Joomla Software solutions Template

Payday loan

Същност и сфери на възпитанието.

Възпитанието възниква с възникването на човешкото общество. То е негова неотменна жизнена функция на всеки етап от развитието му. С настъпващите промени в общественото развитие винаги се осъществява изменения и в съдържанието, и в характера на възпитанието, а по-късно – и на обучението. Всяко общество подготвя младото поколение за пълноценно участие в различни трудови дейности и в обществения живот.

Възпитанието в по-широк аспект се е утвърдило, като педагогическа категория. В по-широк обхват то получава определение на специално организирана и целенасочена дейност за предаване на духовни ценности и опит на поколенията. Под опит се разбира материалната и духовната култура, до която е достигнало човечеството. Процесът на предаване на опит се извършва чрез специално организирани дейности. Това предполага наличието на квалифицирана дейност, която с течение на времето се е развила, като педагогическа теория педагогическа практика. Като педагогическа категория възпитанието има три измерения – ДЕЙНОСТ, ПРОЦЕС, РЕЗУЛТАТ.

Терминът възпитание означава съответно целенасочена дейност, организирана в съответна система, с компонентна структура, взаимодействие, функциониране и т.н. възпитанието като процес е усвояването на въздействията от възпитателната дейност, интериоризацията и персонификацията им. Резултата на възпитанието се отразява с понятието възпитаност.

Същността на възпитанието в цялата му динамика и противоречивост може да бъде разбрана най-добре и най-пълно, когато то се разглежда като протичащ процес. Възпитателният процес е обективно детерминиран и социално обусловен; той е сложен, противоречив, комплексен и продължителен процес, главната цел на който е формиране на определено съзнание и поведение, и на конкретни качества на личността, а всяко качество в педагого-психологически план е сложно единство от знания, убеждения, чувства и привички, определящи облика на човешкото поведение.

Възпитанието без съмнение спомага за формиране на социо-културната структура на личността, давайки й онези знания, имения и навици, които са й необходими за разрешаване на различни проблеми от ежедневието, за изграждане на системата от обществени и морални ценности, за толерантност към останалите хора и т.н. Възпитанието, формиращо социо-културната структура на личността, протича в няколко сфери:

• Интелектуално (умствено) възпитание;
• Нравствено възпитание;
• Трудово възпитание;
• Естетическо възпитание;
• Физическо възпитание;
• Екологично възпитание;
• Полово възпитание;
• Правно възпитание

Същност, задачи и значение на умственото възпитание

Развитието на творческите сили и способности на учениците в областта на умствената дейност е сложен процес, който следва да води системна и съдържателна познавателна дейност. Един от най-съществените моменти при тази дейност е развитието на интелектуалните сили и възможности на възпитаниците. Под умствено възпитание следва да се разбира целенасочения процес за развитието на умствените възможности на възпитаниците, тяхното мислене и формиране на светогледа им. Цялостното умствено развитие всъщност води до развитието и утвърждаването на интелекта на човека. Най-подходящото определение на интелекта е, че е свойство на личността, изразяващо се в способността й дълбоко и точно да се отразяват в съзнанието й предметите и явленията от обективната действителност, техните обществени връзки и закономерности. Интелектът се проявява при всички умствени процесу, но на първо място – при мисленето и творческото въображение. Няй-ярко той се проявява при самостоятелното решаване на нови проблеми.

Задачите на умственото възпитание са следните: овладяване на от възпитаниците на системни и задълбочени знания, умения и навици; формиране на научен мироглед; развитие на умствените сили, интереси и възможности.

Значението на умственото възпитание има комплексен характер. То интегрално пронизва всички останали страни на възпитанието.

Процес на протичане на умственото възпитание

Едно от основните направления е формирането и развитието на познавателните интереси:

• Познавателният интерес най-общо може да бъде определен като избирателна насоченост на личността по отношение на предметите и явленията от действителността. Тази насоченост се характеризира с постоянен стремеж към нови, по-пълни и задълбочени знания.
• Развитието на познавателните интереси води до разгръщането на умствените сили и възможности, което предполага развитие на ума.

