът на Картаген били жестоки. За да бъдат омилостивени боговете на града трябвали човешки жертви.

2.Пунически войни. Причини.

Към средата на III в.пр.н.е. Рим влиза във въоръжен конфликт с една от най-мощните и богати робовладелски държави на Средиземноморието – Картаген.

Непосредствения повод за войната е конфликтът от 264г. пр. н. е. за сицилийския град Месана.

Жизнените интереси на Италия, нейната безопасност и търговия не допускали, Сицилия, където отдавно вече се водила борба между гърци и картагенци, попаднала в ръцете на последните. За развитието на италийската търговия било необходимо, Месанския пролив да бъде в римски ръце. Скоро възникнал и удобен случай да се овладее пролива: кампанските наемници, така нар. "мамертинци" (т.е. "хора на Марс"), завладели Месана. Когато Хиерон от Сиракуза настъпил срещу мамертинците, последните се обърнали към Рим, който ги приел в италийската конфедерация. Картагенците разбрали опасността, застрашаваща ги с утвърждаването на римляните в Сицилия. Те успели да помирят мамертинците с Хиерон, да поставят в Месанската крепост свой гарнизон, под началството на Ханон. Тогава римляните пленили Ханон и принудили картагенците да очистят Месана.

3.Първа пуническа война (264-241 г. пр. н. е.).

В средата на 3в. пр. Хр. по-голямата част от Сицилия била заета от картагенските. Източната част оставала под влиянието на гр. Сиракуза, управляван от тирани. Служещите при тях италийски наемници завладели гр. Месана. Те потърсили помощ от Рим и Картаген. За Рим възможността да се намеси в Сицилия и да подчини гръцките градове оттатък пролива изглеждала привлекателна. След известно колебание Сенатът приел предложението и изпратил два легиона в Сицилия. Картаген също нямал нужда от подкана и също изпратил помощ. През 264г. пр. Хр. двете държави застанали една срещу друга. Първата финикийска война започнала. Без да имат собствен флот до този момент римляните се захванали и построили 120 кораба. Сражението при Миле през 260г. пр. Хр. се превърнало в бойно кръщение за римския флот. Рим отбелязъл своя първи морски триумф. Сенатът решил да прехвърли военните действия в Африка. Оттук войната продължила з различен успех за двете страни. През 241г. пр. Хр. римският флот нанесъл решително поражение на картагенските сили. Картаген поискал мир. Цената му била много висока: картагенските трябвало да напуснат Сицилия, да платят огромна сума и да върнат пленниците.

След шестмесечна обсада през 262 г. пр. н. е. римляните успяват да превземат един от основните центрове на Сицилия – Агригент.

В решително сражение при нос Миле край Липарските острови меприятелският флот е изцяло разбит от консула Гай Дуилий.

След падането на Картаген в битката при Егатските острови, той е принуден да иска мир

4. Рим и Картаген между Първата и Втората пуническа война (241-218 г. пр. н. е.)

Двете страни започват усилена подготовка за ново стълкновение. По това време в Рим се наблюдава известна демократизация на държавното устройство.

През 221г.пр.н.е. начело на картагенската войска застава Ханибал. В момента, в който поема командването, той решава че войската му е готова за война. Поводът е град Сагунт, който единствен не е подвластен на Картаген.

5. Втора пуническа война (218-201 г. пр. н. е.).

Римляните възнамерявали да водят войната на противникова територия. Но Ханибал ги изпреварил. През пролетта на 218г. пр. Хр. той потеглил към Италия. Той смятал да премине с армията си през алпийските проходи и да навлезе в Италия. Младият пълководец осъществил плана си. Картагенската армия трябвало да бъде спряна преди да проникне в Италия. Обаче римляните закъсняли. През пролетта на 217г. пр. Хр. Ханибал обходил позициите на римската армия. Надвиснала опасност за самия Рим. Консулът Фламиний побързал след картагенците да защити града. Възползвайки се от припряността на римляните Ханибал им нанесъл поражение при тразименското езеро. Опасността накарала Сената да избере диктатор. Това бил Фабий Максим. Той разработил нов план за военни действия. Римляните нямали шанс срещу Ханибал. Макар че тактиката имала успех, изгледите за продължителна война карали мнозина в Рим да настояват за бърза развръзка. През 216г. пр. Хр. край гр. Кана римската армия влязла в решително сражение. Блестящото ръководство на Ханибал донесло победата. Почти цяла Италия паднала в ръцете на Ханибал. Рим трябвало да събира нови войски. В тях били включени и роби. Постепенно положението се променило. Продължителната война изтощила картагенската армия. Паднал бойният дух на наемниците. През 204г. пр. Хр. консулът Публий Сципион начело на 30 000 армия се прехвърлил в Африка. Застрашен, Картаген трябвало да отзове Ханибал от Италия. Така, без да е изгубил сражение Ханибал напуснал Апенинския п-ов.  В решителната битка при Зама през 202г. пр. Хр. картагенската армия била разбита. Картаген бил принуден за втори път да иска мир. Рим продиктувал твърде тежки условия: врагът се лишавал от задморските си владения, от военния си флот и не можел да воюва без разрешението на Рим! Оттук нататък нямало сила, която да застраши съществуването на Рим. Той продължил завоеванията си с неотслабваща енергия. На изток все още се държали елинистическите монархии!!!!!!!!!

6.Трета пуническа война (149-146 г. пр. н. е.)

Войната започва през 149 г. пр. н. е. и се отличава с героичната съпротива на цялото местно население.

Подклажданите от Рим конфликти с Масиниса, който разширява царството си за сметка на Картаген, подтикват града към неразрешена от Рим война. В отговор Рим обявява война на Картаген. Картагенциите капитулират след дебаркирането на двете римски войски, но отказват да напуснат града и възобновяват борбата. Изпратеният там Публий Корнелий Сципион Емилиан постига целта и през 146г.пр.н.е. завладява Картаген, който въпреки неговото застъпничество е разрушен, а оцелелите продадени в робство. Картагенската област става римската провинция африка. Триумф на Сципион Емилиан, с прозвие Африкански Млади.
По-рано през 196г.пр.н.е. Ханибал, който е избран за върховен магистрат(суфет) в Картаген, избягва при Антиох 3, след искането на Рим за екстрадицията му през 195г.пр.н.е. Сирийският цар обаче отхвърля неговия план за война в Италия. След мира в Апамея Ханибал избягва при цар Прусий във Витиния, но римляните отново изискват неговата екстрадиция. Ханибал се самоубива през 183г.пр.н.е.

След като командването е поето от Публий Корнелий Сципион Емилиан, нещата се обръщат в полза на римляните. През 146г. пр. н. е. Картаген е изгорен, след което изравнен със земята.

1. Изводи и обобщения.

Пуническите войни са може би най-значимото събитие от античната история на света. Последиците от тях определят политическото развитие на Европа в продължение на 1600 г. - до падането на Константинопол (столицата на Източната Римска империя Византия) през 1453 г. Това е поредица от три войни, които се водят между 264 – 146 г. пр. Хр. от бързо укрепналата и експанзионистична. Римска държава срещу търговската империя на Картаген. Целта им е не само постигане на господство и влияние, а и пълното унищожение на загубилия. Крайната победа определя могъществото на Рим, който за по-малко от 100 години разполага легионите си на огромна територия – от Британия до Египет.