Joomla Software solutions Template

Payday loan

Понятие и предмет на СП. Развитие на СП.

СП е система от правни норми, които уреждат отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Предметът на СП съвпада с предмета на СК, който съгласно чл. 1 от СК обхваща отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Принципно, щом сме възприели пандектната система на ГП, можем да твърдим. че нормите на СП уреждат равнопоставени отношения Този въпрос, обаче, не е безспорен. Искам да ви обърна внимание на едно специфично становище, с което не съм съгласен, а именно, че СП трябва да се разглежда като самостоятелен правен отрасъл, отделил се от ГП. Това мнение на проф. Ненова не е общопризнато сред цивилистите. Проф. Ненова сочи три аргумента:

че семейните отношения били лични, не имуществени, те. те са уредени по начин, който  и прави от личните отношения в семейството; че правилата на морала и обичаите важат за СП и в много случаи законът се задоволява само с препоръки като оставя регулирането на тези извънправни регулатори; че уредбата е кодифицирана в СК, което означава едно обособяване от останалото гражданско законодателство. Ако сега бъде приет един нов Граждански кодекс, в него не би трябвало да се включва раздел "Семейно право".

Контрааргументите на идеята за обособеност на СП са:

Ако се обърнем към предмета на ГП, ще видим, че то също има за предмет и неимуществени отношения, а не само имуществени Освен това, ние можем да подчертаем, че статутът на ФЛ от ОТГП. съпоставен с уредбата на семейните отношения в СП е еднакъв. Къде тогава да бъде уредбата на ФЛ - в СП или в ОТГП. Неслучайно СП и наследственото право са обединени в едно общо. Ясно се разграничават, но общо се изучават. Това е тока. защото правилата за наследяване са ясно зависими от семейните връзки. Защо да разкъсваме СП от НП и да оставим НП в ОТГП ? СП също урежда имуществени отношения

В съда при семейните спорове основна роля играят имуществените отношения.

Най-сериозният контрааргумент срещу този аргумент е в § 1. на СК: "По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала." Значи в момента нормите на ГП имат субсидарно приложение относно неуредените случаи. ГП също препраща към морала, справедливостта и добрите нрави.

Към която и да е система да се обърнем - пандектната или френската — ще видим, че и в двете семейните отношения са уредени в гражданския кодекс. Така че, СП еднозначно можем да го определим като част от ГП.

Как законът е очертал семейните отношения? Най-напред законът е посочил няколко категории отношения, възникващи въз основа на един признак. Този признак е посочен в чл. 1 от СК и е ЮФ, от който могат да възникнат семейните отношения - бракът. Тук ще направим само едно уточнение — въз основа на него възникват семейните отношения, но законът урежда неговото сключване и прекратяване.

Вторият вид семейни отношения са тези, основани на родството. Първите са отношенията между съпрузите. Трябва да подчертаем, че в основата на родствените връзки лежи произхода. Роднини е едно твърде разтегливо понятие. Ако търсим родословието си до девето коляно, току-виж сме открили родствена връзка с тук присъстващите. Това е излишно Родството има значение само до определена степен. Всъщност. СК по-подробно урежда отношенията между роднините по права линия и децата. Другите отношения са по-бегло уредени.

По права линия в закона връзките са значими при сключването на брак. В чл. 70 се споменава нещо за баба и дядо и толкоз -дотам връзките са значими. Колкото е абсурден (и забранен) брак между дядо и внучка, толкова фактически по-невъзможен е брак между прабаба и внук.

По съребрена линия можем да открием пречката за брак в чл. 13 (1), т. 2 - до четвърта степен, включително. Това са втори братовчеди. Във връзка с термините на няколко места се споменава за братя и сестри и с това се изчерпва уредбата на съребрената линия

СК урежда като факт и сватовството без да споменава за някакви специфични права и задължения на тези лица. Сватовството е симбиоза между брак и съребрена линия и няма никакво семейно-правно значение. Допустимо е две сестри да се омъжат за двама братя.