Умствените възможности следва да формират следните качества на ума:

• наблюдателност – умение да се забелязват и отделят съществените неща в предметите и явленията;
• системност - предполага системност и последователност на мисловната дейност;
• гъвкавост на ума – предполага успешно решаване на една задача по различни начини;
• бързина на ума – проявява се в интензивността на мисловната дейност;
• критичност на ума – аргументирано да отстоява своите позиции или да отрича чуждите;
• дълбочина на ума – спомага да се вниква в същността на явленията и да се разкриват техните връзки и закономерности.

Роля на потребностите, мотивите и дейностите при умственото възпитание

Потребностите са израз на естествената необходимост да се осъществява такава дейност. Те са условие за интелектуална дейност и същевременно - резултат от нея. Мотивите са главни двигатели, стимули, пораждащи желание за умствен труд. Те могат да имат за основа по-близки или по-далечни цели и желания. Основните дейности, при които се проявяват и усъвършенстват интелектуалните мотиви, са следните:

• задължителният процес на обучение има водещо значение, тъй като осигурява системно овладяване на определени знания в определена сфера;
• извънкласна и извънучилищна дейност – позволява разширяване на познанията и в други сфери;
• самостоятелно занимание на подрастващите с умствен труд.

Същност на нравственото възпитание

Нравственото възпитание е целенасочен процес, при който се формират нравствени (морални) представи и чувства, както и съответстващ начин на поведение.

Моралът е съвкупност от исторически обособили се норми и качества, които регулират взаимоотношенията между хората. Той се е развивал и изменял в съответствие с развитието и изменението на човешкото общество. Спазването на моралните норми е доброволно, а не задължително, както при правото. Нарушаването им се осъжда само от общественото мнение, докато нарушаването на правните норми се санкционира от съответните държавни институции. Етиката е наука за морала, а нравствеността е съвкупност от знания, представи, чувства и поведение, съответстващи на приетия от обществото морал.

Основни задачи на нравственото възпитание

1. Овладяване на система от знания в областта на морала
2. Формиране на понятия и представи за основните нравствени категориию
3. Утвърждаване на моралните норми като стил на поведение на личността
4. Възпитание в духа на хуманизма:

• уважение към личността и достойнството на другия;
• зачитане правата и свободата на другия;
• проява на толерантност – търпимост към мнения, различни от нашите;
• създаване на материални условия за нормалния живот на всяко дете.

Същност, задачи и значение на трудовото възпитание

Значението на труда и трудовото възпитание при изграждане на личността на младия човек е подчертавано от почти всички класици на педагогическите мисъл и дело – Томас Мор, Кампанела, Жан Жак Русо, Шарл Фурие, Робърт Оуен, В. Ушински и други.

Трудовото възпитание може да бъде определено като съществен компонент на цялостното възпитание, чрез който се постига готовност на всеки работоспособен индивид да се труди съзнателно в полза на обществото, на себе си и на другите. Основните задачи на трудовото възпитание са:

1. Възпитаване на осъзната потребност от труд и уважение към труда
2. Усвояване на знания и умения за използване на елементарни средства на труда
3. Изграждане на трудови умения и привички за системен труд
4. Изграждане на трудова култура, свързана с неговото качество, хигиена на работното място, икономия на материали, суровини и енергия.

Основните видове труд, за които се подготвят учащите се и в които се включват в процеса на трудово възпитание и трудово обучение, са:

1. Битов труд (физически): за самия себе си (самообслужване), за някой член на семейството, за цялото семейство
2. Учебен труд (умствен) - реализира се най-вече в учебно-възпитателния процес както в училище, така и при самостоятелна подготовка
3. Учебно-производителен труд – реализира се в професионалните училища и гимназиите. Ценен е с това, че включва учениците в дадено производство
4. Обществено-полезен труд

Основни пътища и средства за възпитаване на съзнателно отношение към труда

1. Играта – допринася за реализиране на потребността на детето от движение и взаимодействие с другите; подражаването на различни трудови дейности и професии на възрастните има определено познавателно и възпитателно въздействие
2. Учението – чрез него се дава подробна информация за учебните дейности. Като вид труд приучва за системна трудова реализация
3. Трудът като основна производствена дейност се разглежда като път и средство. Той дава възможност да се редуват видовете труд. Активното участие на подрастващите в различни видове труд е показател за тяхната трудова дейност.

