Joomla Software solutions Template

Payday loan

Устойчиво развитие на образованието

В България в продължение на дълъг периоди от време, с променлива сила и ефективност, тече собствен специфичен и противоречив процес на реформиране на  образованието, който, въпреки многото позитивни резултати, като цяло създаваше в обществото усещане за несигурност и тревожност.

След 1989 г. този процес беше усложнен  от крайно необходими преобразования в юридическата база главно в областта на висшето образование, които очевидно имаха позитивен ефект – спечелена беше автономия на университетите от държавата, легализирано беше частното висше образование, увеличи се рязко броя на студентите, извърши се цялостна диверсификация в специалностите, дисциплините и методите на преподаване, в оценяване, в получаването на степени и дипломи. Общата цел бе българското висше образование бавно да се придвижва към световните академични стандарти. и въвеждането на тристепенното образование /бакалавър, магистър и доктор/, премахването на абсурдната паралелност на “държавната поръчка” и на “платеното образование” могат да се посочат като положителни примери на това движение. При този процес обаче се наблюдаваха и редица отрицателни черти, които спъваха българското образование по пътя му на устойчиво развитие.

Пакетът от рестриктивни законови, нормативни актове, административни мерки всъщност засягаше по - скоро симптомите, а не самия дълбинен процес на трансформация на образованието. Подобен подход повтаря стара грешка на българската образователна политика – всички предложения и наложени модели на стандартизация, оценяване и контрол да са насочени към входа и протичането на образователния процес, а не към неговия изход, към качеството на образователния продукт и евентуалния социален ефект. Освен това този рестриктивен законодателен и административен подход “отгоре” се провеждаше с ресурс от експерти, носители на стар чиновнически манталитет: резултатът беше приближаване на стандартите и “държавните изисквания” към традиционни остарели модели на учебни планове, специалности и програми.

В момента, при  разглеждане на мащабите на настъпващите в Европа икономически и социални промени, бързото развитие на основаната на знания икономика и демографското напрежение, породено от остаряването на населението, може да се каже, че образователните промени изискват нов подход в общото и професионалното образование, който се основава на концепцията за  учене през целия живот .

Какво означава "учене през целия живот"?

1. Всички учебни дейности "от люлката до гроба", от най-ранното детство през целия живот и до дълбока старост, надграждащи един общ основен запас от знания и способности, който надхвърля основните умения като четене, писане и смятане.
2. Не само придобиване на квалификации, които са непосредствено свързани с професията, а непрекъснато обновяване на всички способности, интереси, знания и разбирания през целия живот.
3. Всички видове учебни дейности, включително неформалното учене (напр. придобиването на свързаните с професията умения на работното място или на езикови познания чрез участие в учебен кръг, организиран от неправителствена организация, както и информалното учене (например да се учи заедно с приятели, как се свири на музикален инструмент).

Така  ученето през целия живот може да се дефинира като "всяка  целенасочена учебна дейност, която служи за непрекъснато подобряване на знанията, способностите и компетентността".

Ученето през целия живот трябва да бъде отворено към всички граждани, независимо че неговото съдържание, начинът на  преподаване  и мястото на  реализацията му могат да бъдат различни в зависимост от учещите.  При ученето през целия живот става въпрос също така и за актуализиране на основни умения ("втори шанс"), както и  за възможности за учене за вече напреднали.

В крайна сметка трябва да бъдат стимулирани активното гражданско съзнание, възможностите за заетост, адаптивността, социалната интеграция, както и личностното развитие.

Европейско измерение на темата "Учене през целия живот"

През октомври 2000 г. Европейската комисия състави Меморандум за ученето през целия живот. С него в цяла Европа се започва процес на консултации, който помага да се изработят съгласувани стратегии и практически мерки, за да се създаде възможност за  учене през целия живот за всички.

В основата на Меморандума са залегнали шест ключови послания:

1. Нови основни умения за всички: придобиване и подновяване на уменията, необходими за активно участие в  обществото на знанието. Това изисква гарантиране на общ и постоянен достъп до ученето. Особено важни са работата с информационни технологии, чуждите езици, технологичната култура, предприемаческият дух и социалните умения.
2. Засилено инвестиране  в човешки ресурси.
3. Нововъведения в преподаването и ученето: разработка на ефективни методи на преподаване и учене и внедряването им в процесите на непрекъснатото и широкообхватното образование.
4. Оценяване на познанията – значително подобряване на начините за разбиране и оценяване на участието в образователния процес и на резултатите от него – особено в неформалното и информалното образование.
5. Преосмисляне на консултантските функции (информация и ориентиране) – осигуряване на лесен достъп до висококачествена информация и консултации относно възможностите за образование и обучение на всички възрастови групи.
6. Да доведем образованието по-близо до дома: да се създадат възможности за непрекъснато обучение възможно по-близо до дома на обучаващите се.

Ученето през целия живот в България

По-нататъшното обучение трябва да стане привлекателно за всички хора. Само с постоянно учене човек ще може в бъдеще да осигури своето ежедневие, да запази работното си място или да направи кариера.

Това изявление важи в особена степен за намиращите се в процес на трудни преобразувания страни от Югоизточна Европа, включително и България.

И така, безработицата в България е все още  твърде висока; през последните 15 години много хора са загубили неколкократно работата си и не виждат повече никаква перспектива.

Навсякъде в новите развиващи се работни области се изискват добри чуждоезикови познания, а наличието на компютърни умения се подразбира от само себе си. Изискват се и "нови способности", като предприемачески дух и социални умения.

Това е едно голямо предизвикателство за по-нататъшното обучение в страната. Съществуващите проекти и програми в България трябва да бъдат ориентирани към устойчиво стимулиране на  ученето през целия живот на всички хора и към промяна на образователните структури, насочена към бъдещето.

Това налага  изграждането на мрежа между различните области на образованието и образователните институции в страната, както и засилването на обмена и международното сътрудничество.

Или за да се установи мобилна, адаптивна система на професионалното образование и обучение, която отговаря на изискванията на пазара на труда и представлява неразделна част от политиката за социално-икономическо развитие  на страната, трябва да се работи в следните насоки за устойчиво развитие на образованието:

1. осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите, съобразно личните им интереси и възможности;

2. задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на пазара на труда;

3. осигуряване на условия за функциониране и развитие на системата на професионалното образование и обучение, основаващи се на сътрудничество между нейните институции и органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и социалните партньори.

По пътя към Европа, българската държава направи редица промени и възприе нови методи и в областта на образованието и науката, като неделими части от обществената сфера. Образованието винаги е било приоритет за българските правителства, ето защо, в периода на преход и евроинтеграция трябва да се постави началото на непрекъснат процес за оптимизиране на българските образователни структури, за хармонизирането им с европейските норми и в крайна сметка: за достигане на ниво на образователен процес, които ще повиши мобилността на българските специалисти и ще позволи, в условията на пазарна икономика и глобализация България да разполага с добре подготвени  и конкурентно способни професионални кадри.