Joomla Software solutions Template

Payday loan

Болестта като пречка за брак. Родството и осиновяването като пречка за брак

Болестите като пречка за брак са уредени в двете точки на чл. 13. Първите са психични болести, а вторите - опасни болести.

Съгласно чл. 13 (1) т. 2 не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Не само болестта се отчита от лекаря, а и нейното развитие - доколко тя е засегнала развитието на лицето. За тази цел Министерството на здравеопазването е издало Инструкция с три списъка със забранените болести, с която лекарите са запознати. И в горната точка се споменава за "... които са основание за поставянето му под пълно запрещение". Под пълно запрещение се поставят лица с тежка деградация на личността. Значи, преценява се състоянието на лицето, а не толкова болестта. Също така, когато чл. 5 от ЗЛС урежда поставянето под запрещение, взема предвид не само болестта, но и какво е нейното отражение върху личността. Заключението на лекаря може да се обжалва по административен ред и след като последната административна инстанция се произнесе, съдът решава дееспособността.

По аргумент на противното от т. 2 (1) на чл. 13 можем да направим заключение, че поставените под ограничено запрещение могат да сключват брак. Те са брачно дееспособни. В закона не е предвидена гаранция за защита на интересите на ограничено запретения. Никой не преценява дали ограничено запретеният може да сключи брак и дали няма да бъде измамен, както и дали ще се грижи за поколението си, никой, дори и съдът. Ограничено запретеният е оставен сам на себе си. За да продаде своето видео, той трябва да иска разрешението на своя попечител, а, за да сключи брак, не трябва да пита никого.

Казахме, че непълнолетните се еманципират. Ограничено запретените не се еманципират. Значи, съгласно чл. 5 ЗЛС, негов попечител би трябвало да бъде съпругът му.

Съгласно чл. 13 (1), т. 3 не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

От тази разпоредба правим извод, че опасните болести са два вида: опасни за поколението и опасни за другия съпруг. Болестите, опасни за поколението са тези, които се наследяват не непременно от децата, а и от внуците. Тази забрана е лишена от практически смисъл. Каква й е целта? Да не се раждат деца, които ще са в тежест на обществото, родителите или себе си? Ами кой държавен орган ще попречи на болния да живее на свободни начала с някого, от което съжителство да се роди дете? Ако си направи операция, за да не може да има деца, тогава ще може да сключи брак, но кой ще го принуди? Така че този замисъл на нормата няма как да бъде осъществен 100 %.

Вторият вид болести, които са пречка за брак, са опасните за здравето на другия съпруг. Тази забрана може да бъде заобиколена чрез изискването и другият съпруг да знае за болестта. Когато и двамата са наясно за тази болест, пречка също няма. Дори не се търси съгласието на другия.

Всички тези болести трябва да са налице към момента на сключване на брака. Ако се появят по-късно, те не го опорочават. И тук е уредена възможността за саниране на брака, ако болестта бъде излекувана.

Родството и осиновяването като пречка за брак.

Правната уредба намираме в чл. 13 (2), точки 1, 2 и 3. Родството е определено в чл. 46 от СК. То бива родство по права линия и родство по съребрена линия. Общото понятие за родство може да звучи така: това е връзката между две лица, едното от които произхожда от другото пряко или непряко или и двете имат общ родоначалник. Родството по права линия е  връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. Родството по съребрена линия е  връзката между две лица, които имат общ родоначалник , без едното да произхожда от другото. Степените са следните:

Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния - до другия роднина.

При родство по права линия всяко родство е пречка за брак. Тук кръвосмешението и моралният елемент са главните аргументи за тази забрана.

При родство по съребрена линия пречката за сключване на брак е да четвърта степен, включително. Например, внучката не може да сключи брак с брат на дядо си или пък първи братовчеди - те също не могат да сключат брак. До 1960 година такива са могли да сключват брак, защото забраната е била до трета степен, включително.

Родството и осиновяването са относителни пречки за сключване на брак, т.е. не можеш да сключиш брак само са относително определено лице, с другите -можеш. Докато болестите са абсолютни пречки за сключване на брак, т.е. въобще с никого не можеш да сключиш брак, освен в хипотезата на чл. 13 (1) т.3.

За да изясним пречките при осиновяване, първо трябва да видим видовете осиновяване. При непълното осиновяване възниква родство между осиновителя и осиновения плюс неговите низходящи. Значи, тук забраната ще се отнася за сключване на брак между осиновителя и преките роднини по низходяща линия на осиновения, т.е. осиновителят може да сключи брак с майката на осиновения, но не и с дъщерята на осиновения. При пълното осиновяване се създават връзки и с възходящите на осиновения. Значи, при пълното осиновяване важи забраната за сключване на брак между осиновителя и възходящите на осиновения. Забрана за сключване на брак в съребреното родство при непълно осиновяване няма. Които се харесват, могат да сключат брак. При пълно осиновяване забраната важи само по отношение на лицата, които при пълното осиновяване се явяват братя и сестри. Ясно е, че забраната за другите степени се явява излишна, няма кръвна връзка, остава само моралното съображение. При осиновяването, за разлика от родството, има възможност тази връзка да бъде прекратена. Възможно е да се сключи брак при съществуващо осиновяване и бракът да се санира, ако се прекрати осиновяването. Все пак, кръвна връзка няма. Докато при другите случаи на родство, дори и цялата кръв на едно лице да се прелее, генът си остава.