Процес на трудово възпитание

Протичането на процеса на трудово възпитание при учащите се в съответсвие с формулираните по-горе задачи и преминаването на основните етапи, знания, умения, навик, привичка за труд, предполага да се спазват определени педагогически изисквания:

1. Трудът, в който участват и се реализрат децата и юношите не трябва да бъде самоцелен, а да е съобразен с учебно-възпитателните задачи
2. Трудът трябва да има като завършек полезен резултат, който да се вижда, да се чувства осезаемо от подрастващите
3. Трудът следва да бъде по силите на учениците с постепенно усложняване
4. Осигуряване на безопасност при включване на учениците в труда
5. Извършваният труд да води до обогатяване на знанията и уменията на учениците
6. Трудът никога да не се използва като наказание

Същност и задачи на естетическото възпитание

Естетическото възпитание се определя като целенасочено естетическо въздействие и взаимодействие, при които се овладява система от естетически знания, умения и навици, формира се активно естетическо отношение към действителността и потребност у личността да възприема и създава красота.

Основните задачи на естетическото възпитание са следните:

• овладяване на система от естетически знания, умения и навици;
• на тази основа, изграждане на естетически светоглед;
• в съответсвие с него – формиране на естетическо отношение към действителността;
• развитие на художествени заложби и естетически способности на личността;
• изграждане на естетически стремеж и готовност да се живее и твори според “законите на красотата”.

Художественото възпитание е част от естетическото възпитание. Естетическото възпитание се използва най-често в изкуството.

Системите на естетическото възпитание биват елементарна (при нея процесът на естетическо възпитание включва всичко без изкуството) и художествена (при нея се включва и изкуството).

Степени на протичане на процеса на формиране на естетическо отношение към действителността:

1. Естетическо възприятие – свързано е с “входа”, получаването на естетическа информация към човешкото съзнание. То е способността на човека да усеща красотата на отделните предмети и явления, да различава прекрасното и безобразното, трагичното и комичното, възвишеното и низкото в живота, изкуството и поведението на хората. От богатството и точността на естетическото възприятие зависи в много голяма степен протичането на естетически-възпитателния процес.
2. Естетическо чувство – то винаги е съпроводено от естетическо възприятие. Естетическите чувства са специфично човешки.
3. Естетическа оценка – способността на личността да определи естетическата ценност на конкретен предмет или явление.
4. Естетически вкус – представлява способността на човека да разбира, оценява, разграничава и предпочита естетически ценности в различни предмети, явления, в природата и обществения живот.

Сфери, фактори и средства на естетическото възпитание

Основните сфери са сферата на изкуствата, сферата на другите социални дейности, в които не присъстват изкуствата (труд, образование, човешки отношения), сферата на създадената от човека среда и сферата на природната среда. Основните фактори са семейството (или СПЗ), училището (то осигурява планомерно, системно и последователно въздействие както чрез задължителният учебно-възпитателен процес, така и чрез класната дейност), извънучилищните специализирани институции (културни домове, библиотеки, концертни зали и т.н.) и средствата за масова комуникация. Основните средства са трудът във всички негови видове (допринася за възприемане естетическата ценност на предметите на труда), изкуството и природата.

Същност и значение на физическото възпитание

Физическото възпитание е съзнателно организиран и осъществяван процес с цел формиране на здраво, физически силно и хармонично развито младо поколение, готово за пълноценна трудова дейност. Физическото възпитание и развитие са взаимно обусловени, тъй като физическото възпитание допринася за по-висока степен на физическо развитие, а то от своя страна благоприятства ефективното осъществяване на физическото възпитание. Без физическо възпитание не е възможно да се изгради цялостна и хармонично развита личност, която предполага единство на физиката и духа на човека.

Основни задачи и съдържание на физическото възпитание

Основните задачи, които определят съдържанието на физическото възпитание и конкретизират различните възрастови групи в съответната училищна степен, могат да се формулират така:

1. Постигане на правилно физическо развитие и укрепване на здравето. Съдържателният аспект на тази задача предполага функционално усъвършенстване на организма, засилване на устойчивостта му срещу неблагоприятните условия на външната среда, предотвратяване на заболявания и запазване здравето на подрастващите.
2. Развитие на двигателни качества чрез двигателна дейност, водеща до усъвършенстване на всички физически характеристики – сила, издръжливост, ловкост, бързина.
3. Формиране на двигателни умения и навици на основа на двигателните знания. Подрастващите се учат да управляват своите действия в разнообразни условия.
4. Възпитаване на траен интерес и потребност от системни занимания със спорт.

