Joomla Software solutions Template

Payday loan

„ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – ПРЪВ И ГЛАВЕН ПРЕДМЕТ”

В процеса на историческото развитие на България значението на „живото” слово за изграждането на националната ни култура определя повишеното внимание и грижа на книжовниците към езика, книжовното произношение и езиковото обучение. Развитието и утвърждаването на българския книжовен език като официален в обществото се отразява и върху педагогическата практика в началното училище от Възраждането до съвременността. Социо културното интегриране на България в Европа и света през 21 век разширява социалните функции на образованието. В ценностната система на обществото речевото поведение на конкретната личност се схваща като елемент на интелекта и общата му култура. В този контекст усвояването на реална правоговорна компетентност като част от комуникативната е необходимо условие за пълноценното участие на индивида в общуването .

Важна роля в това отношение се отрежда на българското начално училище. Чрез езиковото обучение в ранна училищна възраст се усъвършенства целенасочено, систематизирано и диференцирано правоговорната култура на учениците. В този процес обучението по български език променя своите приоритети от Възраждането до нашето съвремие. Изучаването на определено правоговорно явление не се налага изведнъж и не се възприема като първостепенна задача години наред в педагогическата практика. Дълго време в обществото синоним на книжовна реч е писмената. Едва около и след 30 – те години на 20 век в устната форма на българския език се възприема като основна и първична. Това се отразява и върху обучението по български език в училище.

Българският език и литературата са едни от основните учебни предмети в системата на началното обучение. Всеки отделен учебен предмет включва система от научни знания за дадена област от реалната действителност, редуцирани за нуждите на обучението. Поради голямата диференциация на науката, в един учебен предмет обикновено се включват знания не само от една наука, а от различни близки научни дисциплини. Това е характерно особено за началното обучение, в случая и за обучението по български език и литература. Едновременно с това, съществена особеност на обучението по български език е реализираното единство на наука и изкуство. За пръв път в развитието на детето този учебен предмет превръща, във възможна за възрастта степен, родния език и литературното произведение /като изкуство на словото – като художествена ценност, като една от най – съвършените и най – сложните форми на индивидуално изказване/ в предмет на учебно познание и по този начин създава благоприятни условия за целенасоченото им използване при формиране личността на ученика.

Необходимостта от изучаването на родния език и литературата, като едно от най – съвършените му проявления е безспорна. Тази необходимост се обуславя от голямото значение, което има езика за съществуването на обществото и индивида.

Езикът е основно комуникативно средство, следователно необходимо условие за проявление на човешката същност, за съществуване на обществото. Чрез езика хората предават и получават информация, обменят мисли и чувства, постигат взаимно разбирателство. В процеса на общуването усвояват и използват натрупания обществен опит: реализира се приемственост на поколенията, създават се условия за социализацията и формирането на личността. Общуването чрез средствата на езика се реализира в речевата дейност. За да поражда реч всеки човек трябва да владее и умее да използва средствата на родния си език. От тук произтича голямата и отговорна задача на училището за усвояване на сложната езикова система, за осигуряване на максимално речево развитие на подрастващото поколение. Особено в съвременния етап, когато изискванията и вниманието към речевата култура нарастват неимоверно и това е израз на грижата за непрекъснатото духовно усъвършенстване на човека.

Едновременно с това езикът има и друга особеност, не по – малко важна, свързана с комуникативната му функция: той е неразривно свързан с мисленето. Това обяснява голямото значение на езика за реализиране процеса на човешкото познание, за интелектуалното развитие на учениците.

Голямото значение на езика, а в съответствие с това и голямото внимание към родно езиковото обучение има и свои дидактически основания: определена степен на „езикова компетентност” е необходимо условие за организиране и протичане на учебния процес, за реализиране на учебна дейност.

В учебната програма учебният предмет български език се определя като „основа за успешно усвояване на знанията по всички предмети”. По този начин българският език като учебен предмет заема особено място между другите учебни предмети. Той е пръв и главен предмет и това е негова специфика.