Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВОТО - реалното функциониране на

юридическите

норми, фактическата проява на юридическата им енергия.

ДОКАЗАТЕЛСТВА - явления от обективната действителност,

които

дават информация за фактическите обстоятелства в рамките

на

конкретното юридическо дело.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА - предвидените и уредени в

позитивното право източници на сведения за подлежащите

на доказване

факти. Това са основните групи, типове, видове

доказателства.

ДОКАЗВАНЕ - дейността по установяване с юридически

доказателства на обстоятелствата по делото.

ЗАКОННИ ИНТЕРЕСИ - позитивноправно признати

общественозначими

интереси на субекта на правото.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО - начините за създаване, изменение

и

прекратяване на правни норми; начините за фиксиране,

закрепване,

изразяване на правните норми.

ИНКОРПОРАЦИЯ НА ПРАВОТО - систематизация на нормативните

актове чрез тяхното поместване (обединяване) по

определена система в

единни сборници или други издания.

КОДИФИКАЦИЯ НА ПРАВОТО - вид правотворчество, при което

се

осигурява системно нормативно регламентиране на даден

вид обществени

отношения чрез издаване на едине юридически, логически

цялостен и

вътрешно съгласуван нормативен акт, изразяващ

съдържанието и

юридическата специфика на структурно обособено

подразделение на

правото.

ОБЕКТ НА ПРАВОТО - явления от обективната

действителност, по

повод (по отношение) на които позитивното право възлага

права и

задължения.

ПРАВЕН ИНСТИТУТ - съвкупност от позитивноправни норми,

регулиращи определен вид обществени отношения при

използуване на

спецефичен юридически режим.

ПРАВЕН ОТРАСЪЛ - съвкупност от позитивноправни норми,

регулиращи определен род обществени отношения при

използуване на

спецефичен юридически режим.

ПРАВНА ВРЪЗКА - възникваща на базата на

позитивноправните

норми правна зависимост между неиндивидуализирани или

частично

индивидуализирани субекти на правото, която се

характеризира с

наличието на субективни юридически права и юридически

задължения, и

се поддържа (гарантира) от принудителната сила на

държавата.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ - юридическа оценка на цялата

съвкупност

от фактически обстоятелства по делото чрез отнасяне на

съответния

случай към определена юридическа норма.

ПРАВНА НОРМА - основна съставна единица на позитивното

право,

явяваща се мяра за свобода и за принуда, представляваща

създадено и

обезпечавано от държавата правно предписание във формата

на логически

структурирано и извеждано от правните разпоредби общо

правило за

поведение, установяващо юридически права и задължения на

своите

адресати, имащо общозадължителен характер, чието

неизпълнение води до

специфични принудителни юридически последици.

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ - промени в правния свят,

представляващи

възникване, изменение или прекратяване на юридически

права и

задължения на правните субекти.

ПРАВНИ СВОБОДИ - юридически призната мяра за социална

свобода

на субектите на правото за изява в определена област на

живота.

ПРАВОНАРУШЕНИЕ - противообществено, противоправно и

виновно

деяние на дееспособен и вменяем субект на правото,

забранено с

юридическа санкция..

ПРАВООТНОШЕНИЕ - възникващо на базата на

позитивноправните

норми индивидуализирано правно взаимодействие между

субекти на

правото, което се характеризира с наличието на

субективни юридически

права и юридически задължения, и се поддържа (гарантира)

от

принудителната сила на държавата.

ПРАВОПРИЛАГАНЕ - изпълнение на позитивноправните норми

от

властнически правни субекти, от държавни органи, чрез

създаване на

конкретно индивидуално правило за поведение.

ПРАВОПРИЛОЖЕН АКТ - акт-документ, в който формално се

закрепва решението на правоприлагащия орган по

юридическото дело.

ПРЕЦЕДЕНТ - индивидуално предписание (нареждане,

решение,

правило за поведени) на компетентен държавен орган по

отношение на

конкретен житейски случай (казус, спор), което се

използува по

аналогия от субектите на правото за решаване (уреждане)

на други

подобни случаи.

ПУБЛИЧНО ПРАВО - съвкупност от тези позитивноправни

норми,

които регулират дейността на държавните органи,

отношенията между

държавните органи, императивните отношения на държавата

с гражданите

и с техните организации, създаването и защитата на

позитивното право.

съвкупност от тези позитивноправни норми, които

регулират дейността

на държавните органи, отношенията между държавните

органи,

императивните отношения на държавата с гражданите и с

техните

организации, създаването и защитата на позитивното

право.

САНКЦИОННА ЗАЩИТА - случаите при които една конкретна

юридическа санкция като норма-предписание защитава

едновременно пряко

или косвено диспозицията на няколко логически

позитивноправни норми,

респективно участвува едновременно като санкция в

няколко логически

позитивноправни норми. една конкретна юридическа санкция

като норма-

предписание защитава едновременно пряко или косвено

диспозицията на

няколко логически позитивноправни норми, респективно

участвува

едновременно като санкция в няколко логически

позитивноправни норми.

СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ПРАВОТО - обобщаване, подреждане на

нормативния изказ, на нормативните актове.

СУБЕКТ НА ПРАВОТО - явление от обективната

действителност, на

което позитивното право възлага юридически права и

задължения.

СУБЕКТИВНО ПРАВО - мяра на социална свобода за субекта

на

правото, обезпечена от държавата, изразена в определени

от

позитивното право юридически налична и гарантирана

възможност за

собствено поведение, за изискване на дължимо насрещно

поведение,

както и за получаване на съдействие от страна на

държавата за

реализацията на тези две възможности, упражняването на

които

осигурява на субективното право удовлетворяване на даден

негов

обществено значим интерес, а с това и самата социална

свобода.

ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ - разпределението на задълженията по

доказването между страните по делото.

ТИП НА ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ - начин за определяне на

юридическите права и задължения на правните субекти.

ТЪЛКУВАНЕ В ПРАВОТО - мисловна дейност, процес на

изясняване

на точния смисъл на юридическия акт с оглед на неговата

практическа

реализация.

ФОРМИ НА ПРАВОТО - съвкупност от начини, способи и

похвати за

фиксирането, закрепването и на индивидуалните правни

предписания, а

не само до общите (правните норми) предписания, за които

се отнасят

източниците на правото.

ЧАСТНО ПРАВО - съвкупност от позитивноправни норми,

които

регулират правоотношенията между правни субекти, между

които няма

йерархична властова зависимост.

ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ - специфична система от

правоотношения, произтичащи от наличието на състав на

правонарушение,

със субекти от една страна, по принцип, субект на

правото, овластен

да определя и налага мярка на ЮО (това най-често е

специализиран

държавен орган), и от друга - правонарушителят, главното

в

съдържанието на които правоотношения е определянето и

реализирането

на съответната юридическа мярка за отговорност

(конкретна юридическа

санкция), с което се постига ограничаване или лишаване

на

правонарушителя от съответни блага (субективни права).

ЮРИДИЧЕСКА ПРЕЗУМПЦИЯ - начин на юридическо логическо

разсъждаване, благодарение на който от установяването на

един факт се

извежда друг факт, който не е доказан.

ЮРИДИЧЕСКА САНКЦИЯ - логическа съставка на логическата

позитивноправна норма, имаща характер на пряка,

отрицателна,

правомерна правна последица, представляваща допълнително

правило за

поведение, предназначено да се реализира при

неизпълнение във формата

на правонарушение на основното правило за поведение,

съдържащо се

диспозицията като логическа съставка на логическата

правна норма.

ЮРИДИЧЕСКА ТЕХНИКА - съвкупност от способи, похвати,

прийоми,

средства за формулиране (изразяване, документиране) на

правновалидната воля на правните субекти; за формулиране

на правните

разпоредби, съдържащи се в нормативни и в индивидуални

юридически

актове.

ЮРИДИЧЕСКА ФИКЦИЯ - юридико-технически прийом, чрез

който се

приема за съществуващ факт, който не съществува в

обективната

действителност.

ЮРИДИЧЕСКИ АКТ - своебразно битие на правната

нормативност и

по своята същност представляват обективирана по

съответния надлежен

начин воля на правните субекти, насочена към постигане

на определен

юридически ефект посредством конституирането и

закрепването в тях на

основните съдържателни елементи на правната система. Те

представляват

надлежно оформено - най-често чрез спецефична

словесно-документална

форма - битие на правната нормативнот (обща и

индивидуална), чрез

което се конституира и закрепва правнорелевантната воля

на субекитте

на правото с цел осъществяване и ефективно регулиране на

обществените

отношения с цел посредством конституирането и

закрепването в него на

основинет съдържателни елементи на правната система -

юридическите

норми, норми на правоприлагането, тълкувателни правила,

автономни

правила на правните субекти в порядъка на автономното

правно

регулиране.

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ - общественозначимо явление от

обективната

действителност (конкретно жизнено обстоятелство), с

наличието или

отсъствието на което хипотезата, респективно санкцията,

на правната

норма свързва правни последици (възникването,

изменението или

прекратяването на правни отношения и/или правни връзки

чрез

изпълнението на диспозицията, респективно на санкцията

на правната

норма).

ЮРИДИЧЕСКО ДЕЛО - конкретен жизнен случай, спрямо който

се

осъществяват правоприложни действия.

ЮРИДИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ - предписана на задълженото лице

(субекта на правото) мяра за необходимо поведение, която

лицето е

длъжно да спазва в съответствие с изискванията на

оправомощения с

оглед задоволяване на неговите интереси (и тези на

задължения, и тези

на обществото).

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ - качество на някои неиндивидуални

субекти на

правото, позволяващо те да придобиват имуществени права

и задължения

на собствено име, да имат собствена имуществена сфера,

свои

имуществени интереси, свой патримониум, различни от тези

на

съставляващите ги или управляващи ги субекти на правото.