Joomla Software solutions Template

Payday loan

Естетико-правната школа е общо наименование на

идеологията на XVIIIв. – векът на просвещението. Тя

подготвя буржоазните революции и подготвя трайно

юридическите и политическите принципи на буржоазното

общество .Двете страни на тази идеология са свързани ,

но имат и самостоятелна роля и могат да се разглеждат по

отделно . Естествено-правната концепция е израз на

индивидуализма .Във философски план индивидуализма

извежда основното право на човека да действа според

собствения си разум , да решава всичко по собствено

убеждение , без да прибягва до външни авторитети

.Голямата заслуга на този век е освобождаване на човека

от оковите на религията . В политически план признатия

на човека свободен разум конструира неговото естествени

права , с които той влиза в различни отношения.

Първата линия е отношението между индивида и държавната

власт . Тук се естествените права са основание за

политическа свобода .Резултат от развитието на тази

линия е формирането на буржоазната концепция за

демокрация . Втората линия е отношението между държавата

и индивида ,тук естествените права се използват като

основание за лична свобода за автономията на индивида .

Резултат от това е извисяването на класическия

либерализъм.Третата линия е обосноваване на позитивното

право чрез естественото право –това е идеята за достъп

до държавната власт като политическа власт , целта й е

да се преодолее , да се премахне съсловното разделение и

неговите привилегии , за да се осъществи достъп на

буржоазията.Тук естественото право става аргумент

използващ се като средство за обяснение на

действителната природа на нещата противоположна на

фактическото състояние и на неговото религиозно

оправдание. Според Джон Лок държавата не е творение на

бога ,а на хората , и в това се крие основата на

конструкцията на естествено-правната теория. Тя е

съзнателен преход от додържавно , или естествено

състояние (естественото състояние е състояние на

естествената свобода) към състояние на политическа

свобода.Политическата свобода се установява от

държавната власт чрез закона. В основата е заложена

идеята за равноправието като достъп до властта е

идейното знаме на естествено-правната

школа.Равноправието е другото име на политическата

свобода. Първите представители на естествено-правната

философия се ограничават само до равноправието като

израз на политическата свобода . Представителите й не са

против монархията. Тъй като равноправието е определено

от закона претенциите на Джон Лок и Монтескьо

(привърженик повече на умереното управление) са за

отваряне на пътя към законодателството. Развитието на

тази идея обаче довежда до по-съществени различия.

Жан Боден определя владетеля като суверен (суверенитет-

върховната власт да се създават закони) .Основната идея

на естествено-правната теория е да преформулира , да

даде ново обяснение на въпроса за държавната власт .Това

е теоретичен израз на идеята за “надарените права” –

човекът има толкова и такива права , каквито му даде

суверенът .Според учението му суверенът стои над

обществото и го управлява чрез законите.Основната цел на

естествено-правната теория е да преформулира , да даде

ново обяснение на въпроса за държавната власт , но и за

държавата като законодател. Представителите на тази

политическа теория не отричат тезата ,че правото е

еманация( отражение) или прерогатив(правомощие) на

държавната власт. Търси се ново обяснение за държавната

власт ,за да се стигне в последствие за до

усъвършенстване и издигне на народа като суверен . Тази

идейна линия се осъществява в няколко последователни

периода.

Началото се поставя от холандския юрист Хуго Гроций,

негови последователи са Хобс и Спиноза. Те извеждат

началния ред от политически идеи ,които включват три

основни принципа.

Първо - държавата не е творение на бога , а дело на

човешката общност.

Второ - държавата не е съществувала вечно, а е

гражданска или политическа,която заменя естественото

състояние на живот.

Трето - прехода от естествено към гражданско състояние

се осъществява чрез общ договор. Хуго Гроций дефинира

държавата като съвършен съюз от свободни хора сключен

заради правото и общата полза . Като юрист той

предполага ,че това съюзяване е държава основана на

базата на един общ договор. Негова заслуга е и идеята за

общото състояние на човешкото общество

Хобс дава своята интерпретация на общия договор. който

урежда една неограничена и пълноправна държава.Тази

тоталитарна идея е преодоляна , няма значителни

последователи. Значителна е само неговата концепция за

естествените състояния.

Според Спиноза , човекът е част от природата, носител на

част от нейната сила. В естествено състояние човек

притежава естествена свобода дотолкова , доколкото се

простира неговата сила. Затова естественото състояние е

това , при което човек носи правото да се нарича

свободен. То е реално само там , където хората имат общо

правно устройство.

Изводи:

1. Държавата възниква в резултат на договореност между

членовете на общността ,поради това владетелят упражнява

не своя , а чужда власт . Тази власт не е влияние на

бога , а на общността . Владетелят като суверен стои и

остава над общността , но е зависим от нея .По силата на

договора владетелят трябва да отчита естественото право

на , да го осигурява и защитава.Тази първа група

мислители виждат същността на държавата сведена до

политическо управление ,което признава и защитава

естественото право.

2. Вторият ред идеи са представени от Джон Лок и Шарл

Монтескьо .Те възприемат правилата на предшествениците

си , но намират и налагат нови изводи . За тях

естественото състояние е това – на пълната свобода. Това

значи ,че всеки може да разполага и да се разпорежда

свободно със своята личност , освен това индивидите се

намират в състояние на равенство .Гражданското общество

е необходимо да съхрани и свободата и равенството,

според Джон Лок управлението не може и не трябва да бъде

дадено единствено на монарха . Свободата не всеки

отделен човек не може да се постави в зависимост от

волята на само един друг човек – монарх. Изходът от тази

ситуация е да се отдели законодателната власт като

самостоятелна и да се изземе от владетеля като се

предостави на парламента Лок има друго предложение и то

гласи следното : да се раздели властта на две части ,

едната да се осъществява от монарха , а другата от

общността пред парламента . Теорията за разделението на

властите води до важни политически последици . Въвежда

се орган на властта на монарха чрез модела на

конституционната монархия където владетелят не е

единствен абсолютен суверен .Властта се разделя на две ,

държавна , чийто представител остава монарха и

парламентарна , която се осъществява от законодателния

орган на държавата.Парламентарната законодателна власт

възвръща държавата като властна институция. Така

значението на управляващите се отразява в тяхната власт.

В подобна насока са идеите на Монтескьо

3. Третият (последен ) ред от политически идеи излага

Русо, той в най-голяма степен идеализира естественото

състояние . Определя го като златен век , състояние на

свобода и независимост ,където законът на по-силните е

безпредметен . С появата на частната собственост

възникват конфликтите и институции ,които се разрушават

. Според него противопоставянето между хората поврежда

гражданското общество , нещата трябва да се променят.

Необходим е нов общ договор, нова социална уредба на

обществото. Новата уредба трябва да бъде съюз между

свободни граждани . По своята природа всички хора са

братя . В основата на обществото Русо поставя принципа

на братството . Всяка общност е създател и носител на

държавната власт (суверен е само и единствено народът).

Държавата обхваната като власт е отражение на народния

суверенитет – достояние на всички граждани и затова не

може да се поделя от където следва ,че и властта е

държавната власт е единна и неделима. Така държавата е

във връзка с обществото. От тази теория произлиза и

гениалната мисъл , символ на буржоазната епоха –

“Свобода, равенство и братство”.