Следващият ЮФ, от който възникват семейни отношения според чл. 1 от СК е осиновяването. Всъщност, уредбата, която дава законът е насочена най-вече към извършването на осиновяването и неговото прекратяване, а за другите въпроси се препраща към родството

Значи, за да възникнат семейни отношения, законът изисква наличието на конкретни правопораждащи ЮФ, а именно: брак, родство, осиновяване. Законът казва така. А може ли двама души да живеят без брак? Дете живее при възрастна жена, която се грижи за него. Ето тези са важните нища, на които в новия СК трябва да се обърне внимание. Принципно, лицата, които живеят заедно образуват едно домакинство. Домакинството не се разглежда у нас като правен субект. Въпросът е: ако се признае някаква правна значимост на това

фактическо положение, какво би могъл да направи законодателят? Ще признае ли след известна "давност" на лицата някои права и задължения като на сключили брак или извършили осиновяване?

В текста на чл 1 СК следва уредбата на настойничеството и попечителството. Това положение е от 1985 г. насам. По-рано тази уредба бе в ЗЛС. Дали е оправдано сега уредбата да е в СК? На пръв поглед тези отношения наподобяват семейните -настойникът се грижи за лицето. Това подобие не е достатъчен аргумент, за да се каже, че това са семейни отношения. Даже напротив, изрично се подчертава, че между настойника и поставения под настойничество не се прилагат семейните отношения. Основната функция на настойничеството и попечителството е свързана с института на дееспособността Недееспособните се нуждаят от грижи. Това е общ проблем, както и грижите за децата. Логично е тогава институтите да бъдат в СК

В чл 1 от СК не е посочен и още един от разделите на СК като част от неговия предмет (става дума за семейните отношения с международен елемент. Тези норми, не могат да бъдат включени в С11. Те са предмет на МЧП. Някои автори говорят за международно семейно право. Тогава можем да сложим пред всяко право "международно" и така да имаме международно облигационно право и т.н. Така че. този раздел е към МЧП.

Развитие на семейното право. Принципно, няма да се връщаме преди Освобождението. До 1945 година брачните отношения са били уредени от църковния канон. За нашите прабаби и прадядовци е действал Уставът на българската православна църква. Законодателството по отношение на произхода се е регламентирало от Закона за извънбрачните деца, а въпросите, относно осиновяването - от Закона за децата.

След 1945 година се издава Наредбата за брака. С приемането на ЗЛС през 1949 година е била дадена една обща уредба на семейните отношения. ЗЛЗ е претърпял редица изменения преди да се стигне до 1948 година, когато е приет първият семеен кодекс. Той се свързва, най-вече, с въвеждането на СИО и имуществените отношения. Либерализират се разводът и осиновяването. Може да се каже, че СК от 1968 година не се отличава много от сега действащия, приет през 1985 година. Промените от 1985 година не са от такъв характери обем. че да се налага изработването на цял новСК. Даже в момента има становище, че измененията към нов СК са неоправдани, а IЮ добре е да се промени сега действащият, като институтът на брачния договор просто се вмъкне в него

Сега задължително трябва да кажем няколко думи за тенденциите. Първо, във връзка със сключването на брака ще се въведе т. нар. брачен договор. Този договор ще доведе до промени само в имуществените отношения. Второ, известни промени се очакват и по отношение на развода. Трето, осиновяването ще бъде значително реформирано. Ще се уредят т, нар. приемни семейства. В предложения проект, за съжаление, няма никакви по-сериозни промени на отношенията между родители и деца Прие се, че ще се издаде Закон за защита на детето. Основната задача на този закон не е само да повтори Конвенцията за защита на детето, защото тя е ратифицирана и е част от действащото право. Основната задача на този закон ще е реализацията на правата на детето в сегашните условия.

Заключение Основно понятие в СП би трябвало да е "семейство" Изненадващо откриваме, че в СК няма легална дефиниция на това понятие. По принцип, ако не следва друго от целта на нормата, смята се. че семейството обхваща съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Всъщност, семейство е и когато двама живеят без факта на брака В ЗДС и в ЗОС във връзка с наемните отношения дефиницията на понятието "семейство" е пак същата и в същия смисъл, те съпрузи плюс ненавършили пълнолетие деца. Това е понятието "семейство" в тесен смисъл В по-широк смисъл семейството може а се разглежда по отношение на уредбата на издръжката - задължени да си дават издръжка са и бабата, дядото, внуците и т.н , и то, без оглед на възрастта.