Основни форми и средства на физическото възпитание

Основните форми на физическото възпитание биват три вида: урокът по физическа култура (главната организирана форма на физическото обучение и възпитание, задължителна за всички ученици на една и съща възраст); диференцирана работа по физическа култура; занимания със спорт.

Екологично възпитание

Необходимостта и значението на екологичното възпитание произтича от няколко обстоятелства – от кризисното състояние “общество-природа”; изчезване и заплаха от изчезване на естествени видове ресурси, което води до нарушаване на равновесието в природата; въвличане в производствения процес на голяма част от биосферата, което води до нарушаване на нейната цялост.

Екологичната култура включва осъществяване на следните задачи:

• овладяване на знания за екологичните проблеми, за причините за тях и борбата срещу тях;
• запознаване с опита на цивилизованите страни в отношението им към природата и реализирането на екологична култура.

Основни пътища и средства за екологично възпитание

Системен процес на обучение по химия (за запознаване с видовете химически замъсявания, причините, вредата и борбата срещу тях; билогия, физика и други, свъразни с екологията предмети.

Полово възпитание

При формиране на личността е много важно тя да има полова култура. Половото възпитание е предимно задача на родителите.

Половото възпитание е съзнателно организиран и системно осъществяван процес на формиране на необходимата полова, а по-късно и сексуална култура у подрастващите. Целта на този процес е овладяване на система от знания, умения и начини на поведение, които са свързани с нравствените, естетическите и физически аспекти на взаимоотношенията между половете.

Основните задачи на дейността, свързана с половото възпитание и определящи нейните параметри, са следните:

• формиране на убеждения у подрастващите, че сферата на интимните отношения с другия пол е важен не само личен, но и обществен проблем;
• овладяване на знания за същността на половото развитие на индивида;
• възпитаване на стремеж към хуманна сексуална култура

Възрастови етапи на половото възпитание през училищния период

1. Предучилищна и начална училищна възраст – темите за разговори с тях са различията в строежа на мъжкото и женското тяло, хигиена на пола и предпазване от контакти с другия пол;
2. Училищна възраст – осъществява се пубертетното развитие; тук трябва беседите да бъдат свързани с основните белези на половото съзряване, хигиената на пола и предпазване от контакти с другия пол;
3. Обхваща възрастта след завършено полово съзряване – осъществява се формиране на сексуална култура. Темите за беседи са свързани с интимните отношения и контакти, предпазване от нежелана бременност и болести, предавани по полов път.

Пътища и средства за полово възпитание

1. Системно учебно съдържание – чрез него се дава информация за половете, тяхната специфика и други
2. Общи и диференцирани беседи на учители, медицински кадри, социални работници в СПЗ по проблемите на половата и сексуална култура
3. Средства за масова комуникация

Правно възпитание

Основа на правното възпитание е нравственото възпитание. Нарастващото значение на правното възпитание сега се определя от няколко важни обстоятелства:

1. Демократизирането на обществото води до разширяване и повишаване свободата на личността
2. Неограничената свобода без спазване на определени правила и закони води до престъпност и дори до анархия
3. Една част от разумните правила на поведение се осигуряват чрез спазване на нравствените норми, т.е. чрез нравствената култура
4. Друга страна от правилните начини на поведение се осигурява чрез съблюдаване на правните норми на поведение, които са задължителни и имат принудителен характер
5. Необходимостта от правно възпитание идва на дневен ред в едно демократично общество именно за да помогне на човека да осъзнае демокрацията и свободата на личността като осъзната необходимост от използване не само на права, но и спазване на съответните закони в страната.

Основни задачи на правното възпитание в училище

1. Да се овладее определена система от знания, свързани с правните норми и закони
2. Придобиване на правна култура за ориентиране в законовата уредба в обществото и проява на уважение към нея
3. Овладяване на умения от учащите се да съотнасят своите постъпки и постъпките на другите с действащите закони.